Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на четиринадесети октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива И.,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 11203 по описа за 2017г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
В исковата молба С.П.Ч. твърди, че на 26,11,2015г., по път ПП 1-5 посока от
гр.Димитровград към гр.Хасково, настъпило ПТП, причинено виновно от Т.П.Т., при
управление на л.а. марка „Рено”, модел „Меган Сценик”, per. № Х ******, който
нарушил правилата за движение по ЗДвП и движейки се с несъобразена скорост се
блъснал в движещият се пред него л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.
№ ******управляван от С. Н. С., след което навлязъл в насрещната лента за
движение и се блъснал в насрещно движещият се л.а. марка „Добло“,
с рег. № ******, управляван от ищеца, в резултат на което последният претърпял
тежки телесни увреждания, признат за виновен с Решение № 76/02.06.2017г. влязло
в сила на 20.06.2017г. , по АНД № 204/2017г. на РС Димитровград, чиято
отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със З. „А.“ АД, със застрахователна полица №
11115000175752, валидна до 04.01.2016г.
Твърди, че в резултат на ПТП получил
следните увреждания – разкъсна рана с чуждо
тяло на лява очна ябълка с излизане на вътреочни тъкани, изкълчване на дясна лакътна става, счупване на дясна скулна
кост, контузия и охлузвания на главата, контузия и охлузване на гръден кош, вътречерепна травма, контузия на главата, контузия на
шията, сътресение на мозъка, което довело до множество медицински изследвания,
спешна оперативна интервенция и трикратен прием в болнично заведение, продължителен
и болезнен период на възстановяване. Търпял и ще търпи и в бъдеще физически
болки и страдания. Получил и поражения на психиката изразяващи се в промени в
емоционалното състояние, лесна раздразнителност, свръхчувствителност, приливи
на безпокойство и страх, тревожност, затруднена концентрация, неспокоен сън.
Претендира присъждане на сумата 100000,00лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
ПТП - 26,11,2015г., до окончателното и изплащане.
В отговора на исковата молба
постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение с виновния водач по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на ПТП.
Възразява, че ПТП не е настъпило по вина на водача на л.а. марка „Рено”,
модел „Меган Сценик”, per. № Х ******.
В евентуалност възразява, че ПТП е настъпило при условията на независимо съизвършителство от страна на водача на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******, който се движел в нарушение на чл.
24, ал. 1 и 2 от ЗДвП, като намалил скоростта си на движение без да се увери,
че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, както и
разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, т.к. не се движел най-вдясно на пътното
платно и по този начин допринесъл в значителна степен за настъпване на ПТП.
В евентуалност възразява, че е налице съпричиняване
на вредоносният резултат от страна на ищеца, който нарушил ЗДвП, като не се
движел най-вдясно на пътното платно и не предприел своевременно аварийно
спиране за предотвратяване на ПТП, управлявал е МПС след употреба на алкохол и
е бил без обезопасителен колан при настъпването на
ПТП.
Възразява, че при ПТП не са настъпили твърдяните
травматични увреждания като пряка, непосредствена последица, респ. не са
настъпили неимуществените вреди, а ако са настъпили то не са били с твърдяният интензитет. Възразява и, че степента на
уврежданията, техният характер и интензитет са обусловени от фактори свързани с
общият му физиологичен статус и здравословно състояние, допринесли за степента
на увреждане и характера и продължителността на възстановителният период.
В отношени на евентуалност оспорва претенцията по
размер.
Възразява, че претенцията за лихви е погасена по давност.
„ДЗИ О.З.“ ЕАД в качеството на трето лице помагач на страната на ответника изразява
становище за основателност на иска. Възразява, че ПТП е настъпило изцяло по
вина на водача на л.а. марка „Рено”, модел „Меган Сценик”, per. № Х ****** и липсва
независимо съизвършителство от страна на водача на
л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
С Решение № 76/02.06.2017г. влязло в сила на 20.06.2017г. , по АНД №
204/2017г. на РС Димитровград Т.П.Т. е признат за виновен в това, че на
26,11,2015г., на главен път ПП I-5-Е-85, на км. 284+195, до бензиностанция „Газпром“,
посока гр.Димитровград – гр.Хасково, при управление на л.а. марка „Рено”, модел
„Меган Сценик”, per. № Х ******, нарушил правилата за движение по пътищата
– чл. 20, ал. 1, ал. 2, чл. 23, ал. 1 ЗДвП, и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на С.П.Ч., изразяваща се в трайно отслабване на зрението
на лявото око, дължащо се на нарушаване целостта на очната ябълка във вид на
рана с излизане на вътреочни тъкани, както и трайно затруднение в движението на
дясната ръка, дължащо се на изкълчване на дясната лакътна
става – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл.
2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 НК, поради което е оснободен от наказателна отговорност са налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 1800.00лв.
От заключението по приетата КСМЕ се
установява следното:
Вследствие ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: изкълчване
на дясна лакътна става; контузия и охлузвания в
областта на гръдния кош; контузия и охлузвания на главата, нарушаване целостта
на очната ябълка във вид на рана с излизане на вътреочни тъкани.
Проведено е по спешност наместване на изкълчената става и обездвижването и
с гипсова лонгета за срок от 15 дни. След кратка
оперативна подготовка пострадалият е опериран по спешност от очен лекар – шев
на раната на склерата.
Останалите твърдяни травматични увреждания:
счупване на дясна скулна кост, вътречерепна
травма, контузия на шията, сътресение на мозъка, съгласно заключенията на СМЕ
не са потвърдени от приетите медицински документи за проведени изследвания и
лечение.
В периода от 08-15.02.20г. ищецът е провел стационарна рехабилитация за
последици от изкълчане и разтежение
на горен крайник.
На 08.03.2016г. и в периода от 21-25.03.16г. ищецът е постъпил в болнично
заведение по повод хронично, постравматично
главоболие, като при второто посещения му е поставена по снети оплаквания
диагноза „Мозъчно сътресение“.
Съгласно заключението травматичната луксация на
дясна лакетна става е довела на пострадалия болки и
страдания за срок около 30 дни, като най интензивни са били през първите 10 дни
непосредствено след злополуката и около 2 седмици в началото на проведената
рехабилитация. След този период е търпял само спорадични болки в левия лакет при преумора, които са отзвучавали след употреба на
обезболяващи средства. Контузията и охлузванията в областта на гръдния кош са
предизвикали болки за около 10 дни. Ищецът е търпял болки при травмата,
непосредствено след нея и 10-15 дни до изваждане на конюктивните
конци. Склералната рана е почистена, отстранено е
чуждото тяло и е зашита. Раната е зарастнала за
период около 30-35дни.
Към настоящият момент за ищеца е напълно възстановен от претърпяните
травми. Зрението е коригирано с диопрична корекция за
късогледство и астигматизъм, които са предхождащи травмата.
От заключението по приетата КСМАТЕ и
обясненията на в.л. от о.с.з. се установява следното:
На мястото на настъпване на ПТП пътят е с две независими, еднопосочни
платна за движение, с по две активни пътни ленти - всяка по 3.80, разделени с
единична, прекъсната линия, плюс лента за аварийно спиране.
Към момента на ПТП ищецът е управлявал л.а. марка „Фиат Добло“
в посока Димитровград – Хасково. Л.а. марка „Рено”, модел „Меган
Сценик” се е движил с несъобразена скорост, застигнал
и ударил задната част на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“. След този първи
удар л.а. марка „Рено”, модел „Меган Сценик” внезапно навлязъл в лентата занасрещно
движение и се ударил в лявата задно-странична част на движещият се към него
л.а. марка „Фиат Добло“, управляван от ищеца. От този
удар л.а. марка „Фиат Добло“ продължил движението си,
ударил се в електрически стълб и се установил преобърнат на лява страна.
Предвид скоростта на движение на всеки от автомобилите, опасната им зона за
спиране и отстоянието им един спрямо друг към момента
на удара, съгласно заключението водачът на л.а. марка „Фиат Добло“
не е имал възможност да спре преди мястото на удара и не е могъл да предотврати
произшествието.
Не е ясна възнамеряваната от водача на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ маневра, поради което не може да бъде направен извод
какви действия е следвало да предприеме към момента на ПТП с цел да го избегне,
респ. в следвало ли е да възприеме своевременно движещото се зад него МПС. Вината за ПТП е на водача на л.а. марка
„Рено”, модел „Меган Сценик”,
който е следвало да спазва необходимата безопасна дистанция от около 35-40м. Не
е ясно какви са причините, поради които л.а. марка „Фиат Добло“
се е движил частично или изцяло в лява лента. Двете ленти са еднопосочни. В
случай, че се е движил в дясна лента ПТП не би възникнало. Съгласно
заключението при настъпване на ПТП ищецът – водач на л.а. марка „Фиат Добло“ е бил с поставен обезопасителен
колан.
Към момента на ПТП ищецът е бил на 23 години, без данни за заболявания от
общ характер, вродени или травматични увреждания на опорно-двигателния апарат
отпреди ПТП. Страдал е от късогледство и астигматизъм отпреди ПТП, които като
заболявания не са оказали въздействие върху механизма на ПТП, както и върху
лечебният и възстановителен процес след ПТП.
От показанията на свидетеля Л. Н. Л. се установява, че се познават с ищеца
от няколко години от отбора по футбол, в който играят заедно. Ищецът му се
обадил след инцидента и на следващият ден свидетелят го посетил в болницата в
гр.Хасково. Намерил го с бинтована глава и ляво око с лепенка или марля, с
гипсирана ръка и охлузвания в областта на главата. Оплаквал се от болки по
цялото тяло. След това още два пъти постъпил в болница заради ръката и болки в
главата. Бил и на рехабилитация в с.Баните. След болницата се виждали всеки
ден, защото били съквартиранти. Ищецът бил в лошо физическо и психическо
състояние и се налагало свидетелят да му аисистира
при задоволяване на някои ежедневните му нужди – хранене, обличане и др. Болели
го главата, ръката имал нарушения в равновесието. Окото му и до днес сълзяло и
кръвясвало, пиел хапчета за болките, особено в студено време и заради
катастрофата носел очила постоянно. След катастрофата се променил. Не бил
комуникативен, все бил подтиснат, не искал да излиза и се среща с хора, влошило
се качеството на сънят му, вече не спортувал и качил килограми, шофирал само
при крайна необходимост.
От показанията на свидетеля Т.П.Т. се установява, че в деня на ПТП
управлявал автомобилът си марка „Рено”, модел „Меган Сценик”. Застигнал л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“.
После научил, че бил тръгнал да прави забранен обратен завой в посока към гр.Димитровград.
В момента, в който го застигнал човекът рязко намалил скоростта, без мигач, че
се прибира в дясна лента, май той е бил в лява. Тогава натиснал спирачки, ляв
волан, помни че закачил нещо и се събудил в болницата.
От показанията на свидетеля Д. Г. Д. се установява, че към момента на ПТП
се возел в колата на ищеца л.а. марка „Фиат Добло“.
Тръгнали от гр.Хасково, като ищецът си поставил при тръгването обезопасителен колан. По пътя за Димитровград до
бензиностанция „Газпром“ видял, как отсреща бързо
дошла кола. Ударила се в колата пред нея и дошла в тяхната лента и ги ударила
отстрани. Ударът настъпил в дясна лента, в която се движел л.а. марка „Фиат Добло“, откъм шофьорската врата на техният автомобил.
Ищецът намали и тръгнал да бяга вдясно, за да избегне удара. Наоколо нямало
други автомобили.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., Дв, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016 г./, вр. Пар. 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента,
трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяни
вредоносен резултат.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на
тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в
резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са
безспорно установени.
Между страните е прието за безспорно че по отношение на увреждащия
автомобил е била налице валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „А.“
АД, със застрахователна полица № 11115000175752, валидна до 04.01.2016г.
Въз основа влязлата в сила присъда и на основание чл. 300 от ГПК съдът приема, че деянието, авторството и
виновното поведение на водача Т.П.Т. и настъпилите в причинно-следствена връзка
от това поведение телесни увреждания на ищеца С.П.Ч.: средна телесна повреда на
С.П.Ч., изразяваща се в трайно отслабване на зрението на лявото око, дължащо се
на нарушаване целостта на очната ябълка във вид на рана с излизане на вътреочни
тъкани, както и трайно затруднение в движението на дясната ръка, дължащо се на
изкълчване на дясната лакътна става.
Съдът намира заключенията на КСМЕ и КСМЕАТЕ за обективни и безпристрастно
дадени и като съответстващи с останалите доказателства по делото им дава вяра
изцяло. Намира показанията на свидетелите за обективни и беспристрастно
дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно
непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по
делото. Затова им дава вяра изцяло.
Въз основа заключението на КСМЕ приема за установено, че в резултат на ПТП
ищецът е получил и следните травматични увреждания: контузия и охлузвания в
областта на гръдния кош; контузия и охлузвания на главата. Останалите твърдяни травматични увреждания са останали недоказани.
Недоказано е останало възражението за независимо съизвършителство
от страна на водача на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, а и въпросът за
авторството и вината за ПТП в лицето на водача Т.П.Т. е разрешен с влязлата в
сила присъда в наказателното производство.
Недоказано е останало и възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца. Л.а. марка „Фиат Добло“ безспорно към момента на ПТП се е движел частично в
лява лента, но това движение не е в нарушение на ЗДвП, т.к. двете ленти са
еднопосочни и престрояване от едната в другата в случай, че не се създават
пречки за останалите участници в движението е правомерно. Не е установено
престрояването да е извършено в разрез с установените на място пътни знаци и
маркировка. Въз основа заключението на в.л. приема за установено, че към
момента на ПТП ищецът е бил с поставен обезопасителен
колан. Не е установено да е употребил алкохол.
Въз основа показанията на св. Л. Н. Л. и заключенията на КСМЕ и КСМЕАТЕ
съдът приема за установено, че ищецът е претърпял медицински интервенции и
оперативна намеса, както и е провел стационарна рехабилитация за последици от изкълчане и разтежение на горен
крайник. Търпял е болки и страдания по повод травматичната луксация
на дясна лакетна става за срок около 30 дни, като най
интензивни са били през първите 10 дни непосредствено след злополуката и около
2 седмици в началото на проведената рехабилитация. След този период болките са
били спорадични – при преумора и промяна на времето, които са отзвучавали след
употреба на обезболяващи средства. Контузията и охлузванията в областта на
гръдния кош са причинили са предизвикали болки за около 10 дни. Ищецът е търпял
болки при травмата на лявото око и непосредствено след нея - 10-15 дни. След
операцията раната е зарастнала за период около
30-35дни. Към настоящият момент за ищеца е напълно възстановен от претърпяните травми. Късогледство и астигматизъм е имал
преди травмата. Непосредствено след травмата
за периода на възстановяване ищецът бил в лошо физическо и психическо
състояние, имал нужда от помощ при задоволяване на някои от ежедневните си нужди.
След катастрофата се променил, не бил комуникативен, все бил подтиснат, не
искал да излиза и се среща с хора, влошило се качеството на сънят му, вече не
спортувал и качил килограми, шофирал само при крайна необходимост.
Предвид горното предявения иск за неимуществени вреди се явява основателен.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
разнородни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за лице на 23
години, без данни за заболявания от общ характер, вродени или травматични
увреждания на опорно-двигателния апарат отпреди ПТП. Страдал е от късогледство
и астигматизъм отпреди ПТП, които като заболявания не са оказали въздействие
върху механизма на ПТП, както и върху лечебният и възстановителен процес след
ПТП. Търпял е болки и страдания за период от 30-35дни, като към момента е
напълно възстановен. Непосредствено след травмата за периода на възстановяване бил в лошо
физическо и психическо състояние, имал нужда от помощ при задоволяване на някои
от ежедневните си нужди.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 25000,00лв.
Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то
това обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Предвид горното искът следва да бъде уважен за сумата от 25000,00лв. и
отхвърлен за сумата 75000,00лв., която е разлика над присъдените 25000,00лв. до
общо претендираните 100000,00лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователен.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорния
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху
главницата за неимуществени вреди, считано от заявената дата, а именно:
26.11.2015г.
По разноските:
Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ищецът е освободен от държавни
такси и разноски в производството, поради което такива не му се присъждат.
Направил е искане за присъждане на разноски за защита от адвокат на основание
чл. 38 ЗА с включен ДДС, които възлизат на 7766.00лв.
Ответникът претендира присъждане на разноски включително за процесуално
представителство в размер на 2190.00лв.
Съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на ответника
сумата 1642.50лв., съобразно уважената част от иска ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Р.М. – САК сумата
1941.50лв., на основание чл. 38 ЗА.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 1000,00лв., както и сумата 175,00лв. - заплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от
иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК*********, с адрес: ***, представлявано от М.П.И.и В.П.К., ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Ч., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, офис - 411, адвокат адв. Р.М.
– САК, при участието на „ДЗИ О.З.“
ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано отГ.Р.Г.
Д.К.– изп.директор, К.Х.Ч. – гл.изп.директор,
М.К.Г.– изп.директор, в качеството на трето лице
помагач на страната на ответника, сумата
25000 /двадесет и пет хиляди/лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания,
вследствие ПТП настъпилоо на 26,11,2015г., по път ПП
1-5 посока от гр.Димитровград към гр.Хасково, причинено виновно от Т.П.Т., при
управление на л.а. марка „Рено”, модел „Меган Сценик”, per. № Х ******, за
което е признат за виновен с Решение № 76/02.06.2017г. влязло в сила на
20.06.2017г. , по АНД № 204/2017г. на РС Димитровград, чиято отговорност била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със
З. „А.“ АД, със застрахователна полица № 11115000175752, валидна до
04.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
26.11.2015г. до окончателното и изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за сумата
75000,00 /седемдесет и пет хиляди/лв.,
която е разлика над присъдените 25000,00 /двадесет и пет хиляди/лв. до
пълния претендиран размер от 100000,00 /сто
хиляди/лв., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016г./, вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
вр. с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК*********, с адрес: ***, представлявано от М.П.И.и В.П.К., ДА ЗАПЛАТИ на адв.
Р.М. – САК, в качеството на процесуален представител на С.П.Ч., ЕГН **********,
сумата 1941.50 /хиляда деветстотин четирдесет и един, 0.5/лв., представляваща разноски за
защита от адвокат, на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА С.П.Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис - 411, адвокат адв. Р.М. – САК ДА
ЗАПЛАТИ на З. „А.“ АД, ЕИК*********, с адрес: ***, представлявано от М.П.И.и
В.П.К., сумата 1642.50 /хиляда шестотин четирдесет и два,
0.5/лв., представляваща сторени в производството съдебни разноски,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК*********, с адрес: ***, представлявано от М.П.И.и В.П.К., ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата 1000,00 /хиляда /лв.,
представляваща държавна такса, както и сумата
175,00 /сто седемдесет и пет/лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица от
бюджета на съда, съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: