РЕШЕНИЕ
№ 12131
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110127569 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ......... против П. С. Д. и П. К.
Д.а.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № ........., като ответниците му дължат следните суми:
6 030, 95 лв., представляваща стойност на доставената топлинна енергия за
периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението
по чл.410 ГПК – 14.03.2022 г. до окончателното изплащане;
594, 03 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 08.03.2022 г.;
54, 76 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК – 14.03.2022 г. до окончателното изплащане;
9, 53 лв. мораторна лихва за природа 01.07.2019 г. – 08.03.2022 г.,
в условията на разделност, както следва: П. С. Д. – 1/4 и П. К. Д.а – 3/4. Твърди,
че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 31.03.2022 г. по ч.гр.д.
13165/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответниците
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. С.
1
Д., с който оспорва исковете. Позовава се на погасителна давност. Оспорва да има
качеството на клиент на топлинна енергия за исковия период по съображения, че не се
установява да е собственик/ползвател на същия. Оспорва съществуването на
облигационно правоотношение с ищеца. Оспорва претенцията за дялово разпределение
по съображения, че титуляр на вземането е фирмата за дялово разпределение, а не
ищецът. Оспорва да е в облигационно правоотношение с фирмата за дялово
разпределение. Оспорва претенцията за мораторна лихва върху стойността на
топлинната енергия по съображения, че не се установява публикуване на сметките на
сайта на ищеца, евентуално – че клаузата, от която произтича вземането е неясна и
вътрешно противоречива, с оглед на което лихва се дължи след покана, каквато не е
бил отправена. Оспорва претенцията за мораторна лихва върху цената на дялово
разпределение по съображения, че не е бил поставен в забава. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата П.
К. Д.а, с който оспорва исковете. Позовава се на погасителна давност. Оспорва да има
качеството на клиент на топлинна енергия за исковия период по съображения, че не се
установява да е собственик/ползвател на същия. Оспорва съществуването на
облигационно правоотношение с ищеца. Оспорва претенцията за дялово разпределение
по съображения, че титуляр на вземането е фирмата за дялово разпределение, а не
ищецът. Оспорва да е в облигационно правоотношение с фирмата за дялово
разпределение. Оспорва претенцията за мораторна лихва върху стойността на
топлинната енергия по съображения, че не се установява публикуване на сметките на
сайта на ищеца, евентуално – че клаузата, от която произтича вземането е неясна и
вътрешно противоречива, с оглед на което лихва се дължи след покана, каквато не е
бил отправена. Оспорва претенцията за мораторна лихва върху цената на дялово
разпределение по съображения, че не е бил поставен в забава. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца ......... изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД.
На 14.03.2022 г. ......... е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу П. С. Д. и П. К. Д.а за сумата 6 030, 95 лв.,
представляваща стойност на доставената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. –
м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане; сумата 594, 03 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.
– 08.03.2022 г.; сумата 54, 76 лв., представляваща цена на услугата дялово
2
разпределение за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, и сумата 9, 53 лв.
мораторна лихва за природа 01.07.2019 г. – 08.03.2022 г. В т.12 от заявлението е
пояснено, че длъжниците са ползвали доставена от ищеца топлинна енергия за
топлоснабден имот: апартамент № .......... Видно от т.13 от заявлението, сумите се
претендират разделно, както следва: П. С. Д. – 1/4 и П. К. Д.а – 3/4.
С разпореждане от 31.03.2022 г. по ч. гр. д. № 13165/2022 г. по описа на СРС, 62
състав съдът е постановил исканата заповед за изпълнение срещу длъжниците, като е
разпоредил да заплати на заявителя и разноски по делото, от които: 133, 79 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК са постъпили възражения от длъжниците П. С. Д. и П. К.
Д.а.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Представен е нотариален акт за собственост на жилище и гараж, построени
върху държавна земя от .............г., с който П. К. В. и ........... придобиват собствеността
на следния недвижим имот: апартамент № , находящ се на ет. над партера в сграда на
бул. .........., състоящ се от: две стаи, дневна, кухня, баня, клозет и други сервизни
помещения, със застроена площ от 93, 16 кв.м.
Видно от удостоверение за наследници от 02.01.2019 г., ........... е починал на
01.03.1990 г., като е оставил наследници по закон: П. К. В. – съпруга /за което лице не
се спори, че е идентично с ответницата, а същото се потвърждава и от идентичния
ЕГН/ и ........ В. – дъщеря.
Видно от удостоверение за наследници от 08.02.2022 г., ........ В. е починала на
09.04.2021 г., като е оставила наследник по закон: П. С. Д. – син.
С молба-декларация от 23.09.97 г. П. К. В. е депозирала молба за откриване на
партида за имота на нейно име.
По делото е представен протокол от проведено на 05.08.2002 г. Общо събрание
на етажните собственици на адрес: гр. София, бул. .......... и Б, на което те са взели
решение да се сключи договор с .........., за индивидуално разпределение на топлинната
енергия, като услугата се възложи на ........... В този протокол е съставен и списък на
етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
Представен е договор № 1967/19.09.2002 г., сключен между ЕС като възложител
и .......... като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.
Пред СРС е ангажиран договор от 28.05.2018 г., сключен между ......... –
възложител и ......... /с предишно фирмено наименование ........../ – изпълнител, при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
3
по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя,
който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен
път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на
топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За
исковия период дяловото разпределение е извършвано от .......... Изчисленията са
извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за
топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на
имота – за 4 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО при условията на неосигурен
достъп и в съответствие с чл.70, ал.4 и по т.6.5 от Приложението по чл.61, ал.1 от
Наредбата за топлоснабдяването. Фирмата за дялово разпределение е изготвила
констативни протоколи за извършен отчет /протоколи за неосигурен достъп/ за
исковия период, налични по делото, в които като неотчетен е посочен ап. 24, което е
посочени и в изготвените индивидуални справки за използвана топлинна енергия от
ФДР. Начислена е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на база
пълната отопляема кубатура от 224 м3. Начислена и топлинна енергия за БГВ за 2 бр.
потребители в съответствие с чл.69, т.2 от Наредбата за топлоснабдяването на имот без
водомер. Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 5 736, 87 лв., формирана като сбор на фактурираната по
прогнозни стойности сума от 5 326, 68 лв. и сумата за доплащане от изравнителни
сметки в размер на 410, 19 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени
просрочени суми и лихви по тях.
Констатира се също, че цената на услугата дялово разпределение за исковия
период възлиза на сумата 54, 76 лв.
Според заключението на експертизата общият топломер в абонатната станция е
преминал метрологични проверки и е годно средство за търговско измерване.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице Елена И., че за исковия период има едно плащане по фактурата за 2021 г.
4
в размер на 225, 65 лв. за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. Същото е видно и от
представената обща фактура от 31.07.2021 г. за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., в
която е отразена сумата 225, 65 лв. като платена сума по фактури (главници). Вещото
лице е посочило и че стойността на дяловото разпределение за исковия период възлиза
на сумата 54, 76 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК са депозирани
възражения от длъжниците. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено
нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
5
доставената топлинна енергия.
Установи се от ангажираните писмени доказателства: нотариален акт за
собственост на жилище и гараж, построени върху държавна земя от ............... г. и 2 бр.
удостоверения за наследници, че на посочената дата собствеността на имота е
придобита от П. К. В. и ............ По делото не се твърди и установява към посочения
момент лицата да са били в брак, с оглед на което следва да се приеме, че имотът е
придобит в условията на обикновена съсобственост – по 1/2 ид.ч. от имота. ........... е
починал на 01.03.1990 г., като е оставил наследници по закон: П. К. В. – съпруга и ........
В. – дъщеря, придобили по равно неговата 1/2 от имота и следователно – по 1/4 ид.ч. от
имота, в резултат на което П. К. В. се легитимира като собственик на общо 3/4 ид.ч., а
........ В. – на 1/4 ид.ч. Последната е починала на 09.04.2021 г., като е оставила
наследник по закон: П. С. Д. – син, придобил по наследяване нейната 1/4 ид.ч.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
С оглед изложеното неоснователни се явяват възраженията на ответниците за
липса на облигационно правоотношение с ищцовото дружество.
Качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия произтича от
качеството им на съсобственици на топлоснабден имот. Обстоятелството, че молба-
декларация за откриване на партида за имота е била подадена от един от тях - П. К. В.,
не е от естество да промени горния извод. Разясненията, дадени с ТР № 2/2017 г. по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, касаят хипотезата на трето лице, различно от
собственика и вещния ползвател, което ползва имота на договорно основание – със
съгласието на собственика/вещния ползвател и е в договорно правоотношение с
топлопреносното предприятие, за доказване на което би могло да послужи откриването
на индивидуална партида на негово име при топлопреносното дружество, какъвто не е
6
разглежданият случай. Извън посочената хипотеза, законът не придава на откриването
на партида за имота значението на правопораждащ факт за възникването на
облигационно правоотношение с топлопреносното предприятие. За наличието на
облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия е ирелевантно
обстоятелството кое конкретно лице реално упражнява фактическа власт върху
топлоснабдения имот. С оглед на това следва да се приеме, че депозирането на молба-
декларация за откриване на партида от един от съсобствениците е ирелевантно за
облигационното правоотношение между ищцовото дружество и останалите
съсобственици, а има значение единствено за воденото от ищеца счетоводство и
начина на отразяване в същото на формираните за съответния период задължения
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на .......... с договор, сключен от упълномощен представител на
етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което обстоятелство не е
спорно между страните.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно реално потребената от ответника
топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ
от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната
енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба. От заключението на
вещото лице се установява, че стойността доставената топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 5 736, 87 лв., формирана като сбор на фактурираната по
прогнозни стойности сума от 5 326, 68 лв. и сумата за доплащане от изравнителни
сметки в размер на 410, 19 лв.
Налице е плащане за исковия период в размер на сумата 225, 65 лв., установено
от ССЕ, с което следва да се намали задължението, поради което непогасеният остатък
7
възлиза на сумата 5 511, 22 лв.
Ответниците своевременно са заявили възражение за изтекла погасителна
давност, във връзка с което съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.
„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията
на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания
са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Заявлението по чл.410 ГПК е депозирано на 14.03.2022 г., от която дата се счита
предявен искът по арг. от чл.422 ГПК, с оглед на което към този момент е изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 14.03.2019 г., каквито в
случая не се претендират предвид заявения исков период: м.05.2019 г. – м.04.2021 г.
По изложените съображения възражението е неоснователно.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с
оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
По отношение на мораторната лихва върху главните вземания приложение
намират Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016
г.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
8
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответниците за сумата от 542, 99
лв. за периода 15.09.2019 г. – 08.03.2022 г., определен по реда на чл.162 ГПК.
Доводите на ответниците във връзка с публикуване на сметките на интернет
страницата на ищеца са неотносими към настоящия спор, доколкото такова е
предвидено по Общите условия на ищеца от 2014 г., а приложение в настоящия случай
намират тези от 2016 г.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост,
се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и
9
се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР,
се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно
което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на
......... – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по
основание. С оглед изложеното доводите на ответниците в обратен смисъл се явяват
неоснователни.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода
м.05.2019 г. – м.04.2021 г. възлиза на сумата от 54, 76 лв., определен по реда на чл.162
ГПК при съобразяване на счетоводна справка на ищеца на л.32 от делото, както и
заключението на СТЕ и ССЕ.
За посочените задължения ответниците отговарят, както следва: П. С. Д. – 1/4 и
П. К. Д.а – 3/4.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 167, 85 лв. разноски за заповедното и сумата от 670, 13 лв. разноски за
исковото производство, които следва да бъдат понесени от ответниците, както следва:
П. С. Д. – 1/4 и П. К. Д.а – 3/4.
В полза на ответниците следва да се присъдят, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
Ответниците претендират, както следва: П. С. Д. – 400 лв., а П. К. Д.а – 550 лв.
адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
С оглед заявеното от ищеца възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК,
което съдът намира за основателно предвид обема на осъществената правна защита в
заповедното производство, изразяваща се в попълване на възражение по образец,
същото следва да се намали до размера на сумата от по 50 лв., определен по реда на
чл.6, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
От тях в полза на ответниците следва да се присъдят по 4, 34 лв., съобразно
отхвърлената част от исковете.
10
Ответниците претендират, както следва: П. С. Д. – 500 лв., а П. К. Д.а – 700 лв.
адвокатско възнаграждение за исковото производство.
От страна на ищеца е заявено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК,
което съдът намира за неоснователно предвид вида и обема на осъществената правна
защита в исковото производство и при съобразяване нормата на чл.7, ал.2, т.2 (по
отношение на исковете срещу ответника П. С. Д.) и т.3 (по отношение на исковете
срещу ответницата П. К. Д.а) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Уговореното адвокатско възнаграждение за исковото
производство не надвишава минимално предвиденото такова до степен, обуславящ
извод за прекомерност, с оглед на което възражението е неоснователно.
В полза на ответниците, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да се присъди,
както следва: на П. С. Д. – 43, 38 лв., а на П. К. Д.а – 60, 72 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. С. Д., ЕГН ********** и П. К. Д.а, ЕГН
********** дължат на ........., на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва: П.
С. Д. – 1/4 и П. К. Д.а – 3/4 от следните суми:
сумата 5 511, 22 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот: апартамент № ........., за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно
със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 14.03.2022 г. до
окончателното изплащане;
сумата 542, 22 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
15.09.2019 г. – 08.03.2022 г.;
сумата 54, 76 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението
по чл.410 ГПК – 14.03.2022 г. до окончателното изплащане;
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 31.03.2022 г.
по ч.гр.д. 13165/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав., като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 5 511, 22 лв. до 6 030, 95 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия, иска за сумата над 542, 22 лв. до 594, 03 лв.,
представляваща мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия, и
иска за сумата 9, 53 лв. мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение за
11
периода 01.07.2019 г. – 08.03.2022 г.
ОСЪЖДА П. С. Д., ЕГН ********** и П. К. Д.а, ЕГН ********** да заплатят на
........., ЕИК ........., на основание чл.78, ал.1 ГПК, както следва: П. С. Д. – 1/4 и П. К. Д.а
– 3/4 от: сумата 167, 85 лв. разноски за заповедното производство и сумата 670, 13 лв.
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА ........., ЕИК ......... да заплати на П. С. Д., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 4, 34 лв. разноски за заповедното производство и
сумата от 43, 38 лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА ........., ЕИК ......... да заплати на П. К. Д.а, ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 4, 34 лв. разноски за заповедното производство и
сумата от 60, 72 лв. разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – ..........
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12