№ 22
гр. Варна, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20233110204827 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на Д. Ц. К. против Наказателно Постановление № 23-0439-001412/
18.10.2023г. на Началника на 3РУ в ОД МВР-Варна, с което на Д. Ц. К. е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100 лева на
основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление.
В съдебно заседание редовно призован се явява лично и изразява становище.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява, но
ангажира становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 08.09.2023г. в гр.Варна по бул. „Цар Освободител” управлявал лек
автомобил с рег № СТ1170 РВ, като на кръстовището с ул.“Поп Димитър“
преминал на червен сигнал на светофарната уредба. Издаден бил АУАН
затова, че водача управлява МПС без да притежава СУМПС. Въз основа на
акта за установяване на административно наказание, било издадено и
атакуваното наказателно постановление
1
В хода на съдебното производство бе разпитан свид. В.. Съдът кредитира
показанията на свидетелят като дадени обективно и безпристрастно.
Свидетелят заявява, че не помни за конкретния случай.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните
в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се
преценява като основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Началника на сектор в ПП КАТ ОДП-Варна, съгласно заповед № I-8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Видно от текста на съставеният АУАН същият е подписан от свидетеля и
от нарушителя, но липсва подпис на актосъставителя. В определените от
закона случаи административно наказателното производство започва със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение, който има
три основни функции – констатираща, обвинителна и сезираща. По отношение
на обвинителната си функция АУАН има роля, каквато има обвинителният акт
в производството по НПК - с него се определят пределите на административно
наказателното обвинение от фактическа и правна страна. По тази причина той
трябва да съдържа данни както за нарушителя, така и за всички обективни и
субективни признаци от състава на посочената като нарушена норма от
съответния нормативен акт. Юридическият ефект на АУАН може да се
прояви, само ако е същият е редовно съставен. Само валидно съставеният
АУАН е годен да осъществи присъщите на тази категория актове
констатираща, обвинителна и сезираща функции. Предвид характера и
значението на АУАН да обезпечи по - нататъшното надлежно развитие на
2
административно наказателното производство, неподписването му
представлява съществено нарушение, опорочаващо цялото административно
наказателно производство. В чл.43, ал.1 от ЗАНН е предвидено, че актът се
подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се
предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го
подпише. С тази императивна разпоредба подписът на актосъставителя е
възприет като част от производството по съставянето на АУАН, независимо от
посочването в него на собственото, бащиното и фамилното име на съставителя
и длъжността му, изброени като задължителни реквизити на АУАН в чл.42, т.1
от ЗАНН. Неподписването на акта от неговия съставител води до такова
съществено нарушение във формата му, което би могло да се приравни на
липса на издаден акт. Функциите и юридическият ефект на АУАН по
изключение биха могли да се проявят и ако в него е допусната несъществена
нередовност, съобразно разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, но това
изключение се отнася за отстранима незаконосъобразност на валидно съставен
АУАН. В разглеждания случай допуснатата нередовност на АУАН -
неподписването му от актосъставителя е съществена и не би могла да се
санира след предявяването на АУАН на нарушителя. Неподписването на акта
от съставителя му е нарушение на процесуалните правила, неотстранимо на
основание чл.53, ал.2 от ЗАНН. Подписът служи именно за удостоверяване
авторството на документа и по същия начин, по който съдът не може да
извърши проверка дали АУАН е издаден от компетентно лице при
непосочване името на съставителя, той не може да извърши и проверка дали е
издаден от вписано като съставител в акта лице при липсата на подпис.
Порокът във формата на АУАН не може да бъде отстранен в съдебното
производство по обжалване на НП, включително чрез и показанията на
актосъставителя, че той е съставителят. Видно е, че приложения по
административно наказателната преписка АУАН не е подписан от
актосъставителя.
Именно поради сходството на административно наказателното
производство с наказателното производство, при съответното приложение по
аналогия, в конкретния казус могат да намерят място и мотивите към
Тълкувателно решение № 2/2002г. на ВКС, където в т.3, по повод липсата на
подпис в постановлението за привличане на обвиняем от разследващия орган,
изрично се посочва, че: „ ... възможно е подписът да не е бил положен
3
своевременно и липсата му да се констатира от прокурора при проверката по
чл. 234, ал. 1 НПК (по отменения НПК, аналогичен на сега действащата
разпоредба на чл. 242, ал.1 НПК – б.а.). В този случай, ако пропускът е от
чисто техническо естество, няма пречка да бъде валидно отстранен чрез
последващо подписване преди внасянето на делото за разглеждане в съда, без
да се налага повтаряне на действията по предявяване на обвинението. По
същия начин следва да се подходи и когато неподписването на
постановлението е дало основание на съдията-докладчик или състава на съда
да върне делото на прокурора...”. Казано по друг начин – очевидно във
въпросното Тълкувателно решение е посочено, че неподписването на
документа, с който лицето се привлича като обвиняем от съставителя (както
беше посочено – в административно наказателното производство тази роля се
изпълнява от АУАН) е съществено процесуално нарушение, което е пречка за
законосъобразното развитие на производството и дава основание на съда да
върне делото в предходния стадий, като изрично се посочва, че този пропуск
може да се преодолее, като процесуалният документ се подпише от
компетентното лице, преди обаче делото да се внесе в съда. Горното,
съобразено със спецификата на административно наказателното производство
е налагало АНО да констатира липсата на подпис от страна на
актосъставителя и ако приеме, че „пропускът е от чисто техническо естество”
да преодолее същия, чрез последващото подписване на акта от съставителя
му, но преди издаване на НП. Ако пък счете, че пропускът се дължи на друга
причина – следвало е да укаже съставянето на нов акт, на база на който да
ангажира отговорността на нарушителя. В случая АНО не е предприел нито
едно от горните, а е пристъпил към издаване на НП на база на неподписан
АУАН, без да укаже подписването му, поради което и по мнение на
настоящия състав санкционният акт е издаден незаконосъобразно.
Поради гореизложеното съдът счита, че в случая административно
наказателното производство е опорочено, като незаконосъобразно е била
ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя,
поради което и издаденото НП следва да се отмени.
Поради това наказателно постановление се явява незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
Въззивникът не е поискал присъждане на разноски и не е представил
4
доказателства за сторени такива.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 23-0439-001412/
18.10.2023г. на Началника на 3РУ в ОД МВР-Варна, с което на Д. Ц. К. е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100 лева на
основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5