№ 490
гр. Варна, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110205243 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба на „Многопрофилна болница за
активно лечение Варна“ЕООД, с управител и представляващ Р.П.Р., депозирана
чрез адв. И.А. и адв. М.П. против НП № 03-013236/07.04.2021 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 415 , ал.1 от КТ на
юридическото лице е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
В подадената до съда жалба се излага твърдение, че НП е незаконосъобразно.
Формира се извод, че началният момент, в който може да се установи нарушението е
денят, следващ деня, на който изтича крайният срок за изпълнение на процесното
предписание, с оглед на което се приема, че АУАН е издаден след изтичане на
предвидения в чл. 34 от ЗАНН преклузивен срок. Излага се твърдение, че описаното в ,
предвид забраната на чл. 46 ал. 3 от ЗНА. АУАН нарушение е несъставомерно. Сочи
се, че съгласно нормата на чл. 83 от ЗАНН на юридическите лица и еднолични
търговци се налагат имуществени санкции за неизпълнение на задълженията им към
държавата или общините, а в настоящия случай се касае за неизпълнение на
задължение по чл. 128 т.2 от КТ, което засяга правата на работника. С оглед на
изложеното се формира извод, че административно-наказателната отговорност на
дружеството е обоснована чрез разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 415 от
1
КТ, което е абсолютно недопустимо. Излага се довод, че нормата на чл. 404 ал.1 от КТ
не предвижда възможност за издаване на задължителни предписания за изплащане на
дължимите трудови възнаграждения, доколкото в т.8 на посочената норма се
предвижда единствено такова правомощие досежно начисляването на работната
заплата. Сочи се, че неизпълнението на задължението на работодателя да заплати
трудово възнаграждение не представлява административно нарушение, а е поражда
трудов спор относно изпълнението на трудовото правоотношение, за решаването, на
който законодателят е предвидил особен ред. Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв.
И.В., която в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В
заседание по същество пледира, че въззивникът е имал воля да изпълни задължението
си за заплащане на дължимото трудовото възнаграждение, но поради наложен запор от
Община-Варна е бил възпрепятстван да стори това. Иска се НП да бъде отменено и да
се присъдят в полза на въззивника сторените от същия разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юк О., която в
съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, в т.ч. са спазени сроковете, визирани в чл. 34 от ЗАНН, като АУАН е
издаден в едногодишен срок от осъществяване на процесното нарушение. Сочи се, че
тримесечният срок, визиран в нормата на чл. 34 от ЗАНН се отчита, считано от датата
на установяване на деянието. Сочи се, че нарушението е установено безспорно, като не
са предприети действия по изпълнение на предписанието, както до приключване на
проверката, така и към момента на провеждане на съдебното производство. Излага се
становище, че доколкото дружеството-жалбоподател реализира приходи, освен от
получени средства от НЗОК, така и с друг произход, необоснован е доводът, че
неизпълнение на изискването в закона за заплащане на 60 процента от дължимото
възнаграждение се дължи на наложения запор върху банкова сметка на същото. Иска
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителят П.Б. - инспектор при ДИТ-Варна. Приобщени са към материалите
по делото материалите по АНП, както и заверено копие на жалба с вх. № 20090285,
заверено копие на трудов договор № 41 от 11.06.2020 г., заверено копие на заявление с
вх. № 2101171 от 2021 г. и заверено копие на писмо от Директора на ДИТ-Варна до
К.М. с изх. № 21007574/2021 г.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
2
В периода от 11.11.2020 г. до 19.11.2020 г. служители при ДИТ-Варна –
гл.инспектор П.Б. и гл. инспектор – П.Е. извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство от дружеството – жалбоподател. В хода на проверката, въз основа на
представените ведомости, било установено, че не е изплатено дължимото трудово
възнаграждение за мес. юли 2020 г. в размер на 1845,94 лева на К.М. Маринова на
длъжност „лекар, началник На отделение“ със специалност-анестезиология и
реанимация. За констатациите от проверката бил съставен протокол №
ПР2033141/19.11.2020 г., с който в пункт 3/ е дадено задължително предписание на
дружеството в качеството му на работодател да изплати посоченото възнаграждение,
като е посочен срок за изпълнение на същото – 15.12.2020 г. Протоколът е връчен на
управителя на дружеството на 03.12.2020 г.
На 12.02.2021 г. св. Б., съвместно с Началник отдел „БТКД“-Десислава
Драгнева, във връзка с изпълнение на служебните им функции в качеството на
служители при ДИТ-Варна, извършили отново проверка на дружеството, като въз
основа на представените ведомости за заплата е установено, че посоченото
предписание не е изпълнено. Констатациите им били обективирани в протокол №
ПР2105668/12.03.2021 г., за извършена проверка на „МБАЛ Варна“ЕООД, който е
връчен на управителя на дружеството на 24.03.2021 г.
При така установените факти на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН за
нарушение на чл. 415 ал.1 от КТ, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с
което е ангажирана административно-наказателната отговорност на „МБАЛ
Варна“ЕООД въз основа на цитираната разпоредба.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
свидетеля по акта П.Б.. Приобщени са към материалите по делото материалите по
АНП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали
по АНП, както и от гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление № 03-010122/20.12.2018 г. е издадено от
компетентен орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, съгласно
3
чл. 15, ал.3, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, както и видно от копие на Заповед № 3-0780/03.08.2010 г. на
Изпълнителния директор на „ГИТ“ .
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени
са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани. Индивидуализирана е в необходимата степен и самоличността на
конкретния работник, чиито трудови права са нарушени.
Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на въззивника за
издаване на АУАН извън преклузивните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
Съгласно ал.1 на цитираната норма, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на
три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване
на нарушението. В случая нарушението е извършено в деня, следващ датата посочена
като срок за неговото изпълнение, а именно – на 16.12.2020 г., съотв. е установено в
хода на извършената проверка, отразена в протокол № ПР2033141/19.11.2020 г., видно
от който проверката е приключила на 19.11.2020 г., към която дата нарушението е
установено. Доколкото актът е съставен на 26.03.2021 г., към посочената дата не е
изтекъл нито един от двата цитирани в нормата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН преклузивни
срокове за образуване на административно-наказателното производство.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Съдът намира, че в хода на съдебното производство, въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства се установява безспорно, че дружеството-
жалбоподател не е изпълнило предписанието, визирано в пункт № 3 на протокол №
ПР2033141/19.11.2020 г., а именно да бъде изплатено дължимото възнаграждението на
служителя К.М. за мес.юли 2020. В хода на съдебното производство въззивника не
оспорва качеството си на работодател и не ангажира доказателства оборващи фактите,
установени въз основа на писмените и гласни доказателства, събрани чрез
приложената административно-наказателна преписка и чрез показанията на
разпитания инспектор при ДИТ-Варна.
При така установената фактическа обстановка, правилно АНО е ангажирал
отговорността на дружеството на основание чл. 415 ал.1 от КТ, доколкото посочената
разпоредба предвижда нарушението в хипотезата си.
4
Безспорно нарушението се явява извършено на датата, следваща срока за
изпълнение, доколкото именно от същата бездействието се явява противоправно, като
противоречащо на нормата на чл. 415 ал.1 от КТ.
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за несъставомерност на
извършеното нарушение, с оглед нормата на чл. 83 ал.1, която предвижда ангажиране
на административно-наказателната отговорност на юридически лица при неизпълнение
на задължение към държавата, докато в случая се твърди, че с извършеното деяние са
засегнати правата на конкретния служител. Разпоредбата на чл. 83 ал.1 от ЗАНН
урежда принципа за законоустановеност на деянията, за които юридическите лица
следва да носят административно-наказателна отговорност, като предвиждането на
такава за неизпълнение на конкретно задължение поражда задължение за адресата на
конкретното правило за поведение да спазва същото. В тази връзка, между всеки от
адресатите на тези нормативните правила и държавата съществува правоотношение,
доколкото първите са задължени да спазват разпоредите на закона.
Друг е въпросът, че в случая административно-наказателната отговорност на
въззивника не е ангажирана за неизпълнение на задължението по чл. 128 т.2 от КТ, а за
нарушение, предвидено в разпоредбата на чл. 415 ал.1 от КТ, по аргумент от
противното от което следва задължението на работодателя, в т.ч. и юридическо лице,
да изпълнява задължителните предписания на контролните органи.
Колкото до твърдението, че задължителното предписание е незаконосъобразно
такова, доколкото се отнася до въпроси извън обхвата на нормата на чл. 404 от КТ,
съдът намира, че посочените доводи са ирелевантни за предмета на делото. В случая се
касае за предписание, което не е обжалвано в предвидения в закона срок, същото е
влязло в сила и подлежи на изпълнение, с оглед на което извън компетентността на
настоящия състав е произнасянето по въпроса за съответствието на същото със закона.
Друг е въпросът, че настоящото предписание се обхваща от общата компетентност на
контролните органи при ДИТ-Варна , визирана в нормата чл. 404 ал.1 т.1 от КТ,
според която същите могат да дават задължителни предписания на работодателите,
предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за
отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство.
Несъстоятелни са и доводите на въззивника, че наличието на евентуален трудов
спор във връзка с неизпълненото задължение по трудово правоотношение изключва
възможността за реализиране на административно-наказателна отговорност, доколкото
в двете хипотези се касае за правоотношения с различен характер и страни, като
втората има публично-правен такъв. Поради посочените съображения реализирането
на административно-наказателна отговорност не изключва възможността за
ангажиране и на гражданска такава за неизпълнение на задължението по трудовото
правоотношение от страна на работодателя.
5
Неоснователно е и твърдението за необоснованост на издаденото НП, предвид
наложен запор върху сметките на дружеството, възпретяствал същото да изпълни
задължението си. Посочената причина няма обективен характер, който сочи
невъзможност за изпълнение на предписанието на закона, а визира наличието на
причина за евентуални финансови затруднения на дружеството, с оглед на което и
доколкото отговорността на юридическите лица е обективна такава, затруднения от
подобен характер не изключват съставомерността на нарушенията, които същите
извършват.
Съдът намира, че случая нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, както с оглед значимостта на обществените отношения, които са засегнати с
осъщественото деяние, свързани с материалното обезпечаване на работниците и
служителите, така и с оглед периода, в който дължимите възнаграждения не са били
изплатени. С оглед на изложеното обществената опасност на реализираното
бездействие не може да бъде характеризирана като явно незначителна или липсваща
такава по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК, вр. с чл. 28 от ЗАНН.
Съдът намира, че правилно е наложено административно наказание към
минималния размер, но над него, предвид значителният срок на неизпълнение на
задължението, доколкото същото не е било изпълнено и към датата на съставяне на
акта.
С оглед на изложените съображения, съдът счита, че издаденото НП е
законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид направеното искане от процесуалния представител на
въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4
от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, в което юрисконсулта е взел участие, съотв.
същото не представлява фактическа и правна сложност намира, че следва да му бъде
присъдено възнаграждение към минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от
6
Наредбата, а именно за сумата от 100 /сто/ лева.
С оглед изхода на делото ,следва да бъде оставено без уважение искането на
въззивника за присъждане в полза на същия на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 03-013236/07.04.2021 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 415 ,
ал.1 от КТ на „Многопрофилна болница за активно лечение Варна“ЕООД, е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000 /две
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Варна“ЕООД, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Главна инспекция по труда – София сумата от 100 /сто/лева
за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за присъждане в полза на
същия на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7