№ 3486
гр. С., 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110107974 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Т. Д. П. срещу С. К. С., с която е предявен
иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. за установяване на нарушението в
третирането на ищеца, представляващо дискриминация – нарушено право на равно
третиране на основата на признака „лично положение“ и „обществено положение“ за
периода от 10.10.2022 г. до 14.02.2023 г., изразяващо се в лишаването му от участие в
организирана от Т. Д. П. обществена среща между представители на МВР и граждани от кв.
„Д. 1“, състояла се на 30.11.2022 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че бил
осъществен от ответника, в качеството му на началник на 08 РУ-СДВР към релевантния
момент, тормоз по смисъла на ЗЗДискр., изразяващ се в недопускането му до участие в
организирана от Т. Д. П. обществена среща между представители на МВР и граждани от кв.
„Д. 1“, с искане да бъде установено нарушението по реда на чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр.
Твърди, че признаците, въз основа на които е упражнен тормозът са общественото и лично
положение на ищеца, като с лице с висока гражданска активност. Поддържа, че периода на
дискриминационните прояви бил от 10.10.2022 г. до 14.02.2022 г., като иска да бъде
установено нарушението – че е бил лишен от участие в срещата, за да бъде тормозен. Ето
защо моли съда да уважи предявения иск за установяване на нарушението.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Н., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск и моли съда да отхвърли същия като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за
защита от дискриминация е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са
налице факти, които обуславят вероятност за дискриминационно третиране на посочените
1
от него признаци, както и че негови права по този или по други закони, уреждащи равенство
в третирането, са нарушени.
При доказване на твърденията на ищеца, от които може да се направи предположение,
че е налице дискриминация, съобразно разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр., доказателствената
тежест се прехвърля на ответника, който следва при условията на пълно и главно обратно
доказване да опровергае твърденията за дискриминация или да установи, че извършените
действия са оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта за
подходящи и необходими.
От значение за установяване на дискриминация е наличието на обективно
съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в
очертаните от ЗЗДискр. форми на по-неблагоприятно третиране, независимо дали при
осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания (в този
смисъл е Решение № 428/13.05.2010 г. по гр. д. № 1207/2009 г. на ВКС, IV ГО, Решение №
153/14.06.2010 г. по гр. д. № 6/2009 г. на ВКС, III ГО и др.).
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, забранена е всяка пряка
или непряка дискриминация, основана на различни признаци сред които и твърдените от
ищеца – "лично или обществено положение". На санкциониране подлежи всяко поставяне в
неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1
ЗЗДискр., или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор,
по който Република България е страна.
В конкретния случай ищецът твърди, че е дискриминиран по признак „лично
положение“ и „обществено положение“, изразяващо се в бездействие –недопускането му до
участие в организирана от Т. Д. П. обществена среща между представители на МВР и
граждани от кв. „Д. 1“, с искане да бъде установено нарушението по реда на чл. 71, ал. 1, т. 1
ЗЗДискр. Твърди, че признаците, въз основа на които е упражнен тормозът са общественото
и лично положение на ищеца, като с лице с висока гражданска активност. Поддържа, че
периода на дискриминационните прояви бил от 10.10.2022 г. до 14.02.2022 г., като иска да
бъде установено нарушението – че е бил лишен от участие в срещата, за да бъде тормозен.
За да е налице проява на пряка дискриминация, е необходимо да са осъществени
всички елементи на посочената разпоредба, а именно: различно третиране на лицето/лицата
при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и
причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Следователно следва да
бъде установен защитен признак за лицето и причинна връзка между спорното третиране и
съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява
основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране.
Неблагоприятно третиране според нормата на § 1, т. 7 ДР ЗЗДискр. е всеки акт,
действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице
спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица,
носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с
други лица. При извършването на преценка за съществуването на по-неблагоприятно
третиране на лице въз основа на защитен признак съдът следва да прецени дали е налице
съществено различие в начина, по който се третира едно лице, в сравнение с останалите
лица при сравними сходни обстоятелства.
Забраната на пряка дискриминация, каквато се поддържа в случая, означава, че лицата
в сходно положение следва да се третират по сходен начин и да имат аналогични
възможности. В разглеждания случай ищецът не е доказал в условията на пълно и главно
доказване наличието на факти, които обуславят вероятност за дискриминационно третиране
на посочените от него признаци, както и че негови права по този или по други закони,
уреждащи равенство в третирането, са нарушени. По делото не се установява ищецът да е
2
третиран по различен начин. На следващо място, съдът намира, че по делото не се установи
ищецът да е бил поставен в по – неравностойно положение в сравнение с други лица. От
събраните по делото доказателства, не се доказа ищецът е бил подложен на
дискриминационно отношение въз основа на признак лично или обществено положение.
Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски възниква за
ответника. Същият, чрез процесуалния му представител, обаче изрично е заявил, че не
претендира разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Д. - 1“,
НОМЕР, вх. „А“, ап. 20, срещу С. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.-1“
НОМЕР, вх. 3, ет. 3, ап. 8, иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. за
установяване на нарушението в третирането на ищеца, представляващо дискриминация –
нарушено право на равно третиране на основата на признака „лично положение“ и
„обществено положение“ за периода от 10.10.2022 г. до 14.02.2023 г., изразяващо се в
лишаването му от участие в организирана от Т. Д. П. обществена среща между
представители на МВР и граждани от кв. „Д. 1“, състояла се на 30.11.2022 г.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3