Решение по гр. дело №10698/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6477
Дата: 29 октомври 2025 г.
Съдия: Гергана Коюмджиева
Дело: 20241100110698
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6477
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20241100110698 по описа за 2024 година
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл.45,
ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Ю. А. Т.-Н. ЕГН: **********,
чрез пълномощника адв. М. Д., с която срещу Столична община, е предявен
осъдителен иск за сумата от 26 000 лв. - неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от увреждане на здравето в резултат на инцидент-
спъване в неравност на уличното платно, настъпил на 07.08.2024г., ведно със законната
лихва от датата на увреждане до 07.08.2024 г. до окончателно плащане. Претендира
разноски. Претендира се да бъде присъдено адвокатското възнаграждение на адв. М.
Д. Д. за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за
адвокатурата, като се моли определените суми да бъдат заплатени с пощенски запис.
Твърди се, че на 07.08.2024г. ходейки по левия тротоар на ул. „Бяло море“ с
посока на движение от бул. „Княз Александър Дондуков“ към УМБАЛ „Царица
Йоанна - ИСУЛ“ на кръстовището с ул. „Чаталджа“ ищцата стъпва в дупка, образувана
от разрушен и липсващ асфалт около капак на шахта на уличното платно, пада и
получава фрактура в горния край на лявата ръка (счупване на горния край на
раменната кост /хумерус/ - ляво) Събитието е настъпило в светлата част на
денонощието, при сухо и ясно време, а на място е имало свидетели - очевидци на
инцидента. Няколко дни след инцидента около дупката са извършени частични
ремонтни дейности като е отрязано парче от асфалта с приблизителни размери 2 на 2
метра и е подменен капакът на шахтата, които ремонтни ищцата е снимала. Веднага
1
след инцидента, ищцата постъпила в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД, където
са направени необходимите прегледи и рентгенографии, при което са констатирани
уврежданията, а именно посоченото счупване. Счупването е фиксирано по метода
„Дезо“ за периода от 35 дни. Твърди се, че лечението на ищцата е продължило в
домашни условия, а травматичните увреждания са затруднили движенията на левия
горен крайник за период от няколко месеца, като била налице необходимост от
постоянни грижи и помощ от близките в ежедневието. След лечението започват
затруднения в битови и хигиенни нужди за ищеца и дълго време изпитва болки в
областта на увредената зона. Вторичните ефекти от травмата са емоционални като
стрес и безпокойство при ходене по тротоари, проблеми със съня и напрежение. От
момента на злополуката и до момента на подаване на исковата молба изпитва болки в
левия крак при всяко движение. Въпреки проведеното лечение двигателните функции
на лявата ръка не са възстановени напълно.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Столична община, чрез
юрк.А. К. – пълномощник е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск като неоснователен. Ответната община навежда възражение за
съпричиняване от страна на вредата от страна ищцата, като твърди, че е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат с действията си. Моли да бъде отхвърлен
предявения иск в цялост, като при евентуалност моли да не се присъжда търсеното
обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер. В тази връзка ответникът
навежда фактически и правни доводи. Оспорва твърденията в исковата молба като
неточни и неясни от гледна точка на място и време. Твърди, че са доказани начин
конкретни действия или бездействия на пострадалата, с които тя обективно е
способствала за настъпването на вредоносния резултат, като е създала условия или е
улеснила неговото настъпване. Поддържа, че размера на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди за изключително завишен. Твърди също, че капаците на
уличните шахти и самите шахти са задължителна част от канализационната система и
се явяват собственост на „Софийска вода" АД. Излага още, че поддържането на
водоснабдителната и канализационна система е вменено на „Софийска вода" АД както
по силата на Закона за водите, така и съгласно сключен концесионен договор с такъв
предмет. Поддържа, че Столична община няма пасивна материалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск, поради което смята иска на ищеца за
неоснователен. При евентуалност моли да не се присъжда исканото обезщетение за
неимуществени вреди в пълен размер като се определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, иска същото да
бъде намалено съобразно степента на съпричиняване от страна на пострадалото лице.
Оспорена е представителната власт на адв.М. Д.. Сочи се в отговора, че са зачестили
случаи на противоправни способи за завеждане на искове срещу Столична община от
2
страна на адв. М. Д..
В отговора на исковата молба ответникът е направил искане на основание чл.
219, ал. 1 ГПК да се привлече „Софийска вода“ АД, ЕИК: ********* с адрес:
гр.София, ж.к.Младост 4, ул.”Бизнес парк“ А 1, сграда 2.4, като трето лице помагач на
страната на Столична община.
С определение № 8900 / 08.05.2025г. постановено по делото „Софийска вода“
АД, БУЛСТАТ: ********* с адрес: гр.София, ж.к.Младост 4, ул.”Бизнес парк“ А 1,
сграда 2.4, на основание чл.219, ал.1 ГПК, е конституирана като трето лице помагач на
страна на ответника Столична Община.
В о.с.з. ищцата лично и чрез пълномощника адв.Д. поддържа предявения иск.
Ищцата лично потвърждава всички процесуални действия извършени от адв. М. Д.,
като неин представител по делото. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от
пълномощника юрк. Т., който оспорва предявения иск.
Третото лице помагач „Софийска вода“ АД в Становище с вх.№95242 /
08.08.2025г. оспорва предявения иск. Твърди се, че липсват основания за ангажиране
на отговорността на дружеството. Изложено е, че дни след процесния инцидент в
района са извършвани строително монтажни работи от „Топлофикация София“ ЕАД в
периода 12.08.2024г. - 16.08.2024г., както и в периода 19.08 - 23.08.2024г., за което
кмета на район „Оборище“ е уведомен с нарочно писмо.
Софийски градски съд, ГО, I - 7 състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ал.2 и ал.3
от ГПК, вр. с чл.12 ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
От приетия неоспорен Лист за преглед № 016076/ 07.08.2024 г. на Спешно
отделение при „УМБАЛ ИСУЛ“ гр. София се установява, че на 07.08.2024г. в 09,31 ч.
на ищцата Ю. Т., след преглед и образно изследване е поставено с диагноза - счупване
на горния край на лява раменна кост. ФРАКТУРА ТУБЕРКУЛИ МАЙОРИС ХУМЕРИ
СИН. В част анамнеза е отразено, че счупването е получено при падане. Като
обективно състояние е констатирано добро общо състояние, силна палпаторна болка в
лява раменна става, ограничени и болезнени движения. Назначени са образни
изследвания, както и лечение – имобилизация „Дезо“ за 35 дни, като е назначена
консултация с ортопед./л.10 от делото/
По искане на ищеца в о.с.з. на 30.09.2025г. е разпитан свидетелят А.Т.Т. /62г.,
без родство/. Свидетелката Т.а сочи, че на 07.08.2024 г. заедно с ищцата Ю. вървели
към местоработата им във факултета по обществено здраве към Медицински
университет, който се помещава на последния етаж на “Исул”. Пояснява, че е
запомнила датата седми август, защото тогава всички хора с имена В. празнуват имен
ден. Свидетелката сочи, че се движели по левия тротоар на ул. „Бяло море“, когато
ищцата стъпила в дупка до шахта и паднала жестоко. Описва, че дупката била
образувана от амортизирана настилка до шахтата. Инцидентът станал за секунди.
Свид. Т. сочи, че ищцата не можела да стане, нито да помръдне, оплаквала се от болки
в лявото рамо. Струпали се минувачи. Свидетелката успяла да помогна на ищцата да
стане и отишли заедно до спешно отделение в болница „Исул“. Сочи, че в болницата
направили рентгенова снимка на ищцата и установили, че рамото е счупено, след
3
което го шинирали. Свид. Т. посочва, че след инцидента ищцата била обездвижена с
шина за 35 дни. После Ю. имала рехабилитация, други процедури, кинезитерапия.
Ищцата тежко преживяла случката, освен физически и психически. Счупването
нарушило извършването на ежедневните дейности, включително и това сама да се
обслужва, както и това да върши ежедневна си работа. Според свидетелката ищцата
получила стрес, било я страх да се движи. Мислела, че ще падне. В дългосрочен план
също понесла щети, като все още се оплаквала от болки при промяна на времето и при
натоварване. Свидетелката Т.а сочи, че от 12 години са колежки със ищцата.
Съдът кредитира показанията на свидетелката А. Т., тъй като възприятията на
свидетеля очевидец са непосредствени, вътрешно непротиворечиви, като
кореспондират с останалите събраните по делото доказателства.
От приетите писма № П 9836/12.08.2024 г. и № П 181/19.08.2024 г., се
установява, че „Топлофикация София“ ЕАД уведомила ответника Столична община,
че поради авариен ремонт на топлопровод е необходимо да бъдат извършени
строителни работи на обект ул. „Бяло море“, ул.“Чаталджа“ и ул.“Стара планина“ в
периода 12.08- 16.08.2024г., както и в периода 19.08 - 23.08.2024г. В уведомителните
писма е отразено, че възстановителните работи на съответните настилки ще бъдат
извършени от „ДЛВ“ АД да сметка на „Топлофикация София“ ЕАД. /л.45-л.46 от
делото/
От приетото от съда, неоспорено от страните заключение на назначената съдебно
медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р Т. Г. Д.а– Стефанова - специалист
ортопед травматолог, се установява, че в следствие на процесната злополука ищцата
Ю. Т. е получила следните травматични увреждания :
- СЧУПВАНЕ на ГЛАВИЧКАТА на ЛЯВАТА РАМЕННА КОСТ;
- СЧУПВАНЕ на ГОРНИЯ КРАЙ на ЛЯВАТА РАМЕННА КОСТ;
- КОНТУЗИЯ на ГРЪДНИЯ КОШ;
Вещото лице травматолог обосновава, че описаните травматични увреждания
биха могли да бъдат получени при падане от собствен ръст на земята.
В заключението е отразено, че след инцидента ищцата е провела лечение. На
07.08.2024 г. Ю. Т. е прегледана в Спешно отделение в болница “Царица Йоанна”,
направени са й изследвания и са установени следните увреди: счупване на горния край
на лява раменна кост. ФРАКТУРА ТУБЕРКУЛИ МАЙОРИС ХУМЕРИ СИН. Вещото
лице пояснява, че счупванията на лявата раменна кост са обездвижени с ортеза за 35
дни на левия горен крайник. След свалянето й е провеждала раздвижване на крайника.
Пояснено е, че възстановителният период при ищцата е протекъл на два етапа -
първият от 07. 08.2024 г. до 10.09.2024 г., когато крайникът е бил обездвижен с ортеза,
и вторият от 10.09.2024 г до около 2 месеца - когато е провеждала раздвижване на
крайника.
В съдебно медицинската експертиза е обосновано, че проведеното на ищцата
лечение е било адекватно, навременно и е продължило около 3 /три/ месеца
От приетото заключение на СМЕ се установява, че ищцата е претърпяла
непосредствено след инцидента болки с голям интензитет за около 9-10 дни, болки с
4
умерен интензитет за около 30 дни, след което интензитетът на болките е намалявал
постепенно за около 3-4 месеца. Обосновано е още, че ищцата би могла да изпитва
болки и понастоящем, при по - продължително натоварване на лявата ръка, при
влажно и студено време до около 2 години след датата на ПТП.
Вещото лице травматолог при проведения личен преглед е установило, че при
ищеца са налице остатъчни явления - намаления обем на движения на лявата раменна
става от 15 %.
Заключението на съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещо лице
ортопед травматолог, при преценка по реда на чл.202 ГПК, съдът възприема като
обективно, професионално и компетентно дадено, кореспондиращо със събраните
писмени и гласни доказателства.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта: Ищецът е предявил искова претенция с правно основание
чл.49 ЗЗД. Предвид поддържаните в исковата молба твърдения, предявеният иск е
допустим.
По същество:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по този законов
текст е различна от договорната и деликтната отговорност, тъй като тя изисква чуждо
противоправно и виновно поведение, с което са причинени имуществени и
неимуществени вреди на пострадалия. В този смисъл тя е гаранционно-обезпечителна.
Учреждението, организацията или юридическото лице отговарят не за своя вина –
действие или бездействие, а заради вината - действието или бездействието на свои
работници или служители, на които са възложили работа.
За възникване на отговорност по чл.49 ЗЗД е необходимо да бъдат установени
следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от
лице, на което ответникът е възложил някаква работа, да са причинени от
противоправно действие при или по повод изпълнението на работата, възложена от
ответника и причинителят на вредата да има вина за причиняването й. Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, елементи на които са: деяние /действие или
бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинна връзка и вината,
съединени от правна норма в едно единство. Деянието трябва да е противоправно и
виновно, вината се предполага до доказване на противното, а основният елемент на
непозволеното увреждане е вредата и тя се схваща като промяна чрез смущение,
накърняване и унищожаване на имуществото, телесната цялост и здраве, душевност и
психическо състояние на човека. Причинната връзка е обединяващият елемент на
всички останали елементи, за да е налице фактическия състав на непозволеното
увреждане, като вината не се предполага, а следва да се докаже от увредения. С оглед
правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да установи настъпването на посочените факти.
Установи се, че процесното събитие е станало в границите на населено място -
гр. София, на тротоара, прилежащ към ул. „Бяло море“.
Съгласно чл. 31 Закона за пътищата /ЗП/ изграждането, ремонтът и
5
поддържането на общински пътища се извършва от общината. В случая става въпрос
за тротоар, а съгласно пар.1, т.2 от ДР на ЗП той е част от земното платно и от пътя.
Той е публична общинска собственост, поради което Столична община носи
отговорност за поддържането му във вид, който да позволява да се ползва безопасно.
Уличната мрежа в населените места е публична общинска собственост на
основание пар. 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 и ал. 5 от ЗП, а собствеността на
пътя се разпростира върху всички основни негови елементи по условията на
посочената по-горе разпоредба на чл. 8, ал. 5 от ЗП. По силата на чл. 31 от ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължение на
общината, в чл. 30, ал. 4 от ЗП е указано, че поддържането на тротоарите като част от
уличната пътна мрежа на съответното място се организира от съответната община. С
разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е вменено задължение на лицата, стопанисващи
пътя, вкл. пътните принадлежности към него по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗП, да
го поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията и да вземат
мерки за отстраняването им. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "земно платно" е част от
повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за
движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и
направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни
окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Задължение за
поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната
община и с нормата на чл. 48, т. 2, б. "б. " от Правилника за прилагане на закона за
пътищата, съгласно който организирането на дейностите по поддържане на пътищата,
в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното
(платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и
селищните образувания е за общината. Цитираните нормативни текстове уреждат
задължение за ответника да осъществява поддръжка на пътната инфраструктура.
Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП се касае за дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
Неизпълнението на тези дейности от общината, чиято собственост е пътя и
прилежащия му тротоар, е бездействие, което обуславя ангажиране на отговорността
на ответника по главния иск по реда на чл. 49 ЗЗД при доказано увреждане на ищеца и
причинната връзка между настъпилите вреди и бездействието на ответника.
Допускането на неравност на тротоар, находящ се на територията на Столична
община, съставлява противоправно бездействие на работници и служители на
общината, натоварени с поддръжката на тротоарите, изразяващо се в нарушение на
цитираните по-горе норми, което е основание за ангажиране на гаранционно -
обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД.
Обезопасяването на уличната мрежа и привеждането на улиците, тротоарите и
площадите в състояние, годно за нормалното им ползване от гражданите, в рамките на
градовете и селата е задължение на съответната община. Необезопасяването на
улиците и прилежащите тротоари представлява бездействие от страна на задължените
лица относно вменените им със закон задължения да поддържат уличната
инфраструктура в изправно и безопасно за ползване състояние. Виновното поведение
на длъжностните лица е ясно, а именно те не са взели мерки за обезопасяване и
поддържане на улиците и съоръженията по тях. В случая е без значение кое точно е
това лице, тъй като Общината е отговорна за вредите, които са причинени от техни
служители и тогава, когато не е установено от кои служители конкретно са причинени
същите вреди. Вината на съответното длъжностно лице, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
се предполага до доказване на противното, а по настоящето дело, такова обратно
доказване не е извършено. Ето защо, следва обоснованият извод за основателност на
6
претенцията на увреденото лице по чл. 49, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и
ангажиране отговорността на Столична община за причинената на ищцата Ю. Т. вреда.
Безспорно се установява, че бездействието на Столична Община се намира в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което
следва да носи деликтната отговорност. В този смисъл, Общината като задължено лице
по поддържане на уличната инфраструктура в рамките на населените места, следва да
заплати на пострадалия обезщетение за причинената със своето бездействие вреда.
Съобразно изложеното, съдът намира, че за ответника е налице нормативно
установено задължение за поддръжка на пътната инфраструктура.
От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест не се установи
изключение предвидено по-горе, поради което съдът приема допускането на неравност
на тротоар /наличие на дупка, със стърчаща тръба или счупени плочки/, находящ се на
територията на общината да съставлява противоправно бездействие, изразяващо се в
нарушение на цитираните по-горе норми. Неизпълнението на задължението за
поддържане на пътищата в състояние осигуряващо безопасност за пешеходците
съставлява противоправно бездействие от страна на служители на ответника, на които
са възложени функциите по поддръжка. Ето защо неизпълнението на вменените от
закона задължения на Столична Община - правно регламентирана дейност,
осъществима от нейни или наети от нея работници и служители, е основание за
ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД,
във вр. с чл. 45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона
бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е в разглеждания случай.
Фактът на реализирано събитие, сочи на противоправно бездействие.
Ответникът е този, в чиято доказателствена тежест стои установяването на точното
изпълнение на задължението му по закон, а доказателства в тази насока не са
ангажирани. Причинно-следствената връзка между противоправното деяние и
нанесените неимуществени вреди на ищеца се установява от свидетелските показания
на свидетеля очевидец А. Т. и заключението на съдебно -медицинска експертиза на
вещо лице травматолог.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че в причинна
връзка с процесното събитие ищцата е претърпял телесна повреда, вследствие на което
за определен период от време е изпитвала болки и страдания. Налице е основание за
обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
По претенцията за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на
принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според
което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл.
7
290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ
т. о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д.
№ 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност
за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да
отчита конкретните икономически условия към момента на увреждане на пострадалия
/решение на ВКС 83-2009- II Т. О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т. О. по т. д.
299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се
дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в
конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на
извършеното деяние. Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по
справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и
доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на
възстановяване, наличие на остатъчна травма, които в конкретния случай са
установени по делото от заключението на съдебномедицинската експертиза на вещото
лице ортопе д-р Т. Д.а.
Освен това, съдът преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието, вида, характера и тежестта на травмите, възрастта на ищеца към
момента на настъпване на увреждането – 64 г., при която възстановяването е по-
затруднено, с оглед настъпващи дегенеративни промени, вида и характера на травмите
– закрито счупване на горния край на лявата раменна кост, което е причинило трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за около 3 /три/ месеца,
обстоятелството, че интензитета на болката е била значителна непосредствено след
инцидента за около 9-10 дни, болки с умерен интензитет за около 30 дни и с изчезващо
- затихващ интензитет за около 3-4 месеца, отчита също, и че ищцата продължава да
изпитва болка - при влажно и студено време, при по-продължителна работа с лявата
ръка, претърпените затруднения в бита и самобслужването в периода на обездвижване
с ортеда, както и че при ищеца са налице остатъчни явления - намаления обем на
движения на лявата раменна става от 15 %, както и че тези явления са трайни до
живот, както и обществено –икономическите условия през 2024г., съдът намира, че
сумата от 20 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД за репариране на вредите от травмите вследствие настъпилата злополука. При
определяне на обезщетението решаващият състав състав съобрази, че ответната
община отговаря за телесното увреждане на ищеца, настъпило в следствие на
инцидента, но не и за настъпилите усложнения и последиици от неправилно
зарастване след извършена оперативна интерванеция.
За разликата до пълния предявен размер от 26 000лв., искът следва да бъде
отхвърлен.
По възражението за съпричиняване:
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и недоказано възражението
на ответника за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно
8
разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Обективният характер на съпричиняването
е признат изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в
Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в редица
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017
г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009
г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО,
решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т.
д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
В рамките на съдебното дирене пред настоящата инстанция ответникът, чиято е
доказателствената тежест за това, не се ангажира доказателства за установяване, че
ищецът се е придвижвал невнимателно и без нужната житейска предпазливост. По
делото не са ангажирани никакви доказателства, установяващи поведение от страна на
ищеца, с което да е допринесъл за настъпване на вредите, поради което съдът намира
възражението за неоснователно.
Основателна е и предявената претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД за
вреди за забава в размер на законна лихва за периода от датата на увреждането -
07.08.2024 г. до изплащането.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът и ответника, първия
съобразно уважената част от иска, втория съобразно отхвърлената.
С оглед изхода на спора на адв. М. Д. -САК, за осъщественото безплатно
процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, се следва адвокатско
възнаграждение в размер на 1300 лв.
Направените от ищеца разноски са в общ размер на 1284лв., в т.ч. сумата 400
лв. депозит по допуснатата СМЕ, както и 884 лв. – платена държавна такса. С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъдат
осъден да заплати на ищеца сумата 987, 69лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, във вр. чл.78, ал.8 ГПК ответникът има право на
разноски в размер на 150лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Софийски градски съд, ГО, I -7 състав

РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска” №33, да з а п
л а т и на Ю. А. Т.-Н. ЕГН: **********, със съдебен адрес гр.София, ул.“********, на
основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 20 000 /двадесет хиляди/лв., ведно със
законната лихва, считано от 07.08.2024г. до окончателното заплащане, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от настъпила
на 07.08.2024г. злополука – падане на тротоар с нарушена повърхност на ул.“Бяло
море“, гр.София, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата присъдения до пълния предявен
9
размер от 26 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска” №33, да
заплати на адв. М. Д. -САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата в размер на 1
300лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред СГС.
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Москбовска” №33 да
заплати на Ю. А. Т.-Н. ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
987, 69лв. разноски пред СГС, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ю. А. Т. ЕГН: **********, да заплати на Столична община, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Присъдените на ищцата суми могат да бъдат заплатени с пощенски запис.
Решението е постановено при участие на „Софийска вода“ АД, ЕИК *********,
като трето лице помагач на страна на ответника Столична Община.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10