Р Е Ш Е Н И Е
№ 260357,
10.03.2021г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд
Пловдив, VIII граждански състав, на десети февруари през две хиляди двадесет и
първа година в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николинка Цветкова
ЧЛЕНОВЕ: Екатерина Мандалиева
Недялка Свиркова
секретар:
Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова въззивно гражданско
дело Nо 2975 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 271182/01.12.2020г. на Б.И.Ю., ЕГН ********** чрез пълномощника
адв. Д.Б. *** против решение № 260779/09.10.2020г., постановено по гр. д. №
11577 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, I г. с., с което се отхвърля предявеният от Б.И.Ю., ЕГН
********** против „Терра лизинг“ ООД /старо наименование „Терра кредит“/, с ЕИК
********* иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, за осъждането му
да върне неоснователно получена сума в размер на 1137, 80 лева по договор за
потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба – 11.07.2019г., като неоснователен.
В жалбата се излагат
оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон,
нарушение на съдопроизводствените правила поради неправилно разпределена
доказателствена тежест и липса на обоснованост.Поддържа се възражение за
недействителност на процесния договор на основание чл. 22 във вр. с чл. 10, ал.
1 от ЗПК.Не било доказано освен това, че съдържанието му съответства на чл. 11,
ал. 1 от ЗПК.Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че сумите за
застраховка били получени не от ответното дружество, а от трето лице –
застраховател.В тази насока по делото нямало нито едно доказателство, че
застрахователното дружество е получило парични средства от „ТЕРРА КРЕДИТ“
ООД.Моли се за отмяна на оспорваното решение, вместо което да бъде постановено
друго, с което да бъде уважен предявеният иск.Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
С писмения отговор по реда
на чл. 263 от ГПК въззиваемото дружество оспорва въззивната жалба като
неоснователна.Оспорват се твърденията за нищожност на процесния договор за
потребителски кредит и претенцията за връщане на заплатените застрахователни
премии по подробно изложени съображения.Моли се въззивната жалба да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а оспорваното първоинстанционно
решение като правилно да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените от
жалбоподателя пороци на оспорваните съдебни актове и възраженията на насрещната
страна, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец в
първоинстанционното производство, откъм съдържание е редовна, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните пороци в жалбата.
Пред първоинстанционния съд
е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата от 500 лева, като недължимо платена по договор за
потребителски кредит /заем/ № 01039347, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В обстоятелствената част
на исковата молба се твърди, че между ищцата Б.Ю., като кредитополучател и
ответното дружество „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД – кредитодател, бил сключен договор за
потребителски кредит № 01039347, с дата на първа вноска – 17.12.2014г., въз
основа на който кредополучателката получила заем в размер на 1000 лева.Била
договорена възнаградителна лихва в размер на 40% и ГПР в размер на 49, 11%.В
преамбюлната част било посочено, че общата стойност на плащанията била в размер
на 1 173, 90 лева.В договора не фигурирала застраховка.Съгласно
погасителния план имало предвидена застраховка в размер на 963, 90 лева, без да
е посочено какви застрахователни рискове покрива.Според погасителния план
ищцата следвало да върне на ответното дружество общо сумата от 2 137, 90
лева чрез погасяването на 42 седмични вноски, всяка в размер на 50, 90 лева за
периода 17.12.2014г. до 30.09.2015г.Твърди се, че процесният договор е
потребителски по см. на чл. 9 от ЗПК и недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.В нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК същият бил изготвен с размер на
текстовата част на шрифта под 12.Договорът бил недействителен и на основание
чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК, тъй като не били посочени условията
за прилагане на договорения лихвен процент.Освен това клаузата, с която била
договорена възнаградителна лихва от 40 %, била нищожна, поради противоречието й
с добрите нрави, като надвишаваща трикратния размер на законната лихва при
необезпечени кредити и двукратния при обезпечени.Процесният договор бил
недействителен и на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй
като в същия не било посочено от какви разходи е формирана общо дължимата сума
по кредита, респ. какви суми се включват в договорения ГПР.В нарушение на чл.
11, ал.1, т. 11 от ЗПК в погасителния план не било посочено разпределението на
вноските измежду дължимите суми по договора.Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК ищецът счита, че поради недействителност на процесния договор за кредит, на
връщане в случая подлежи само заемната сума, като всичко платено над нея
подлежи на връщане, при начална липса на основание.
По реда на чл. 214, ал. 1
от ГПК в с. з. на 05.10.2020г. пред първоинстанционния съд, е допуснато
изменение на размера на предявения иск по чл. 55, ал.1 от ЗЗД от 500 лева на
1137, 80 лева.
С писмения отговор по чл.
131 от ГПК ответникът е оспорил предявения иск, както и твърденията в исковата
молба за нищожност на процесния договор за потребителски кредит.Оспорил е и
претенцията за връщане на заплатената застраховка от ищцата с възражение, че по
силата на представения договор за застрахователно агентство №
0123/24.07.2014г., сключен между ЗК „Олимпик - клон България“ КЧТ и „Терра
кредит“ ООД като агент /чл. 2.10 от договора/, дружеството събирало премиите и
ги превеждало на застрахователя.Ищцата била застрахована, което било
удостоверено със сертификат за застраховане № ***г. срещу застрахователна
премия от 963, 90 лева.Изложен е довод, че недействителността на договора за
потребителски кредит не влече автоматично недействителност на сключения договор
за застраховка, тъй като били налице две самостоятелни договорни правоотношения
и порока на едното правоотношение, не влече след себе си автоматично нищожност
на другото.Застрахователната сума не била част от предмета на договора за
кредит, а условие за сключването му.Тя се дължала на застрахователя на отделно
и самостоятелно основание, различно от договора за потребителски
кредит.Заплатените суми не подлежали на връщане, тъй като така би се стигнало
до неоснователно обогатяване на кредитополучателя за сметка на кредитодателя,
който събрал застрахователните премии по кредитния договор, но ги предал на
застрахователя и в този смисъл не се обогатил неоснователно.С договор за
прехвърляне на вземания от 19.07.2019г. дружеството прехвърлило целия кредитен
портфейл на „Бета Файненшън“ ООД, ведно с всички документи, свързани с
вземанията по договорите за кредит, поради което в дружеството не се намирал
екземпляр от посочения договор.
Видно е от приложения
погасителен план по делото, че срока на кредита е 42 седмици, размера на
седмичната вноска е 27, 95 лева и 22, 95 лева застраховка.
На основание чл. 192 от ГПК с протоколно определение на първоинстанционния съд, е задължено третото,
неучастващо по делото лице – „Бета Файненшън“ ООД, да представи по делото в
оригинал процесния договор за потребителски кредит.В отговор е постъпила молба вх.
№ 2549/14.01.2019г., че третото лице не разполага с искания документ, тъй като Б.Ю.
никога не е била клиент на дружеството и не е сключвала договор с него.
Съгласно приетото
заключение на съдебно-техническа експертиза в първоинстанционното производство,
размера на шрифта в седмичния погасителен план към процесния договор, е между 8
и 9.
Съгласно основното и
допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, приети в
първоинстанционното производство, по процесния договор е била предоставена
сумата от 1000 лева, като към 31.12.2015г. дължимите суми по договора за
кредит, са били изплатени изцяло.
Първоинстанционният съд е
приел възражението за недействителност на процесния договор за кредит, поради
неспазен размер на шрифта за неоснователно, като недоказано.Приел е също, че с
оглед непредставянето на документа, не би могъл да се произнесе относно
твърдението за недействителност на договора, поради непосочване на условията за
прилагане на договорения лихвен процент и разпределението на вноските между
дължимите главници и лихва.От друга страна районният съд е приел, че при
потребителски заем в размер на 1000 лева, със сравнително кратък срок на
ползване – 42 седмици, без предоставено обезпечение, уговарянето на
възнаградителна лихва в полза на кредитора в размер на 40% от стойността на
заема, не противоречи на добрите нрави, с оглед на риска който се носи от
кредитора и размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.Поради това
клаузата за заплащане на възнаградителна лихва, не е нищожна.Определянето на
ГПР от 49% също не съставлявало нарушение на принципа за добросъвестно
упражняване на права.Относно застраховката районният съд е приел, че ищцата
била застрахована в ЗК „Олимпик – клон България“ КЧТ София за рисковете „смърт“
и „трайно намалена или загубена
работоспособност“ по отделен застрахователен договор, сключен между
застрахователното дружество и ищцата, по който кредитора „Терра кредит“ ООД се
явявал трето лице - застрахователен агент, което съгласно чл. 2.10 от договора
за застрахователно агентство, е събирало премиите по сключените от него в полза
на застрахователя застрахователни договори и е осигурявало тяхното превеждане в
полза на застрахователя.Това налагало извода, че застрахователните вноски,
които са били събирани, заедно с вноските по кредита, са постъпвали по сметка
на застрахователя, а не в полза на „Терра кредит“ ООД и в този смисъл ответното
дружество, не се е обогатило с тези вноски, респ. претенцията за връщане на
сумата за застраховката, се явява неоснователна.
Настоящият състав на съда
намира за неправилни изводите на районния съд, обосновани с непредставянето на
процесния договор за потребителски кредит, относно сключването на който по
принцип страните не спорят.Спорно е единствено обстоятелството, дали същият е
съдържал клауза за заплащане на застраховка от кредитополучателя или такава е
включена само в погасителния план към договора.
Фактическият състав на чл.
55, ал. 1 от ЗЗД при хипотезата на получено без основание изисква ищецът –
кредитор да докаже плащането и липсата на основание за това, а в тежест на
ответника е да установи прететндираното от него основание.Доколкото по делото
не е представен договора за потребителски кредит, следва да се приеме, че ответникът
не е доказал наличието на валидно основание за получаване на процесните суми.В
ЗПК са предвидени специални императивни изисквания при сключването на договор
за потребителски кредит, отчитайки, че потребителят е икономически по-слабата
страна и се нуждае от засилена закрила.В чл. 11, ал. 1 от ЗПК е предвидено
задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, вкл. изискуемите
застраховки, ако има такива /чл. 11, ал. 1, т. 19 от ЗПК/.В настоящия случай по
делото липсват данни кредитополучателят да се е задължил да заплаща суми,
съставляващи застрахователна премия.Съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗПК – когато
кредиторът поставя като условия за предоставяне на кредита сключването на
договор за предоставяне на допълнителна
услуга, напр. застраховка, следва да се посочи по ясен и разбираем начин, който
е лесен за отличаване, необходимостта от сключването на договор за предоставяне
на тази допълнителна услуга и годишния размер на разходите по кредита.За
кредитополучателя е ирелевантно какви са правоотношенията на кредитора със
застрахователя, същият не може да бъде обвързан от тях, след като не е поемал
валидно задължение за заплащане на застраховка.Отделно от това
застрахователната премия следва да бъде включена в ГПР, което в настоящия
случай не е сторено.С въвеждането на такса „Застраховка“ се получава реално
оскъпяване на кредита, което води до значително увеличение на тежестта на
задължението на кредитополучателя по договора за кредит.Съгласно чл. 19, ал. 1
от ЗПК годишния процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в. т. ч. и тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.В ал. 4 на чл. 19 от ЗПК е регламентирано, че
годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на МС на РБългария.В случая с въвеждането на такса „Застраховка“,
чиято цена не е включена в определения с договора ГПР, възлизащ на 49, 11%, би
се стигнало до заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.Липсва и
конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР, което води до неяснота
относно включените в него компоненти, а това от своя страна препятства
потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените
условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване
за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/.Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за недействителност
на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, която в случая е 1000
лева.
Предвид гореизложеното
всички суми, заплатени от кредиполучателя в случая, надвишаващи размера на
предоставения за ползване финансов ресурс, в общ размер 1137, 80 лева, са били
заплатени при начална липса на основание за престиране и подлежат на връщане,
ведно със законната лихва върху общия петендиран размер до окончателното
изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното
първоинстанционното решение се явява неправилно и като такова следва да бъде
отменено, като съдът се произнесе по същество и уважи главната и акцесорната
претенция на ищеца.
При този изход на спора
пред настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38,
ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв., в полза на процесуалния представител на
въззивника следва да се присъди сумата от 616 лева – адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство пред първата инстанция, включващо и 246 лева с
ДДС - допълнително възнаграждение на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за проведени повече от две
съдебни заседания /на 03.02.2020г. и на 09.07.2020г., като в последното
посочено заседание делото е било отложено по молба на страните за осигуряване
на възможност за сключване на спогодба, поради което съдът намира, че за
следващото проведено заседание на 05.10.2020г., в което е бил даден ход на
устните сътезания, допълнително възнаграждение не следва да бъде присъждано/.За
въззивната инстанция следва да се присъди възнаграждение н размер на 370 лв. с
ДДС на процесуалния представител на въззивника.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260779/09.10.2020г.,
постановено по гр. д. № 11577 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, I гр. с., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр.
първо от ЗЗД „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Арсеналски“ № 11, ет. 8, ап. 12, представлявано от управителя К.
М. за заплати на Б.И.Ю., ЕГН ********** ***, сумата от 1137, 80 лв. /хиляда сто
тридесет и седем лева и 80 ст./, получена от ответника при липса на валидно
правно основание – по недействителен договор за потребителски кредит № ***,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба – 11.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Терра Кредит“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Арсеналски“ №
11, ет. 8, ап. 12 с управител К. М. да заплати в полза на адвокат Д.Г.Б. ***, с
адрес: гр. П., ул. ***сумата от 616 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищцата пред първата инстанция и сумата от 370
лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: