РЕШЕНИЕ
№ 1312
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110158118 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от /фирма/ срещу Г. Д. К., с която е
предявен иск за установяване дължимостта на вземания за потребени от ответника
ВиК.
В исковата молба се твърди, че между страните съществували договорни
правоотношения по предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в /адрес/, /адрес/
„G.v.“, к. № 1, по договорна сметка № **********. Съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, предоставянето на ВиК услуги се
осъществявало при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
съответния регулаторен орган. Въз основа на така възникналите облигационни
отношения в периода от 07.07.2017 г. до 03.12.2020 г. били предоставяни ВиК услуги
от страна на ищцовото дружество в посочения имот, но цената за същите не била
заплатена в установения в приложимите Общи условия 30-дневен срок, считано от
датата на фактурирането им. За вземанията си ищцовото дружество депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 19.03.2021
г. по ч. гр. д. № 11582 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо последният моли съдът да
1
постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените
по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Г. Д. К. за
отговор на посочения от лицето във възражението по чл. 414 ГПК адрес, но отговор не
е подаден в законово установения срок. Фактически твърдения относно оспорването на
процесните вземания ответникът не е изложил и в подаденото от него възражение по
чл. 414 ГПК.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното към настоящото дело ч. гр. д. № 11582/2021 г. по описа на
СРС, 47-ми състав, се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК на 26.02.2021 г., за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за същите на
19.03.2021 г. Срещу издадената заповед, в срока по чл. 414 ГПК ответникът К. е
депозирал възражение, като между страните не се спори, а и от доказателствата по
делото се установява, че искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е и
допустим, доколкото за ищеца съществува правен интерес от установяване
дължимостта на процесните вземания.
Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ е за установяване дължимостта на задължения за
заплащане на цена по договор за продажба на ВиК услуги. В тежест на ищеца е да
установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните
облигационно правоотношение, както и че през исковия период ищецът е доставял
такива услуги в заявените количества в процесния обект, стойността на които е в
размер на претендираната сума.
При установяване на горните предпоставки ответникът носи тежестта да докаже
обстоятелствата, на които основава възраженията си или погасяването на
задължението си чрез плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услугите са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост; или собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
2
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
В исковата молба ищецът е посочил, че ответникът бил потребител на ВиК
услуги през исковия период в имот, находящ се в /адрес/, /адрес/ „G.v.“, к.№ 1, по
договорна сметка № **********. Г. К. не е оспорил в рамките на установените
преклузивни срокове така заявеното обстоятелство. Същото се установява и от
представените с исковата молба писмени доказателства – Протокол от общо събрание
от 16.07.2009 г. на собствениците на комплекс от 34 къщи, находящи се в /адрес/,
Удостоверение № 142 от 29.09.2006 г. за въвеждане в експлоатация на строеж,
Информационен лист № 5232325 и справка от Агенция по вписванията. В приложен
към протокола от общото събрание на собствениците от 16.07.2009 г. списък на
присъствалите за собственик на къща № 1 е посочен ответникът, като е положен и
подпис, изходящ от негово име. Така представените документи не са оспорени
своевременно, поради което съдът намира за установено, че ответникът е бил
собственик на процесния водоснабден имот през исковия период, съответно – че в
негова тежест съществува задължение за заплащане стойността на потребените в имота
ВиК услуги.
За установяване наличието на реално потребени ВиК услуги през исковия
период в процесния имот, тяхното количество и стойност, е допуснато изготвянето на
комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза по делото. От неоспореното
от страните заключение на експертизата, което съдът кредитира в цялост като
компетентно и обективно изготвено, се установява, че имот, находящ се в /адрес/,
/адрес/ „G. v.“, к.№ 1, с договорна сметка № **********, е водоснабден, като
доставените там ВиК услуги в периода от 07.07.2017 г. до 03.12.2020 г. са общо
1809,384 куб. м. на стойност 2828,65 лева, като същата е определена от вещото лице в
съответствие с доставените количества и с утвърдените от КЕВР цени. Размерът на
непогасените вземания за релевантния за делото период по счетоводни данни на
ищцовото дружество от издадени фактури възлиза на сума в размер на 1976,36 лева, от
които 1677,11 лева главница и 299,25 лева мораторна лихва.
При така установените обстоятелства, съдът намира, че предявените искове са
изцяло доказани по своето основание и размер, поради което следва да бъдат уважени
за сумите съответно от 1677,11 лева главница и от 299,25 лева мораторна лихва,
определена от съда по реда на чл. 162 ГПК.
По разноските.
Предвид изхода на спора, право на разноски има само ищецът, като на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени разноски в общ размер от
617,56 лева за исковото производство, представляващи заплатена държавна такса
(77,56 лева), депозит за експертизи (440,00 лева) и юрисконсултско възнаграждение
(100,00 лева), и за заповедното производство в общ размер от 89,53 лева за държавна
3
такса и юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Д. К., ЕГН: **********, с
адрес /адрес/, комплекс „G.v.“, к.№ 1, дължи на /фирма/, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 1677,11 лева, представляваща цена
на доставени ВиК услуги в имот, находящ се в /адрес/, /адрес/ „G.v.“, къща № 1, с
договорна сметка № **********, фактурирани през периода от 07.07.2017 г. до
03.12.2020 г., ведно със законната лихва от 26.02.2021 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 299,25 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
07.08.2017 г. до 03.12.2020 г., за които на 19.03.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11582/2021 г. по описа на СРС, 47-ми състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. Д. К., ЕГН: **********, с адрес
/адрес/, комплекс „G.v.“, к.№ 1, да заплати на /фирма/, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление /адрес/, сумата от 617,56 лева, представляваща сторени в
исковото производство разноски, и сумата от 89,53 лева, представляваща сторени в
заповедното производство разноски, съобразно уважената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4