№ 2340/20.12.2023г.
гр. Пловдив, 20.12.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV състав, в открито заседание на двадесет и девети ноември
две хиляди двадесет и трета година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Адриан Янев
при секретаря Г.Г. и с участието на прокурор Св.Пенчева, като
разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 2615/2023г.,
взе предвид следното :
Касационно производство по чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
В.П.С., ЕГН **********,***, с пълномощник адв. Т. Т., обжалва
Решение № 84 от 16.01.2023г., постановено по АНД № 5684 по описа за 2022г. на
Районен съд – Пловдив, с което е изменен електронен фиш серия К № 4792737, издаден
от ОД МВР – Пловдив, за наложена глоба на В.С. в размер на 400 лв. за нарушение
на чл.21 ал.2 във връзка с ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/, на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.5 ЗДв.П, с прилагане закон за по-леко
наказуемо нарушение по чл.21 ал.1 ЗДв.П и с определяне на наказание по реда на
чл.182 ал.2 т.2 ЗДв.П – глоба в размер на 50лв.
Решението е оспорено като незаконосъобразно с искане за
отмяната му и отмяна на електронния фиш, ведно с присъждане на направените
разноски пред ПРС и за касационната инстанция, съобразно приложения списък на
разноските по чл.80 ГПК. В касационната жалба е посочено, че въз основа на
събраните по делото доказателства /писмо от ОПУ – Пловдив/ е установено, че на
28.04.2021г. – Републикански път II-64 км 49+500 в
посока с.Труд, не се е намирал пътен знак В 26, като същия е бил поставен
приблизително на посочения км, но не е регулирал движението по самия път II-64
, а е поставен вдясно – на пътната връзка за Бургас и въвежда ограничение на
скоростта на самата пътна връзка. В този смисъл се твърди, че безспорно със
задължителните указания за съдилищата, дадени в т.1 от ТР № 8/16.09.2021г. по
т. д. № 1/2020г. на ВАС, същото намерило отражение и върху изменението на ЗАНН
/в сила от 23.12.2021г./ в разпоредбата на чл.63 ал.7 т.1, се предоставя
правомощието на районни съд да измени акта по чл.58д, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, респ., да
преквалифицира нарушението под друга нарушена законова разпоредба, без да
отменя ЕФ. Поддържа се, че настоящият случай не е такъв, доколкото с промяната
на специфичното ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26, какъвто се
оказва, че не действа за посочения участък, общото правило за разрешена скорост
от 90 км/ч за извън населено място за МПС от категория В, логично водещо и до
съвсем различно превишение на скоростта, би довело до съществено изменение на обстоятелствата
на нарушението, което не позволява преквалификация от съда, поради което счита,
че ЕФ следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Счита се, че
районният съд не разполага с правомощие да преквалифицира изпълнителното
деяние, като едновременно с това приеме различна фактическа обстановка от
описаната в НП или ЕФ. Според касационния жалбоподател, тази преквалификация би
била възможна в хипотеза на наложена глоба при идентична фактическа обстановка,
но по признак повторност /чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.4 ЗДвП/ - когато
отсъстват предпоставки за квалификацията на нарушението като повторно с
последица – преквалификация с налагане наказание по чл.182 ал.1, ал.2 и ал.3 ЗДвП, в съответната точка. Заявено е, че преквалификация би била мислима и при
отсъствие на пътен знак В26 при движение на МПС в населено място според данни
от електронния фиш, но когато се установи, че спрямо географски координати на
местоположение на конкретно АТСС и обхват на периметър на действие на
техническото устройство, съответното МПС в деня и часа на заснемането се е
движило в извън населено място, като се съобразява забраната за влошаване
положението на жалбоподателя.
В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява
от адв. Т., който поддържа жалбата.
Ответникът ОД на МВР – Пловдив не изразява становище по
жалбата и не се представлява в съдебно заседание.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив, предлага решението на районния съд да бъде
оставено в сила като законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК,
от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно решение и е процесуално
допустима.
1. Според съдържанието на електронен фиш серия К № 4792737 от
28.04.2021г.: на 28.04.2021г. в 20:13 ч., на Републикански път II-64 км 49+500
в посока с.Труд, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60
км/ч. и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, е установено
нарушение с АТСС „CORDON-M“ 2 MD1196. С МПС БМВ Х4 Х Драйв 30Д, вид лек
автомобил, с рег. № **** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето
с автоматизирано техническо средство № MD1196, като при разрешена скорост 60
км/ч е установена скорост 110 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 50
км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то е вписан В.П.С. и на същия
е наложена глоба 400 лв. за нарушение по чл.21 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Преписката
съдържа: снимков материал към електронния фиш от 28.04.2021г., 13.34 ч. –
измерена скорост 114 км/ч, ограничение 60 км/ч, посока - отдалечаване, GPS: N
42.206680, E 24.733005, Радар „CORDON-M“2 сер. #MD
1196, локация: км 49+500, път II-64; справка за собственик на МПС – В.П.С.;
протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. от 28.04.2021г., в който
са отразени: начало на работа 12.30 и край на работа 23.30, като отсъстват
номер на първо статично изображение и номер на последно статично изображение;
АТСС „CORDON-M“ MD 1196, място за контрол – републикански път II-64 километър
49+500; посока на контролното МПС – от юг на север; ограничение на скоростта 60
км/ч, пътен знак - ДА, разстояние от пътен знак до АТСС в метри - 500; посока
на задействане „отдалечаващ“; номер на служебен автомобил при мобилно АТСС в
МПС – ****; брой установени нарушения – 315; снимка на мобилното устройство;
протокол за преглед на вписан тип средство за измерване от 12.02.2021г. по
отношение CORDON-M2 и протокол от проверка №4-С-ИСИС/12.02.2021 г.
ПРС е приел по делото писмо изх. № 11-00-818/19.10.2022г. на
Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно управление – Пловдив, според
съдържанието на което: „1. Километрично положение 49+500 с нанесено
местонахождение на републикански път II-64 „Карлово -
Пловдив“ попада в отсечка с две платна на движение, като нарастването на
километража е в посока от с. Труд към гр. Пловдив, като тази посока определя
платната като ляво и дясно. На самия км.49+500, ляво платно (което при движение
в обратна посока, от Пловдив към Труд, се явява вдясно), няма поставени никакви
пътни знаци, в т. ч. и пътен знак В 26 и табела Т2-Това място е в зоната на
пътен възел „Пловдив север“ и не попада в зона на ограничение на пътен знак В26
и табела Т2, поставени на друго км. положение. Приблизително на този километър
има пътен знак В 26 /60 км/ч/, който не регулира движението по самия път II-64,
а е поставен в дясно, на пътната връзка за Бургас и въвежда ограничение на
скоростта за самата пътна връзка.; 2. Съответно към дата 28.04.2021 г. ви
информираме, че организацията на движение за МПС в цитирания по-горе участък е
била в действие.“.
Въз основа на отговора на ОПУ районният съд е
посочил, че относно наличието на пътен знак, сигнализиращ скоростта на
движение, която да е различна от регламентираната в чл.21 ал.1 ЗДв.П, както
изисква правилото на ал.2 на същия текст, се установява, че на инкриминираната
дата на местопроизшествието не се намира пътен знак В 26, като същият е
поставен приблизително на посочения километър, но същият не регулира движението
по самия път II-64, а е поставен вдясно – на пътната връзка за Бургас и въвежда
ограничение на скоростта за самата пътна връзка. В случая за участниците в
движението на описания участък, вкл. и за жалбоподателя не е съществувало
задължение за ограничаване скоростта на движение до 60 км/ч., а предвид
обстоятелството, че се касае за участък в извън населено място, разрешената за
движение скорост съобразно конкретиката на казуса и правилото на чл.21 ал.1 ЗДв.П
е била 90 км/ч., която в случая е била превишена с 20 км/ч. Въз основа на
установеното, ПРС приел, че жалбоподателя е осъществил съставът на
административно нарушение по чл.21 ал.1 ЗДв.П, а не по чл. 21 ал. 2 вр. 1 ЗДв.П
и съответно – е следвало да бъде санкциониран на основание чл.182 ал.2 т.2 от
ЗДв.П, предвиждащ санкция – "Глоба" в размер на 50 лева, за водач на
ППС, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място от 11 до
20 км/ч.
Според ПРС електронният фиш следва да бъде
изменен, тъй като приложимата санкционна норма - чл.182 ал.2 т.2 ЗДв.П е
значително по-благоприятна и не нарушава забраната за reformation in pejus, което
съответства на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021г., постановено по
тълкувателно дело № 1/2020г. на ВАС - при липса на съществено изменение на
съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337 ал. 1
т. 2 НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН първоинстанционният съд може да приложи закон
за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, тоест
районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в ЕФ изпълнително
деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под
друга нарушена законова разпоредба, а именно единствено по чл.21 ал.1 ЗДв.П,
без да отменя електронния фиш. Съдът е отхвърлил възражението за неприложимост
на закона за по-леко наказуемо нарушение с аргумент за наличие на съществено
изменение на обстоятелствената част на нарушението, като е посочил, че при
преквалификация на деянието към по-леко наказуемо нарушение не се внасят
никакви нови обстоятелства, с които жалбоподателят да не е бил наясно още с
образуване на административнонаказателното производство и заради които да не е
могъл да организира защитата си. Всички обективни съставомерни признаци на
деянието по чл.21 ал.1 ЗДв.П са били изложени в атакувания ЕФ изначално и няма
такова, което впоследствие да е било вменено във вина на нарушителя.
