Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260005
гр. Севлиево, 10.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Севлиевският
районен съд, в ОТКРИТО заседание
на десети август
през
две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: ГЕРГАНА БОЖИЛОВА
при секретаря ИВЕЛИНА ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от съдията БОЖИЛОВА гр.д. № 1352 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени два обективно съединени иска –
по чл. 45 от ЗЗД от ищците П.Х.Х., И.Б.Х. и Х.П.Х. и по чл. 109 ЗС само от
ищцата П.Х.Х..
Исковете по чл. 45 от ЗЗД са
предявени от собственика на жилище, разположено на втория етаж на жилищна
сграда, находяща се в ****, както и на лятна кухня и ½ идеална част от
постройка на допълващо застрояване и на поземлен имот на същия адрес П.Х., и от
ползвателите на имотите.
Ищците твърдят, че собственик на
жилището на първия етаж е ответника Б.П., като същото се ползва от втората
ответница – майка му И.М.. Ответникът П. е собственик освен на жилището, но и
на другата ½ идеална част от двора, половината от сушината и две
постройки.
За удостоверяване правото на
собственост ищците представят нотариален акт за дарение на недвижим имот на
низходящ № 52, том IV, рег. №
5933, нот. дело № 521/2002 година на *** Н. К.; Нотариален акт за дарение на
идеална част от недвижими имоти със запазено право на ползване № 182, том III, рег. № 7834, дело № 439 от
10.06.2016 година на *** П. Д. и Акт за узаконяване № 31 от 12.09.2000 година
на гл. архитект на Община Севлиево.
Ищцата П.Х.Х. претендира
ответниците солидарно да ѝ заплатят
сумата в размер на 1000 лева, представляваща част от сумата от 8000
лева, представляваща обезщетение за причинени ѝ неимуществени вреди,
начиная от 01.01.2019 година до 03.12.2019 година, представляващи отрицателни
емоционални изживявания от психически тормоз, осъществен чрез действия
по видеонаблюдение, филмиране и запис, извършени с монтирането и използването
на предвидено за това техническо устройство, въпреки несъгласието на ищцата.
Ищцата И.Б.Х.
претендира ответниците да ѝ заплатят солидарно сумата в размер на 1000 лева,
представляваща част от сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за
причинени ѝ неимуществени вреди, начиная от 01.12.2017 година до
03.12.2019 година, представляващи отрицателни
емоционални изживявания от психически тормоз, осъществен чрез действия
по видеонаблюдение, филмиране и запис, извършени с монтирането и използването
на предвидено за това техническо устройство, въпреки несъгласието на ищцата.
Ищецът Х.П.Х. претендира
ответниците да му заплатят солидарно
сумата в размер на 1000 лева, представляваща част от сумата от 15000 лева,
представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, начиная от
01.12.2017 година до 03.12.2019 година, представляващи отрицателни
емоционални изживявания от психически тормоз, осъществен чрез действия по
видеонаблюдение, филмиране и запис, извършени с монтирането и използването на
предвидено за това техническо устройство, въпреки несъгласието на ищеца.
В исковата молба ищците твърдят,
че преди
близо три години ответниците монтирали без тяхно съгласие или по-скоро въпреки изразеното от тяхна страна несъгласие камери за
видеонаблюдение и видеозапис. Шест камери, разположени върху фасадата и в
общите части на сградата ги
следяли денононощно и ги записвали. Имало поставени 2 камери и в общия
коридор към мазетата, конкретно насочени към входа на тяхното мазе. Чрез една от камерите
върху фасадата на къщата ответниците директно наблюдавали какво правят ответниците в лятната кухня, която в момента ползват за
живеене П. и съпругът й.
Ищците твърдят, че ответниците ги
наблюдавали когато излезели да копаят в двора, да плевят тревата, да метат, когато носят бурканите в мазето и се навеждат и изправят. Твърдят също така, че когато
посрещат гости изпитвали неудобство, защото те веднага започвали да се оглеждат притеснително
като виждали, че са наблюдавани.
Ищците сочат в исковата молба, че
дворът
е общ и се ползва за зеленчукопроизводство, но че те вече не го ползвали,
тъй като не можело човек да се наведе
да плеви, като знае, че някой го записва постоянно, за да го наблюдава вечер.
Ищцата П.Х. живеела на постоянно спуснати щори,
защото била убедена, че ответникът и семейството му
денонощно я следяли какво прави.
Ищците твърдят, че не могат да си говорят в двора или в общите части,
защото ответникът ги подслушвал и записвал. Живеели в постоянен психически стрес,
какво са си казали, как са го направили, как са се облекли, дали сега ответниците не
гледали филма с отминалото
им ежедневие.
Ищците сочат, че никога не са давали съгласие за поставяне
на камери върху фасадата и в коридорите на сградата. Не само това- от
монтирането им досега, записването и коментирането на личния им живот пред трети лица бил повод за постоянни скандали с
ответниците. Х. бил с болно сърце и всяко нервно напрежение му се
отразявало отрицателно. През
лятото се бил принудил в името
на здравето си да не ползва дома си, а да живее на село.
Според изнесеното в исковата
молба неколкократно
ответниците са депозирали сигнали в Полицията, че ищците извършвали някакви, според
тях противоправни действия, като се предоставяли записи от камерите- например,
как Х. влизал в мазето, как
поглеждал показанията на
измервателните средства за отчитане потреблението на газ. Писали били обяснения, какво и защо
извършвали в собствения си
дом и в собствения си двор.
Молят съда да уважи исковете им
със законните последици.
Ответниците са представили писмен отговор, в който оспорват исковете по чл.
45 от ЗЗД като неоснователни и недоказани. Твърдят, че изложените в молбата
обстоятелства са неверни и не обуславят неимуществени вреди. Според изнесеното
в отговора, изложеното в исковата молба, че ответниците И.Д.М. и Б.Н.П. са
монтирали камери за видеонаблюдение в съсобствения между ищците и ответниците
имот, се явява изцяло невярно, тъй като камерите за видеонаблюдение били
монтирани от лицензираната фирма, а именно "Охрана и банков сервиз -
Севлиево" ООД, ЕИК: *********. Твърди се също така, че още на 31.01.2017
година ищцата П.Х.Х. е отправила до Б.П. покана за премахване на изградената
система за охрана чрез видеонаблюдение, като с писмен отговор, връчен на
15.02.2017 година чрез *** П. Д., ответникът е съобщил на ищцата, че камерите
са поставени от лицензирана охранителна фирма по реда на Закона за частната
охранителна дейност и отговарят на изискванията на закона.
В отговора на исковата молба се твърди, че възложител на дейността,
съгласно Договор за охрана чрез видеонаблюдение от 01.02.2017 година не са
ответниците И.Д.М. и Б.Н.П., а дружеството "ЦАР-05" ЕООД, ЕИК
*********. Така изградената система охранявала чрез видеонаблюдение „Склад за
съхранение и продажба на течни и твърди хранителни добавки, сухи млека,храни за
кучета и котки и дезинфектанти", разположен в сграда с кадастрален
идентификатор по кадастралната карта на гр. Севлиево 65927.501.1488.3, лек
автомобил с регистрационен номер РВ0014КС, който обичайно нощувал пред имота с
административен адрес гр. Севлиево, ул. "Освобождение" № 3, и маза, находяща
се в сграда с идентификатор по КК на гр. Севлиево 6927.501.1488.1. Така
описаните имоти и вещи се използвали в търговската дейност на дружеството
"ЦАР-05" ЕООД за складиране и транспортиране на стоки и предоставяне
на услуги.
В тази връзка ответниците твърдят, че видеонаблюдението не се извършва
лично от ответниците И.Д.М. и Б.Н.П., а съгласно Договори за охрана чрез
видеонаблюдение от 01.02.2017 година и към настоящия момент от 01.02.2019
година, от лицензирана фирма по смисъла на Закона за частната охранителна
дейност и Закона за защита на личните данни, а именно "Охрана и банков
сервиз - Севлиево" ООД. Освен това съгласно чл. 1, ал. 3 от посочените
договори видеонаблюдението на обекта се извършва в мониторинговия център на Изпълнителя,
а не от Възложителя или трети лица. Също така записаната информация при
спазване на законовите разпоредби се съхранява и обработва от "Охрана и
банков сервиз - Севлиево" ООД. Освен това изградената система за
видеонаблюдение и охрана въобще не извършва звукозапис, поради което изложените
в тази насока твърдения на ищците ответниците намират за изцяло неверни.
Ответниците намират за неоснователни и изложените твърдения, че монтираните
камери могат да извършват наблюдение и вътре в постройката, която обитава
ищцата П.Х.Х., тъй като системата за видеонаблюдение и охрана не разполагала с
такива възможности.
Твърдят и че дворът е обрасъл с различни растения и високи храсти и че
наблюдение вътре в постройката "лятна кухня" е дори невъзможно с
просто око, камо ли камера да проникне между листата на храстите в спалнята на
ищцата П.Х., която според тях не може да се наблюдава и поради това, че тя
попада в средата между две сгради и на практика към нея няма видимост.
На трето място ответниците твърдят, че съгласно трайната съдебна практика и
практиката на Комисията за защита на личните данни, поставянето на система за
охрана чрез видеонаблюдение е допустимо, когато то се отнася за защита на
законни интереси. Намират, че дори да е налице видеонаблюдение на входовете и
общите части на сградата, в която живеят ищците, това действие по начало не е
от категорията на изброените в чл. 32 от Конституцията на Република България,
тъй като не е насочено конкретно срещу личността на ищците, поради което и не
може да наруши правото им на личен и семеен живот. Считат, че по никакъв начин
не се установяват твърдените от ищците действия - целенасочено следене,
записване и др., още по-малко с користна, или престъпна цел.
В отговора на исковата молба е посочено, че отношенията между ищците и
ответниците, като съсобственици на ПИ 65927.501.1488, не могат да бъдат
охарактеризирани като "добри". Между част от страните по делото бил
налице и друг съдебен спор - гр. д. № 1594/2017г. по описа на Районен съд -
Севлиево, което към настоящият момент се разглеждало пред ВКС. По повод на него
от страна на ищците бил подаден и Сигнал до Районна прокуратура -778/17 от
22.06.2017г. Севлиево, по който било образувано производство, прекратено с
Постановление от 06.12.2019 г. от РП гр. Севлиево. Ответниците твърдят, че от
страна на ищите Х.П.Х., И.Б.Х., както и от страна на техен приятел и съсед,
живущ *** - Е. Д. П., спрямо тях нееднократно са били отправяни закани, заплахи
и било извършвано посегателство върху собственост, което било видно от
приложеното към отговора писмо per. № 2682/28.02.2014 година на РУ "Полиция" гр. Севлиево, писмо per. № 341000-218/16.01.2019 година на
РУ на МВР гр. Севлиево и писмо per. №341000-1204/15.03.2017г. на РУ на МВР гр. Севлиево.
На четвърто място ответниците считат, че не се доказват по никакъв начин
претърпените от ищците неимуществени вреди, като единствено за ищцата П.Х.Х.
бил представен амбулаторен лист № 496/06.06.2019 година и Данни за преглед към
него издадени от ***, който съдържал само информация за неразположение на
ищцата, без към него да се представя подробна епикриза, данни ищцата да е била
под лекарско наблюдение, настанена в специализирано болнично заведение, както и
данни за правени конкретни изследвания и проведено лечение. Сочат, че в тази
връзка не са представени и доказателства за изпълнението на предписаната с
амбулаторен лист № 496/06.06.2019 г. терапия, съдържаща медикаменти, получавани
по специален ред - така наречената "жълта рецепта", колко време ги е
приемала ищцата и има ли проследяемост на заболяването. В този смисъл считат,
че с посочения амбулаторен лист не може да бъде доказано по безспорен начин
заболяване, произлезли неимуществени вреди или връзка между твърдяното в
исковата молба виновно поведение на ответниците и настъпилите вреди.
Твърденията за претърпени неимуществени вреди от другите двама ищци - И.Б.Х.
и Х.П.Х., ответниците намират също отново за недоказани.
В заключение считат, че исковете по чл. 45 от ЗЗД са изцяло неоснователни и
недоказани и молят съда да ги отхвърли като такива. В условията на
алтернативност, в случай че съдът счете, че
исковете по чл. 45 от ЗЗД са основателни и доказани по основание,
ответниците оспорват същите по размер.
Съдът, след като се запозна с направените в исковата молба претенции, с
отговора на исковата молба, със становищата на всяка една от страните по
делото, със събраните писмени и гласни доказателства, и с приложимите по казуса
материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано по несъмнен
и безспорен начин следното:
Видно
е от събраните по делото писмени доказателства: Нотариален акт № 52, том. 4, рег.№ 5933, дело № 521/2002г. на *** Н.К.; Нотариален акт № 182,
том. 3, рег.№ 7834, дело № 439/10.06.2016г. на *** Пл.Д.; Акт за узаконяване №
31/12.09.2000 година на Община Севлиево; Покана от 24.02.2017 година, изпратена
чрез Телепоща; Оферта от „Охрана и банков сервиз – Севлиево“ ООД; Техническа
спецификация за изграждане на видео-наблюдение; Схема на разположение на
видео-камери; Приемо-предавателен протокол, че страните живеят в един общ
/съсобствен / недвижим имот, находящ се на ул. ***в град С., от който ищцата П.Х.
притежава ½ ид.част от втори етаж от построената в имота двуетажна
жилищна сграда и лятна кухня, като върху този имот запазено право на ползване има
бащата на ищцата П.Х. - Х.Х.. Останалата
½ ид.част от гореописания имот е собственост на Б.П., заедно с първия
етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда, сграда за търговия и
постройка на допълващо застрояване, като върху тях запазено право на ползване има
втората ответница – И.М..
В
края на 2016 година „Охрана и банков сервиз – Севлиево“ ООД, по искане на
„ЦАР-05“ЕООД гр. Габрово, като възложител, монтира в имота и в общите части на
жилищната сграда, обитавана от страните по делото /върху фасадата и в коридорите към
мазите/, 2 броя куполни камери, 5 броя
корпусни камери и цифров рекордер. От представената по делото Схема /лист 98/ е
видно разположението на камерите. Две от камерите са насочени към улица „Освобождение“,
една към входа за имота откъм улицата, една към складово помещение, една към
двора и две в коридора към мазите.
От събраните по делото гласни доказателства /показанията на разпитаните
общо трима свидетели/ се установява следното :
Свидетелят
Е. Д. П. /без родство със страните/
заявява, че познава страните по делото. Комшия им е. Знае, че в имота на
страните по делото има поставени камери, като две от тях са на външната фасада
към улицата, една вътрешна на ъгъла, една на входа, от където влизало
семейството на ищците, и още две в мазата. Не знае къде има монитор в дома на
ответниците, тъй като не е влизал там. Твърди, че снимка от камерите е
показвана на покойната му съседка М. /по нейни сведения/, кварталният му е
споменавал, че има такива снимки, като ваденето на снимките е ставало по повод
жалба на И. към Х.. Потвърждава, че камерите са сложени в края на 2016 година.
Знае за станал инцидент с автомобила на ответницата, при който е счупено предното стъкло на автомобила. Това
се е случило след поставяне на камерите.
Викали са го в полицията по повод подавани от ответницата жалби, но не
му станало много ясно защо го викат. По
повод камерите не е викан в полицията.
Като е ходил в полицията кварталният му бил споменавал, че е виждал
снимки от камерите. На въпрос, зададен от адвоката на ответниците, свид. П.
отговаря, че е виждал лично запис, на
който се „вижда това, което казах, прозореца ми, входната врата, колата ми“.
Свид. П. казва, че не е в особено добри отношения с ответницата И.М..
Свидетелката
Т.Л.Б./***Х.Х./ заявява, че познава ответницата М. отдавна във връзка с
практиката си, била е на консултация при нея като бременна. Познава я като
конфликтна и арогантна личност. Знае, че в имота на страните по делото има
монтирани камери и че ги е монтирала ответницата. Не знае кой има достъп до монитора, но
предполага, че това е ответницата. Според показанията на Б. племенницата ѝ
П. –ищца по делото, била депресирана от камерите, в резултат на което стигнала
до психолог, а *** ѝ Х. бил със сърдечни атаки. От постоянното наблюдение
същият бил принуден да отиде да живее в село Д., защото всичко го дразнело,
особено камерите. Свидетелката заяви, че знае, че в имота има поставени 6
камери на къщата и две в мазата. Същата имала сведения от И. - съпругата на Х.,
че здравословните му проблеми се появявали след срещи с ответницата И.М.. Същият
бил депресиран от камерите.
Свидетелката М. В. Б. заявява, че познава семейството на
ищците отдавна, както и това, че е близка приятелка с ищцата И.Х.. Ответницата
виждала за първи път. Според показанията на тази свидетелка до преди две-три
години тя често е посещавала дома на ищците. Преди време, след като ответницата
купила част от имота, спряла да го посещава, поради „това, което се случвало
там“. Свидетелката не можа да каже къде точно са поставени камерите. От
показанията ѝ стана ясно, че И. ѝ е споделяла, че г-жа П. е правила
коментари „кой къде се качвал, слизал, какво носел и т.н.“. В резултат на
притесненията И. била отслабнала, не можела да спи. На Х. кръвното станало постоянно „нагоре, надолу, аритмия“.
Отговаряйки на въпрос на адвоката на ответниците свид. Б. казва, че Б.П. е
момче, което е мяркала, но и него да срещне и ответницата, едва ли ще ги
познае. Не е контактувала никога с
ответницата и цялата информация, която имала за отношенията между нея и ищците
и за това, какво се случва в имота им, е от Х., И. и П.. Казва, че без да е много
сигурна, според нея камерите са монтирани
през 2017 година.
Съдът
кредитира в значителна степен показанията на тези общо трима свидетели, двама
от които са без родство и/или особени отношения с която и да от страните по
делото, тъй като по делото липсват каквито и да са данни /с изключение на
свидетелката Т. Б. – първа *** на ищеца/, за евентуална тяхна пряка или косвена
заинтересованост от изхода на делото. Техните показания са вътрешно
непротиворечиви, в значително съответствие едно с друго, изключая показанията
на свид. П., който първо твърди, че знае за снимки от камерите от кварталния, а
след това в отговор на въпрос на адвоката на ответниците казва, че лично е
виждал запис.
Относно наличието на един от
главните факти по делото за това дали ответниците са разполагали с възможност
да наблюдават записите от камерите, съдът намира, че същият не се доказа по
безспорен и безпротиворечив начин. В Отговора на представляващия “Охрана и
банков сервиз – Севлиево“ ООД гр. Севлиево /лист 115/ се заявява, че в дома на
ответниците няма монтиран монитор /това се вижда и от документите за монтаж на
системата за видео-наблюдение/. Действително се
казва, че съществува възможност за наблюдение на записите от камерите на
смартфон или друго устройство, но това не е доказателство, че реално е правено
от ответниците. От събраните по делото доказателства се установява, че записи
от камерите са предоставени единствено на компетентни органи във връзка с
инциденти, свързани с посегателства върху имуществото на ответниците. “Охрана и
банков сервиз – Севлиево“ ООД, в отговор на зададен от съда въпрос, казва, че е
предоставен запис от камерите в електронен формат на Районна прокуратура
Севлиево във връзка с инцидент с лек автомобил, паркиран пред охранявания
обект.
На следващо място следва да се отбележи, че по делото не се доказа по
безспорен начин, че влошеното здравословно състояние на ищците, респективно
психическото състояние на П.Х. и физическото и психическо състояние на Х.Х. са
в пряка зависимост и непосредствена последица от действията на ответниците.
В представените по делото писмени защити всяка от страните поддържа тезата
си.
Представителят на ищците счита, че са събрани достатъчно писмени и гласни
доказателства относно наличието на камери, дискомфорта, който е създаден от
това на ищците, нарушаване правото им на лична неприкосновеност, а от там и
основателността на предявените искове. Що се касае до цитираната съдебна
практика в Писмената защита на ищците –
два броя решения, съдът намира, че същите не са относими към настоящия казус.
В своите писмени защити представителят на ответниците адв. Ф. и ответницата
И.М. поддържат становището, че исковете са неоснователни и недоказани.
Изтъкват, че камерите са монтирани от трето лице, различно от ответниците, не
по искане на последните, а на юридическото лице „ЦАР-05“ ЕООД гр. Габрово. В
тези писмени защити се изтъква, че видео-наблюдението е било наложително с цел
предотвратяване посегателства върху имуществото на ответниците, че сградата,
обитавана от ищцата П.Х., не е било възможно да бъде обект на наблюдение и че
видеозаписи са представяни само на компетентни органи. И адвокат Ф. и
ответницата М. считат за недоказана връзката между действията на ответниците и
проблемите в здравословното състояние на ищците. В писмената си защита адв. Ф.
посочва Решение от 24.06.2010 г. по гр.ф.д.№6396/2009 г. на СГС, потв. с
Определение № 129/01.02.2012 г. по дело № 750/2011 г. на ВКС, където съдът е
приел, че денонощното видео-наблюдение на общи части на сградата не е
достатъчно, за да се приеме незаконно вмешателство в личния живот и не попада в
категорията действия, изброени в чл.32 ал.2 от Конституцията.
Въз основа на установените релевантни обстоятелства,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
виновно причинени на другиму. За да бъде уважен искът с правно основание чл. 45 ЗЗД следва по безспорен начин да бъдат установени всички елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане: 1/ деяние /действие/, а именно в
случая, че ответниците са извършили процесното деяние, като са монтирали камери
в общия имот, чрез които извършвали видеонаблюдение на ищците по делото; 2/
вредата, а именно, че ищците са претърпели твърдените неимуществени вреди в
претендирания размер; 3/ противоправността на деянието, т.е., че с него се засягат честта и доброто име на ищците
и 4/ причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди. В тежест на ищците е да установят тези предпоставки, като
вината се предполага.
За основателността на иска следва да се установи
противоправността на деянието, тъй като само при наличието на такова, стои
въпроса за обезщетяване на вредите от отговорното лице. Противоправно е това
поведение, което засяга чуждо благо, защитено от правния ред като предмет на
чуждо абсолютно субективно право. Изводът за противоправността представлява
правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна
точка на действащите разпоредби.
Т.е. с оглед така очертания фактически състав по
делото следва да бъде доказано от ищците, че е налице действие на ответниците,
от което като пряка и непосредствена последица са им били причинени неимуществени
вреди в претендирания размер.
Съдът намира, че в настоящия случай не се събраха
доказателства в подкрепа на доводите на ищците, изложени в исковата молба, за
наличието на действия от страна на ответниците, довели до причиняването на неимуществени вреди на ищците. До приключване
на устните състезания не се ангажираха безспорни доказателства от страна на
ищците, че ответниците са извършили действие, с което да са причинили
твърдените вреди на ищците.
Вредоносното деяние, от което ищците твърдят, че
са търпели вреди, се изразява в поставянето на камери за видео наблюдение. От
събраните по делото доказателства се установи, че тези камери са поставени от
служители на дружество „Охрана и банков сервиз - Севлиево” ООД, т.е. от лица,
различни от ответниците по делото. В тази връзка съдът намира, че само на това
основание исковете се явяват неоснователни.
Не се доказа по безспорен начини и че в резултат именно на действията на
ответниците, ищците са претърпели неимуществени вреди, представляващи
отрицателни емоционални изживявания от психически тормоз, осъществен чрез
действия по видеонаблюдение, филмиране и запис, извършени с монтирането и
използването на предвидено за това техническо устройство, въпреки несъгласието
на ищците. в отрицателни изживявания от психически тормоз.
Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че така предявените искове с
правно основание чл. 45 ЗЗД следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.
По негаторния иск по чл. 109 ЗС:
Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко
неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява
своето право според предназначението на имота или в съответствие с обема на
правото на собственост. В този смисъл и основанието за защита чрез този иск се
поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно
и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които
субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита. Именно
с предявяване на иска по чл. 109, ал. 1
ЗС последният може да иска прекратяването на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право и в този смисъл и премахване
на източника на въздействието, за да се възстанови състоянието на имота такова,
каквото то е било преди нарушението. С тези възможности разполага и
съсобственикът, и то не само по отношение на трети на съсобствеността лица, а и
по отношение на друг съсобственик. В този смисъл, ако един съсобственик
неоснователно пречи на другия да упражнява своето право в съсобствеността,
последният може да иска прекратяване на неговите неоснователни действия с иска
по чл.109, ал.1
ЗС.
Ищците са сезирали съдът с искане да осъди ответниците да демонтират
поставените камери за видео наблюдение, тъй като с тяхното поставяне се
нарушавала неприкосновеността на имота им. По изложените по-горе съображения
съдът намира, че служители на трето неучастващо в спора лице са монтирали
камерите, а не привлечените физически лица като ответници по делото. Само на
това основание и този иск следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото и размера на направените от
страните разходи, на основание чл. 78,
ал. 2 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците сумата
от 360 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения Списък за
разноски /л. 127/ и Договор за правна защита и съдействие /л.
36/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от П.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Б.Н.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, и И.Д.М.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване
на видео камери, поставени върху външните оградни стени /фасадата/ и вътрешните
стени на коридорите, водещи към мазите на сграда с идентификатор ***по КК и КР
на град Севлиево, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от П.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Б.Н.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, и И.Д.М., с ЕГН **********, с
адрес: ***, иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща част от сумата от 8000 лв. –
обезщетение за периода 01.01.2019 г. до датата на предявяване на иска за
причинените й неимуществени вреди, представляващи отрицателни емоционални
изживявания от психически тормоз, осъществени чрез действия по видео
наблюдение, филмиране и запис, извършени с монтирането и използването на
предвидено за това техническо устройство, въпреки несъгласието ѝ, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от И.Б.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Б.Н.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, и И.Д.М., с ЕГН **********, с
адрес: ***, иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 1000 лв., представляваща част от сумата от 15000 лв. – обезщетение
за периода 01.12.2017 г. до датата на предявяване на иска за причинените й
неимуществени вреди, представляващи отрицателни емоционални изживявания от
психически тормоз, осъществени чрез действия по видео наблюдение, филмиране и
запис, извършени с монтирането и използването на предвидено за това техническо
устройство, въпреки несъгласието ѝ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Х.П.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Б.Н.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, и И.Д.М., с ЕГН **********, с
адрес: ***, иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща част от сумата от 15000 лв. –
обезщетение за периода 01.12.2017 г. до датата на предявяване на иска за
причинените му неимуществени вреди, представляващи отрицателни емоционални
изживявания от психически тормоз, осъществени чрез действия по видео
наблюдение, филмиране и запис, извършени с монтирането и използването на
предвидено за това техническо устройство, въпреки несъгласието му, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Б.Х., ЕГН **********, с
адрес: *** № 3 и Х.П.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят СОЛИДАРНО на
Б.Н.П., с ЕГН **********, с адрес: *** и
И.Д.М., с ЕГН **********, с адрес: *** направените по делото разноски за
адвокатски хонорар в размер на сумата от 360,00лв. /триста и шестдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Габрово, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: