Р Е Ш Е Н И Е
№ 106/8.1.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 12.12.2019
г.,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 956
по описа за 2019 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е
образувано по повод предявени от ищеца „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А“
Париж, Франция, peг. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 срещу ответника М.Ж.С. ЕГН ********** , с адрес: *** съединени в условията на първоначално обективно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми , а именно:
-
сума в размер на сумата от 1143,88
лв., представляваща неиздължена главница по Договор за потребителски
кредит с номер PLUS-14839876 от 09.05.2017г.,
-
сумата от 85,42 лв. , представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.08.2017 г.
до 20.08.2018 г.,
-
сумата от 113,57 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от
20.09.2017 г. до 11.09.2018 г.
ведно със законната лихва върху главницата, считано
от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 01.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението , за
които суми е издадена Заповед № 7338/02.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК , постановена по ч.гр.д.№ 14730/2018 г. по описа на
Варненски районен съд-30 състав.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен
интерес от провеждане на установителните искове,
навеждайки следните фактически твърдения:
Твърди
се ,че с Договор за потребителски заем с номер PLUS-14839876 от 09.05.2017, ищцовото дружество БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж
рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България е отпуснало паричен
кредит в размер на 1199.00 /ХИЛЯДА СТО ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТ ЛЕВА/лв.
Сумата,
предмет на горепосочения договр е изплатена от
кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е изпълнил задължението си по
него. Усвояването на посочената сума М.Ж.С. е удостоверил с полагането на
подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл.3
от същия, за ответника възниква задължението да погаси заема на 15 месечни
вноски- всяка по 98.62 лв. /ДЕВЕТДЕСЕТ И ОСЕМ ЛЕВА и 62 СТОТИНКИ /, които
вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и,
съгласно годишния процент на разходите - 43.36% и годишния лихвен процент -
31.42%, посочени в параметрите по договора.
Длъжникът
М.Ж.С. е преустановил плащането на вноските по кредит номер PLUS-************на 20.08.2017,
като към тази дата са погасени 2 месечни вноски. На основание чл.5 от договора
вземането на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България става изискуемо в пълен размер,
ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин
ответникът следваше да изплати остатъка по заема в размер на 1229.30 лв.
/ХИЛЯДА ДВЕСТА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТ ЛЕВА и 30 СТОТИНКИ /, представляващ оставащите
13 броя погасителни вноски към 20.09.2017, към която дата е станал изискуем в
целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят
не е изпълнил задължението си.
Към
настоящия момент ответникът дължи на дружеството следните суми:
1. Главница- 1143.88
2. Възнаградителна
лихва - 85.42
3. Законна лихва за забава - 113.57
ОБЩО:
1342.87лв.
Излага
се, че договорната лихва в размер на 85.42 дева се претендира за периода от
20.08.2017 г. до 20.08.2018 г. и същата се дължи на основание чл. 3 от
договора.
Лихвата
за забава в размер на 113.57 лева се претендира за периода от 20.09.2017 г. до
11.09.2018 г„ начислена е върху главницата в размер на I 143.88 лева и е
начислена на основание чл. 5 от договора.
За
събирането на посочените суми, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж
рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България е предприела действия по
съдебното събиране на вземанието си, като е подало
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към Районен
съд -гр. Варна. На основание чл. 415, ал.1 от ГПК, БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България предявява настоящия иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок.
Вследствие
на изложеното се моли да бъде уважена предявената искова претенция, като се
присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът М.Ж.С. ЕГН ********** , с адрес: ***, чрез назначения му особен представител, в срока по чл. 131 от ГПК,
е депозирал
отговор на исковата молба, в който се счита предявения иск за допустим,
доколкото е предявен във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК, но неоснователен и недоказан по
основание и размер, и като такъв се моли съдът да го отхвърли.
Счита се, че ответникът
Марин Ж.С. не дължи претендираните от ищеца вземания
по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по
образуваното ч.гр.дело № 14730/2018 г. по описа на ВРС.
Видно от представения по
делото Договор за потребителски паричен кредит PLUS-********* /09.05.2017 г. към датата на сключване на същия кредитор
е „БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД, ЕИК *********, който към датата на
подаване на заялнение в съда за издаване на Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК и към датата на подаване на исковата молба по
настоящото производство е заличен търговец поради вливане на търговското
предприятие в друго такова , а именно БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж,
рег.№ *********, чр. БНП Париба
Пърсъл Файненс СА. клон
България, ЕИК *********.
Както със заявлението по
410 от ГПК, така и с исковата молба, ищцовото
дружество основава претенциията си на предсрочната
изискуемост на всички просрочени задължения по горепосочения договор за
потребителски кредит , която била настъпила на 20.09.2017 г. на основание чл. 5
от процесния договор за потребителски кредит, като на
горното основание вземанията за глвница по договора,
договорната лихва и неустойката за забава се претендират в общ размер на
основание на настъпила предсрочна изискуемост.
Оспорват се исковете по
основание и размер по следните съображения:
1. Ищецът/ заявител в заповедното
производство/ не е уведомил надлежно ответника/длъжник в заповедното
производство/ за настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по процесния договор са потребителски кредит. Следователно не
са изпълнени изискванията на т.18. Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
т.д. №4 /2013г. на ОСГТК на ВКС, във вр.чл.60,ал.2 ЗКИ, което е приложимо и за договори за
потребителски кредит, предоставени от финансови институции. Базирайки се на цитирното Тълкувателно решение, договорката в чл.5 от процесния Договор за потребителски кредит не поражда
действие, ако до длъжника не е достигнало уведомление за предсрочна изискуемост
на задълженията му по процесния договор за кредит от
09.05.2017 г. преди датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК. На това
основание за ищеца не е възникнало право да събере предсрочно всички вземания.
Тъй като настоящото производство се развива съобразно фактическото и правно
основание, заявено в заповедното производство с депозиране на заявлението ,
уведомяването с препис от връването на исковата молба
в момент последващ подаването на заявлението по
чл.410 от ГПК би довело до промяна на основането за
възникване и съществуване на паричните задължения по заповедта за изпълнение,
което е недопустимо съгласно Т.Р. № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ВКС.
Предвид недоказаност на
обявяването на длъжника на твърдяната предсрочна изискуемост на целия остатък
от кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, се оспорва изискуемостта на претендираните
вземания, тъй като същите не са възникнали на предявеното от ищеца основание и
не са изискуеми в заявения размер.
С оглед на това се
счита, че не са налице основания за ангажиране на отговорността на ответника по
предявените установителни искове и се моли съда да ги
отхвърли като неоснователни и и недоказани.
2. В условията на
евентуалност и/или алтернативност се прави възражение
за нищожност на процесния Договор за потребителски
кредит, сключен на 09.05.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД с ЕИК
********* и ответника М.Ж.С. , на основанията на чл. 22 от ЗПК . поради
неспазване на императивните норми на същия:
2.1. При сключване на Процесния
договор са нарушени императивните разпоредби на чл.11. ал.1. т.11 и 12 от ЗПК.
Оспорва се така
представеното по договора на лист 5, озаглавен Погасителен план, който не
отговаря на горепосочените разпоредби.Липсва разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и допълнителните разходи. Не става ясно как се формира сумата
от 98,62 лева, съставляваща размер на определената месечна погасителна вноска.
В тази връзка се
оспорват представените по делото като писмено доказателство листи 33,34 и 35 ,
които освен ,че по същество не представляват погасителен план по смисъла на ЗПК
, Същите не са подписани от ответника и представляват частни свидетелстващи
документи, съставени за целите на настоящото производство и целят да докажат
изгодни за ищеца обстоятелства. Като такива същите нямат обвързваща съда материална
доказателствена сила.
От представените по
делото доказателства не може да се установи, че е изпълнено задължението на кредитодателя да информира кредитополучателя каква част от
определената месечна погасителна вноска представлява главница, каква - лихва и
каква -застраховка или др. такси. Ирелевантен в
случая е фактът, че както лихвеният процент, така и ГПР са определени като
фиксиран процент от общата сума, тъй като от тази уговорка не може да се
извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска
суми за главница, лихва и такса за обслужване на кредита. Тези данни имат
съществено значение за изчисляване на дължимите лихви и разноски по обслужване
на кредита, тъй като за база за изчислението им ще служи неизплатената част от
главницата.
Следователно кредиторът
не е спазил изискванията на чл.11 ал.1 т.9,10 и 11 от ЗПК.
2.2.
При сключване на процесния договор за потребителски
кредит. кредиторът не е спазил императивната норма на чл.11. ал.1. т.9а. от ЗПК
и Договорът не съдържа Методика за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл.33а от ЗПК.
Съгласно чл.11,ал.1,
т.10 от ЗПК , Годишният процент на разходите по кредита следва да включва
всички разходите изразени в общ процент от предоставения кредит на потребителя
В Договора не е конкретизирано кои компоненти точно са включени и как се
формира посочения ГПР по кредита.
В тази връзка се оспорва
включената в процесния договор за потребителски
кредит клауза „Такса ангажимент" в размер на 38.50 лв. като нищожна. Като
нелоялна практика „Такса ангажимент" е забранена от Комисията за защита на
потребителя със заповед, потвърдена от Върховния административен съд.
В чл.2, изр.б от процесния ДПК е посочено, че това е такса, срещу която
кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора.Счита се, че по
същество същата представлява такса по усвояване на кредита. Императивната норма
на чл.10а, ал.2 ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С
тази клауза по същество се цели заобикаляне на ограниченията на чл. 19 от ЗПК
при определяне на ГПР, тъй като в случая „Такса ангажимент" не е включена
в ГПР.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК и чл.26 ЗЗД , всяка клауза имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона е нищожна.
Съгласно чл.22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20
и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен, като липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по
чл.22 ЗПК- изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй
като същите са изискуеми при самото му сключване.
Като последицата нормата
на чл. 23 от закона предвижда потребителят да върне само чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
3. Оспорва се размера на
претендираните главница и лихви .
В случай , че съдът
обяви процесния договор за недействителен , се прави
искане направените от ответника плащания, като платени без основание, да бъдат
приспаднати от дължимата главница.
Оспорва се дължимостта на лихва за забава в размер на 113.57 лв. тъй
като няма доказателства предсрочната изискуемост да е обявена на сочената от
ищеца дата 20.09.2017 г., а изискуемостта е настъпила едва с падежирането на последната месечна вноска по договора
20.08.2018 г. Тъй като в периода от 20.09.2017 г. до 11.09.2018 г. главницата
не е била изискуема, то не се дължи претендираната от
ищеца лихва за забава върху нея 20.09.2017 г. до 11.09.2018 г.
С оглед изложените съображения, се считат за недължими като недоказани претендираните
от ищеца вземания по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по образуваното ч.гр.дело № 14730/2018 г. по описа на ВРС и се моли
съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.
Досежно допустимостта на предявения
иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№ 14730/2018 г. по описа на Варненски
районен съд-30 състав, се установява, че същото е образувано
по подадено от ищцовата страна
в настоящото производство в
качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник
заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на
01.10.2018 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 4162/01.06.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по силата на
която е разпоредено длъжникът да заплати
на кредитора сумата 1 143.88 лв.
/хиляда сто четиридесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/ - непогасена главница по Договор за
потребителски кредит с номер PLUS-********* от
09.05.2017 г.; сумата 85.42 лв. /осемдесет
и пет лева и четиридесет и две стотинки/ – възнаградителна лихва за периода
от 20.08.2017 год. до 20.08.2018 год.;
сумата 113.57 лв. /сто и тринадесет лева и петдесет и седем стотинки/ - мораторна лихва за периода от
20.09.2017 г. до 11.09.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване
на заявлението – 01.10.2018
г., до изплащане на задължението, както и сумата 76.86 лв. /седемдесет и шест лева и осемдесет
и шест стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство разноски, от които
– 25.00 лева – заплатена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсутско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал.
8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Посочено е ,
че вземането произтича от следните
обстоятелства: Договор за потребителски кредит с номер PLUS-******** от 09.05.2017 г.
Съдът е приел, че издадената в заповедното производство заповед за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК , поради което
е указал на заявителя да заведе иск
по реда на
чл.422 от ГПК.
Заявителят е предявил настоящия
иск преди изтичане на едномесечния
срок от уведомяването
му за дадените
от съда указания
и е представил доказателства
за заведената искова молба в заповедното производство. Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,че
настоящото производство е допустимо, налице е идентитет относно предмета на заповедното
и исковото производство и съдът дължи произнасяне
по съществото на исковата претенция.
Вследствие на
изложеното, с оглед предмета на настоящото
производство и издадената заповед ,
съдът намира,че е налице идентитет по отношение на
предмета на установителния иск и заповедта, поради което производството по делото е допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,че
настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на
исковата претенция.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
При служебно извършена справка в Търговски регистър се
установява, че „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, с ЕИК ********* се е вляло в „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж с номер в Търговски и фирмен регистър*********.
Видно
от приобщения по делото Договор за потребителски
паричен кредит с номер PLUS-*********от 09.05.2017г. , „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
/правоприемник на което е ищецът по делото/ е предоставило на ответника револвиращ кредит чрез издаване и ползване на кредитна
карта на стойност 1100,00 лева и кредит за покупка на застраховка "Защита
на плащанията" в размер на 99,00 лв., или общ размер на кредита от 1199,00
лв. Застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващ на
срока на договора и е част от всяка месечна погасителна вноска. Страните са
уговорили дължимост от кредитополучателя на такса
ангажимент в размер на 38,50 лв., срещу което кредиторът фиксира лихвения
процент за срока на договора, която се заплаща от кредитополучателя при
усвояване на кредита, като кредиторът удържа таксата ангажимент от 38,50 лв. от
общия размер на кредита. Кредитът е предоставен на кредитополучателя при лихвен
процент от 31,42 %, ГПР от 43,36%, подлежащ на връщане от кредитополучателя на
15 броя погасителни вноски с размер на месечната вноска от 98,62 лв.. Общата
стойност на плащанията е 1479,30 лв. В договора е инкорпориран погасителен
план, като крайният падеж на кредита е 20.06.2018 г. В чл.5 е уговорена дължимост при забава на една или повече месечни погасителни
вноски от кредитополучателя на обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.
Съгласно чл.5 изр.2, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. всички определени от договора
надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране
на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпването на предсрочната изискуемост.
Представени
са Общи условия и Стандартен европейски формуляр.
Съгласно
Сертификат № PLUS-14839876, ответникът е
застраховано лице по пакет "Стандарт" и по пакет "Комбинирана
защита".
Автентичността
на подписите на кредитополучателя, положени в цитираните документи не е
оспорена от ответната страна.
Крайният падеж на договора е
настъпил на 20.06.2018 г., т.е. преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда.
Видно
от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, отпуснатият кредит е усвоен от ответника - кредитополучател , след
удържане на такса ангажимент от 38,50 лв. и така остатъкът за усвояване на
главницата се равнява на 1 061,50 лв., която сума е предоставена по банков път
по сметка с IBAN: *** „Първа инвестиционна банка" АД на титуляр М.Ж.С.
сумата в размер на 1 061,50 лв. на дата 09,05,2017г. Ответникът не е извършвал
плащания по договора, след 18.01.2018г. , като е погасена сума за първите три
месечни вноски. Непогасените от ответника задължения по договора, съгласно
вещото лице , са , както следва: главница – 1143,88 лева /вкл. и
застрахователната премия/, договорна лихва в размер на 85,42 лв., за периода от 20.08.2017г. до 20.08.2018 г.
и мораторната лихва за забава върху главницата
за периода от 20.09.2017г. до 11.09.2018г.
в размер на 119,79 лв.
Предвид
така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За
успешното провеждане на установителен иск с правно
основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК , както и на
иска с правно основание чл.79 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната
сума. В разглеждания случай ищцовата страна е длъжна
да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на учредено по
нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в
нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по
чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК; съществуването на
твърдяното вземане в нейна полза по основание , както и по размер, длъжник и
падеж; настъпилата изискуемост на претендираната
сума. От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи всички
наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, в това число и да установи точното
във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане процесната сума, в случай, че ищецът докаже нейната дължимост.
Видно от приобщения
по делото Договор за потребителски паричен
кредит с номер PLUS-14839876 от 09.05.2017г.
ищецът е предоставил паричен заем на ответника в размер на 1199,00 лева. Договорът е подписан
от ответника М.Ж.С. в качеството му на заемополучател,
като не е оспорен подписа на заемополучателя в процесния договор. Представеният договор представлява
частен документ, съдържащ подписа на ответника и съобразно чл.180 ГПК
представлява доказателство, че изявленията, които се съдържат с него са направени именно от
ответника, което от своя страна
установява наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
паричен заем и изразяване на съгласието на заемополучателя
с всички конкретни условия по заема в
договора.
Следователно, съдът
намира, че безспорно по делото се установява факта на възникнало облигационно
правоотношение между ищеца, като кредитор и ответника, в качеството на
кредитополучател, от сключен между тях Договор за потребителски паричен кредит
с номер PLUS-***********от 09.05.2017г. , по силата на който на 09.05.2017 г. е
отпуснат кредит за потребителски цели в размер на 1100,00 лв. и кредит за
покупка на застраховка "Защита на плащанията" в размер на 99,00 или
общ размер на кредита 1199,00 лева.
Видно от
заключението на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза, на 09.05.2017г.
отпуснатия кредит е усвоен от кредитополучателя, чрез превод по разплащателната
му сметка, с което кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на
кредитополучателя отпуснатия кредит за потребителски цели. Размерът на
отпуснатия кредит за покупка на застраховка "Защита на плащанията" е
платен директно от кредитора на застрахователния агент "Директ сървисис" ЕАД.
Вследствие на
изложеното съдът намира, че кредиторът е изпълнил задължението си за
предоставяне на сумата по кредита , предвид което за ответника -
кредитополучател е възникнало насрещно задължение за връщане на отпуснатия
кредит в общ размер от 1199,00 лева и за заплащане на договорната /възнаградителна/ лихва, съгласно условията на договора и
Погасителния план към него, чийто краен падеж е настъпил на 20.08.2018 г.,
т.е. преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда.
Предвид
изложеното съдът намира, че е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР от ЗЗП. Същият се явява потребител и по
смисъла на чл.7, ал.2 ЗПФУР. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Направените от ответника възражения за
недействителност на процесния договор за кредит не се
споделят от настоящия състав на съда.
Представения с исковата молба договор за кредит е
сключен при изпълнение на изискванията по чл.10 ЗПК относно неговата форма и
съдържание. В договора за кредит по ясен и разбираем начин са посочени дължимите
от потребителя суми, размера на същите и
как и за какво са дължими.
В чл.11, ал.1, т.12 ЗПК е въведено изискване
погасителният план към договора за кредит да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи. Тази императивна норма урежда правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно погасителен план с посоченото съдържание. По
отношение на погасителния план предоставян на потребителя при сключване на
договора за кредит не е въвеждано такова изискване. Изискванията към
съдържанието на погасителния план при сключване на договора за кредит са
посочени в чл.11, ал.1, т.11 ЗПК - информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването, като липсва изискване за
посочване разбивка на всяка погасителна вноска.
Размерът на годишния лихвен процент и на годишния
процент на разходите са под максималния определен в чл.19, ал.4 ЗПК. В договора
са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
изчисленията са направени по определената в ЗПК формула при включване на
плащанията за застраховка и за такса ангажимент по договора. На потребителя е с
договора е предоставен погасителен план, в който е посочен размер на вноските
по договора за кредит.
От представените с исковата молба писмени документи
се установява сключването на договора и усвояването на сумата по уговорения
между страните начин. Автентичността на документите не е оспорена.
Неоснователно е възражението на ответника за нищожни, като
неравноправни, на клаузите за договорна /възнаградителна/
лихва от 31,42% и за ГПР от 43,36%. Договорът е сключен на 09.05.2017 г., т.е.
при действието на чл.19, ал.4 ЗПК, в
сила от 23.07.2014г., съгласно който ГПР, изразяващ общите разходи по кредита
за потребителя /в т.ч. и лихви/, не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
ПМС на РБългария. Съгласно чл.19, ал.5 ЗПК клаузи,
надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни. Към датата на сключване
на договора, размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове,
определена съгласно ПМС №426/18.12.2014г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения, е ОЛП от 0,01 плюс 10 процентни пункта
или 10,01 %, като уговореният фиксиран годишен лихвен процент по заема от
31,42% не надхвърля петкратния размер на законната лихва от 50,05%, респ. ГПР
от 43,36% също не надхвърля петкратния размер на законната лихва от 50,05%,
поради което и клаузите за лихвен процент и ГПР не са нищожни, нито на
основание чл.19, ал.5 ЗПК, нито като неравноправни, доколкото по изложените
съображения относно размера на договорната лихва и ГПР, който е под прага по
чл.19, ал.4 ЗПК, не съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП и
съответно не са нищожни по смисъла на чл.146, ал.1 ЗЗП. Доколкото уговорената
договорна /възнаградителна/ лихва е под прага по чл.19,
ал.4 ЗПК, клаузата, с която е договорена, не е нищожна и поради накърняване на
добрите нрави по см. на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, тъй като не противоречи на
принципа на справедливост и равнопоставеност на
страните в облигационната връзка.
Предвид изложеното, съдебният състав намира,че вземането по договора за исковите суми за главница, договорна и мораторна лихва, чийто носител е ищеца, е ликвидно /определено по основание и по размер/, както и изискуемо, предвид настъпилия краен падеж – 20.08.2018 г. Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, ответникът е погасил 3 месечни вноски, след което е преустановил плащанията по договора. Заключението на вещото лице по безспорно установява дължимост на исковите суми за главница и договорна лихва изцяло в претендираните размери, които не са погасени от ответника. Основателна е и претенцията за мораторна лихва в заявения размер. Дължимостта на мораторната лихва е съгласно чл.5 изр.1 от договора.
Предвид
изложеното, предявените искови претенции следва да бъдат изцяло уважени.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото и в заповедното
производство разноски, съгласно представения по делото списък с разноски по
чл.80 от ГПК , представен по делото и доказателствата за реализирани разходи.
По настоящото производство ищецът претендира следните разноски: държавна такса
в размер на 123,14 лв. и допълнително внесена държавна такса от 1,86лв. ,
депозит за вещо лице в размер на 240,00 лв., депозит за особен представител на
ответника в размер на 300,00 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв., които следва да бъдат присъдени.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с
настоящото решение и разноските в заповедното производство- за държавна такса
26,86 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А“ Париж, Франция, peг.
№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. клон България ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14 , от една
страна и ответника М.Ж.С. ЕГН ********** , с адрес: ***, от друга
страна, че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА , следните суми , а именно:
-
сумата от 1143,88 лв.,
представляваща неиздължена главница по Договор за потребителски
кредит с номер PLUS-******** от 09.05.2017г.,
-
сумата от 85,42 лв. ,
представляваща възнаградителна
лихва за периода от 20.08.2017 г. до 20.08.2018 г.,
-
сумата от 113,57 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от
20.09.2017 г. до 11.09.2018 г.
ведно със законната лихва върху главницата, считано
от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 01.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението , за
които суми е издадена Заповед № 7338/02.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК , постановена по ч.гр.д.№ 14730/2018 г. по описа на
Варненски районен съд-30 състав, на основание
чл. 422 ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА М.Ж.С. ЕГН **********
, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ Париж,
Франция, peг. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 сумата
в размер на 76,86 лв. ,
представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 14730/2018 г. по описа на Варненски районен
съд-30 състав, както и сумата от 765,00
лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото решение на страните по делото, ведно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: