№ 152
гр. Варна , 31.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на тридесет
и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20213000500249 по описа за 2021 година
., намира следното:
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от И. С. Д. от гр. Варна
чрез адв. М. Д. от АК-Варна против решение № 260058/11.03.2021г. по т.д. № 362 по описа
за 2020г. на Окръжен съд-Варна, постановено при участието като трето лице-помагач на
страната на ответното дружество на Д. Г. П. от гр. Варна, в частите му, с които са
отхвърлени исковете на въззивницата против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, за разликата над присъдения размер от 31 500 лв. до претендирания
размер от 60 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди (физически и психически
болки и страдания) и за разликата над присъдения размер от 422.80 лв. до претендирания
размер от 604 лв. като обезщетение за имуществени вреди (медикаменти, разходи за
изследвания, лечение и консумативи, които са подробно описани), претърпени от ищцата в
резултат на ПТП, настъпило на 10.03.2019г., причинено от водача на лек автомобил „Сеат
Ибиза“ с рег. № В2860ВН, застраховано по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главниците от
28.10.2019г. до окончателното им изплащане, основание чл. 432, ал. 1 от КЗ; вкл. и относно
присъдените суми за такси и разноски съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете. Счита се, че съдът неправилно и необосновано е определил дължимото
обезщетение за неимуществените вреди на ищцата в занижен размер, без да е преценил
доказателствата и установените по делото обстоятелства във връзка с получените
травматични увреждания, вкл. и изпадане в безсъзнателно състояние, претърпените
вследствие на тях болки и страдания, възстановителния период и всички други критерии,
относими към принципа за справедливост, установен с материалната норма на чл. 52 от ЗЗД.
В тази връзка са изложени подробни правни и фактически съображения след обсъждане на
писмените и гласни доказателства по делото, както и експертните заключения, вкл. и това
на вещото лице-психолог Р. Георгиева, за което се поддържа, че необосновано не е
1
кредитирано от съда. Отделно от това се счита, че е неправилен извода на съда за наличието
на съпричиняване на вредите от поведението на пострадалата поради непоставяне на
предпазен колан. Счита се, че липсва причинна връзка между непоставянето на колана и
получените от ищцата травми, позовавайки се на изразените експертни становища на
вещите лица лекар и инженер. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му част и
присъждане на обезщетенията в пълните им претендирани размери, ведно с разноските за
двете инстанции.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба само от ответника ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с който същата е оспорена като
неоснователна. Споделят се решаващите изводи на съда относно начина на анализ на
събраните по делото доказателства относно причинените на ищцата травматични
увреждания и преживените от тях болки и страдания. Не се споделя обаче неуважаването от
съда на релевираното от дружеството възражение за съпричиняване на вредите от това, че
пострадалата се е качила в автомобил, управляван от неправоспособен водач. Поддържа, че
същата е имала възможност да установи това обстоятелство при проявена нормална
дължима грижа, тъй като за наличието или липсата на издадено свидетелство за управление
може лесно да се направи справка. Отделно от това не се споделя извода на съда относно
приетият процент на съпричиняване на вредите, вследствие на непоставянето на предпазен
колан от ищцата към момента на настъпването на ПТП. Счита се, че същият следва да е поне
в рамките на 50 %, имайки предвид конкретните установени по делото обстоятелства във
връзка с механизма на настъпването на ПТП и причинените от същото вреди.
Отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач Д.П. не е постъпил.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частите му, с
които предявените от И.Д. искове са били уважени за сумата от 31 500 лв. като обезщетение
за неимуществени вреди и за сумата от 422.80 лв. като обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законните лихва върху тях от 28.10.19г. до окончателното им изплащане, както и в
частите, в които са били уважени обратните искове, предявени от ЗД „БУЛ ИНС“ АД против
третото лице-помагач Д. Г. П., с които последният е бил осъден да заплати на дружеството
(след извършване на съответните плащания от ЗД „БУЛ ИНС“ АД в полза на И. С. Д., адв.
М.К. Д. и в полза на бюджета на съдебната власт), както следва: сумата от 29 396 лева, при
условията на частичен иск от целия за 60 000 лева, представляваща част от дължимото от
застрахователя застрахователно обезщетение на И. С. Д. за претърпените от нея
неимуществени вреди; сумата от 422.80 лева, представляваща дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение на И. С. Д. за претърпени от нея имуществени вреди в
резултат на посоченото по-горе ПТП от 10.03.19г., ведно със законната лихва върху
главниците от 28.10.2019г. до окончателното им изплащане, основание чл. 500, ал. 2 от КЗ; в
частта му, с която е отхвърлен обратния иск за разликата над присъдените 422.80 лева до
претендираните 604 лева като имуществени вреди; ответникът по обратния иск е осъден да
заплати на дружеството сумата от 3616.86 лева, представляваща дължимите от
2
застрахователя разноски и държавни такси по т.д. №362/2020г. на ВОС, на основание чл.
500, ал. 2 от КЗ; ответникът по обратния иск е осъден да заплати на застрахователното
дружество сумата от 2 709.38 лева, представляваща разноски, съразмерно с уважената част
от обратния иск; дружеството е осъдено да заплати на ответника по обратния иск сумата от
9.06 лева, представляваща разноски, съразмерно с отхвърлената част от обратния иск.
Въззивната жалба е подадена в съответния процесуален срок, от страна с правен
интерес от обжалването на съответните части от обжалваем първоинстанционен съдебен
акт. Налице са доказателства и за надлежна представителна власт, поради което въззивната
жалба е допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в открито с.з.
Не е налице хипотезата на т. 3 от ТР № 1/09.12.13г. на СГТК на ВКС по т.д. № 1/13г.
за служебно събиране на доказателства поради неизясненост на делото от фактическа страна
или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на обжалваното
решение. Не е налице и хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава
указания на страните относно посочването и събирането на доказателства, а отделно от това
и самите страни не са формулирали доказателствени искания, поради което и нови
доказателства не следва да се събират във въззивното производство.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото в открито с.з. на 30.06.2021г. от 09.45 ч., за която дата и час да се
призоват страните и третото лице-помагач чрез процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3