РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. Плевен , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20214430200909 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на ***, ЕГН: ********** от *** против
наказателно постановление № 21-0938-000025 от 22.03.2021 г. на *** Сектор
“ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП; чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП и чл. 183, ал. 5,
т. 2 от ЗДвП е наложил на ***, глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца; глоба в размер на 10 лв. и глоба в
размер на 100 лв.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител адв. *** от АК – гр. Плевен.
1
Последният моли съда да измени наказателното постановление.
Ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и
своевременно призована, не се представлява.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Атакуваното наказателно постановление 21-0938-000025 от 22.02.2021
г. е издадено от *** Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Плевен, въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №
349194 от 23.01.2021 г., от който е видно, че:
На 23.01.2021 г. в 15:00 часа в *** до *** „***“ тролейбусно обръщало
Плевен посока на движение към парк „***“, като водач на лек автомобил
„***“, с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, с Булстат № *** извършва
следното:
-След направена справка с РСОД № 208 и справка с ОДЧ при ОДМВР -
Плевен се установява, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация
на дата 24.06.2020 г. в 11:30 часа, затова че е била без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;
-не носи контролен талон и/или заместващ го АУАН от свидетелство за
управление на моторно превозно средство;
-Отнема предимството и не пропуска на правилно пресичащия
пешеходец от ляво на дясно стъпил по пешеходна пътека обозначена с пътна
2
маркировка МВ-1 тип зебра.
-нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП;
-нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;
-нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни
нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в
съответните нормативни актове или определените от ръководителите на
ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или
контрола по приложението на съответните нормативни актове.
Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на
административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в същия.
Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи
съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна
полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”,
съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези
служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал.
1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по
пътищата, техническата изправност на МПС и др.
В случая АУАН е съставен от полицейския служител *** и в същия е
отразено, че заема длъжността младши автоконтрольор към Сектор “ПП” –
Плевен, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при
посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този смисъл
съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН
длъжностно лице.
По визираното в т.1 от НП-то нарушение.
В настоящия случай, не се доказа от страна на административно
наказващият орган, чиято е доказателствената тежест извършването на
твърдяното административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП !!!
3
При издаване на наказателното постановление е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което опорочава цялата
административно наказателна процедура и е абсолютно основание за отмяна
на атакуваното наказателно постановление в тази му част.
Поради констатираното нарушение, съдът няма да се спира на
фактическата обстановка, както и на това дали е доказано извършването на
вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното
постановление, следва да бъдат посочени датата и мястото на
извършване на нарушението, описание в какво се състои същото, както и
заК.ите разпоредби, които са нарушени !!!
В АУАН-а актосъставителят *** е посочил, че жалбоподателят е
извършил нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, а в наказателното
постановление административно наказващият орган е посочил, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено в тази му част.
В хода на административно наказателното производство са допуснати
нарушения на процесуалния закон, които са довели до съществено
ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Съдът констатира, че в АУАН-а и в НП-то, което изцяло повтаря
отразените в акта констатации, нарушението не е описано достатъчно
ясно и в пълнота, така че да могат да бъдат изведени всички
съставомерни признаци, респективно същото да бъде подведено под
посочената в НП квалификационна норма.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Ал.2 на
4
цитираната разпоредба предвижда, че условията и реда за регистрация на
автомобилите се уреждат в нарочна наредба.
Това е Наредба №I-45 от 24.03.2000г. на МВР за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях.
В посочената наредба са уредени три вида регистрационни табели
– постоянни, временни и транзитни, като са уредени случаите, в които те се
издават и символите, които съдържат.
В процесното НП е посочено, че жалбоподателят се е движел с
автомобил, който е служебно прекратена регистрация.
Административно- наказателното производство е много формален и
буквален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и
процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само
редовно съставените такива, имат доказателствена стойност и могат да
са основание за налагане на административно наказание !!!
Поради това, както в акта, така и в наказателното постановление,
следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.
В НП следва да бъдат посочени и точно заК.ите разпоредби, които са
били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под
конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение.
В случая е налице неяснота и вътрешно противоречие между
текстовото описание на нарушението и възвеждането на правната му
квалификация, както в АУАН-а, така и в НП-то, в което вместо
наказващият орган да отстрани несъответствието по реда на чл.53 от
ЗАНН, ги е приповторил не само в същия вид, но и ги е направил още по-
неясни, допълвайки нарушението с несъотносимия текст на сочената
като нарушена норма на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
В случая с възведеното в текстови вид в обстоятелствената част на
АУАН-а и на НП-то деяние, на жалбоподателя е вменено, че на
5
инкриминираната дата, време и място е управлявал описаното МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред.
В същото време с оглед на възприетата от актосъставителя и
прецизирана от административно наказващия орган правна квалификация по
чл.140 ал.1 от ЗДвП в редакцията й, действаща към деянието / с ДВ бр.11 от
31.01.2017г. цитираната норма е допълнена/, на жалбоподателя е вменено
различно от констатираното с акта адмиминистративно деяние, а
именно, че въпросното МПС въобще не е било регистрирано, т.е., че е
липсвала каквото и да е регистрация при констатирана с акта –
автомобилът е служебно дерегистриран !?!?
Разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН безусловно са
императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към
административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото му да знае точно какво административно нарушение с надлежната му
правна квалификация, се твърди, че е извършил, за да може да организира
защитата си в пълен обем.
Нещо повече, въз основа на показанията на разпитаните по делото
свидетели *** и ***, които са очевидци и са констатирали деянието, съдът
намира, че напълно неприложима в случая е сочената като нарушена
разпоредба на чл.140 ал.1 от ЗДвП !!!
На следващо място, за да се приеме, че е извършено нарушението
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а именно - неизпълнение на задължението да се
управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС,
които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от
които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с
обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена
регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха
представени и не се събраха.
Жалбоподателят е управлявал МПС, което е закупил и същото е било с
поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за същото
МПС.
6
За факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС,
респективно, за да предприеме действия по възстановяване на служебно
прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи
разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от
уведомяването му от съответният сектор „Пътна полиция“.
В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията,
собственикът, респективно водачът, на съответното превозно средство няма
как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията, ако не е уведомен
за това.
Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни
табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление
на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
За разлика от разпоредбата на чл.157 ал.4 от ЗДвП, съгласно която
се губи придобитата правоспособност по силата на закона, с отнемането
на всички контролни точки, без да е необходимо някакво отразяване или
произнасяне от контролните органи, прекратяването на регистрация на
основание чл.143 ал.15 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на
закона с изтичане на съответния срок, а е факт след извършено от
контролните органи отбелязване в автоматизираната информационна
система.
Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175
ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя
несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията на
автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това, поради
това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за
обществено ползване.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата
на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за
несъставомерност на извършеното !!!
7
По визираното в т. 2 от НП-то нарушение.
Съставът на нарушението по чл. по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП
урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение,
на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие.
С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие
обективният състав на нарушението е осъществен.
По силата на чл. 100 ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него, както и да
носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява.
След като е управлявал лек автомобил, без да носи контролен талон към
свидетелство за управление на моторно превозно средство, жалбоподателят
несъмнено е нарушил виновно разпоредбата на чл. 100 ал.1, т.1 от ЗДвП, за
което правилно е наказан на основание чл.183, ал.1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП с
определения от закона размер на глобата – 10 лева.
По визираното в т. 3 от НП-то нарушение.
Установената с акта фактическа обстановка, кореспондира изцяло с
показанията на свидетелите *** и ***, които са преки свидетели – очевидци
на нарушението. Безспорно се установява, че на 23.01.2021 г. в *** до *** ***
при управление на лек автомобил „***“, с рег.№ ***, собственост ан ***“
ЕООД, на пешеходна пътека отнема предимството и не пропуска на правилно
пресичащия пешеходец от ляво на дясно стъпил по пешеходната пътека
обозначена с пътна маркировка „М 8.1“, в нарушение на чл.119 от ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
Жалбоподателят не е спрял на пешеходната пътека, за да пропусне
преминаващите по нея пешеходци, поради което правилно отговорността му е
8
била ангажирана по чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, според който се наказва с
глоба 100 лева водач, който не осигури предимство, когато преминава през
пешеходна пътека. Нарушението е доказано по несъмнен начин, поради което
наказателното постановление се явява законосъобразно и обосновано, като
определената от актосъставителя и наказващия орган квалификация е в
съответствие със закона.
Не е налице маловажен случай, тъй като деянието не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от
същия вид.
Пешеходците са уязвими участници в движението, което жалбоподателят не е
взел предвид при осъществяване на нарушението, отнемайки предимството
им на пешеходна пътека.
Наказателното постановление е законосъобразно и обосновано,в тази му
част поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 17-0938-006644 от
08.01.2018 г. на *** Сектор “ПП” към ОДМВР – Плевен, както
следва:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0938-000025 от
22.03.2021 г. на *** Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП и чл. 183, ал. 5, т. 2 от
ЗДвП е наложил на ***, ЕГН: ********** от *** глоба в размер на 10 лв. и
глоба в размер на 100 лв., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0938-000025 от 22.03.2021
г. на *** Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на ***, ЕГН: ********** от
***, глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на
съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10