РЕШЕНИЕ
№ 460
гр. Перник, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211700100398 по описа за 2021 година
Предявени са искове от А.П. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за заплащане:
1) на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата от 60000 лв. – застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от телесни увреждания от ПТП на
30.11.2020 г., около 15,05 часа в с. ***на ул. ***, в района на № **, причинено от С.Ф. при
управление на л.а. “БМВ 330Д”, рег. № ***, застрахован по риска задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 22.12.2020 г. – датата на предявяване на писмената застр.
претенция, до окончателното плащане на обезщетението; 2) на осн. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал.
1, т. 1 от КЗ общата сума 3280 лв. - имуществени вреди за направени разходи, от които: 80
лв. - за специализиран медицински транспорт; 125 лв. – за заплатено мед. изделие
имобилизираща шина за коляно; 1945 лв. - за заплатено мед. изделие имплант за оперативна
интервенция; 980 лв. – за заплатено мед. изделие имплант за оперативна интервенция; 75 лв.
– заплатени за лекарства; 75 лв. - заплатени медицински сплинтове за фиксация на крайника,
във връзка с последиците от увреждането и лечението, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 22.12.2020 г. – датата на предявяване на писмената застр. претенция, до
окончателното плащане на обезщетението.
Ответникът с отговора по чл. 131 ГПК оспорва ПТП да е предизвикано по
изключителна вина на водача на процесното МПС - С.Ф., като твърди, че неговите действия
са били съобразени с пътната обстановка и всички пътни знаци на местопроизшествието.
Твърди, че причина за ПТП е и община Перник, която не е положила нужната грижа за
обезопасяване на заснежен, мокър и заледен участък на ул. *** в района на номер **в с. ***,
1
общ. Перник, както и оспорва твърденията на ищеца за допуснати от водача на МПС
нарушения на правилата на движение по Здв. П., като последният е попаднал в заснежен,
заледен, мокър и неопесъчен участък от пътя, стопанисван от община Перник. Последната
съгл. чл. 31 и чл. 50 от ЗП има задължение и за зимно поддържане на общ. пътища и да
обезопаси пътното платно срещу хлъзгане при сняг и заледяване. Оспорва размера на
обезщетението за неимуществени вреди като прекомерно завишено с оглед принципа на
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Релевира възражение, че вредоносният резултат бил
съпричинен от ищеца, тъй като е пътувал в л.а. без поставен обезопасителен колан в
нарушение на чл. 137а от ЗДвП и в непровеждане на лечение от ищеца, предвид което е
налице основание по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението.
Третото лице помагач Община Перник не изразява становище по исковете.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Обстоятелствата по пътно-транспортното произшествие са установени с влязло в сила
протоколно определение № 83/21.09.2021г. по ндох № 1470/2021 г. на РС- Перник, с което е
одобрено споразумение, с което С.Ф. е признат за виновен за извършено престъпление по
чл. 343, ал. 3, б. „а”, вр. ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 30.11.2020 г., в с.
***, общ. Перник, на път III-802 при управление на МПС - л.а. “БМВ 330Д”, рег. № *** е
нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил на А. П. П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на дясната голямопищялна кост на дясната подбедрица в средната трета, довело до трайно
затруднение на движението на десен долен крайник, като деянието е извършено след
употреба на наркотични вещества /кокаин/. По силата на чл. 300 от ГПК приложеното право
и установените факти посредством акта на наказателния съд са задължителни за гр. съд
относно преценката на гражданските последици от престъплението, извършено от прекия
делинквент С.Ф. относно за механизма на деянието – че е нарушил правилата за движение
по пътищата – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и относно резултата от
неправомерното му поведение - че на А. П. П. е причинена средна телесна повреда –
счупване на дясната голямопищялна кост на дясната подбедрица в средната трета, довело до
трайно затруднение на движението на десен долен крайник. В този смисъл, вече
установеното от наказателния съд за извършването на деликта и елементите на
осъществения деликт, не подлежат на повторно установяване в настоящото производство.
Освен от горецитираното споразумение по наказателното дело, механизмът на ПТП,
както и медико-биологичния вид и характер на получените от ищеца увреждания, начина на
лечение и продължителността на лечебно-възстановителния период, се установява и от
САТЕ и СМЕ по настоящото дело. От СМЕ се описват следните травматични увреждания
на ищеца, стоящи в пряка - причинно следствена връзка с ПТП на 30.11.2020 г.: счупване на
големия пищял на дясна подбедрица; разкъсноконтузна рана в задколянната ямка на дясна
колянна става; счупване на 5- та дланна кост на лява ръка, увреда на разгъвачното
сухожилие на 5- ти пръст на лява ръка. Приложено е оперативно лечение на увредите-
2
открито наместване на счупванията и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза и
зашиване на сухожилието. Общо оздравителния период при такъв вид увреждания е около 8
месеца. Без функционален дефицит на ставите на десен крак и лява ръка.
Според САТЕ и поясненията на вещото лице в с.з. водачът на л.а. „БМВ“, модел „330
Д“, при движение по хоризонтален прав участък предшестван от плавен ляв пътен завой,
при несъобразена скорост с пътните условия при затруднена пътна обстановка (пътна
настилка покрита с мокър сняг) и занижено внимание губи контрол върху управлението на
автомобила, което е довело до неговото странично плъзгане, ротация и изваждането му от
устойчиво равновесие. Лекият автомобил излиза в дясно извън дясната пътна лента (посока
огледа) и предизвиква ПТП. При напускане на пътното платно автомобилът се насочва
последователно към рекламна табела която се е намирала на 2.1м. от дясно на дясната пътна
лента посока огледа. Последвал удар след ротация в железобетонен стълб който се намира
2.70м. от дясно на пътната лента посока с.*** към гр.Перник, който е част от
електроснабдителна мрежа на с.*** и се установява в позицията, в която е намерен по време
на огледа. Установява се, че в конкретната обстановка причина за настъпване на ПТП е
неподходящо избрана скорост на движение и проявена слаба квалификация при управление
на автомобила при затруднена пътна обстановка (пътна настилка покрита с мокър сняг).
Водачът е управлявал със скорост на движение, която не му е позволявала да овладее л.а. и
да не допусне настъпване на ПТП.
Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК и при събраните в настоящото производство
доказателства следва, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1,
вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно: причинени на ищеца вреди от ПТП на 30.11.2020 г.,
причинено по вина на застрахования при ответното дружество водач на моторно превозно
средство С.Ф.. С оглед на това, прекият иск срещу застрахователя е доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
обстоятелствата, установени от СМЕ, САТЕ, свидетелските показания и писмените
доказателства по делото. Брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания
/счупване на големия пищял на дясна подбедрица; разкъсноконтузна рана в задколянната
ямка на дясна колянна става; счупване на 5- та дланна кост на лява ръка, увреда на
разгъвачното сухожилие на 5- ти пръст на лява ръка/, довели до трайно затруднение на
движението на десен долен крайник, функционално довела до ограничения на движенията
на десния крак 75 дни, а на лявата ръка 28 дни, поради носенето на обездвижваща шина,
като както при самите травми, така и по време на възстановителния процес пострадалият е
изпитвал физически болки и страдания. Продължителността и интензитета на търпените
болки и страдания и ограниченията, неудобствата и страдания, които е следвало да изтърпи
ищецът – по време на възстановителния период /възстановителния период при счупването
на големия пищял и оперативно лечение е около 8 месеца, възстановителния период на
счупването на 5- та дланна кост на лява ръка, усложнена с увреда на разгъвачното
сухожилие на 5- ти пръст на лява ръка е около 3 месеца/. Отчита се и липсата на
функционален дефицит на ставите на десен крак и лява ръка. Освен посочените морални
3
измерения на болката и страданията на ищеца, се отчитат и конкретните обществено-
икономически условия в страната към настъпването на ПТП, намерили стойностен израз и в
актуалните към момента на настъпване на събитието лимити на застрахователно покритие
по зад. застраховка "Гр. отговорност" на автомобилистите, които дори и да нямат
самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, следва да бъдат
съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства. Също и
създаденият от съдебната практика ориентир за справедливо определени суми за подобен
вид увреждания в близък период /например Решение № 60139 от 9.11.2021 г. на ВКС по т. д.
№ 1703/2020 г., II т. о., ТК, Решение № 60185 от 29.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3692/2020
г., IV г. о., ГК, Решение № 173 от 23.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 515/2020 г., IV г. о., ГК,
Решение № 1 от 4.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 512/2019 г., I т. о., ТК/, които съдебни актове
са сравнителен ориентир, каквито са фактите по настоящото дело.
С оглед изложеното и във връзка с уврежданията, както и последиците от тях,
променящи живота на пострадалия, както във физически, така и в психически аспект,
настоящият състав намира, че справедливият по чл. 52 ЗЗД и критериите по ППВС №
4/23.12.1968 г. паричен еквивалент за претърпените от ищеца неимуществени вреди e в
размер на 30 000 лв. Тази сума конкретно ще репарира в пълен обем неимуществените вреди
на ищеца за времето досега, съставлява точно измерение на отговорността на ответника, а в
общ план е в съответствие с обществените условия, морал и икономическото положение в
страната. В този размер от 30 000 лв. искът за неим. вреди е доказан, а за разликата до
предявения размер от 60000 лв. подлежи на отхвърляне.
От представените документи- епикриза, фактури и фискални бонове се установява
заплащането от ищеца разходи за специализиран медицински транспорт; заплатени мед.
изделие имобилизираща шина за коляно, имплант за оперативна интервенция, имплант за
оперативна интервенция, за лекарства, медицински сплинтове за фиксация на крайника, с
оглед необходимо извършената оперативна интервенция във връзка с последиците от
увреждането и лечението общо в размер на 3280 лева, които са били необходими и
използвани за лечението на получените от процесното ПТП травматични увреждания.
Въпросните документи са издадени след злополуката и съдържат информация за вида и
размера на разноските за лечението на ищеца, поради което следва извод, че са свързани с
настъпилите вследствие на злополуката увреждания, включително това се установява
категорично и от СМЕ. Предвид изложеното искът за имуществени вреди е доказан за
пълния предявен размер от общо 3280 лева, след като разноските са пряка и непосредствена
последица на противоправното деяние на делинквента.
От механизма на ПТП се установява, че пострадалият при ПТП е бил пътник в л.а.
„БМВ", но липсват доказателства, че е бил без поставен предпазен колан. Според СМЕ
наличието на поставен или непоставен колан, не се е отразило съществено на вида и
тежестта на получените увреждания от ищеца при процесното ПТП. При липсата на
категорични доказателства, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан, респ. на
такива за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и
4
вредоносния резултат и конкретно, че уврежданията не биха настъпили, дори и да бе
доказано непоставяне на предпазен колан, то съдът приема, че липсва принос от ищеца по
см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Възражението за съпричиняване на ПТП от община Перник, поради това, че не е
положила нужната грижа за обезопасяване на заснежен, мокър и заледен участък на ул. ***
в района на номер ** в с. ***, общ. Перник, не е правнорелевантен факт по настоящото
дело, тъй като противоправното поведение на третите лица не съставлява съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, защото не е действие на пострадалия. В същата хипотеза искът
на пострадалия срещу делинквента за обезщетяване на цялата вреда не може да бъде
отхвърлен частично по съображения, че принос за настъпването й имат и трети лица, защото
при солидарните задължения кредиторът има право да иска изпълнение на цялото
задължение от когото и да е от длъжниците (чл. 122, ал. 1 ЗЗД). Същото важи и когато
пострадалият насочва претенцията си срещу застрахователя на делинквента.
Застрахователят не може да възразява за съпричиняване на вредите от трето лице, защото
това е от значение само в отношенията между него, делинквента и третото лице, но не и в
отношенията между застрахователя и пострадалия. По този въпрос съдебната практика е
установена с решение № 17/06.03.2015 г. по гр. д. № 3174/2014 г., ІV г. о., ВКС, Решение №
146 от 28.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4482/2018 г., IV г. о., ГК.
Събраните по делото доказателство отричат извода за непровеждане на адекватно
лечение и неспазване на задължителни медицински предписания от страна на ищеца, които
да са затруднили възстановителния процес. Експертизата не посочва като причина за
продължителността на периода на възстановяване неизпълнение на задължителни
препоръки на лекуващи лекари. В епикризите на ищеца, не са дадени препоръки към общо
практикуващия лекар на пациента за даване на направления за физиотерапия и санаториално
лечение в периода, непосредствено след болничното лечение, като поначало провеждането
на рехабилитация е препоръчително, а не задължително, и то след лекарска преценка за
приключване до необходимата за това лечение степен на възстановителния процес. В
заключение, възраженията за съпричиняване са неоснователни и липсва основание за
намаляване на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД на определените обезщетения.
На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице. В случая ищецът е сезирал ответника-застраховател с
искане за заплащане на обезщетение на 22.12.2020г., по която на 18.03.2021г. е налице отказ
от застрахователя за плащане на обезщетение, поради което лихвата за забава върху
уважения размер на обезщетенията се дължи от 22.12.2020г. до окончателното изплащане на
сумата /Решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., І т. о., ТК/, за който
период е предявена претенцията за лихви.
По разноските
Ищецът доказва разноски общо 200 лв. за вещи лица (съгласно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК, като същият е освободен от внасянето на такси на
5
осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, а в представения договор за правна защита е посочено, че е оказана
безплатно адв. помощ – чл. 38 ЗА), които се дължат съразмерно с уважената част от иска,
или 105,18 лв.
При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на ищеца има право на
възнаграждение, което съдът определя на 2430 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г., което се дължи съразмерно с уважената част от иска, или 1277,98 лв.
Ответникът доказва разноски общо 990 лв. (съгласно представените доказателства и
списък по чл. 80 ГПК), които се дължат съразмерно с отхвърлената част от иска, т.е. 469,34
лв.
Ответникът на осн. чл. 78, ал.6 ГПК следва да заплати дължимите държавни такси в
размер на 1331,20 лв. (4% върху уважения размер на исковете).
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Г.М.Димитров“ № 1, да заплати на А. П. П., ЕГН ********** от ***, на осн. чл. 432, ал. 1,
вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата от 30 000 лв. – застрахователно обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от телесни увреждания от ПТП на 30.11.2020 г.,
около 15,05 часа в с. *** на ул. ***, в района на № **, причинено от С.Ф. при управление на
л.а. “БМВ 330Д”, рег. № ***, застрахован по риска задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва за
забава върху тази сума, считано от 22.12.2020 г., до окончателното плащане, на осн. чл.493,
ал.1, т.5 от КЗ; на осн. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ общата сума 3280 лв. -
имуществени вреди за направени разходи, от които: 80 лв. - за специализиран медицински
транспорт; 125 лв. – за заплатено мед. изделие имобилизираща шина за коляно; 1945 лв. - за
заплатено мед. изделие имплант за оперативна интервенция; 980 лв. – за заплатено мед.
изделие имплант за оперативна интервенция; 75 лв. – заплатени за лекарства; 75 лв. -
заплатени медицински сплинтове за фиксация на крайника, във връзка с последиците от
увреждането и лечението, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от
22.12.2020 г., до окончателното плащане, на осн. чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до пълния претендиран размер от
60 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Г.М.Димитров“ № 1, да заплати на А. П. П., ЕГН ********** от ***, сумата 105,18 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.
6
„Г.М.Димитров“ № 1, да заплати на адв. Ч.Н., сл. адрес ***, сумата 1277,98 лв. – адв.
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца по производството.
ОСЪЖДА А. П. П., ЕГН ********** от *** да заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, сумата 469,34 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Г.М.Димитров“ № 1, да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен съд –
Перник сумата 1331,20 лв. – държавна такса върху уважената част на исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач Община Перник, ЕИК
********* на страната на ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7