№ 767
гр. София, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20211001000955 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260107 от 11.08.2021г., постановено по т. дело № 7/2021 г. на Окръжен
съд Враца, ТО, е признато за установено по иска на „Шел България“ ЕАД с правно
основание чл.422 ГПК , че Д. Д. И. дължи на „Шел България“ ЕАД сумата от 30 000 лева,
представляваща главница по запис на заповед от 04.06.2018г., за която сума е издадена
Заповед за незабавно изпълнение № 118/13.07.2020г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.дело № 264/2020г. по описа на
Районен съд Оряхово.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Д. Д. И., чрез
особения му представител адв. И. И., с която се обжалва първоинстанционното решение,
като неправилно с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
предявения иск бъде отхвърлен изцяло, с присъждане на разноски, по съображения
подробно изложени в жалбата.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна „Шел България“ЕАД е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се заявява становище за неоснователността на въззивната жалба по
съображения изложени в отговора.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
1
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на
„Шел България“ЕАД, в която се сочи, че по подадено от ищеца срещу ответника Д. Д. И.
заявление по чл. 417 ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение в размер на 30 000 лв., дължимо по запис на заповед от 04.06.201 г., ведно със
законна лихва от 09.07.2020 г. до погасяването и разноски в размер на 600 лв.- държавна
такса по производството и 1 176 лева, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
След проведена процедура по връчване на заповедта на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, при която връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса и е
удостоверил източника на това, заповедният съд на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК е указал
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по процесния запис на заповед.
Твърденията в исковата молба са, че ищецът е поемател по запис на заповед, издаден
от ответника за сумата от 30 000 лв., издадена на предявяване, като въпреки надлежното й
предявяване на длъжника не е последвало плащане на задължението от негова страна.
В исковата молба ищецът се позовава само на настъпил редовен менителничен ефект
без да твърди или да сочи до този момент наличието на каузално правоотношение, във
връзка с което е да издаден записът на заповед.
Ответникът Д. Д. И., чрез назначения му на основание чл.47, ал.5 ГПК особен
представител адв. И. И. в срока по чл.367, ал.1 ГПК не е представил отговор на исковата
молба.
След изтичане на срока за отговор от особения представител е постъпило писмено
становище, с което е заявил, че оспорва предявения иск като неоснователен поради това, че
тъй като записът на заповед е с падеж „на предявяване“, то следва, че същият е трябвало да
бъде връчен лично на неговия издател, нещо което не било сторено в настоящия случай.
Наред с това се поддържа от процесуалния представител на ответника, че процесният запис
на заповед е бил издаден във връзка с конкретно каузално правоотношение между издателя
и поемателя, което обслужва записа на заповед и се гарантира от него, условията по което
правоотношение не са осъществени и съответно сумата, с която се е задължил ответникът е
недължима. Същевременно в становището не се сочи кое е това каузално правоотношение
обезпечено с подписването на записа на заповед, респ. не са развити съображения защо
счита, че обусловеното от валутната сделка задължение по абстрактната сделка не е
изискуемо.
За установено от фактическа и правна страна, настоящият състав намира
следното:
2
Видно от представената по делото и приета като доказателство Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ № 118/13.07.2020год. по ч.гр.д. №
264/2020год. Районен съд Оряхово е разпоредил на основание Чл.417,т.9 от ГПК длъжникът
Д. Д. И. да заплати на „Шел България“ ЕАД сумата от 30 000 лева, представляваща главница
по запис на заповед от 04.06.2018г., ведно със законната лихва от 09.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумата,както и на осн. чл.78, ал.1 ГПК разноски по
заповедното производство в размер на сумата от 600 лева държавна такса и 1 176 лева,
възнаграждение за един адвокат.
Не е спорно, а и се установява от преписката по заповедното производство, че
заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, при която връчителят е
събрал данни, че длъжникът не живее на адреса и е удостоверил източника на това,
заповедният съд на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК с Разпореждане от 19.10.2020г. е указал
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по процесния запис на заповед.
Видно е също така от представеното по делото на л. 41 съобщение на 03.11.2020г.
заповедният съд е уведомил молителя „Шел България“ЕАД, че следва в срока по чл.414, ал.2
ГПК да предяви иска си за установяване на вземането си и съответно искът е бил предявен
пред Окръжен съд Враца на 10.11.2020год, в срока по Чл.415,ал.1 от ГПК.
Видно от представения по делото и приет като доказателство Запис на заповед се
установява, че на 04.06.2018г. длъжникът Д. Д. И. е издал запис на заповед, с който
безусловно се е задължил да заплати на „Шел България“ЕАД сума в размер на 30 000 лева
с падеж на плащане – при предявяване на записа на заповед.
Няма спор между страните, а и се установява от представената по делото и приета
като доказателство нотариална покана, че длъжникът в срок от седем работни дни от
връчването на поканата е поканен да се яви в кантората на нотариус М. Г. с рег. № *** с
Район на действие РС Оряхово за предявяването му за плащане на издадения на 04.06.2018г.
в полза на поемателя „Шел България“ЕАД запис на заповед на стойност от 30 000 лева.
Няма спор, а и се установява, че нотариалната покана е връчена на лицето Д. Г. Н., която в
разписката е посочена, че е баба на Д.И. и че живее в едно домакинство с него и с поето от
нея задължение да му я предаде лично.
Видно от представения по делото и приет като доказателство Констативен протокол с
Акт № 39/29.05.2020г. нотариусът е удостоверил отсъствието на длъжника Д.И. за
предявяването му на процесния запис на заповед.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи :
Представеният по делото и приет като доказателство запис на заповед от 04.06.2018г.
съдържа всички предвидени в материалния закон / Чл.535 от Търговския закон/ реквизити -
наименованието "запис на заповед" в текста на самия документ, безусловно и неотменимо
задължение да се плати определена парична сума, лицето на което следва да се
плати/поемател/, дата и място на издаване на записа на заповед и падеж на задължението по
3
записа на заповед, определен съгласно Чл.486,ал.1,ал.1,т.1 от Търговския закон – на
предявяване на ценната книга.
Видно от представената по делото и приета като доказателство нотариална покана на
19.05.2020год. кредиторът „Шел България“ЕАД е предявил на длъжника Д.И. процесния
запис на заповед и от този момент задължението му по него е станало изискуемо.
По своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане
представлява покана за изпълнение на менителничното задължение, като предявяването за
плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява
необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Предявяването
може да стане неформално, по всякакъв начин- чрез пощенска или куриерска служба, лично
връчване, чрез нотариална покана или по друг възможен начин, стига от начина на
връчването да личи, че изявлението на кредитора е стигнало до знанието на адресата.
При избрания от поемателя начин на предявяване на записа на заповед с нотариална
покана, който противно на твърденията на въззивника е законоустановен съгласно чл. 50 от
ЗННД, при връчването от нотариуса се спазват правилата за връчване на съобщения и книжа
по чл. 37-чл. 58 от ГПК. В настоящия случай установява се, че поканата е връчена на
пълнолетно лице от домашните на адресата/бабата на длъжника/, като е изрично
удостоверено, че лицето, чрез което става връчването е поело задължението да предаде
поканата на адресата. При това положение следва да се счита, че е настъпила изискуемостта
на задължението на длъжника по записа на заповед, като противно на твърденията на
въззивника така възприетият от кредитора начин на предявяване на записа на заповед не
противоречи на разясненията на Тълкувателно решение № 1/2005г. на Общото събрание на
ТК на ВКС. Да се възприеме тезата на жалбоподателя означава да се обезмисли изцяло
възможността за каквото и да е връчване, което да не е лично на адресата.
Предвид изложеното по-горе следва да се счита, че процесният запис на заповед
представлява годно от външна страна изпълнително основание, което удостоверява
подлежащо на принудително изпълнение вземане, поради което са и правилни изводите на
съда за основателността на предявения иск на това основание.
Същевременно, както бе посочено по-горе липсва направено в срок възражение на
ответника, основаващо се на поддържаното от него и пред въззивната инстанция твърдение,
че процесният запис на заповед е бил издаден във връзка с конкретно каузално
правоотношение между издателя и поемателя, което обслужва записа на заповед и се
гарантира от него, условията по което правоотношение не са осъществени и съответно
сумата, с която се е задължил ответникът е недължима.
При сега действащия ГПК възраженията на отричащия спорното право по
положителен иск се преклудират последователно: тези, които се основават на факти,
възникнали до изтичането на срока за отговор на исковата молба - с изтичането на този срок,
а тези, които се основават на настъпили по-късно факти - с приключването на съответното
открито съдебно заседание или с приключването на срока за въззивно обжалване, респ. на
4
срока за отговор на въззивната жалба. В настоящия случай релевираните от ответника
възражения за липса на изискуемост на задължението по записа на заповед основани на
това, че те са обусловени от изискуемостта на задълженията на някакво друго каузално
правоотношение, за чието изпълнение те са само гарант, не са предявени в срока за отговор
на исковата молба, поради което следва да се считат за преклудирани и в резултат правилно
не са били разглеждани и обсъждани от първоинстанционния съд.
Същевременно съгласно приетото в ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС при редовен
запис на заповед кредиторът доказва вземането си въз основа на менителничния ефект на
записа на заповед. Липсата на своевременни възражения в отговора на исковата молба,
свързващи издаването на редовния запис на заповед със съществуването или погасяването
на задълженията на ответника-длъжник, освобождава ищеца-кредитор от задължението да
доказва фактите, от които вземането произтича. Поради това и не могат да бъдат споделени
доводите във въззивната жалба, че съдът е бил валидно сезиран с направени от ответника
релативни възражения за невъзникване на вземането по соченото от ответника каузално
правоотношение за обезпечаването на което според него записът бил издаден.Тези
възражения на отричащия спорното материално право ответник са релевирани извън срока
по чл. 367 от ГПК, съотв. дори на чл.372 ГПК и разглеждането им би било недопустимо,
поради вече настъпила процесуална преклузия към този момент.
Предвид изложеното, налага се обоснованият извод за основателност на предявения
иск в уважения от първостепенния съд размер, поради което и поради съвпадение в
крайните изводи на двете инстанции, обжалваното Решение следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба – оставена без уважение като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260107 от 11.08.2021г., постановено по т. дело №
7/2021 г. на Окръжен съд Враца, Търговско отделение, с което е признато за установено по
иска на „Шел България“ ЕАД с правно основание чл.422 ГПК, че Д. Д. И. дължи на „Шел
България“ ЕАД сумата от 30 000 лева, представляваща главница по запис на заповед от
04.06.2018г., за която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 118/13.07.2020г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановена
по ч.гр.дело № 264/2020г. по описа на Районен съд Оряхово.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6