МОТИВИ
по присъда от 20.02.2009г. по НОХД №
735/08 г. по описа на ДРС
Дупнишката районна прокуратура е предявила обвинение против Ю.К.М. ***4.03.1968г., българин,
български гражданин, женен, осъждан, с ЕГН ********** за престъпление по чл. 297, ал.2 пр. ІІІ във вр. ал.1 НК.
В обвинителния акт се твърди, че на
28.08.2002 г. в района на гр. Бобошево, същият е избягал в качеството си на
затворник от конвойния автомобил, като за бягството си е послужил с разрушаване
на тавана на автомобила.
Производството по делото е разгледано по реда на
глава ХХVІІ от НПК и подсъдимият не е давал обяснения. Признал е изцяло фактите
отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал изрично съгласие на
да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства- показанията на разпитаните
свидетели на досъдебното производство, техническата експертиза и писмените
такива, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият Ю.К.М. ***, осъждан е многократно. Същият
като обвиняем по сл.д. № 23/00 г. по описа на ОСлС гр. Благоевград, му била
наложена мярка за процесуална принуда “задържане под стража” за престъпление по
чл. 116 НК. На 28.08.2002 г. същият е следвало да бъде конвоиран от следствения
арест гр. Благоевград до ареста в гр. Пловдив. Сутринта на същия ден, свидетеля
Т. извършил проверка на конвойния автомобил, с който подсъдимия следвало да
бъде превозен и след като се уверил, че всичко е в изправност, свидетелят В. и К.,
които извършвали конвоя, качили подсъдимия и още един задържан в автомобила.
Двамата били разпределени в различни клетки, обособени в автомобила. Около
08:30 ч. сутринта конвойния автомобил потеглил за гр. Кюстендил, където
следвало да предоставят другото лице, след което трябвало да продължат за гр.
Пловдив с подсъдимия.
След потегляне на автомобила, подсъдимия М., с режещ
инструмент, наподобяващ отварачка за консерви, тип “рак”, успял да прореже
отвор на покрива на автомобила, промушил се през него и в района на гр.
Бобошево, където пътя е с много завои и скоростта на автомобила е била най-ниска,
успял да избяга. Пристигайки в гр. Кюстендил свидетелите В. и К. установили, че
тавана на автомобила е срязан, а подсъдимия М.- избягал. Оставили другия
задържан в РДВР гр. Кюстендил и незабавно се върнали в гр. Благоевград, където
уведомили висшестоящите за бягството.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
следното:
ОТ ОБЕКТИВНА
СТРАНА:
Обект на
престъплението са обществените отношения, свързани с правосъдието и установения
в страната правов ред. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние – избягал
е от конвойния автомобил и то в качеството си на затворник. М. е бил лишен от
свобода по установения от закона ред, като му е била наложена мярка за
процесуална принуда “задържане под стража”. За да осъществи изпълнителното
деяние- бягство, подсъдимият си е послужил с разрушаване на тавана на
автомобила, изрязвайки отвор с достатъчна големина, за да излезе.
ОТ СУБЕКТИВНА
СТРАНА:
От субективна
страна деянието е извършено умишлено- при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал,
че е задържан под стража за улесняване на наказателното производство спрямо
него и за да не извърши друго престъпление, въпреки това, той напуска мястото,
в което е задържан- автомобила, с който е конвоиран, т.е. съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е искал.
С оглед изложеното съдът прие, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 297, ал.2 пр. ІІІ във вр. ал.1 НК, призна го за виновен и му наложи наказание.
ВИДА И НАЧИНА НА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Съдът определи наказанието съгласно
разпоредбата на чл. 55,т. 2, б. “б” от НК /ред. ДВ бр.62/97 г./ като взе предвид и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, веда и
пределите му, визирани в чл. 297, ал.2 НК, обществената опасност на деянието и
дееца, подбудите за извършване на престъплението и останалите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
Обществената опасност на деянието е
висока. Съдът направи този извод като взе предвид характера и степента на
увреждане на обществените отношения, времето, мястото, обстановката и начина на
извършване на престъплението, както и явното незачитане на установения правов
ред.
Обществената опасност на дееца е
висока- същият е осъждан задруги престъпления и се отличава с дързост и
находчивост при извършване на горното престъпление.
Отегчаващо вината обстоятелство-
високата обществена опасност
на дееца- миналите
осъждания, както и последващото вече осъждане за убийство.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства ще следва да се отчетат самопризнанията на подсъдимия и съдействието
му за разкриване на обективната истина.
Предвид гореизложеното,
съдът определи наказанието при условията на чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл.
55, т. 2, б. “б” от НК и доколкото за това престъпление, по отношение на наказанието, не е предвиден долен праг, съдът
му наложи наказание “глоба” в максимален размер- 1000 лв. Съдът счете, че с
така наложеното наказание ще се осъществят целите на наказанието, визирани в
чл. 36 НК- да се поправи и превъзпита подсъдимия, като му се отнеме
възможността да извърши и друго престъпление, като и да се предупредително и
възпитателно и на останалите членове на обществото.
Съдът осъди подсъдимият
да заплати деловодни разноски в размер на 98 лв.
По изложените по-горе
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: