Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 2430
по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение от 29.06.2018 г., постановено по гр. д. № 32222/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 52 състав, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 357756/09.03.2018 г., постановено по същото дело, като вместо „етаж 4“ се чете „етаж 5“. Срещу постановените съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника Н.П.Д., с която го обжарва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Счита, че в основното съдебно решение не е допусната очевидна фактическа грешка. В него правилно е записано, че апартаментът се намира на ет.4. такава грешка не е допусната и в исковата молба, а ищецът не е направил изменение на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК. Тъй като СРС не е бил сезиран с такова искане, не е допуснато изменение на предявения иск. Счита, че депозираната от ищеца молба от 20.04.2017 г. не съставлява молба – уточнение на предявения иск, а е искане за поправка на техническа грешка, допусната в текста на исковата молба. Счита, че единственият път за отстраняване на тази техническа грешка е изменение на предявения иск, каквото не е предприето от ищеца в първата инстанция. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и да отхвърли молбата на ищеца за отстраняване на очевидна фактическа грешка, допусната в основното съдебно решение, като му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ищеца – Г.П.Д., с който я оспорва. Излага съображения,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. В основното съдебно
решение съдът е установил, че процесният имот се намира на ет.5, като
неправилно е посочил ет.4 в диспозитива на съдебното решение. В мотивите съдът
е обсъдил представения по делото договор за продажба на недвижим имот, в който
имотът е описан на ет.5. в производството по чл.247 ГПК е от значение
изразената от съда воля. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение. Не
претендира разноски за настоящото производство.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск за делба на съсобствен недвижим
имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, с посочена площ, помещения и
съседи. Съсобствеността е възникнала от наследяване на родителите на страните.
Моли съда да допусне съдебна делба на недвижимия имот при равни делбени квоти.
Преди връчване на препис от исковата молба ищецът е
депозирал молба на 15.10.2015 г., в която е посочил, че е допусната техническа
грешка в исковата молба относно етажа, на който се намира делбения имот. Към
молбата е приложена справка по лице.
Преди насрочване на делото в открито съдебно заседание
– на 20.04.2017 г., ищецът е депозирал молба, с препис за другата страна, в
която е отправил искане до СРС да допусне поправка на техническата грешка в
исковата молба относно етажа, на който се намира делбения имот, като вместо ет.4
се чете ет.5. В проведеното първо редовно открито съдебно заседание съдът не се
е произнесъл по това искане.
С решение № 357756/09.03.2018 г., постановено по гр.
д. № 32222/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 52 състав, съдът е допуснал на
основание чл.69, ал.1 ЗНасл. да се извърши делба на апартамент № 20, находящ се
в гр. София, ул. „*******, с посочена площ, помещения и съседи. В изложените
мотиви при очертаване на спорния предмет съдът е посочил, че ищецът претендира
делба на процесния апартамент, който се намира на ет.5. също така е обсъдил
ангажираните писмени доказателства относно придобиването и наследяването на
правото на собственост върху процесния апартамент, който е на ет.5.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледани по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Нормата на чл. 247,
ал.1 ГПК предоставя възможност на съда
да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла на
горната разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст
на решението.
В разглеждания случай в мотивите на постановеното
основно съдебно решение съдът е формирал волята си относно наличието на
съсобственост по отношение на делбения имот, който се намира на ет.5. По този
начин е индивидуализиран имота както при описание на предявения иск, така и при
обсъждане на ангажираните по делото доказателства относно неговата
основателност. Това налага извода, че действителната воля на съда е формирана
относно делбения имот, който се намира на ет.5, като неправилно в диспозитива
на съдебното решение е посочено, че делбеният апартамент е на ет.4. При това
положение следва да се приеме, че е налице несъответствие между действително
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст
на решението относно етажа, на който се намира делбения апартамент. С оглед на
това правилно и законосъобразно с обжалваното съдебно решение е отстранена
допуснатата от СРС очевидна фактическа грешка.
За основателността на молбата за отстраняване на
очевидна фактическа грешка е без значение дали формираните от съда изводи в
основното съдебно решение са правилни и дали те кореспондират с претендираното
от ищеца право, тъй като тези въпроси имат значение за правилността на
основното съдебно решение. Правно релевантните за това производство
предпоставки са посочени по – горе. Предвид поддържаните от жалбоподателя
доводи във въззивната жалба е нужно да се отбележи, че ищецът своевременно е
предприел постъпки за отстраняване на техническата грешка, допусната при
посочване на номера на етажа, на който се намира процесния апартамент, с
депозираната молба още преди връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея на ответника. Макар съдът да не е допуснал в първото
редовно открито съдебно заседание уточнение на исковата молба по реда на
чл.143, ал.2 ГПК, същият е зачел своевременно направеното от страната
уточнение. След връчване на препис от молбата – уточнение на ответника въззивният
съд е допуснал исканото уточнение на исковата молба и е отстранил констатирания
пропуск на СРС. За ищеца липсва правен интерес от изменение на иска, тъй като
не са налице предпоставките за това. Въпреки допуснатата техническа грешка
делбеният апартамент е очертан и посредством неговите съседи, поради което ясно
и недвусмислено е заявена волята на ищеца относно делбения имот.
По разноските по производството:
Ответникът по жалбата не претендира разноски за
настоящото производство, поради което такива не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.06.2018 г., постановено по гр. д. № 32222/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 52 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.