2. Посоченото в касационната жалба КАНД №
515/2022г., АС – Пловдив не касае идентичен или сходен случай с разглеждания –
с решение по касационното дело е оставено в сила Решение № 180 от 21.01.2022г.,
постановено по АНД № 3850 по описа за 2021г. на Районен съд – Пловдив, с което
ПРС е изменил електронен фиш поради отсъствие на предпоставки за квалификацията
на нарушението по признак „повторност“ с последица – преквалификация с налагане
наказание по чл.182 ал.2 т.5 ЗДв.П /електронният фиш не е съдържал данни за
предходен акт – наказателно постановление или електронен фиш, които са влезли в
сила/.
Във вр. с АНД № 932/2022г. - ПРС, което също е
отразено в касационната жалба се констатира, че решението по това дело е оставено
в сила с решение по КАНД № 1087/2022г., АС – Пловдив. Фактическата установеност
по това дело не е идентична с настоящото по отношение съдържанието на
документацията от преписката в насока – обвръзка между данни в протокола по
чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който е документът, предвиден да
удостовери всяко използване на мобилно АТСС и снимковия материал. В протокола
за използване на АТСС е отразено, че АТСС е разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, за
удостоверяване на който текст от съдържанието е налице подпис на конкретен
полицейски служител. В конкретния случай, независимо от отсъствие на номер на
клип в снимковия материал приоритетно следва да бъде възприето, че отразеното в
електронния фиш място на заснемане на автомобила съвпада изцяло с посоченото в
протокола от използване на АТСС място на осъществен контрол, което е различно
от мястото на фактическото позициониране на техническото средство, но е
мястото, на което техническото средство е било настроено да извършва заснемане
– контролирана зона. При конкретните факти - непосочените в протокола по чл.10
от наредбата първо и последно изображение, не съставлява съществен пропуск, тъй
като според онагледеното в снимката на автомобила, е отразен номера на
техническото средство, което е извършило заснемането, идентичен с номера,
отразен в протокола, вкл. е налице идентичност по отношение дата, място,
локация и часови диапазон на осъщественото заснемане, което еднозначно обвързва
изображението с осъществена с описаното в протокола техническо средство работа
на дата 28.04.2021г. Приложената снимка е веществено доказателствено средство
от обхвата на чл.189 ал.15 ЗДвП и не е оспорен факта на извеждането й от
паметта на посоченото в протокола за използване на АТСС техническо средство. В
допълнение се отбелязва и наличието на доказателства за годност на ползваното
техническо средство.
Както бе посочено по-горе, в хода на делото е
установено, че за участниците в движението на описания участък в електронния
фиш, вкл. и за жалбоподателя - не е съществувало задължение за ограничаване
скоростта на движение до 60 км/ч. и тъй като се касае за участък в извън
населено място, разрешената за движение скорост е била 90 км/ч., съответно
превишена с 20 км/ч. Действително, по цитираното дело на ПРС в касационната
жалба е било установено също, че въведената забрана с пътен знак В26, въвеждащ
ограничение – 60 км/ч, не е действала на посоченото в електронния фиш място на
извършване на нарушението, но приоритетно за разрешаване на спора в посоченото
дело е била констатацията за липса на обвръзка между данните в преписката по
издаване на електронния фиш.
Според ТР № 8/2021г. - Наред с възможността да
намали размера на наказанието, правомощието на районния съд да измени
наказателното постановление включва и възможност за преквалификация на
извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение като проявна форма на това правомощие. Същевременно
чрез изричното уточнение, че става въпрос за субсидиарно приложение само на чл.
337, ал. 1, т. 2 НПК, т.е. за преквалификация по закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо административно нарушение, се съобразява и забраната за
влошаване на положението на жалбоподателя. Обратното би значило нарушителят да
остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно
нарушение от фактическа страна, т.е. да остане ненаказано противоправно
поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното
постановление законова разпоредба, който резултат противоречи на целите на
административното наказание, регламентирани в чл. 12 ЗАНН. Същината на
правораздавателната функция на държавата, в случая упражнявана от районния съд,
не е подчинена единствено на целта да се осигури право на защита на лицето,
подведено под административнонаказателна отговорност, а и на целта да се защити
правовият ред, когато безспорно е установено неговото нарушение, разбира се,
при спазване на основното човешко право на справедлив съдебен процес.
Възможността за касационно обжалване на решението на районния съд изрично е
предвидена от законодателя още с измененията на ЗАНН през 1998 г., т.е. лицето има
възможност за защита срещу променената правна квалификация пред още една
съдебна инстанция, включително да се защити и в случаите, когато счита, че
преквалификацията се основава на съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. След като преквалификацията се извършва от районния съд върху
установените от административнонаказващия орган факти без съществено изменение,
не е възпрепятствана възможността на жалбоподателя да се защити срещу тях
(фактите) още в производството пред районния съд. Ако жалбоподателят не е
сторил това поради процесуално бездействие във въззивното производство, то
неблагоприятните последици от несправяне с доказателствената тежест относно
фактите ще са изцяло в резултат на неговото поведение, а не поради ограничаване
на правото му на защита от съда.
При липса на съществено изменение на
съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337 ал. 1
т. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. районният
съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия
орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното
постановление. В случая от значение е дали има съществено изменение на
съставомерните факти, при което се съобрази следното : Не е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението,
тоест на обстоятелствата, които описват обективната страна /време, място, начин
на извършване и автор/ и субективната страна на нарушението. Не се променят
фактите, по които жалбоподателят се е защитавал в хода на целия
административнонаказателен процес, а именно, че нарушението е извършено на 28.04.2021г.
в 20: 13 ч. на републикански път II-64, км 49+500 в посока от с. Труд. Не се
променят и фактите, че нарушението е осъществено при управлението на лек
автомобил "БМВ Х 4 Х Драйв 30 Д" с рег. № ****, собственост на
жалбоподателя. Не се променя и стойността на установената скорост на движение
от 110 км/ч, както и че тя е отчетена с техническо средство, посочено в
електронния фиш и след приспаднат толеранс от минус 3 % от стойността на
измерената скорост. Следователно - от обективна страна не се прибавя нов факт,
а единствено отпада факт от първоначалното обвинение – действащо ограничение на
скоростта от 60 км/ч, което да е сигнализирано с пътен знак В26. След като
режимът на допустимата скорост не е определен с пътен знак, приложимо е общото ограничение
от 90 км/ч за движение извън населено място и за съответния вид ППС, която
стойност е нормативно определена и в този смисъл отнапред известна за водачите.
Фактическият извод е изцяло в полза на жалбоподателя, тъй като предвижда, че е
действало по-високо ограничение на скоростта. В тази вр. се съобрази, че
съгласно ПВС № 7 от 1976г. съществено изменение на обвинението има, когато
подсъдимият с оглед на обстоятелствата на обвинението е бил изненадан и не е
могъл да се защитава. В случая правото на защита не е ограничено, нито
жалбоподателят е поставен в положение да се брани по нови, отегчаващи
положението му факти. При тези данни няма причина за отклонение от трайно
установилата се към момента съдебна практика, изразена напр. в Решение № 509 от 21.03.2022г. по КАД №
228/2022г. на XIX с-в на Административен съд – Пловдив; Решение № 737 от 20.04.2023г. по КАД №
220/2023г. на XXVI с-в на Административен съд – Пловдив /”Противно на
твърдяното по касационната жалба, ПРС правилно е осъществил преквалификация на
нарушението, тъй като в конкретния случай не е налице съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Безспорно е установено управление на посоченото
в ЕФ МПС на посоченото време и място с превишение на допустимата скорост като
не се доказва единствено въведеното ограничение с пътен знак на пътя. Както
правилно е посочил ПРС, при липса на въведено ограничение с пътен знак, водачът
е длъжен да спазва общото правило за поведение, въведено с нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и да
съобразява скоростта на управляваното от него МПС с въведените законови
ограничения.”/; Решение № 526 от 20.03.2023г. по КАД №
289/2023г. на XXXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2474 от
20.12.2022г. по КАД № 2724/2022г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив и др.
Жалбата се приема за неоснователна и на основание чл.221 ал.2 АПК, Административен съд - Пловдив,
XXIV състав,
Р
Е Ш И :
Оставя в сила Решение
№ 84 от 16.01.2023г., постановено по АНД № 5684 по описа за 2022 г. на Районен
съд – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове
: