№ 231
гр. Русе, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и трети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Десислава Ботева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело №
20214500100589 по описа за 2021 година
Ищцата М. М. АС., действаща лично и със съгласието на майка си М. В. Ф.
твърди, че на 15.06.2021 г. около 22:30 ч на третокласен път с посока от гр. Сливо поле
към гр. Кубрат се движил лек автомобил ***, модел *** с рег. № ******. При десен
завой водачът загубил контрол над управляваното от него превозно средство и се
отклонил вляво от посоката си на движение, след което се ударил в еластична
предпазна ограда, излязъл извън платното за движение и се блъснал в крайпътно дърво.
В резултат на пътния инцидент ищцата, която пътувала на задната седалка, претърпяла
телесни увреди. По повод на произшествието, бил съставен КП за ПТП с пострадали
лица № 406/120 от 16.06.2021 г. и по случая било образувано ДП № 216/2021 г. по
описа на ОДМВР Русе. Непосредствено след пътния инцидент ищцата била закарана в
„УМБАЛ Канев“ АД без ясен спомен за случилото се, с оплаквания от главоболие,
гадене и болки в ляво подбедрие и дясна длан. След проведени изследвания
медицинските специалисти установили, че е получила мозъчно сътресение без открита
вътречерепна травма, счупване на долна челюст, закрито, контузио манус декс. Била
пренасочена към лицево-челюстен хирург при „УМБАЛ Св. Марина“ ЕАД за
оперативно лечение. Там била хоспитализирана за периода от 24.06.2021 г. до
26.06.2021 г. Била й извършена оперативна интервенция и й били поставени назъбни
шини.
На 28.06.2021 г. отново постъпила в болница с оплаквания от пристъпи,
представляващи внезапно втренчване на погледа, при което ставала неконтактна и
объркана за известен период от време. Била оставена за лечение в неврологичното
отделение на „УМБАЛ Медика“ ООД, където престояла до 30.06.2021 г. На 8.07.2021 г.
1
отново постъпила в лечебно заведение с оплаквания от главоболие, причерняване и
отпадналост. Проведено й било медикаментозно лечение и била изписана на 11.07.2021
г. След изписването й възстановителният период продължил в домашни условия.
Оплаквала се от силно главоболие, причерняване, отпадналост и периодични пристъпи,
изпитвала силни болки и в областта на фрактурата, които се засилвали при опит да
говори и да движи челюстта си. Допълнителен дискомфорт изпитвала и от това, че
можела да приема само кашообразна храна. Въпреки многобройните й хоспитализации
медицинските специалисти все още не можели да диагностицират на какво точно се
дължи състоянието й. Към момента бъдещите прогнози за възстановяването й били
неясни и не се знаело дали ще може напълно да се възстанови.
Ищцата твърди още, че преживеният пътен инцидент се отразил значително и
върху психическото й здраве. Вследствие изживения шок тя вече не била същият човек.
Често изпадала в състояния на агония, на моменти губела представа за реалността,
оплаквала се от понижено настроение, тревожност, често сънувала кошмари, свързани
с инцидента. Изпитвала притеснения, че никога няма да може да се възстанови напълно
и да има нормален начин на живот. Твърди още, че във връзка с лечението си сторила
разходи на обща стойност 168,22 лв.
Заявява, че виновният за настъпването на произшествието водач към датата на
ПТП имал валидна застраховка ГО, сключена със „ЗД Бул Инс“ АД.
На 2.08.2021 г. подала писмена претенция, с която поискала да й бъде изплатено
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, за което при застрахователя
била образувана щета № *********. Изплащането им обаче било отказано от ответното
дружество.
Поради това иска „ЗД Бул Инс“ АД да бъде осъдено да й заплати 100 000 лв. /след
допуснато от съда увеличение на иска/, частично предявени от 150 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, както и 168,22 лв. обезщетение за имуществени
вреди, вследствие на ПТП от 15.06.2021 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до пълното им
изплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
механизма на ПТП, наличието на пряка причинна връзка между ПТП и настъпилите
травматични увреждания, описани в исковата молба. Оспорва и размера на иска за
неимуществени вреди като го намира за прекомерен, несъответен на принципа за
справедливост, икономическата конюктура и стандарт на живот в страната към датата
на ПТП. Прави възражение и за съпричиняване, обосновано с обстоятелството, че
ищцата е пътувала без поставен предпазен колан. Акцесорният иск за лихва намира за
неоснователен поради неоснователност на главния иск. Претендира разноски.
2
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
От приложения по делото КП за ПТП с пострадали се установява, че на
15.06.2021 г. в 22:30 часа, на път 2102 гр. Сливо поле - гр. Кубрат, в района на км
10+000 в посока е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „*** ***“ с ДК №
******, управляван от Ю. С. М.. От същия протокол се установява още, че при това
ПТП водачът Ю. М. е починал, а пътуващата в управлявания от него автомобил М.А. е
получила фрактура на долна челюст и е била настанена в неврохирургия.
Между страните няма спор, че лекият автомобил „*** ***“ с ДК № ******, при
управлението на който е настъпило процесното ПТП на 15.06.2021 г., е застрахован със
застраховка „Гражданска отговорност” към момента на катастрофата при ответното
дружество.
За процесното ПТП е било образувано ДП № 2465/2021 г. по описа на ОП Русе за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, което на
основание чл. 199, ал. 1 и чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.1, т. 1, пр. 2 и т. 4 НПК е
прекратено.
За установяване на търпените от страна на ищцата неимуществени вреди са
ангажирани гласни доказателства.
Св. Ю. Ю. Ф. – баща на ищцата, дава показания, че когато се случила
катастрофата с нея бил в чужбина. Прибрал се веднага у дома и заварил дъщеря си с
посинено лице, челюстта й била увиснала вдясно. Започнали да търсят медицинска
помощ, като във гр. Варна претърпяла операция на челюстта. Едновременно с това
пиела и болкоуспокояващи, тъй като много я боляла главата. Едновременно с това
започнала да получава и гърчове, които продължавали около 30 минути. По време на
тях изпадала в безсъзнание. Започнали да търсят помощ от специалисти, за да открият
от какво се получават те. Изписвали й лекарства, но състоянието не само не се
подобрявало, а се влошавало. Гърчовете започнали да стават по 5-6 на ден, започнали
да й треперят ръцете и краката, издавала и викове. Продължили да търсят лекарска
помощ, но това й състояние продължавало и към настоящия момент. Поради него,
дъщеря му не можела да излиза сама навън, нуждаела се постоянно някой да я
придружава, тъй като се опасявали, че може да падне и да получи такъв гърч докато е
сама. Свидетелства, че постоянната нужда от помощ, която имала ищцата, го
принудила да напусне работа. Дава показания, че освен, че челюстта й била увиснала,
имала и избити зъби. След операцията на челюстта, която претърпяла, лекарите им
обяснили, че около 2-3 години няма да може да приема твърда храна. Свидетелства, че
към настоящия момент дъщеря му се хранела само с мека храна и приемала супи.
Предстояла й корекция на избитите зъби. Към настоящия момент не учела, тъй като
била притеснена, страхувала се да не изпадне в такова положение пред свои приятели.
3
Не контактувала с никого освен със семейството си. Състоянието й с всеки изминал
ден се влошавало.
Във връзка с доказване механизма на катастрофата и настъпилите от нея за
ищцата увреждания, по делото е изслушана и приета комплексна съдебно -
автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, вещите лица по която дават
следното заключение:
ПТП е настъпило на 15.06.2021г., около 22:30 ч, през тъмната част от
денонощието по път 2102 (гр. Сливо Поле – гр. Кубрат). В посока гр. Кубрат се е
движил лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *****, управляван от Ю. М..
Когато автомобилът се е намирал в района на км. 10+000 е започнал да извърша десен
за него завой. Скоростта му е била около 94,6 км/ч. Автомобилът е загубил
устойчивото си движение и насочен с лявата си страна е напуснал платното за
движение вляво, гледано по посоката му на движение. Ударил се, като разрушил
еластична предпазна ограда (мантинела), след което се блъснал в крайпътно дърво, на
което е установено отнемане на кората. Автомобилът е преустановил движението си в
близост до дървото. Разстоянието, което изминал от напускането на платното за
движение до мястото, на което е намерен е около 28 метра. Вследствие от
произшествието е загинал водача на автомобила и са причинени наранявания на
пътниците в автомобила. Нанесени са материални щети по автомобила и крайпътните
съоръжения. Установено е, че както водачът, така и някои пътници са били употребили
алкохол.
В района на произшествието – км 10+000, път № 2102 е в хоризонтална крива –
десен завой с радиус около 65 метра, с надлъжен наклон на изкачване около 2% по
посоката на движение на автомобила. Пътят в завоя е наклонен към центъра на завоя
(„прав вираж“) около 4%. Платното за движение е било двулентово, двупосочено, с
обща широчина 6 м. Пътната настилка била дребнозърнест асфалт, мокра и без пътна
маркировка. В района на произшествието, за водача на автомобила не са установени
пътни знаци. Към датата на изготвяне на експертизата също не са установени пътни
знаци.
Според експерта, изчислената критична скорост за движение на автомобила при
описаните пътни условия 60,08 км/ч е по-ниска от скоростта на автомобила в момента
на напускане на платното за движение 94,6 км/ч, от където той заключава, че
техническата причина за произшествието е движение на автомобила със скорост по-
висока от критичната в завоя, с отчитане на конкретните пътни условия и последвалите
удари на автомобила в крайпътните обекти.
Вещото лице дава още заключение, че по делото няма обективни данни на кое
място е седяла пострадалата. Ефективността на предпазния колан е по-голяма, при
удари, при които ускорението действа напред. В конкретния случай има обективни
4
данни, че облегалката на водача е била деформирана назад. Ако пострадалата е била
на седалката зад водача на автомобила и с поставен колан не е било възможно
предотвратяването на установените травматични увреждания в областта на долната
челюст. Състоянието на коланите не е отразено в документацията и от техническа
гледна точка не може да се преценява дали е била с предпазен колан.
Що се отнася до получените от ищцата увреждания, вещото лице съдебен лекар
дава заключение, че те са: счупване на долната челюст вдясно на две места, сътресение
на мозъка без наличие на обективна неврологична симптоматика, шийна
радикулопатия и болки в дясната длан. По отношение на счупването на долната челюст
е проведено оперативно лечение с поставяне на назъбни шини, след наместване на
счупванията. По отношение на сътресението на мозъка и шийната радикулопатия е
провеждано лекарствено лечение, а по отношение на болките в дясната длан е
проведено лечение със студени компреси и нестероидни противовъзпалителни
средства. Според експерта, установените травматични увреждания са в причинно -
следствена връзка с ПТП на 15.06.2021 г.
Възстановителният период по отношение на долната челюст е около 45 до 90
дни, на установеното сътресение на мозъка - около 20 денонощия до 1 месец. Шийната
радикулопатия при липса на травматични увреждания на прешлените и
междупрешлените дискове отзвучава в различен период от време и може да продължи
и повече от месец, а болките в дланта отзвучават за около 7-10 денонощия.
Според експерта, обективно пострадалата е имала болки след счупването, след
оперативната интервенция и при раздвижването. Затрудненията са свързани с
дъвченето и говоренето в рамките на възстановителния период. Храненето е било с
полутечни и течни храни. Няма медицинска документация за възникнали усложнения
по отношението на дъвченето и говоренето в резултат на счупването на долната
челюст след възстановителния период, не са отразени отстранявания на зъби, нито пък
увреждания на мозъчното вещество. Вещото лице заключава, че към момента на
прегледа по отношение на счупването на долната челюст и сътресението на мозъка
няма медицински данни за трайни последици и усложнения. Няма отразени обективни
медицински причини ищцата да не приема твърда храна.
Според експерта, описаните във фактура № ********** лекарствени препарати
са във връзка с установените травматични увреждания при процесното ПТП. Те са
необходими за провеждане на лечебния процес в рамките на възстановителния период.
Вещото лице дава още заключение, че в документацията по делото няма отразени
травматични увреждания, които могат да се получат от поставен предпазен колан.
По делото е изслушана и съдебно-психиатрична експертиза, вещото лице по
която дава заключение, че в резултат на преживяното ПТП и последвалите увреждания,
5
ищцата е претърпяла страх, стрес, както и че установения посткомоционен синдром е
свързан с преживяната черепно-мозъчна травма. При извършения от експерта личен
преглед на пострадалата са наблюдавани и симптоми на повишена тревожност,
изразяващи се в преживяване на несигурност, страх, повишена раздразнителност,
затруднения в способността за концентриране на вниманието и хиподепресивно
настроение, изразяващо се в понижена самооценка и склонност към изолация. Според
вещото лице тези симптоми могат да се разглеждат като психологически последици от
преживени психически травми, като дори и при провеждане на адекватно лечение е
възможно състоянието й да хронифицира. Експертът дава още заключение, че силното
главоболие, причерняването, отпадналостта и периодичните пристъпи при ищцата са
част от клиничната картина на посткомоционалния синдром, от който тя боледува.
Според експерта, описаните във фактури №№ *******/29.06.2021 г. и ***/08.07.2021 г.
са в причинна връзка с лечението на ищцата.
Изготвените експертизи съдът преценява като компетентни, обективни и
безпристрастно дадени и възприема изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 432, ал.
1 във вр. чл. 493, ал. 1, т.1 КЗ и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които са допустими,
доколкото във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ е проведена процедурата по чл. 380 КЗ и
застрахователят не е определил обезщетение.
Тъй като настъпилото събитие не е било разглеждано от наказателен съд, за да е
приложима разпоредбата на чл. 300 ГПК, по основателността на исковете,
включително и в частта им за установяване на деянието като непозволено увреждане,
гражданският съд ще трябва да изследва, дали са налице всички юридически факти от
хипотезиса на чл. 45 ЗЗД и съответно на чл. 432 КЗ.
Непозволеното увреждане (деликтната отговорност) по чл. 45 ЗЗД като източник
на задължения и основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице,
представлява фактически състав, който кумулативно включва: (1) деяние - действие
или бездействие; (2) вреда; (3) противоправност на деянието; (4) причинна връзка
6
между деянието и вредоносния резултат и (5) вина, която се предполага. Именно
ефективното носене и осъществяване на тази отговорност по отношение на
пострадалия цели да обезпечи предвидената в законодателството задължителна
застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите". Следователно, освен
наличието на валидно застрахователно правоотношение, каквото не се оспорва, че
съществува в настоящия случай, е необходимо да се установят и елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност, които ответникът отрича.
Съдът счита, че безспорно се установиха всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД.
На първо място, от всички данни по делото се установи, че Ю. М., като водач на
лек автомобил „***“, модел „***“ с рег. № ***** е причинил ПТП 15.06.2021 г. около
22:30 ч на третокласен път с посока от гр. Сливо поле към гр. Кубрат, при което е
пострадала ищцата, която пътувала в управлявания от него автомобил.
На второ място е налице и противоправност на деянието, поради нарушаване на
общата забрана да не се вреди никому, посочена в императивната правна норма на чл.
45 ЗЗД, изразяваща се конкретно в управление на МПС в нарушение на правилата за
движение по пътищата по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 1
и 2 ЗДвП - при движение с управлявания от него автомобил, Ю. М. изгубил контрол
върху него поради движението му с несъобразена скорост и след употреба на алкохол,
нарушил устойчивото си движение, напуснал платното вляво, като се блъснал в дърво.
На трето място, от събраните гласни и писмени доказателства, както и от
7
приетите експертизи се установи, че са причинени неимуществени и имуществени
вреди на ищцата М. М. АС..
На четвърто място, от КСМАТЕ и СПЕ безспорно се установява пряката и
непосредствена причинно-следствената връзка между противоправното поведение на
водача на лекия автомобил - неспазване на правилата за движение по пътищата, довело
до настъпване на процесното ПТП и възникналите в резултат на удара травматични
увреждания у ищцата.
На пето място, е налице и вина на деликвента Ю. М.. Законът урежда в чл. 45, ал.
2 ЗЗД вината при деликтната отговорност с оборима презумция, като приема, че във
всички случаи на установено непозволено увреждане - противоправно поведение,
вината се предполага до доказване на противното. Предвид наличието на презупмция
за вина на деликвента, и обстоятелството, че по делото не са събрани никакви
доказателства от ответника за оборването на законовата презумция, вината следва да се
счита установена, поради наличието на презумпционните предпоставки за приложение
на ал. 2 на чл. 45 ЗЗД, констатирани по-горе.
Наличието на горните юридически факти, представляващи състава на деликтното
правоотношение, наред със сключената валидна застраховка "Гражданска
отговорност" с ответника ЗД „Бул Инс“ АД за лекия автомобил „***“, модел „***“ с
рег. № *****, води до еднозначен извод, че са налице всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника, в качеството му на застраховател, по смисъла
на чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на обезщетение за причинените на М.А.
неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
поведението на застрахования. В тази връзка съдът приема, че предявените искове
срещу ответника са доказани по основание.
8
При определяне на размера на обезщетението в конкретния случай, съдът
съобразява следните релевантни обстоятелства, безспорно установени от събраните в
хода на производството гласни доказателства и специални знания:
В резултат на произшествието ищцата е получила счупване на долната челюст
вдясно на две места, сътресение на мозъка без наличие на обективна неврологична
симптоматика, шийна радикулопатия и болки в дясната длан. Получените травми
безспорно са свързани със силни болки, независимо от медикаментозното лечение.
Съдът съобразява и претърпяното оперативно лечение по отношение на счупването на
долната челюст. Отчитат се затрудненията, които е имала в рамките на
възстановителния период от това увреждане по отношение на дъвченето, говоренето и
храненето. Съобразява се и установеният, вследствие на произшествието у ищцата,
посткомоционен синдром, който според вещото лице-психиатър е станал трайно
хронично състояние и който предизвиква многобройни гърчове, припадъци,
причерняване, продължаващи и към настоящия момент. Отчита се възрастта на ищцата
– 15 години към датата на ПТП, което обстоятелство от една страна, наред с
подкрепящата семейна среда, според вещото лице е благоприятстващо за по-бързото й
възстановяване. Съобразява се обаче и заключението му, че категорична прогноза за
пълното й възстановяване не може да бъде дадена. Поради състоянието си ищцата е
преустановила образованието си, изолирана е от своите връстници и е зависима от
грижите на близките, предвид страховете, които изпитва. Безспорно установено по
делото е, че преживеният стрес при катастрофата се е отразил на все още
неукрепналата й психика и тревожността й не е отзвучала и към настоящия момент.
Като отчита общественият критерий за справедливост, съществуващите в
страната обществено - икономически условия на живот, съдебната практика по
аналогични случаи, като взема предвид и житейски оправданото, както и
обстоятелството, че установената в чл. 52 ЗЗД свобода за преценка на съда не е
безгранична, съдът намира че справедливия размер на дължимото обезщетение е в
размер на 70 000 лв. Тази сума е съобразена и с икономическите условия на живот в
страната за съответния период, както и със съдебната практика по присъждане на
обезщетения за този вид увреждания. Съдът отчита и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Към 15.06.2021 г., когато е настъпило процесното ПТП, минималната застрахователна
сума по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лв. (чл. 492, ал. 1 КЗ),
а минималната работна заплата за страната е 650 лв. В посочения размер, според съда,
то отговаря на действително претърпените и доказани в настоящото производство от
ищцата болки и страдания, както и на тяхната продължителност. Поради това,
9
настоящият състав счита, че исковата претенция за присъждане на неимуществени
вреди е основателна и доказана в размер на сумата от 70 000 лв., за който размер искът
като основателен и доказан следва да бъде уважен, а за горницата над него до пълния
претендиран размер от 100 000 лв., частично от 150 000 лв., да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Претенцията на ищцата за обезщетяване на имуществените вреди е в размер на
168,22 лв. - за лекарства и медицински консумативи, като за възстановяване на тези
разходи по делото с исковата молба са представени и приети от съда писмени
доказателства, обосноваващи нейната основателност в пълния й заявен размер.
Причинната връзка между тези разходи и получените от ПТП увреждания се доказва от
приетата по делото съдебно- психиатрична експертиза.
Изведеният извод за основателност на иска налага да бъде разгледано и
въведеното от страна на ответника възражение за съпричиняване. При
съпричиняването приносът на увредения трябва да е конкретен - да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива, както и да е доказан,
а не хипотетично предполагаем. В този смисъл са както принципните постановки,
застъпени в т. 7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната съдебна практика, постановена по
реда на чл. 290 ГПК - Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. ВКС, II т.о.;
Решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., ВКС, II т.о. и др. Такъв принос не се
установява, поради което и възражението за съпричиняване е неоснователно. То е
защитно по характер и следва да бъде установено пълно и главно от заявилата го
страна, т. е. да е доказано по един категоричен и безспорен начин /Решение №
67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о./, каквото доказване в настоящото
производство не бе проведено. Действително, от КСМАТЕ се установява, че не са
описани травматични увреждания по тялото на пострадалата, които да са специфични
за поставен предпазен колан. Дори и да се приеме, че ищцата е пътувала без поставен
предпазен колан, не е доказано, че не би получила установените по тялото й
увреждания, ако беше с колан, като се съобрази механизма на получаването им. По
делото не са ангажирани никакви доказателства на коя седалка е пътувала ищцата, а
според експертите липсват и обективни данни за това. Те заключават, че ако е била на
седалката зад водача на автомобила и с поставен колан не е било възможно
предотвратяването на установените травматични увреждания в областта на долната
челюст. Състоянието на коланите обаче не е отразено в документацията и от
техническа гледна точка не може да се преценява дали е била с предпазен колан според
вещите лица. Поради всичко изложено, възражението за съпричиняване се явява
неоснователно, като недоказано.
Основателността на главните претенции обуславят основателността и на
акцесорните по чл. 86, ал.1 ЗЗД. Ищецът претендира законна лихва върху
10
обезщетенята за неимуществени и имуществени вреди, считано от датата на подаване
на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ ответникът дължи лихва за забава,
считано от по-ранната дата от тази на уведомяването му за настъпилото
застрахователно събитие и датата на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице. В настоящия случай ищецът е заявил претенция пред ответника на
2.08.2021 г., като не се твърди и не се доказва по-ранна дата на уведомяване от
застрахования. Доколкото обаче законна лихва се търси само от 10.09.2021 г. – датата
на подаване на исковата молба, то /за да не се допусне произнасяне свръхпетитум/
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди следва да се присъдят, ведно
със законната лихва, считано от 10.09.2021 г. до окончателното плащане.
По разноските:
Претендираните от ищцата разноски в настоящото производство съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК възлизат общо на 9670,50 лв., като плащането им е
удостоверено с приложени по делото документи. От страна на ответното
застрахователно дружество е въведено възражение за прекомерност на платеното адв.
възнаграждение от ищцата, което съдът намира за неоснователно. Минималното
адвокатско възнаграждение съобразно материалния интерес по иска за неимуществени
вреди е 3530,00 лв. – чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. и в настоящия
случай уговорената без ДДС сума е точно толкова - 3530 лв. Доколкото размерите на
минималните възнаграждения по Наредбата, при регистриран по ЗДДС адвокат, се
явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС, при осъществена услуга по
Наредбата, то спрямо нея следва да се прецени въведеното възражение за
прекомерност. Минималното адвокатско възнаграждение съобразно материалния
интерес пък по иска за имуществени вреди е 300,00 лв. – чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. и толкова е и заплатената сума без ДДС от ищцата в случая.
Съобразно уважената част на исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има
право на 6774,22 лв. разноски.
От страна на ответника се претендират разноски за платено адв. възнаграждение в
размер на 5880 лв. с вкл. ДДС по иска за неимуществени вреди и 360 лв. с вкл. ДДС по
иска за имуществени вреди. От страна на процесуалния представител на ищцата е
своевременно въведено възражение за прекомерност на платеното адв. възнаграждение
по иска за неимуществени вреди, което съдът намира за основателно, доколкото
минималният размер, съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. в случая възлиза на 3530
лв. без ДДС, както бе посочено по-горе, а в случая е платено 5520 лв. без ДДС. Поради
това, съдът намира, че претендираното от пълномощника на ответника възнаграждение
следва да бъде редуцирано до 4236 лв. с вкл. ДДС. Така, общо сторените от ответника
разноски възлизат на 4596 лв., от които съобразно отхвърлената част от иска следва да
11
му се присъдят 1376,48 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на
М. М. АС., ЕГН **********, действаща лично и със своя законен представител М. В.
Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. С., обл. Р., ул. "Ч." № * СУМАТА от 70 000 лв.,
частично предявени от 150 000 лв. - обезщетение по чл. 432, ал.1 КЗ за претърпените
от нея неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на ПТП от 15.06.2021 г.
по пътя Сливо поле - Кубрат, виновно причинено от Ю. С. М., поч. на 15.06.2021 г.,
като водач на лек автомобил „***“, модел „***“ с рег. № ******, за който дружеството
е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност“, както и 168,22 лв.
имуществени вреди, причинени от същото ПТП, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 10.09.2021 г. до окончателното им изплащане и 6774,22 лв.
разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 70 000 лв.
до 100 000 лв., частично предявени от 150 000 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.09.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА М. М. АС., ЕГН **********, действаща лично и със своя законен
представител М. В. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. С., обл. Р., ул. "Ч." № * ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 СУМАТА от 1376,48 лв.
разноски в настоящото производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
12