№ 14194
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20251110104563 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422
ГПК.
Образувано е по подадена от т искова молба срещу С. Х. К. с ЕГН:
**********, с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с
което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумите както следва: 2 193,20 лева (двe хиляди сто
деветдесет и три лева и 20 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: **, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 15.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 439,56
лева (четиристотин тридесет и девет лева и 56 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 01.10.2024 г., 64,10 лева
(шестдесет и четири лева и 10 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 15.10.2024 г. до изплащане
на вземането, сумата 16,76 лева (шестнадесет лева и 76 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2021 г. до 01.10.2024 г. За
процесните суми е издадена ЗАПОВЕД № 34036/ 30.10.2024 ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 61168/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника за топлоснабден имот, находящ се на адрес: **, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното
1
им приемане. Поддържа, че ответникът не е заплатил дължимата стойност на
топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди и на услуга дялово разпределение.
Счита, че ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава
върху главниците в посочените по-горе размери. Моли за уважаване на
исковете. Претендира присъждане на разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва
исковете по основание и размер. Прави възражение за давност. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е
възразил. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо
другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответницата, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният имот, е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна
енергия и че е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в
претендирания размер.
По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране
и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл.
116 ЗЗД.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на ответницата в забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да
докаже, че е погасила претендираните вземания.
За общоизвестно обстоятелство съдът е обявил на основание чл. 155
ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от т, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Видно от заповед № РД 41-2557/19.11.1986 г. рск е придобил
собствеността върху ап. 44, находящ се в **.
Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредбо
14/18.11.2009 г. Райко Стоев Каменски е починал на 08.01.1989 г. Негови
наследици по закон са вк. /съпруга, починала на 15.01.1996 г./, лн /дъщеря,
2
починала на 08.11.2006 г./, ск /син, починал на 17.08.2004 г./, нк /син, починал
на 15.06.2007 г./.
Видно от удостоверение за наследници на ск последният е оставил за
наследници по закон – С. Х. К. /съпруга/, рк /син/ и ск /син/.
Не се твърди и не се установява някои от наследниците по закон да е
извършвал отказ.
Видно от заявление-декларация от 29.08.2005 г. С. Х. К. е поискала от
ищцовото дружество да бъде открита на нейно име партида при т за ап. 44,
находящ се в **. Към заявлението е приложена и декларация от К. от същата
дата, с която ответницата заявява пред ищцовото дружество, че ще ползва
топлоснабдения имот за жилищни нужди.
Волеизявленията са подписани от К. и не са оспорени в настоящия
процес.
Съгл. чл. 61, ал. 1 ОУ на ищеца при промяна на собствеността или на
правото на ползване новият и предишният собственик подават заявление за
откриване, промяна или закриване на партида. Според чл. 62, ал. 2 ОУ когато
имотът се ползва от повече от един клиент, то продавачът открива партида на
този клиент/тези клиенти, който/които фигурират в подписано споразумение
между тях. Съгласно чл. 63, ал. 1 ОУ при смърт на клиент физическо лице
наследниците или лицата, придобили имота по силата на договор гледане и
издръжка или договор за дарение са длъжни да уведомят ищеца писмено за
тези обстоятелства чрез подаване на заявление за промяна на партида. В тези
случаи продавачът променя партидата на името на наследника/наследниците
или на името на един от наследниците по писмено споразумение между тях.
При липса на споразумение между наследниците продавачът открива партида
на името на всички наследници, които отговарят съобразно квотата на
съсобственост за задълженията за топлинна енергия.
Прието е в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. №
2/2017 г., ОСГК, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с
изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ,
така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор
(чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди обаче могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
3
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот. Договорът между това ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. По
този начин с подаването на заявление за откриване на партида на името на
определено лице – ползвател на имота, последният отговаря за задълженията
по топлоснабдяване на имота.
По – нататък е развито в решението, че когато топлоснабденият имот е
жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при
предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от
бившите съпрузи, по силата на С К между двамата възниква наемно
правоотношение. Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор
при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие,
например с откриването на индивидуална партида при последното за целия
имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за
своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш
съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище.
Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, то двамата
бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността,
независимо че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със
съдебното решение само на единия бивш съпруг. Така при подаването на
заявление за откриване на партида на името на определено лице –ползвател на
имота, последният отговаря за задълженията по топлоснабдяване на имота
независимо от обстоятелството, че имотът е съсобствен между две или повече
лица. При липса на заявление съсобствениците отговарят за задълженията
съобразно квотите си на съсобственост.
При гореописаните доказателства настоящият състав намира за
установено, че през процесния период между ищцовото дружество и
ответника С. Х. К. е съществувало облигационно правоотношение с предмет
доставка на топлинна енергия до посочения в исковата молба топлоснабден
имот.
По делото се установява, че за сградата се извършва услуга топлинно
счетоводство, за което е взето решение по протокол от Общо събрание на
собствениците на етажната собственост в **, от 16.09.2015 г., като протоколът
е подписан и от ответника К., като собственик на ап. 44, което обстоятелство е
потвърдено с подписа й, който не е оспорен в процеса.
Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът в качеството си на
съсобственик на имота, подал заявление-декларация за откриване на партида,
е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща стойността на
доставената от ищеца топлинна енергия в имота за исковия период.
4
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на
топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора, без да е необходимо изрично изявление на ответника потребител
относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната
практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на
ВКС, ІІІ г. о. При тази нормативна уредба съдът приема, че между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия,
каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение №
0У1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016
г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало с оглед
изричното искане на ответницата с подаването на заявление - декларация за
промяна на партидата на нейно име, в качеството й на собственик на имота
през процесния период.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като
всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза
(СТЕ), неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и в пълнота отговарящо на поставените задачи, се установява, че:
1. Сградата на адрес ** е с непрекъснато топлоснабдяване през период
05.2021г.,- 04.2023г. т ежемесечно е извършвала отчети на общ топломер,
които е от търговски тип и е преминавал метрологичен контрол,
отчислявани са технологични разходи за сметка на ищеца съгласно
действаща методика.
2. Дяловото разпределение, извършено от фирма т за ЕС и процесния имот,
е в съответствие с методиката, проверените документи и данни от уреди
за сградата и имота.
3. Изравнителната сума за процесния период: -35.05лв. (за получаване).
4. Общата сумата за топлинна енергия начислена от т за абоната през
процесния период е 2225,38лв., от която 456.35лв за отопление на имот и
сградна инсталация общо и 1779,23лв за битово горещо водоснабдяване.
5. Извършените измервания в АС, начисления по фактури, дялово
разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота на С. Х. К. са
в съответствие с изискванията на действащата Наредба за
топлоснабдяване и актуални цени на ТЕ за процесния период.
Заключението е изготвено не само на база едностранно съставени от
ищеца частни документи (извлечение от сметка и съобщения към фактури), но
5
и въз основа на данните, предоставени на вещото лице от фирмата за дялово
разпределение изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в имота,
отчети на уредите за дялово разпределение и на документи, представени от
топлофикационния район, поради което съдът кредитира изцяло
заключението при формиране на фактическите си изводи относно реално
доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност през исковия
период.
Относно начисляването на топлинна енергия са представени от третото
лице - помагач с молба от 30.06.2025 г. и индивидуалните справки за
отопление и топла вода за процесния период, както и протоколи за отчет.
По повод на начислената топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, следва да се посочи, че сградната инсталация е обща собственост
на етажните собственици и чрез нея се затоплят не само индивидуалните
имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове, тавани и пр., т.
е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата на
цялата сграда. Поради това всички собственици на имоти, находящи се в
сграда в режим на етажна собственост, следва да участват в разпределението
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот.
Предвид изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е на стойност в общ размер на 2225,38 лв.
По делото е изслушана и ССчЕ, чието заключение не е оспорено от
страните и е прието от съда. От това заключение се установява, че не е
извършено плащане от длъжника за погасяване на процесните задължения.
От ответникът своевременно е направено възражение за изтекла
погасителна давност, по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (така ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е
предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за
продажба на топлинна енергия от т от 2016 г., купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.10.2024 г., на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК - то в случая от 15.10.2024 г. давността е прекъсната. Ето
6
защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 15.10.2021 г., са
погасени по давност.
В случая това са вземанията за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2021 г.,
или непогасени по давност са вземанията за периода от 01.08.2021 г. до
30.04.2023 г.
От заключението по СТЕ се установява, че стойността на ТЕ, доставена
до имота на ответницата в периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г. възлиза на
2064,25 лв., да който размер искът следва да се уважи, а за разликата над
2064,25 лв. до 2193,20 лв. – да се отхвърли.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата
следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 15.10.2024 г. до окончателното плащане на задължението.
По иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими
в случая, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 обаче продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния
период, определена на база изравнителните сметки. Според чл. 32, ал. 2 след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество ТЕ клиентите дължат
обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в посочения в чл. 33, ал. 2
срок. Следователно, задълженията на ответницата за заплащане на стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето
на потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора
или от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на
дружеството. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане
стойността на ТЕ е изрично определен - с изтичане на 45 - дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон.
Съобразявайки момента на изпадане в забава за заплащане на
задължението по изравнителните сметки и съобразявайки заключението по
ССчЕ, съдът приема, че мораторната лихва върху главницата за топлинна
енергия възлиза на сумата от 532,93 лв., като ищецът претендира по-нисък
размер, а именно 439,56 лв., поради което и в съответствие с диспозитивното
начало в гражданския процес претенцията следва да се уважи за предявения
размер.
По претенцията за услугата за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
7
разпределение н а топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи -
клиентите заплащат на продавача - т стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга за дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване
дължимостта на тази сума в полза на т и при наличните доказателства,
представени от третото лице - помагач, че през процесния период
действително е извършвана услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия, е установен по основание. Предвид началото на периода, за който се
претендира цена на услуга за дялово разпределение - м. 09.2021 г., вземането
за м. 09.2021 г. е погасено по давност. Не се установяват и плащания от страна
на ответника. Следователно се дължи възнаграждение за период от 01.10.2021
г. до 30.04.2023 г. в размер на 61,26 лв., който се установява от ССчЕ. За
разликата над 61,26 лв. до 64,10 лв. и за периода 01.09.2021 г. – 30.09.2021 г.
искът следва да се отхвърли.
Като законна последица върху главницата следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
1510.2024 г. до окончателното плащане.
По иска за мораторна лихва върху главницата за услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По
делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
заплащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК, съответно на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 742,82 лв. - от общо 786,05 лв.
8
(86,05 лв. - държавна такса, 300 лв. депозит за СТЕ, 300 лв. – депозит за ССчЕ,
и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване на материалния интерес, фактическата и правната
сложност на делото и извършените в хода на същото процесуални действия от
пълномощника на страната).
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца се следват разноски в размер на сумата от общо 98,54 лв. - от общо
104,27 лв. (54,27 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение), съразмерно на уважената част от исковете.
От страна на ответника се претиндират адвокатски възнаграждения в
заповедното и исковото производство по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Съдът определя възнаграждение за процесуално представителство на
ответника в заповедното производство в размер на 50 лв., като
пропорционално на отхвърлената част от исковете на адв. Н. К. от САК следва
да се присъди сумата от 2,75 лв.
Съдът определя възнаграждение за процесуално представителство на
ответника в заповедното производство в размер на 300 лв., като
пропорционално на отхвърлената част от исковете на адв. Н. К. от САК следва
да се присъди сумата от 16,50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК от т, ЕИК ,, срещу С. Х. К. с ЕГН: ********** и адрес: **********,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, и чл. 86 ЗЗД, че С.
Х. К. дължи на т:
Сумата от 2064,25 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес:**, за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 15.10.2024 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над
2064,25 лева до предявения размер от 2193,20 лв., както и за периода от
01.05.2021 г. до 30.09.2021 г.
Сумата от 439,56 лева мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2022 г. до 01.10.2024 г.
Сумата от 61,26 лева представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за периода от 15.10.2024 г. до изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за разликата над 61,26 лева до предявения размер от 64,10
лева, както и за периода от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г.,
за които суми е издадена ЗАПОВЕД № 34036/ 30.10.2024 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
9
НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 61168/2024 г.
по описа на СРС, 178 състав
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от т срещу С.
Х. К. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване дължимостта на
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение на
топлинна енергия в размер 16,76 лева за период от 15.11.2021 г. до 01.10.2024
г., за която сума е издадена ЗАПОВЕД № 34036/ 30.10.2024 ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 61168/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА С. Х. К. с ЕГН: ********** и адрес: **********, да заплати на т,
ЕИК ,, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 104,27 лева - разноски
за ч. гр. д. № 61168/2024 г. по описа на СРС, 178 състав, и сумата от 742,82
лева - разноски за за гр. д. № 4563/2025 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА т, ЕИК ,, да заплати на адвокат Н. К. от САК, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 2,75 лева - възнаграждение за ч.
гр. д. № 61168/2024 г. по описа на СРС, 178 състав, и сумата от 16,50 лева -
възнаграждение за за гр. д. № 4563/2025 г. по описа на СРС, 178 състав.
Решението е постановено при участието на а т като трето лице - помагач
на страната на ищеца т.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10