№ 7567
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110153890 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от ЕЛ. ХР. КР. с ЕГН ********** и С. Б. КР. с ЕГН
**********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД против АС. ИВ. КЛ. с ЕГН **********.
Ищците твърдят, че на 14.09.2009 г., по време на брака им, придобили правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в
[населено място], [улица], на втори надпартерен етаж, от ответника, по силата на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт [№], том III, рег. №
*****, дело № 407 на нотариус В. Г.. Посочват, че от 14.09.2009 г. ответникът владее
описания недвижим имот и отказва да предаде владението на ищците. Допълват, че поради
невъзможност за заплащане на дължимите вноски по ипотечния кредит за закупуване на
жилището, същото било продадено на публична продан през м. 09.2017 г. Излагат
твърдения, че в качеството си на собственици били осъдени от [фирма] да заплатят суми за
начислена за процесния имот топлинна енергия в размер на 4134.90 лв., от които 2047.29 лв.
- главница за незаплатена топлинна енергия за период от м. 08.2012 г. до м. 04.2014 г., 367.75
лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.09.2012 г. до
18.02.2015 г., 541.15 лв. - съдебни разноски и 1178.71 лв. - законна лихва върху главницата
за периода от 18.03.2015 г. до 15.11.2020 г. Посочват, че сумите са изцяло изплатени на
[фирма] на 15.07.2021 г. Сочат, че са съпрузи, а топлоснабденият апартамент бил СИО.
Молят съдът да осъди ответника да им заплати сумите солидарно, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда - 16.09.2021 г., до окончателното
изплащане на вземанията. При условията на евентуалност излагат, че всеки един от ищците
е заплатил по 1/2 от процесните суми и молят съда да осъди ответника да им заплати, както
следва:
1
1/ на ЕЛ. ХР. КР. следните суми: сумата 1023.64 лв. - главница, представляваща цена
на доставена от [фирма] топлинна енергия за имот с абонатен номер ****** за периода от м.
08.2012 г. до м. 04.2014 г.; сумата 183.50 лв. - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода до 18.02.2015 г.; сумата от 270.50 лв.
- съдебни разноски и сумата от 589.35 лв. - законна лихва върху главницата за периода от
18.03.2015 г. до 15.11.2020 г.
2/ на С. Б. КР. следните суми, а именно: сумата 1023.64 лв. - главница,
представляваща цена на доставена от [фирма] топлинна енергия за имот с абонатен номер
****** за периода от м. 08.2012 г. до м. 04.2014 г.; сумата 183.50 лв. - обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода до 18.02.2015
г.; сумата от 270.50 лв. - съдебни разноски и сумата от 589.35 лв. - законна лихва върху
главницата за периода от 18.03.2015 г. до 15.11.2020 г.
Сумите се претендират ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 16.09.2021 г., до окончателното изплащане на вземанията.
Претендират и разноски. Сочат банкова сметка за плащане - IBAN:
***********************.
С уточнителна молба с вх. № от 29.03.2022 г. ищците са посочили, че в резултат на
неправомерното поведение на ответника, а именно, че е ползвал имота без правно
основание и не е заплатил сумите за ползваната от него топлинна енергия, ищците са
заплатили и претърпели вреди за лихви и разноски в съдебното производство. В съдебно
заседание на 19.04.2022 г. процесуалният представител на ищеца изрично е заявил, че
поддържа твърденията си, че в резултат на неправомерното поведение на ответника, ищците
са претърпели вреди за лихви и разноски по делото. С оглед уточненията съдът е изменил
проектодоклада по делото, като претенциите за заплатено обезщетение за забава за периода
от 30.09.2012 г. до 18.02.2015 г., за заплатени съдебни разноски и за заплатена законна лихва
върху главницата от 18.03.2015 г. до 15.11.2020 г., са квалифицирани с правно основание чл.
45 ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
адв. Н.Т., с който предявените искове се оспорват като недопустими, неоснователни и
необосновани. Твърди, че предвид сключения между страните в настоящото производство
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.09.2009 г., представляващ апартамент
№ 15, находящ се в [населено място], [улица], на втори надпартерен етаж, ищците са
придобили правото на собственост върху същия, поради което в тяхна тежест са всички
разходи във връзка с жилището, в това число и разходите за потребена топлинна енергия.
Посочва, че в рамките на процесния период срещу него не са предявявани претенции за
предаване на имота или за заплащане на консумативни разходи. Счита за недоказано
твърдението, че именно той е владял имота в процесния период. Оспорва да е живял и
ползвал имота в процесния период. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
2
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представеното в заверен препис споразумение от 15.12.2020 г. /л. 6-7/ се
установява, че ищците са се задължили спрямо [фирма] да заплатят на последното търговско
дружество сума в общ размер от 4134.90 лв., от които 2047.29 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, ап. 15 с абонатен № ******, за периода от м.
08.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.03.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, 367.75 лв. – лихва за забава за
периода от 10.08.2012 г. до 18.02.2015 г., както и 541.15 лв. – съдебни разноски по гр. д. №
12246/2019 г. по описа на СГС, II-д състав, съгласно погасителен план, описан в
споразумението. Установява се, че последната вноска е с падеж 15.07.2021 г.
Представени са 8 броя платежни документи – фискални бонове, от които се
установява, че сумите по уговорения между страните погасителен план са били погасявани,
като видно от писмо с рег. индекс Г-11965/30.07.2021 г. от [фирма], адресирано до
ответника К., всички дължими суми по сключеното с ответниците споразумение са били
изплатени.
Приложено е производството по гр. д. № 45000/2015 г. по описа на СРС.
По делото са събрани гласни доказателства чрез проведен разпит на свидетеля М. П.,
който заявява, че познава страните по делото. Посочва, че ищците закупили жилище,
находящо се на [улица] през 2009-2010 г. от продавача и ответник в настоящото
производство А.К.. Твърди, че ищците никога не са живели в процесното жилище, а
ответникът подавал жалби срещу купувачите, както и срещу свидетеля. Посочва, че по
отношение на жилището била учредена законна ипотека, като банката – ипотекарен
кредитор, продала същото на публична продан през 2016-2017 г. Заявява, че в периода от
закупуване на апартамента от ищците, включително и в рамките на процесния период, до
изнасянето му на публична продан от банката в недвижимия имот е живял ответникът.
Допълва, че с ищеца К. ходили многократно до жилището с идеята да бъде предадено
владението на ищеца, но ответникът подавал жалби и отказвал да напусне имота, като не
допускал ищците до същия. Сочи, че не му е известно ответникът да е оспорил покупко-
продажбата на жилището по съдебен ред. Твърди, че по инициатива на ищците било
образувано съдебно производство за изваждане на ответника от апартамента, но
приключването на делото се забавило, като през това време купувачите не разполагали със
средства за заплащане на сметките по жилището, в т.ч. за парно, въпреки, че не живеели в
имота, както и на вноските за ипотечния кредит и малко преди продажбата през 2016-2017 г.
спрели да погасяват ипотеката, в резултат на което банката продала жилището преди да бъде
постановено съдебното решение относно ползвателя на имота.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
3
С определение от 09.03.2022 г. съдът е отделил като признати и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 14.09.2009 г. ищците са придобили от ответника правото
на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в
[населено място], [улица], на втори надпартерен етаж, по силата на договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт [№], том III, рег. № *****, дело
№ 407 на нотариус В. Г., както и, че с влязло в сила решение на СГС ищците са осъдени да
заплатят суми за незаплатена топлинна енергия на процесния имот за периода м. 8.2012 г. -
м. 04.2014 г., както и лихва за забава за периода 30.09.2012 г. - 18.02.2015 г., законна лихва
върху главницата от 18.03.2015 г. и разноски.
По правната квалификация:
За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът
следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума
искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна
квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти.
Твърденията на ищеца в исковата молба и в уточнителните молби след това са
следните: 1./ ответникът е ползвал без основание собствения на ищците имот, поради което
и се е обогатил за сметка на ищците за ползваната в процесния период топлинна енергия; 2./
поради неправомерното поведение – ползването без основание на имота от страна на
ответника, ищците са претърпели имуществени вреди, изразяващи се в заплатени лихви за
забава и разноски на [фирма], поради незаплащането на дължимата сума за ползваната в
процесния период топлинна енергия и образуваното производството по гр. д. № 45000/2015
г. по описа на СРС.
Оттук и съдът е квалифицирал претенцията за доставена от [фирма] топлинна енергия
за имот с абонатен номер ****** за периода от м. 08.2012 г. до м. 04.2014 г., заплатена от
ищците, по чл. 59 ЗЗД, а претенциите породени от незаплащането на топлинната енергия в
срок – тези за лихви и разноски – по реда на чл. 45 ЗЗД. Твърденията за обогатяване за
сметка на обедняването на ищците, са неотносими към претенциите за лихви и разноски. Не
се твърди със заплащането на сумите за лихви и разноски, да се е достигнало до
обогатяването на ответника, а, че същите представляват имуществени вреди от
неправомерното поведение на ответника по делото - виж уточнителна молба с вх. № от
29.03.2022 г.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД:
Основателността на иска се предпоставя от установяване на кумулативното наличие
на следните предпоставки от страна на двамата ищци: че с решение по гр. д. №12246/2019 г.
по описа на СГС е признато за установено, че дължат на [фирма] незаплатена топлинна
енергия за имот с аб. № ****** за периода м. 8.2012 г. - м. 04.2014 г., както и, че дължат
лихва за забава за периода 30.09.2012 г. - 18.02.2015 г., законна лихва върху главницата от
4
18.03.2015 г., че ответникът е ползвал имота с аб. № ****** в периода м. 8.2012 г. - м.
04.2014 г., като е използвал доставената до имота топлинна енергия в претендираните
количество и стойност, че за дължимите суми по влязлото в сила решение гр. д. №
45000/2015 г. по описа на СРС ищците са сключили споразумение с [фирма], след което
всеки един от ищците е заплатил по 1/2 от процесните суми, наличието на обедняване на
ищците и обогатяване на ответника, при липса на основание за разместването на
имуществените блага, връзката помежду им, както и размера на обедняването и
обогатяването.
От показанията на свидетеля Попов, които съдът кредитира изцяло като
последователни, категорични и лишени от вътрешни противоречия и които не са оспорени
от ответника, се установи, че ответникът е ползвал без правно основание /доколкото не се
твърди друго/ процесното жилище през периода от неговото закупуване от ищците до
изнасянето му на публична продан поради невнасяне на погасителните вноски от
кредитополучателите, като в тези времеви рамки попада и процесният период. Установи се
също, че ищците не са имали достъп до недвижимия имот, тъй като такъв им бил отказан от
ответника. Представен е констативен протокол от 02.06.2011 г, с № 70, том I, рег. №
1274/2011 г. пред К. Б., помощник нотариус по заместване при нотариус Ч. Б. /л. 125 от гр. д.
№ 45000/2015 г. по описа на СРС/, от който се установява, че АС. ИВ. КЛ. е отказал да
предаде ключовете от жилището, тъй като същото било придобито от Е.К. и С.К., чрез
натиск и измама. На л. 126 от гр. д. № 45000/2015 г. по описа на СРС е представен и
протокол за принудително отнемане и предаване на вещи при въвод във владение от
04.09.2017 г. Установява се, че при въвода във владение на процесния имот – апартамент №
15, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 64 кв. м. и идентификатор
***************, е присъствал АС. ИВ. КЛ., от който е отнето и предадено владението на
купувача [фирма]. Именно на А. К. е дадена възможност в 7-дневен срок от 04.09.2017 г. да
изнесе движимите вещи от жилището. При съвкупната преценка на доказателствения
материал по делото, съдът намира, че се установява, че ползвател на процесното жилище в
процесния период, а и до въвода във владение, е бил ответникът К.. Следва да се посочи и,
че с отговора на исковата молба не се оспорва изрично ползването на процесния имот.
Възражението в отговора на исковата молба касае обстоятелството, че по делото липсват
представени доказателства, че А.К. е ползвал жилището. Видно от изложеното такива
доказателства са представени по делото и не са оспорени от ответника. С оглед изложеното,
съдът намира, че именно ответникът е използвал доставената до жилището топлинна
енергия в процесния период.
В същото време, предвид влязлото в сила решение на СГС по в. гр. д. № 12246/2019
г., безспорно се установява, че през процесния период в топлоснабдения имот е потребявана
топлинна енергия на стойност 2047.29 лв. Установи се, че между ищците и [фирма] е
сключено споразумение за разсрочено плащане на присъдените с влязлото в сила решение
на СГС по в. гр. д. № 12246/2019 г. в полза на топлопреносното дружество суми, като
последните са били изцяло изплатени на търговеца.
5
Ето защо, съдът приема, че със заплащането на сумата в размер от 2047.29 лв.,
представляваща стойност на доставената в периода м. 8.2012 г. - м. 04.2014 г. от [фирма]
топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, ап. 15 с
абонатен № ******, собственост на ищците, които не са имали достъп до жилището си, се е
осъществил общият факт, от който е произтекло обедняването на Е.К. и С.К. и съответно
обогатяването на ответника, за който се установи, че реално е изразходил топлинната
енергия, тъй като същият е спестил разходите за заплащането й. Размерът на обедняването и
обогатяването е равен на платената сума за главница в размер от 2047.29 лв.
Релевираното от страна на ответника с отговора на исковата молба възражение за
погасяване на процесната претенция по давност се явява неоснователно. Това е така, тъй
като в случая приложение намира общата петгодишна погасителна давност, доколкото
вземането на ищците няма характер на периодично плащане. Последното произтича от
необходимостта да бъде отстранено допуснатото неоснователно обогатяване в правната
сфера на страните по делото и представлява претенция за заплащане на едно общо
обезщетение, независимо от това, че ищците са отговаряли пред третото за настоящото
производство лице [фирма] за задължения, които са по естеството си периодични плащания
– виж решение № 229 от 10.11.2014 г. по гр. д. № 2796/2014 г., I ГО на ВКС. Давностният
срок започва да тече от деня на получаване на съответната престация, защото
неоснователността на преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото
на друго съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент – виж ППВС
№ 1/28.05.1979г. на Пленума на ВС, решение № 60148 от 13.07.2021 г. по гр. д. № 3684/2020
г. на III г. о. С оглед на това давността за събиране на вземането на ищците е започнала да
тече от момента на изплащане на дължимите по споразумението с [фирма] суми –
19.07.2021 г. и не изтекла към датата на подаване на исковата молба в съда.
В хода на производството се доказа твърдяното от ищците, че двамата имат
качеството съпрузи – виж нотариален за учредяване на договорна ипотека /л. 19-22 от
производството по гр. д. № 45000/2015 г. по описа на СРС/. Наличието на граждански брак
между страните не представлява и спорен факт по производството. Съдът не намира обаче
законова опора на твърдението на ищците за възникнала за вземането им активна
солидарност – виж т. 1 от уточнителна молба с вх. № от 08.10.2021 г. /л. 21/. В СК липсва
разпоредба, която да сочи, че задълженията на трети лица спрямо съпрузи и, то на
извъндоговорно основание, се дължат на ищците при условията на активна солидарност,
Изрично в СК се предвижда, че за определени задължения на съпрузите към трети лица
двамата съпрузи отговарят солидарно /чл. 32 и чл. 36 СК/, но тези хипотези са
неприложими в настоящото производство, в което съпрузите не са в качеството на
длъжници, а на кредитори. Тъй като изрична уредба относно активната солидарност
липсва, то по аналогия следва да намери приложение разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ЗЗД,
уреждаща пасивната солидарност. Несъмнено въз основа на принципа за свободата на
договаряне активна солидарност винаги може да бъде уговорена между страните, в случая
претенцията обаче е с основание чл. 59 ЗЗД. Липсва законово правило, което да обуславя
6
наличието на активна солидарност. Не се касае и до неделимо задължение.
Обстоятелството, че съпрузите са отговаряли спрямо трето лице по договорно
правоотношение при условията на солидарност, не обуславя активна солидарност за
заплатените суми, с които са обеднели, спрямо трето за договорното правоотношение лице,
което се е обогатило. Доколкото в уточнителна молба с вх. № от 07.12.2021 г. /л. 34/ се сочи,
че всеки от ищците е заплатил по ½ от дължимите суми на [фирма], то със заплащането
на сумата всеки от тях се е обеднил за сметка на ответника К. със заплатената сума, т. е. с по
½ от общозаплатените на третото лице суми. С оглед изложеното /а и по арг. от чл. 127,
ал. 1 ЗЗД – приложим по аналогия и за активната солидарност/, то на всеки от ищците
следва да се присъди половината от претендираната сума. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на всеки един от двамата ищци сума в размер на 1023.64 лв. Следва да се
присъди и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 16.09.2021 г., до окончателното изплащане на задължението. Претенцията в частта, с
която сумите се претендират при наличието на активна солидарност – следва да се отхвърли.
При твърдения за наличие на солидарност, а неустановяването на такава по съществото на
спора, съдът отхвърля претенцията за солидарно получаване /плащане/ на исковата сума и
съответно се произнася с диспозитиви по отделните субективно съединени претенции – в
този смисъл решение № 350/20.10.2015 г. по гр. д. № 1730/2014 г. на IV г. о. на ВКС, решение
№ 15 от 26.05.2017 г. по гр.д. № 40/2016 г. на III г. о. на ВКС, решение № 234 от 12.10.2017
г. по гр. д. № 4348/2016 г. на IV г. о. на ВКС.
По исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД:
Основателността на претенцията предполага при условията на пълно и главно
доказване ищците да установят, че чрез конкретно противоправно действие на ответника
(неправомерно ползване на имота и незаплащане на дължими суми за топлинна енергия) е
причинил имуществени вреди на ищците, какви точно са имуществените вреди, причинно
следствената връзка между поведението на ответника и причинените вреди, както и
конкретния размер на вредите.
Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че наличието на първия елемент на
фактическия състав, предвиден в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, се установи. Това е така,
доколкото се доказа, че ответникът се е разпоредил с правото си на собственост върху
процесния недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, ап. 15, по силата
на договор за покупко-продажба от 14.09.2009 г., обективиран в нотариален акт [№], том III,,
рег. № 14927 по дело № 407/2009 г. на нотариус В. Г. – виж л. 30 от гр. д. № 45000/2015 г. по
описа на СРС, в полза на ищците, които имат качеството на купувачи по договора. Въпреки
това без наличие на правно основание за това е отказал да им предаде владението върху
жилището, като е ползвал същото включително и в рамките на процесния период и е
потребил количеството топлинна енергия на установената с влязлото в сила решение на СГС
по в. гр. д. № 12246/2019 г. стойност, без да я е заплатил. Нарушено е абсолютното вещно
право на собственост на ищците /чл. 17, ал.3 КРБ/, което представлява противоправно
поведение.
7
На следващо място, безспорно е, че ищците са претърпели имуществени вреди,
доколкото с влязло в сила решение по гр. д. №12246/2019 г. по описа на СГС Е.К. и С.К. са
осъдени да заплатят на [фирма] суми, както следва: законната лихва върху главницата,
считано от 18.03.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, 367.75 лв. – лихва за
забава за периода до 18.02.2015 г., както и 541.15 лв. – съдебни разноски, които суми са
платени от длъжниците след сключено споразумение с кредитора за погасяване на вноски.
След установяване на противоправното действие на ответника и претърпените от
страна на ищците имуществени вреди за съда се поражда задължение да изследва дали
между двете явления е налице причинно-следствена връзка. Такава съществува, когато
деянието е необходимо и закономерно условие за настъпването на увреждането, т.е.
поведението на делинквента трябва да е решаващо, вътрешно необходимо свързано с
резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го
поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието /решение № 945 от 15.03.2010
г. по гр. д. № 3026/2008 г., IV ГО на ВКС, решение № 101 от 23.09.2015 г. по гр. д. №
5531/2014 г., IV ГО на ВКС, решение № 196 от 10.11.2017 г. по търг. д. № 396/2017 г., II ТО
на ВКС/.
В случая претенциите на ищците за репариране на претърпените от тях вреди за
заплащане на законна лихва, на лихва за забава и за съдебни разноски, произтичат от
заплащането на топлопреносното дружество на изискуеми, но незаплатени в срок
задължения за потребена топлинна енергия в топлоснабден недвижим имот, за който
безспорно се доказа, че в периода м. 8.2012 г. - м. 04.2014 г. е бил собственост на ищците.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. С
влязлото в сила решение по гр. д. № 45000/2015 г. по описа на СРС е признато за
установено, че именно ищците дължат на [фирма] процесните суми, в качеството си на
собственици на процесния имот и клиенти на ТЕ. Влязлото в сила решение е задължително
за настоящия съд - чл. 297 ГПК. Със сила на пресъдено нещо е признато за установено, че
ЕЛ. ХР. КР. и С. Б. КР. дължат на [фирма] суми за незаплатена топлинна енергия за период
от м. 08.2012 г. до м. 04.2014 г., обезщетение за забава поради незаплащането на дължимите
суми в срок, законна лихва за забава, както и разноски съобразно крайния изход на спора.
Оттук и задължени за заплащане на стойността на консумираната в процесното
жилище топлинна енергия се явяват двамата ищци в качеството им на титуляри на вещното
8
право на собственост върху недвижимия имот, като без значение за облигационното
отношение с топлопреносното дружество е обстоятелството, че в рамките на процесния
период жилището не е било обитавано от тях, а от трето лице. Наличието на облигационна
връзка с топлопреносното дружество предполага надлежното изпълнение в срок на
облигационното правоотношение. Облигационното отношение между ищците и [фирма] за
дотавената ТЕ до процесния имот и ползването без основание на процесния имот от трето
лице са две отделни правоотношение. Неправомерното поведение на ответника К. не
освобождава ищците от изпълнение на договорните си отношения с трети лица. Ако
ищците бяха изпълнили надлежно и в срок задължението си по създадената с дружеството
облигационна връзка, заплащайки стойността на потребената топлинна енергия, не биха
дължали на [фирма] сумите за начислена законна лихва, обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Още по-малко биха дължали и съдебни разноски, заплатени в резултат на
изхода на спора по гр. д. № 45000/2015г. по описа на СРС. Липсата на заплащане от
ответника в срока за това на доставената до имота енергия не представлява абсолютно
необходимо условие за пораждане на отговорност на ищците пред [фирма], тъй като ако те
бяха изпълнили задължението си по установеното с кредитора облигационно
правоотношение, такава не би възникнала, респ. не би съществувало годно основание за
начисляване на обезщетение за забава в размер на законната лихва и за начисляване на
законна лихва, доколкото не би било налице главно задължение, както и нямаше да се
направят съдебни разноски от търговското дружество за водене на съдебен процес, които
впоследствие да бъдат възложени в тежест на ищците. Претърпените вреди-загуби са в
резултат на собствено поведение на ищците.
Настоящият съдебен състав намира, че причинно-следствената връзка между
поведението на ответника и претърпените загуби за ищците е опосредена от собственото
поведение на ищците – неизпълнението на договорното правоотношение с [фирма]. По
този начин е прекъсната причинно-следствена връзка между поведението на ответника и
претърпените загуби. С оглед влязлото в сила решение по гр. д. № 45000/2015 г. по описа на
СРС отговорни спрямо [фирма] са ЕЛ. ХР. КР. и С. Б. КР., а не А.К.. Доколкото за
ответника не е съществувало облигационно задължение спрямо третото лице [фирма], то за
същия е липсвало и задължение за заплащане на дължимите суми за ползваната ТЕ на
топлопреносното дружество. Имуществената вреда в случая следва от поведението на
ищците. С оглед изложеното съдът приема, че произтеклите за ищците вреди не се намират
в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на ответника, тъй като
при полагане на необходимата грижа биха могли да бъдат избегнати. Никой не може да
черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.
Ето защо предявените искове за следните суми - 367.75 лв. - обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 30.09.2012 г. до 18.02.2015 г., 541.15 лв. - съдебни
разноски и 1178.71 лв. - законна лихва върху главницата за периода от 18.03.2015 г. до
15.11.2020 г., се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
9
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищците имат право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с
уважената част от исковете. Ищците доказват направата на разноски в общ размер – 166 лв.
за заплатена ДТ и по 500 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на всеки един от ищците или общо разноски в размер на 1166 лв. Възражението на
ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК макар и своевременно въведено в
производството, се явява неоснователно, тъй като размерът на претендираното от страна на
ищците адвокатско възнаграждение не надвишава определения според чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размер. Всеки един от ищците има право на процесуално представителство от адвокат, респ.
на разноски за възнаграждение за един адвокат. От общата сума в размер на 1166 лв., всеки
един от ищците е направил разноски в размер на по 583 лв., от които по съразмерност в
тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в полза на всеки един от двамата
ищци в размер на по 288.66 лв.
Ответникът претендира и доказва извършени в хода на настоящото производство
съдебни разноски в размер на 520 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, от които по
съразмерност съобразно отхвърлената част от исковете ще му бъдат присъдени 262.54 лв., за
които ищците отговарят при равни квоти от 1/2 част всеки, т.е. в тежест на всеки ищец
следва да бъдат възложени разноски на ответника в размер на по 131.27 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА АС. ИВ. КЛ., ЕГН **********, с адрес [населено място], [улица] да
заплати на С. Б. КР., ЕГН **********, с адрес [населено място], [ж.к.] и ЕЛ. ХР. КР., ЕГН
**********, с адрес [населено място], [ж.к.], на основание чл. 59 ЗЗД сумата от по 1023.64
лв. на всеки един от ищците, представляваща по 1/2 част от цената на доставена от
[фирма] топлинна енергия за имот с абонатен номер ****** за периода от м. 08.2012 г. до м.
04.2014 г. /съобразно производството гр. д. № 45000/2015 г. по описа на СРС/, с която
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищците, които са заплатили дължимите
суми на [фирма], ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба – 16.09.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
искането сумата в общ размер на 2047.29 лв. да бъде присъдена при условията на
солидарност на С. Б. КР. и ЕЛ. ХР. КР..
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕЛ. ХР. КР., ЕГН **********, с адрес [населено място],
[ж.к.] и С. Б. КР., ЕГН **********, с адрес [населено място], [ж.к.] срещу АС. ИВ. КЛ., ЕГН
**********, с адрес [населено място], [улица], искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за
осъждане на ответника да им заплати следните суми за претърпени имуществени вреди за
заплатени на [фирма] суми поради неправомерното поведение на ответника, а именно:
сумата от 367.75 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
10
30.09.2012 г. до 18.02.2015 г., сумата от 1178.71 лв. - законна лихва върху главницата за
периода от 18.03.2015 г. до 15.11.2020 г., начислени върху сумата от 2047.29 лв. - главница
за незаплатена топлинна енергия за период от м. 08.2012 г. до м. 04.2014 г. за топлоснабден
имот с абонатен номер ******, както и сумата от 541.15 лв. - съдебни разноски по
производството по гр. д. № 45000/2015 г. по описа на СРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА АС. ИВ. КЛ., ЕГН **********, с адрес [населено място], [улица], да
заплати на ЕЛ. ХР. КР., ЕГН **********, с адрес [населено място], [ж.к.], на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 288.66 лв. – разноски в исковото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА АС. ИВ. КЛ., ЕГН **********, с адрес [населено място], [улица], да
заплати на С. Б. КР., ЕГН **********, с адрес [населено място], [ж.к.], на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 288.66 лв. – разноски в исковото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА ЕЛ. ХР. КР., ЕГН **********, с адрес [населено място], [ж.к.], да заплати
на АС. ИВ. КЛ., ЕГН **********, с адрес [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата от 131.27 лв. – разноски в исковото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА С. Б. КР., ЕГН **********, с адрес [населено място], [ж.к.], да заплати на
АС. ИВ. КЛ., ЕГН **********, с адрес [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 131.27 лв. – разноски в исковото производство по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11