№ 3
гр. Свищов, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:П. Б. Йорданова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от П. Б. Йорданова Административно
наказателно дело № 20214150200149 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взема предвид:
Жалба против НП № 21-0247-000164 от 20.05.2021г. на Началник РУ Бяла
към ОД МВР Русе.
Жалбоподателят Г. ХР. ХР. от гр. Бяла обжалва наказателното постановление
№ 21-0247-000164 от 20.05.2021г. на Началник РУ Бяла към ОД МВР Русе, с което на
основание чл. 179 ал. 1 т. 5 пр. 1,2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 6 т. 1 от ЗДвП. Оспорва наказателното постановление като неправилно ,
незаканосъобразно, постановено в противоречие със закона, като необосновано и
недоказано. Счита, в хода на админиспративно-наказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до незаконсъобразност на наказателното
постановление. Твърди, че се движел с автомобила и при навлизането му в кръстовището
на стоп спрял, огледал се надясно, но от ляво на кръстовището бил паркиран лек автомобил
, който пречел на видимостта, поради което се изтеглил напред за да се увери за идващи
автомобили, в който момент пеминал лек автомобил, при което предната лява част на
автомомила му го ударил в дясна предна врата. Позовава се, че нормата на чл. 6 от ЗДвП
била обща и не бил приложен правилно материалния закон, като не била посочена нормата
на чл. 50 ал. 2 от ЗДвП, уреждащ подобни случаи и доколкото първата норма касае
принципно спазването на пътните знаци. Твърди, че се съобразил изцяло с пътните знаци, но
липсвала видимост от паркирания на кръстовището автомобил. Това следвало да бъде
1
съобразено и при преценката дали не се касае за маловажен случай Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В съдебно заседание защитника му поддържа жалбата. В
хода по същество защитника му моли да бъде постановено решение, с което наказателното
постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя – счита, че не било извършено нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП , тъй като
жалбоподателят е спрял, а се е придвижил напред поради ограничена видимост; позовава се,
че възприетата фактическа обстановка била според показанията на актосъставителя и
обясненията на жалбоподателя, поради което не било доказано нарушението. Счита, че
възприетата фактическа обстановка сочела на нарушение по чл. 50 от ЗДвП , а не дадената
правна квалификация на нарушението по чл. 6 т. 1 от ЗДвП. Посочва, че налице било и
друго процесуално нарушение – в НП в обстоятелствената част били изложени твърдения,
каквито не се съдържали в АУАН, или за пръв път в наказателното постановелние на
жалбоподателя било вменено, че освен че не е съобразил поведението си с пътен знак Б2, а
не съобразил поведението си и с маркировката, която била поставена в района. Такова
посочване в АУАН не се съдържало и такова обвинение за пръв път било повдигнато с
наказателното постановление или фактическата обстановка в АУАН не съответствала на
възприетата фактическа обстановка в НП. На следващо място се позовава, че била нарушена
и разпоредбата на чл. 40 ал. 2 ЗАНН, досежно лицата, които следва да присъстват при
съставянето на АУАН. Взема алтернативно становище, в случай ,че бъде прието, че е
извършено административното нарушение, да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като се касае за маловажен случай. Претендира разноски.
Ответник жалбата – РУ на МВР гр. Бяла, редовно призовани, не се
представлява и не взема становище по жалбата.
След като се запозна с представените по делото доказателства, становището на
жалбоподателя, разпита актосъставителя и свидетеля, съдът намери за установено следното:
С Наказателно постановление № 21-0247-000164 от 20.05.2021г. на Началник
РУ Бяла към ОД МВР Русе, издадено въз основа на Акт № АА374773 от 13.04.2021г. за
установяване на административно нарушение, на жалбоподателя e наложено
административно наказание на основание чл. 179 ал. 2 вр. чл. 179 ал. 1 т. 5 пр. 1, 2 от ЗДвП
глоба в размер на 200 лева за това, че на 13.04.2021 г. в 8,05 часа в гр. Бяла, на
кръстовището на бул. Стефан Стамболов и ул. Цар Освободител, управлява собствения си
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****, като допуска следното нарушение: като
водач на МПС, навлизащо в кръстовище не съобразява поведението си с пътен знак „Б2“ в
резултат на което удря в страничната дясна част движещия се по пътя с предимство лек
автомобил с рег. № ***** и допуска ПТП с материални щети, като не съобразява
поведението си със пътните знаци и маркировка, ПТП, с което виновно е нарушил чл. 6 т. 1
2
от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на 31.05.2021г., видно от разписката.
Приложен по делото е АУАН, Серия АА, бл. № 374773 от 13.04.2021г.
съставен от актосъставителя Г.И. – мл. автоконтрольор при РУ МВР Бяла против
жалбоподателя, в което фактическото описание на нарушението е, че на 13.04.2021г. около
08,05 часа в гр. Бяла, на кръстовището образувано от ул. Ст. Стамболов и ул. Цар
Ослободител управлява собствения си лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № *****, като
водач на МПС навлизащо в кръстовище не съобразява поведението си с пътен знак Б2 в
резултат на което удря страничната дясна част на движещият се по пътя с предимство л.а.
***** и допуска ПТП с материални щети. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл. 6
ал. 1 от ЗДвП.
Приложен по делото е протокол за ПТП № 1769212 от 13.04.2021г. , съставен
от Г.И. - мл.автоконтрольор при РУ Бяла, в който като участник 1 в ПТП фигурира
жалбоподателят, с МПС Фолксваген Пасат, негова собственост и участник 2 – П.Б.,
собственик на МПС Фолскваген Голф, като са описани и материални щети – счупено 1 бр.
оградно пано от ограда на СУ П.Волов, както и видими щети по двете МПС , като за
второто МПС като щети са посочени спучване и деформиране по цялата предна и странична
част. Видно от протокола е прието, че причина ма ПТП е поведението на участник 1 – като
водач на МПС навлизащо в кръстовище не съобразява поведението си с пътен знак Б2 в
резултат на което удря в страничната дясна част движещия се по пътя с предимство
участник 2.
От разпита на актосъставителя И. се установи, че на посочената дата били
получили сигнал за ПТП на кръстовището, образувано от бул. Стефан Стамболов и ул. Цар
Освободител, при което той и келагата му С. отишли на място. Заяви, че се запознали с
обстановката, имало видими материални щети по двете МПС-та, а водачите били във
видимо добро състояние, пробите за алкохол и на двамата водачи били отрицателни. Изнесе,
че изслушал версиите и на двете страни за ПТП, като те съвпадали , съответно
жалбоподателят обяснил, че не бил спрял на знак Стоп, при което засякъл движещия се
отляво по пътя с предимство автомобил и предизвикал ПТП. Посочи, че не бил очевидец на
ПТП-то, отишли с колегата по сигнал, а на място установили лицето, на което съставил акт,
както и водача на другия автомобил, нямали практика да снемат обяснения, а само провел
беседа, другия водач не го посочили като свидетел по акта. Допълни, че жалбоподателят
направил възражения, че на мястото имало паркиран автотобил, като било взето отношение
по случая, бил съставен акт на водача, паркирал този автомобил на тротоара. Заяви, че
паркирания автомобил нямал отношение към нарушението, защото жалбоподателят заявил,
че изобщо не бил спрял на знак Стоп, не се огледал. Видно от показанията му, установил, че
жалбоподателят не бил спрял на знак Стоп от неговите обяснения „той го спомена пред мен,
пред колегата и пред други водач също“. Според показанията му, нарушителят не направил
възражения при съставяне на акта, подписал акта и му бил връчен екземпляр от него.
Св. П.С. потвърди, че били изпратени по сигнал за ПТП, като при
пристигането на мястото на ПТП видели двамата автообила, между които възникнало ПТП,
3
водачите и на двата автомобила били там, били им направени проби за алкохол. Видно от
показанията му, водачът, който не бил спрял на знак Стоп си признал, че не е спрял на
знака, на него бил съставен акт за неспиране на знак Стоп и причиняване на ПТП. Не си
спомня жалбоподателят да е правил възражнеия за паркиран автомобил, който му е пречел
на видимостта. Потвърди, че на жалбоподателят бил връчен екземпляр от акта.
Съгласно справка за нарушител /водач Г. ХР. ХР., по отношение на същия няма
влезли в сила наказателни постановление за нарушения по ЗДвП.
С молба вх. № 000-584/01.06.2021г. до РУ Бяла, жалбоподателят заявява, че
при липса на претенции от двете страни , му бил съставен АУАН, бил уведомил за
паркирано на тротоара на кръстовището МПС, което пречело на видимостта на водачите,
поради което и се изтеглил напред за да излезе на улицата. С молбата поискал да бъде
извършена проверка дали са предприети действия по отношение на установеното нарушение
и дали е съставен АУАН на нарушителя. Приложил към молбата и фотоснимки -4 бр.. По
делото също е приложена фотоснимка, представена от жалбоподателя.
Съгласно докладна записка от 07.06.2021г. до Началника на РУ Бяла,
инспектор Пътен Контрол предложил жалбоподателят да бъде уведомен за резултата от
извършената проверка по случая. С приложеното писмо изх. № 247000-584 от 07.06.2021г.
жалбоподателят бил уведомен, че във връзка с негова молба по случая е извършена
проверка, при която е установен водача на МПС с рег. № Р 4968 КМ, на когото е съставен
АУАН сер. Г № 464271/04.06.2021г. по чл. 98 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
Съгласно справка в Централна база КАТ , МПС лек автомобил Форд Фиеста с
рег. № ***** е собственост на П. И.а. В административно-наказателната преписка се
съдържат обяснения от същата , в което заявява, че на 13.04.2021г. била паркирала
собствения си автомобил Форд Фиеста в близост до училище П.Волов и по-късно била
уведомена да го премести и била предупредена да не паркира повече там.
Видно от докладна записка до Началника на РУ Бяла от мл.автоконтрольор И.
, били повикани за ПТП в района на СУ П.Волов и при пристигане на място с цел
изясняване причината на произшествието, след беседа с водача Х. му бил съставен АУАН
по чл. 6 т. 1 от ЗДвП и констативен протокол с материални щети, след което дошла и
майката на водача Х., която им заявила, че има паркиран лек автомобил в близост до
кръстовището, който пречел на видимоста и желае да вземат отношение. Приложен по
делото е АУАН бл. № 464271 от 04.06.2021г. против П. И.а за нарушение по чл. 98 ал. 1 т. 1
от ЗДвП извършено на 13.04.2021г. , както и справка за нарушите/водач И.а.
Компетентността на административно-наказващия орган за издаване на
наказателни постановления за нарушения по ЗДвП се установи с приложената Заповед №
8121З-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни
4
изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежно лице (посочено в
атакуваното НП като нарушител), депозирана е в преклузивния срок за обжалване и до
надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.
По същество е основателна.
При извършената проверка по законосъобразността на издаденото НП съдът
намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които са самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление, без да се разглежда спора по
същество.
Обжалваното наказателно постановление е съставено при особено съществено
нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и
съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП
доказателствена сила.
Съдът намира, че от представените по делото доказателства не се установява
по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя Г. ХР.
ХР. нарушение, като административно-наказващия орган не ангажира доказателства в
подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. Съдът намира, че НП е издадено при
неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. От приетите по делото
доказателства се установява, че АУАН е съставен от полицейски служител Г.И.,
пристигнал на място след като бил изпратен от дежурния за сигнал за ПТП, който не е
очевидец, а вписания като свидетел по акта – П.С. също така е полицейски служител,
пристигнал на мястото с актосъставителя Х..
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на
административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели,
присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива
свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама
свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява
изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо
единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални
документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и
точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише
акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като
в случая, и актосъставителя и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението,
актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което
обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. В акта дори не е
посочено лице, което е установило нарушението. При така установената фактическа
обстановка, липсата на втори свидетел, се явява съществено нарушение на
административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като
незаконосъобразно. Нарушението на правилото на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН представлява
процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна изцяло на процесното
5
наказателно постановление, без да се разглежда спора по същество. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че дори и липсата на втори свидетел да не беше
съществено процесуално нарушение, поради това, че и актосъставителя, и свидетеля по акта
не са очевидци, посоченото нарушение се явява недоказано, тъй като по делото не се
установи възприетото в АУАН и НП, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с
пътен знак Б2 в резултат на което е допуснал ПТП с материални щети. Следва да се посочи,
че актосъставителят И. в съдебно заседание заяви, че от разговора с жалбоподателя
установил, че той не бил спрял на знак Стоп „установих, че не е спрял на „Стоп-а“, защото
той самия го каза“. Св. С. също заяви, че „водачът, който не спира на знак „Стоп“ си
призна, че не е спрял на „Стоп-а“ и на него съставили акт. Липсват доказателства, освен
обясненията на жалбоподателя пред полицейските служители, които да установяват негово
поведение несъобразено със знак В2, а именно същия при управление на МПС на
посоченото място да не е спрял на пътен знак Б2 в резултат на което да е причинил ПТП.
Липсват факти, които да подкрепят описаното от актосъставителя И.. Описано е в акта, че
е реализирано ПТП с материални щети, но не са описани в какво се изразяват, кои са лицата,
претърпели имуществени щети. Неспазването на тези изисквания е довело до съществено
ограничаване на правото на защита на нарушителя, който има правото да знае защо е приет
за извършител, как е установено неговото конкретно участие в извършеното
административно нарушение и от кое негово неправомерно поведение произлиза търсената
му административно – наказателна отговорност.
Налице е и друго съществено процесуално нарушение, а именно липса на
съответствие между словесното описание в АУАН и НП. Така в АУАН е описано, че
жалбоподателят не е съобразил поведението си с пътен знак Б2 в резултат на което удря в
страничната дясна част движещия се по пътя с предимоств лек автомобил с рег. № ***** и
допуска ПТП с материални щети, а в НП освен това пренесено описание от акта е възприето
и, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с маркировката, вследствие което ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. т. 6 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. Санкционната норма, посочена в наказателното постановление е чл.
179, ал. 2 вр. чл. 179 ал. 1 т. 5 пр. 1 и 2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 179 ал. 1 т. 5
от ЗДвП Наказва се с глоба в размер 150 лв водач, който не спазва предписанието на
пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за
предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена
непосредствена опасност за движението. Или жалбоподателят с оглед възприетата в НП
фактическа обстановка и даденото там словесно описание на нарушението е санкциониран
за допуснато ПТП, вследствие несъобразяване и с предписанието на пътните знаци, и с
пътната маркировка. Такова обвинение за неспазване на пътната маркировка липсва в
съставения против жалбоподателя АУАН. Настоящият състав на съда намира, че е
недопустимо за пръв път в НП да се прави допълнително или различно описание на
нарушението от обективната му страна, което описание да не е отразено в съставения преди
6
това АУАН, т.е. недопустимо е посочването на допълнителни обстоятелства, касаещи
извършването на нарушението, непосочени в акта за неговото установяване. Когато тези
белези не са били посочени на лицето в съставения му АУАН, този пропуск представлява
процесуално нарушение, още повече, че в случая липсват каквито и да било доказателства,
че жалбоподателят не е съобразил поведението си с пътната маркировка. Предвид
гореизложеното, наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, без да се обсъждат останалите възражения на жалбоподателя.
С оглед на това атакуваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Жалбоподателят претендира разноски по делото, като е представено
пълномощно, видно от което заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева.
При този изход на делото, ОД МВР Русе следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сумата от 300,00 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
като възражението за прекомерност на адвокатоското възнаграждание се явява
неоснователно, поради това, че същото се явява минимално адвокатско възнаграждение по
чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0247-000164 от 20.05.2021г. на Началник РУ
Бяла към ОД МВР Русе, издадено въз основа на Акт № АА374773 от 13.04.2021г. за
установяване на административно нарушение, с което на Г. ХР. ХР. с ЕГН ********** от
***** e наложено административно наказание на основание чл. 179 ал. 2 вр. чл. 179 ал. 1 т.
5 пр. 1, 2 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева за това, че на 13.04.2021 г. в 8,05 часа в гр.
Бяла, на кръстовището на бул. Стефан Стамболов и ул. Цар Освободител, управлява
собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****, като допуска следното
нарушение: като водач на МПС, навлизащо в кръстовище не съобразява поведението си с
пътен знак „Б2“ в резултат на което удря в страничната дясна част движещия се по пътя с
предимство лек автомобил с рег. № ***** и допуска ПТП с материални щети, като не
съобразява поведението си със пътните знаци и маркировка, ПТП, с което виновно е
нарушил чл. 6 т. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Русе да заплати на Г. ХР. ХР. с ЕГН ********** от
***** сумата 300,00 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
7
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщаване на страните пред Административен съд Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
8