МОТИВИ към Решение № 9/21.01.2016г. по АНД № 1300/15г.
на ТРС.
Производството е по чл.375 и сл. от НПК, във вр. с чл.78а от НК.
Постъпило е постановление от 21.12.2015г. на прокурора
по реда на чл.375 от НПК, с което се предлага обвиняемият по ДП № 548/2015г. по
описа на РУП - гр.Търговище – И.Ч. , да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършено от него престъпление по чл.134, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от НК, като му се наложи административно
наказание.
В съдебно заседание представителят на ТРПр поддържа предложението като пледира за налагане на
наказание глоба към минималният предвиден в закона размер.
Обвиняемият не се признава за виновен, описва
фактическата обстановка, изказва съжаление за случилото се.
При преценка на събраните по делото доказателства по ДП
№ 548/2015г. по описа на РУ”Полиция” - гр.Търговище, и в рамките на
фактическите положения, посочени в постановлението, съдът, за да се произнесе,
взе предвид следното:
І. От фактическа страна.
Обв. Ч. и св. Д.И. били приятели. От 12.03.2015г. обв. Ч. работел в „ Крис-3“ ЕООД гр. Търговище като резач
горски дървен материал. Във връзка е това той сключил трудов договор и бил
инструктиран за безопасност на труда. Управител на дружеството била р.й., но в действителност
дружеството се ръководело от нейният съпруг - св. Е.С.. За да бъде назначен на
длъжност резач горски дървен материал, обв. И.Ч.
представил свидетелство за професионална подготовка /л. 103/, което той
притежавал от 1984г. В това свидетелство било отбелязано, че е придобил право
да упражнява дейност като квалифициран работник с професия работник- секач, а
специализацията му била моторист на бензиномоторен
трион. Квалификацията на обв. Ч. била шести разред.
На 04.05.2015г. св. Д.И. срещнал в гр. Котел своя приятел - обв.
И.Ч. и го помолил на следващият ден да го вземе със себе си на работа, като му
обещал да му помага. Целта на св. Д. И. била да види в какво се състои работата
на обвиняемия и ако му хареса евентуално и той да постъпи на работа в същото
дружество. На 05.05.2015г. обв.
И.Ч. и св. Д.И. отишли заедно в землището на с. Братово, общ.Търговище, отдел
„103 Л“ на ДГС - Търговище където обв. И.Ч. режел
дърва в гората. С тях бил и св. Васил Ч. / син на обвиняемия/, който също
работел като резач в „ Крис-3“ ЕООД гр. Търговище. Никой от ръководството на
дружеството обаче не знаел, че обвиняемият И.Ч. е довел своят приятел в гората.
Около 09.00 часа на 05.05.2015г. в землището на с.
Братово, общ. Търговище, отдел „103 Л“ на ДГС - Търговище, обв.
И.Ч. щял да реже едно дърво и помолил своят приятел - св. Д.И. да се отдалечи
на около 30 метра за да не го удари падащото дърво. Опасната зона около дървото
за поваляне обаче била 50 метра и това било регламентирано в чл. 134, ал.4 от
Правилника за здравословни и безопасни условия на труд в горите. Св. И.
послушал своя приятел- обв. И.Ч. и се отдалечил само
на около 30 метра. След като обв. И.Ч. отрязал
дървото, то паднало и ударило св. Д.И.. От удара св. И. изпитал силна болка в
лявата ръка и предположил, че е счупена. Веднага щом разбрал, че ръката на св. И.
е счупена, обв. И.Ч. направил всичко зависещо от него
за му окаже помощ - извел го от гората и го завел до мястото където чакали
товарните автомобили за да транспортират отрязаните дърва. Обв.
Ч. помолил свой познат шофьор да закара пострадалия - св. И. до болницата в гр.
Омуртаг. Понеже бил много притеснен за здравословното състояние на пострадалия,
обв. Ч. също се качил в колата и заедно с него отишъл
до болницата в гр. Омуртаг. В болницата били направени необходимите изследвания
на св. Д.И. и се установило, че той действително е със счупена ръка. Св. И.
обаче не си носел личната карта и за това не го приели в болницата, а само му
гипсирали ръката и му казали да отиде на следващият ден. След извършеният
медицински преглед в гр. Омуртаг , обв. Ч., синът му
и св. Д. И. се върнали в гр. Котел и се прибрали по домовете си.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно
медицинска експертиза е видно, че в резултат на удара от дървото д.а. И. е
получил : Счупване на лъчевата кост на лявата предраменница
в средно долната й трета с разместване на костните фрагменти. Това е причинило
на пострадалия трайно затрудняване движението на лявата ръка със среден срок за
възстановяване около 4-5 месеца, ако не настъпят усложнения в оздравителния
процес, което се квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал.2 от НК.
Дейността по добиване на дървесина е урегулирана с
Правилник за здравословни и безопасни условия на труд в горите от 2007г.,
издаден от Държавната агенция по горите. Добиването на дърва представлява
такава дейност и занятие, което представлява източник на повишена опасност, тъй
като обстоятелствата, при които се извършва и оборудването, с което се добиват
дървата, сочат на една рискована работа за живота и здравето на другите лица и
най - малкото незнание или немарливо изпълнение поставят живота и здравето на
изпълнителите и на другите лица намиращи се наоколо в опасност. В чл. 13 от
въпросния правилник е установено, че всеки работещ е длъжен да се грижи за
здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите
лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие със своята
квалификация, длъжностна отговорност и дадените му от работодателя инструкции.
В чл. 134, ал.4 от същият Правилник е установена опасна зона около дървото за
поваляне, която е с радиус 50 метра.
Съгласно разпоредбата на чл. 33 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд - всеки работещ е длъжен да се грижи
за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите
лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и
дадените от работодателя инструкции.
Горната фактическа обстановка се доказва от
показанията на свидетелите и останалите писмени доказателства по делото.
На практика деянието се доказва и от обясненията на
обвиняемият. Самият обвиняем заявява, че е казал на пострадалият да се дръпне,
но последният се отдалечил само на около 25 метра. Въпреки това обвиняемият
започнал да реже дървото. Твърдението на обвиняемият, че пострадалият тръгнал да
бяга към дървото се опровергава от всички събрани по делото доказателства. Това
твърдение противоречи и на правилата на житейската, формалната и правна логика.
Няма данни пострадалият да страда от психиатрично заболяване, което би могло да
го мотивира да тръгне към падащо дърво. Водещият инстинкт за самосъхранение не
би позволил едно такова поведение. В тази насока недостоверни са и показанията
на внука на обвиняемият – св.К., който очевидно се стреми да оневини дядо си.
Като е предприел действия по отрязването на дървото
без да се съобрази и погрижи за здравето и безопасността на намиращият се само на
25 метра от дървото пострадал Димитър Димитров,
обв. И.Х.Ч. на 05.05.2015г.
в землището на с. Братово, общ. Търговище, отдел „103 Л“ на ДГС - Търговище,
при дърводобив, поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, осъществил дейност в нарушение на
правилата, установени за безопасност и охрана на труда регламентирани в чл. 33
от Закона за здравословни и безопасни условия на труд / всеки работещ е длъжен
да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността
на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с
квалификацията му и дадените от работодателя инструкции/, в Правилник за
здравословни и безопасни условия на труд в горите, утвърден от Председателя на
Държавна агенция по горите, София-2007г. - чл.13 от правилника, а именно -
всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за
здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност,
в съответствие със своята квалификация, длъжностна отговорност и дадените му от
работодателя инструкции; чл. 134, ал.4 от Правилника - опасната зона около дървото
за поваляне е с радиус 50 метра и по непредпазливост причинил на Д.А.Д., ЕГН **********
от гр. Котел средна телесна повреда изразяваща се в счупване на лъчевата кост
на лявата предраменница в средно долната й трета с
разместване на костните фрагменти, което е причинило на пострадалия трайно
затрудняване движението на лявата ръка със среден срок за възстановяване около
4-5 месеца, като след извършване на деянието е направил всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалия с което от обективна страна осъществил състава
на престъпление по чл.134, ал.4 във вр. с ал.1, т.2
от НК.
За това престъпление законът предвижда наказание
„Лишаване от свобода” до две години или „Пробация”.
Обвиняемия не е осъждан /реабилитиран е/, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК и от престъплението няма причинени
имуществени вреди.
Предвид горното съдът освободи обвиняемият от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.134, ал.4 във
вр. с ал.1, т.2 от НК и му наложи административно
наказание глоба в размер на 1000 лева – минимума предвиден в закона. За да
определи този размер на наказание съдът отчете смекчаващите обстоятелства –
съдействието за разкриване на обективната истина, изказаното съжаление за
извършеното. Съдът се съобрази и с имотното състояние на обвиняемият обективирано в декларацията му за семейно и материално
положение и имотно състояние/приложена на досъдебното производство/ и от
изявлението му пред съда. Съдът намери, че така определеното наказание по
размер е съответно на обществената опасност на деянието и дееца, съразмерно е
на извършеното престъплението и имотното състояние на обвиняемият, и с този
размер на наказание ще бъдат постигнати целите на наказателната превенция и
репресия – индивидуална и генерална.
На основание чл.189 НПК обвиняемият бе осъден да
заплати по сметка на ОДМВР Търговище направени разноски на досъдебното
производство.
Това бяха мотивите водили съда при постановяване на
решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :