№ 591
гр. Дупница, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20231510101419 по описа за 2023 година
Производството е образувано по исковa молбa на „Ривел 2008 Индъстри“ ЕООД срещу
„Водоснабдяване и канализация - Дупница“ ЕООД.
Ищецът твърди, че между страните съществували търговски взаимоотношения, в рамките на
които доставил на ответника строителни материали на стойност 17709,53 лв., за която имало
издадени следните фактури: 1/ фактура № **********/12.07.2022г.; 2/ фактура №
**********/21.07.2022г.; 3/ фактура № **********/21.07.2022г.; 4/ фактура №
**********/21.07.2022г. и 5/ фактура № **********/24.08.2022г. Заявява, че материалите
били предадени на ответника без възражения, за което имало подписани съответни приемо-
предавателни протоколи. Ответникът не заплатил посоченото задължение, поради което
счита, че в негова тежест е възникнало и задължение за мораторна лихва в размер на 1773
лв., дължима за периода от 27.07.2022г. до 17.08.2023г. Моли ответникът да бъде осъден да
заплати посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
образуване на производството – 18.08.2023г. до окончателното плащане.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока
по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва
наличието на договорни отношения с ищеца. Отрича ищецът да е доставил твърдените
количества, възразява процесните фактури и приемо-предавателни протоколи да са
подписани от негов представител. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявените обективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл. 79, ал.
1
1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 309а, ал. 1 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответната страна е възникнало
твърдяното облигационно отношение във връзка с доставката на твърдените от него
строителни материали; че ответникът е получил уговорените материали (а в случай, че се
позовава на приложените към исковата молба фактури и приемо-предавателни протоколи –
че лицето, което ги е подписало е било надлежен представител на ответника или лице, което
без представителна власт е действало от негово име, за което ответникът е узнал),
стойността на уговореното възнаграждение, а по иска за мораторна лихва е в тежест на
ищеца да докаже размера на дължимата главница, изпадане на ответника в забава, размера
на дължимата лихва за забава.
От приложените по делото доказателства (л. 10-21) е видно, че ищецът е издал
следните фактури: 1/ фактура № **********/12.07.2022г.; 2/ фактура №
**********/21.07.2022г.; 3/ фактура № **********/21.07.2022г.; 4/ фактура №
**********/21.07.2022г. и 5/ фактура № **********/24.08.2022г. От приетата по делото и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните
фактури на стойност 17709,53 лв. са осчетоводени от страните, включени са в справки-
декларациите по ЗДДС, а ответникът е ползвал данъчен кредит по тях.
По въпроса за това какво е доказателственото значение на неподписаните от страните
фактури в съдебната практика е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика.
В същата се приема еднозначно, че неподписаната от получателя фактура, която не е
отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-
продажби и справките – декларации по ЗДДС и по която не е ползван данъчен кредит от
задължената страна сама по себе си не установява получаване на стоката, нито доказва
сключване на договор за търговска продажба (вж. напр. Решение № 67/31.07.2015г. по т.д. №
631/2014г., II ТО, ВКС, Решение № 218 от 06.01.2017г. по т.д. № 3572/2015г., I ТО, ВКС и
мн. др.). В същото време няма никакво съмнение, че включването им в дневника за покупко-
продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит, представляват недвусмислено
признание на задълженията (Решение № 65 от 24.04.2012г. по т.д. № 333/2011г. на ВКС, ІІ
т.о, Решение № 7 от 22.02.2011г. по т.д. № 264/2010г. на ВКС, I т.о., Решение № 47 от
08.04.2013г. по т.д. № 137/2012г., II т.о., ВКС, Решение № 185 от 10.02.2016г. по т.д. №
2928/2014г. на I т.о., ВКС, Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т.
о., Решение № 172 от 13.01.2016г. по т.д. № 2535/2013г. на I т.о., ВКС и мн.др.). Приема се
още, че ако възложителят, респ. негов представител, е отразил сделката в счетоводните
регистри и е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит е налице приемане от
поръчващия на фактически изпълнените работи, дори ако не е подписан двустранен приемо-
предавателен протокол (Решение № 178 от 13.10.2017г. по т.д. № 638/2017г., II ТО, ВКС).
При това положение следва да се приеме за доказано наличието на облигационно
правоотношение по твърдения в исковата молба договор, изпълнението на договора от
страна на ищеца и размера на дължимото възнаграждение. Нещо повече, освен, че
фактурите са осчетоводени от ответника и същият е ползвал данъчен кредит по тях, същите
2
са и подписани от управителя на дружеството (инж. К. И.), като са съпроводени със
съответни приемо-предавателни протоколи, които допълнително удостоверяват предаването
на стоките. Недоказано е възражението за неавтентичност на положените от законния
представител на дружеството подписи под цитираните фактури и приемо-предавателни
протоколи, поради което не е опровергана доказателствената им сила (чл. 180 ГПК).
Изводите за това, че ищцовото дружество е предало на ответника процесните стоки не се
опровергават по никакъв начин от показанията на свид. А., който сам заявявала да е
превозил част от стоките до „базата на ВиК“.
Следователно предявеният иск за сумата 17709,53 лв. с ДДС се явява основателен и
като такъв следва да се уважи изцяло.
С оглед акцесорния им характер се явяват основателни и претенциите за законна лихва
за периода от депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и иска за
мораторна лихва за периода от 27.07.2022г. до 17.08.2023г. в размер на 1773 лв., предвид
изчисления от вещото лице размер на задължението за лихва от 1951,43 лв.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът за
сумите, както следва: 782 лв. – държавна такса, 2150 лв. – адвокатско възнаграждение и 200
лв. – разноски за вещо лице. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което не надхвърля минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Дупница“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Неофит Рилски“ № 9 ДА ЗАПЛАТИ на „Ривел
2008 Индъстри“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.
„Св. Св. Кирил и Методий“, бл. 59 следните суми: 17709,53 ЛЕВА – неплатена цена на
доставени строителни материали, за която цена има издадени следните фактури: 1/ фактура
№ **********/12.07.2022г.; 2/ фактура № **********/21.07.2022г.; 3/ фактура №
**********/21.07.2022г.; 4/ фактура № **********/21.07.2022г. и 5/ фактура №
**********/24.08.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
18.08.2023г. до окончателното плащане, 1773 ЛЕВА - мораторна лихва за периода от
27.07.2022г. до 17.08.2023г., както сторените по делото разноски, а именно: 782 ЛЕВА –
държавна такса, 2150 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение и 200 ЛЕВА – разноски за вещо
лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил, чрез
Районен съд - Дупница, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4