Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 11.07.2019 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря М. М., като разгледа
докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 843 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 124 ГПК от „А.К.П.З.“ ООД, ЕИК: …, със седалище и адрес на управление гр.С., район „О.“, бул. „В.Л.“ № …,
ет. М., срещу Л.С.М., ЕГН **********, с адрес: *** за установяване на съществуване на вземане в
размер на 688,03 лв. (шестстотин осемдесет и осем лева и три стотинки) –
непогасено задължение по договор за паричен заем № 2684225/18.11.2016 г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 07.02.2018 г. до окончателно
изплащане на задължението; 102,85 лв. (сто и два лева и осемдесет и пет стотинки)-
договорна лихва за периода от 18.12.2016 г. до 14.09.2017 г.; 711,92 лв.
(седемстотин и единадесет лева и деветдесет и две стотинки) - неустойка за
неизпълнение на задължение; 44,74 лв. (четиридесет и четири лева и седемдесет и
четири стотинки)- законна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 31.01.2018 г..
Иска се и осъждането на ответника за заплащането на сторените в заповедното и в
исковото производство разноски.
Ищецът твърди, че по силата на договор за паричен заем № …. г., сключен между „И.А.М.“ АД, и Л.С.М.
последната е получила сумата от 800 лева, като се е задължила да върне сумата
от 953,90 лева на равни вноски от по 95,39 лева. Ищецът твърди, че ответницата
дължи и договорна лихва за периода от 18.12.2016 г. до 14.09.2017 г. в размер
на 102,85 лева. Освен това ответницата се е задължила в тридневен срок от удвояване
на сумата да представи обезпечение, като след като не е сторила това дължи
неустойка в размер на 711,92 лева. Поради забавата е начислена и законна лихва
в размер на 44,74 за периода от .. г. до … г.. На 30.01.2017 г. вземането на
кредитора е било прехвърлено на ищеца - „ А.К.П.З.“ ООД, ЕИК: ...
Ответницата
е призована чрез залепване на уведомление като особеният й представител оспорва
иска. Твърди се, че ответницата не дължи посочените в исковата молба суми и не
е била уведомявана за прехвърлянето на вземането.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно
и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването
му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. № 152/2018 г. по описа на ИРС, по
което срещу ответника е издадена Заповед № 113/14.02.2018 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сума в размер на 688,03 лв.– непогасено задължение по
договор за паричен заем № … г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
07.02.2018 г. до окончателно изплащане на задължението; 102,85 лв. - договорна лихва за периода от 18.12.2016 г.
до 14.09.2017 г.; 711,92 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение; 44,74
лв. - законна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 31.01.2018 г.
Длъжникът не е намерен на регистрирания му постоянен и настоящ адрес, поради
което на кредитора е дадено указание за предявяване на иск за установяване на
вземането.
По
делото е представен Договор за паричен заем № … от …, сключен между „И.А.М.“ АД
и Л.С.М., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична
сума от 800 лева, за срок от 10 месеца при вноска от 95,39 лева, при годишен
лихвен процент от 40,00 %, и годишен процент на разходите – 49,04 %. В договора
е посочено, че в тридневен срок заемателят следва да предостави на заемодателя
обезпечение – или две физически лица, поръчители или банкова гаранция, като при
неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 889,90
лева
Видно
от представения рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
30.10.2017 г. „И.А.М.“АД е прехвърлило на „А. за к. п. з.“ ООД свои вземания,
които са индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора.. Към
договора за цесия е приложено и извлечение от приложение № 1, в което е описано
вземане спрямо Л.С.М. по договор № **********, чийто остатък за главница е
688,03 лева, за лихва – 102,85 лева, неустйка – 711,92 лева,и лихва за забава в
размер на 38,02 лева.
По
делото е представено уведомление за прехвърляне на вземането, като няма данни
същото да е било получено от ответницата
От
заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира, се установява, че дължимите от
страна на ответницата суми възлизат на 688,03 лева главница, договорна лихва в
размер на 102,85 лева, неустойка в размер на 711,92 лева, както и лихва за
забава в размер на 35,16 лева.
При така установеното от фактическа
страна съдът достигна до следните правни изводи:
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си
срещу него. Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на
твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите,
въз основа на които претендира изпълнение от ответника – в случая валидно облигационно отношение между „И.А.М.“АД и
Л.М. по договор за паричен заем; валиден договор за цесия, с който е
прехвърлено процесното вземане от; получено уведомяване от цедента за
извършената цесия.
С оглед предмета на делото ищецът претендира
съществуване на вземане спрямо ответника по силата на договор за цесия, с който
първоначалният кредитор на ответника „И.А.М.“АД
е прехвърлил вземането си на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.
Съобразно разпоредбата на чл. 99
ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това, като прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно чл. 99, ал. 4
ЗЗД прехвърлянето на
вземането е действително тогава, когато предишният кредитор е съобщил за него
на длъжника. Договорът
за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно
основание, което трябва да е определено или определяемо.
Поради отсъствие на специални изисквания в закона за
начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане, като получаването на уведомлението в рамките
на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да
бъде съобразено по правилото на чл.235 ал.3
ГПК.
Съгласно Тълкувателно
решение № … г. по тълк. д. № .. г. на ВКС, ОСГТК когато частното
правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за
уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането
няма действие по отношение на него /чл.99, ал.4
ЗЗД/.
В случая по делото липсват данни ответницата да е била
уведомявана за прехвърлянето на вземането, както от страна на цедента, така и
от страна на цесионера. Тя не е намерена на адреса и при издаване на заповедта
за изпълнение, както и при образуването на исковото производство.
Затова и съдът приема, че извършената цесия все още
не е произвела спрямо ответника своето действие по смисъла на чл. 99 ал. 4
ЗЗД. Макар и уведомлението
за прехвърляне на вземането да е било връчено на особения
представител на ответника, назначен му от съда по реда на чл.47 ал.6
ГПК, уведомяването му за
цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се касае
за представителство по закон, а не за договорни пълномощия. Институтът на
назначаване на особен представител по реда на чл.47, ал.6
ГПК е процесуална форма на
защита на ответник, който не може да бъде открит за целта на съдебното
производство, но по отношение на цесия уведомяването
на адвокат особен представител не може да се отъждестви
на уведомяване на ответник-длъжник по реда на чл.99, ал.3
и ал.4
ЗЗД.
Ето
защо, съдът приема, че цесията не е породила действие спрямо ответника и той не дължи плащане на
задълженията, произтичащи от процесния договор, в полза на цесионера - ищцовото
дружество. Това води до неоснователност и недоказаност на предявения иск с
правно основание чл.422
ГПК във вр. и чл.79, 99 и 86 ЗЗД.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на А.К.П.З.“ ООД, ЕИК:
…., със седалище и адрес на управление гр.С., район „О.“, бул. „В.Л.“ № …,
ет. М., срещу Л.С.М., ЕГН **********,
с адрес: *** за установяване на
съществуване на вземане в размер на 688,03
лв. (шестстотин осемдесет и осем лева и три стотинки) – непогасено
задължение по договор за паричен заем № …. г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от ….. г. до окончателно изплащане на задължението; 102,85 лв. (сто и два лева и осемдесет
и пет стотинки)- договорна лихва за периода
от . г. до .. г.; 711,92 лв. (седемстотин
и единадесет лева и деветдесет и две стотинки) - неустойка за неизпълнение на
задължение; 44,74 лв. (четиридесет и
четири лева и седемдесет и четири стотинки)- законна лихва за периода от .. г.
до … г.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/