№ 164
гр. Варна, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20213001000452 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано
по жалба на Н. В. Н. от гр. Шумен, подадена чрез адв. М. Д. от АК – Шумен,
срещу решение № 10/24.06.2021г., постановено по т. д. № 97/2020г. по описа
на Шуменски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника
конститутивен иск срещу СДРУЖЕНИЕ „ЛОВНО – РИБАРСКО
ДРУЖЕСТВО „СОКОЛ - ШУМЕН“ – гр. Шумен, ЕИК *********, с правно
основание чл. 25, ал. 4 във вр. ал. 6 от ЗЮЛНЦ, за отмяна решение на общото
събрание на Сдружение „Ловно – рибарско дружество Сокол-Шумен“,
проведено на 02.09.2020г., потвърждаващо решение на Дисциплинарния съд
при сдружението по дисциплинарно дело № 1/2019г., с което на Н. В. Н. са
наложени дисциплинарни наказания: лишаване от право да бъде избиран в
ръководните органи на дружинки и сдружението за срок от една година и
лишаване от право да участва в ловни излети за срок от три месеца, считано
от откриване на ловния сезон.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на решението с
твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила, липса на
мотиви и постановяване в противоречие със ЗАНН и ЗЛОД. Излагат се
1
съображения, че с обжалваното решение на общо събрание на членовете на
сдружението са потвърдени наложени от дисциплинарния съд санкции за
нарушение, което жалбоподателят не е извършил, с наказание, което не е
предвидено за такова нарушение. Искането е за отмяна решението на
първоинстанционния съд и уважаване на иска.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Насрещната страна, представлявана по пълномощие от адв. Г.Г. от
Адвокатска колегия- Шумен, представя в срок отговор, в които е изразено
становище за неоснователност на жалбата.
В проведеното открито съдебно заседание жалбата и отговорът се
поддържат от процесуалните представители на страните.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Шуменският окръжен съд е бил сезиран с искова молба на Н. В. Н. от
гр. Шумен, с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 25,
ал. 4 във вр. с ал. 6 от ЗЮЛНЦ, за отмяна решение на Сдружение „Ловно–
рибарско дружество „Сокол - Шумен“ – гр. Шумен, ЕИК *********,
проведено на 30.05.2015г., по т. 9 от дневния ред, с което е потвърдено
наложеното на ищеца наказание по д.д. № 1/2019г. на Дисциплинарния съд на
сдружението.
В исковата молба ищецът твърди материална незаконосъобразност на
обжалваното решение на Общото събрание, като конкретно се сочат следните
нарушения на закона и Устава: неспазване от страна на Дисциплинарния съд
на срока, определен в чл. 24, ал. 32 от Устава; нарушаване презумпцията за
невинност, установена с чл. 31, ал. 3 от Конституцията на РБ, в резултат на
това, че в протокола по дисциплинарно дело № 1/2019г. ищецът не е посочен
в качеството на обвиняем, а като „нарушител“; липсва произнасяне по
възражение вх. № 25/13.02.2020г., в което има искане за отвод на членовете
на УС, извършили проверката преди образуване на дисциплинарното
производство; несъобразяване на административно производство от ТП на
ДГС „Шумен“, приключило с акт, съгласно който не са констатирани
допуснати нарушения на ЗЛОД и ЗОБВВПИ при процесния лов; неясна
формулировка на нарушенията в дисциплинарното обвинение. Твърди се
2
също, че е нарушен чл. 24, ал. 3, б. „ж“ от Устава, тъй като за действия,
предвиждащи налагане на наказание „изключване“ са наложени наказания,
предвидени за други нарушения, както и че сроковете на наказанията са
неясни и създават правна неопределеност.
Ответното сдружение, представлявано по пълномощие от адв. Г.Г. от
АС - Шумен, изразява становище за неоснователност на иска, с подробно
изложени в отговорите доводи и съображения по всяко едно от заявените с
исковата молба основания за отмяна по чл. 25, ал. 4 във вр. с ал. 6 от ЗЮЛНЦ.
Решението на ШОС, с което конститутивният иск е отхвърлен, е
валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо
реквизитите по чл. 236 ГПК. Правото на иск е надлежно упражнено, в
преклузивния едномесечен срок по чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ, от
процесуалноправно легитимирано лице, които има качеството на член на
ловно-рибарска дружина- с. Новосел, членуваща в СЛРД „Сокол-Шумен“ и
разполага с потестативно право да иска отмяна на незаконосъобразни
решения на ОС на сдружението, които засягат негови права. Искът е насочен
срещу процесуално легитимиран правосубектен ответник – сдружение на
ловци, ловци - риболовци и риболовци, на чието общо събрание на
делегатите, проведено на 02.09.2020г., е взето атакуваното решение.
Предвид задължителните указания по приложение на процесуалния
закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във
връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по
валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност
относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от
първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от
посоченото в жалбата.
Тъй като оплаквания в жалбата не са насочени конкретно срещу
правилността на направените от първоинстанционния съд фактически
констатации, а се твърди немотивираност на решението поради липса на
„аргументи“, в смисъл на фактически и правни изводи по някой от
основанията на иска, възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, която е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в
хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на
3
ГПК, се възприемат от въззивния състав, който препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, за да се произнесе по конкретните оплаквания в жалбата
съгласно правомощията си по чл. 269 от ГПК, въззивният съд съобрази
следното:
В исковата молба не се сочат нарушения, свързани с процесуална
незаконосъобразност на оспорените решения на ОСС, допуснати при
свикване на общо събрание на Сдружение „Ловно– рибарско дружество
„Сокол - Шумен“ – гр. Шумен и провеждането му на 02.09.2020г., в сградата
на комплекс „Орбита“ в гр. Шумен, в което са участвали избрани и
упълномощени представители на дружинките, членуващи в сдружението – чл.
31, ал. 2 от Устава. Разглеждането на жалбата на Н. В. Н. срещу наложените
му наказания по дисциплинарно дело № 1/2019г. на Дисциплинарния съд на
сдружението е включено в дневния ред, предвид компетенциите на ОСС,
предвидени в чл. 31, ал. 7, т. 17 от Устава, в качеството му на върховен орган,
за отмяна, изменение или потвърждаване на решенията на помощния
дисциплинарен орган по чл. 30, ал. 1 от Устава. Решенията по т. 9 от дневния
ред за отхвърляне на искането на Н. В. Н. за отмяна на наказанията, наложени
от дисциплинарния съд и за потвърждаване на решението по дисциплинарно
дело № 1/2019г. са взети с необходимото обикновено мнозинство от
присъстващите, съгласно чл. 32, ал. 3 от Устава.
Всички оплаквания срещу законосъобразността на решението на
върховния орган на сдружението са обосновани с твърдения за процедурна и
материална незаконосъобразност на проведеното дисциплинарно
производство, предвидено в Устава, приключило с потвърденото от ОСС
решение на Дисциплинарния съд от 27.02.2020г., в частта, отнасяща се до
ищеца, с която са му наложени следните дисциплинарни наказания, на
основание чл. 24, ал. 3, б. „г“ и б. „д“ от Устава: 1./ лишаване от право да бъде
избиран в ръководните органи на дружинки и сдружението за срок от една
година и 2./ лишаване от правото да участва в ловни излети за срок от три
месеца, считано от откриване на ловния сезон.
Съгласно чл. 37, ал. 3 от Устава, на Дисциплинарния съд на
сдружението са подсъдни като първа инстанция дисциплинарните дела,
образувани срещу членове на сдружението. Дисциплинарната отговорност на
4
членовете е подробно регламентирана в чл. 24 от Устава. Дисциплинарното
производство срещу ищеца е протекло в съответствие с правилата,
предвидени в чл. 24, ал. 12 – ал. 34 от Устава. По твърдението на ищеца, че
мотивите към решението на дисциплинарния съд са изготвени едва на
09.03.2020г. не е проведено доказване, но ответникът не отрича, че не е спазен
седмодневния срок, предвиден в чл. 24, ал. 32, изр. 2 от Устава.
Процедурата, по която се провежда предвиденото от Устава
дисциплинарно производство, са приложими процесуалните правила в Устава
на сдружението, с изключение на чл. 24, т. 8, препращаща към разпоредбите
на НК относно спирането и прекъсването на давността. Както правилно е
приел първоинстанционния съд, юридическото лице с нестопанска цел е
доброволно обединение на членовете му за реализиране на посочените в
устава цели, като неговата дейност се осъществява, освен в съответствие с
императивните правила на закона и с правилата, съдържащи се в приетия от
учредителите му устав. Уставът олицетворява автономията на юридическото
лице, а именно да организира и осъществява дейността си посредством свои,
вътрешни правила, включително да регулира поведението на членовете си. За
да се гарантира спазването на тези правила от членовете му и те да
съобразяват поведението си с тях, сдружението разполага със самостоятелна
санкционна власт, а именно само да определя правилата за наказване и да
наказва членовете при наличие на виновно поведение. Санкционната власт
произтича от автономията на сдружението и детайлно се урежда в неговия
устав, а видовете нарушения и наказания, възможността за кумулиране,
процедурата, по която те се налагат, правилата за реабилитация и др., са
уредени по начин, който да съответства на целите на сдружението и да
обезпечават безпроблемното осъществяване на дейността му. Именно с оглед
на това, тъй като предпоставките за осъществяване на санкционната власт на
сдружението се уреждат в устава му и са съобразени със спецификата на
дейността му, не е налице императивно законово изискване визираните в
устава нарушения да съответстват на тези, установени със закон - ЗЛОД и
ЗОБВВПИ, нито да се реализират при наличие на предпоставките и в
съответствие с процедурата, предвидени в административнонаказателните
разпоредби на съответни специални закони.
Следователно, въведените като основания по предявения иск,
твърдения за нарушения на дисциплинарния съд, извлечени от норми на
5
НПК, АПК и други специални закони - ЗЛОД и ЗОБВВПИ, изначално не са
годни да обосноват изводи по предмета на спора. Отговорът на спорния
въпрос дали ищецът е извършил нарушенията, за които Уставът предвижда
налагане на дисциплинарно наказание, не предполага провеждане на
административно– наказателно или наказателно производство. Показателно
за самостоятелната санкционна власт на органите на сдружението е
съдържанието на чл. 24, т. 9 от Устава, съгласно който образуването на
наказателно и административнонаказателно производство не изключва
дисциплинарната отговорност и не спира давността. Липсата на влязъл в сила
акт на административно – наказващ орган по чл. 96 от ЗЛОД за
установяването на административно нарушение не е пречка да се приеме, че
установените от Дисциплинарния съд действия на члена на сдружението
покриват елементите от фактически състав на дисциплинарно нарушение,
предвидено в Устава на ответника, и че решението, с което е приключило
дисциплинарното производство, е валидно, допустимо и законосъобразно.
Няма приложимо правило в Устава на Сдружение „Ловно– рибарско
дружество „Сокол - Шумен“, въз основа на което в протокола по
дисциплинарно дело № 1/2019г. на Дисциплинарния съд ищецът да е
следвало да фигурира не като „нарушител“, а като „обвиняем“, в какъвто
смисъл е оплакването в исковата молба, тъй като това предполага качество на
ищеца като страна в наказателно производство, в съдебна фаза.
За да е основателен доводът на ищеца, че срокът чл. 24, ал. 32, изр. 2
от Устава е преклузивен, респ. неспазването му прави потвърденото решение
на Дисциплинарния съд недействително, а потвърждаващото решение на
ОСС - незаконосъобразно, този порок следва да произтича от Устава.
Тълкуването на посочената приложима разпоредба от Устава, самостоятелно
и във връзка с останалите разпоредби от предвиденото специално
дисциплинарното производство, в смисъла, който произтича от тях и от целия
договор, не позволява да се направи извод за предвидени правни последици,
свързани с действителност или законосъобразност на решението на
Дисциплинарния съд, в резултат на забавата относно изготвянето на мотивите
към решението. Следователно срокът е инструктивен и неспазването му не
води до неблагоприятни правни последици.
Не се констатира и основателността на оплакванията за допуснато
6
процесуално нарушение от Дисциплинарния съд, обосновано с твърденията,
че членовете на УС, на които е възложено изготвянето на доклад, е следвало
да се самоотведат след подаване на възражение вх. № 25/13.02.2020г.
Сочените от ищеца обстоятелства и представените в тази връзка
доказателства не са достатъчни да се приеме, че докладчиците е следвало да
си направят самоотвод по чл. 24, ал. 17, изр. 2, а искане за отвод на лицата,
на основание чл. 24, ал. 17, изр. 2, пред Управителния съвет, не е заявен.
По оплакванията за неясна формулировка на нарушенията и на
сроковете на наложените наказания в дисциплинарното обвинение, както и за
нарушение на чл. 24, ал. 3, б. „ж“ от Устава, въззивният състав намира
следното:
Представеният от ищеца, като приложение към исковата молба, препис
на дисциплинарно обвинение по дисциплинарно производство № 1/2019г. по
неясна причина не съдържа именно стр. 5, в които, съобразно съдържанието
на предходната страница, е следва да са подробно описани преди
диспозитивната част нарушенията, допуснати от Н. В. Н. - Председател на
ЛРД с. Новосел и ръководител на лова по издадено разрешително за групов
лов за 16.10.2019г. в 4-то ловище „Аккая“ землището на с. Новосел. В
диспозитивната част на обвинителния акт обаче тези обстоятелства са
посочени ясно, точно и изчерпателно: 1./ допускане да бъде осъществен ловен
излет без да е попълнено разрешителното за лов с всички участници в ловния
излет и дописването им в същото при проверката – нарушение на чл. 86, ал. 4
от ППЗЛОД; 2./ осъществяване на лов извън определеното в разрешителното
ловище, а именно във 2-ро ловище „Баламица“, ПЛСР Новосел, без да има
разрешително за лов за това ловище – нарушение на чл. 57 от ЗЛОД; и
3./движение извън определеното в разрешителното ловище, а именно във 2-
ро ловище „Баламица“, ПЛСР Новосел, без да имат разрешително за лов в
това ловище, с извадено от калъф и сглобено оръжие без поставен заключащ
механизъм на спусковата скоба – нарушение на чл. 43, ал.3, т. 1 от ЗЛОД и
чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПС. Посочените в дисциплинарното обвинение
нарушения се установяват по безспорен начин от съвкупната преценка на
събраните доказателства, в това число от разпита на свидетеля Стоян Иванов
Стоянов, в чиито компетенции именно е извършването на проверки и
установяването на нарушения, предвидени в Устава като основания за
налагане на дисциплинарни наказания, в качеството му на специалист по
7
ловно-стопанска дейност в „ЛРД Сокол–Шумен“ от 2014г.
Началният момент на двата срока съответно от три месеца и от една
година, за които на ищеца са наложени наказанията "лишаване от правото да
участва в ловни излети" и "...да бъде избиран в ръководните органи на
дружинки и сдружението", не е посочен като дата, а е определяем съгласно
решението на Дисциплинарния съд, тъй като наказанията влизат в сила в един
следващ, бъдещ момент - при вземане на решение от ОСС за
потвърждаването им. След потвърждаване на наказанията от ОСС не
съществува неопределеност и неяснота относно периодът от време, в които
наказанията са текли, а именно, считано от 02.09.2020г.
Въпреки че, с дисциплинарното обвинение е предложено на
Дисциплинарния съд да наложи на нарушителя най – тежкото дисциплинарно
наказание – изключване от организацията, предвидено чл. 24, ал. 3 , б. „ж“ от
Устава, при осъществяване на лов, който може да бъде квалифициран като
бракониерство, Дисциплинарният съд на сдружението е взел решение за
налагане на две по – леки наказания, а Общото събрание на сдружението от
02.09.2020г. е отказало да измени наказанията, като наложи по – тежкото
наказание - изключване, предлагано от Управителния съвет.
Съставът на въззивния съд намира, че след като Дисциплинарният съд
е отказал предложението на обвинителите за налагане на нарушителя на най –
тежкото наказание – изключване, е имал възможност и е било допустимо да
наложи по – леки наказания от изрично предвидените за тези нарушения.
Съгласно чл. 24, ал. 5 от Устава дисциплинарните наказания се налагат, като
се вземат предвид формата на вината, накърнените интереси, причините и
условията, довели до извършване на нарушението, подбудите и други
смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства, съгласно ал. 4 на същата
разпоредба наказанията могат да се кумулират, а по силата на ал. 6 –
дисциплинарният съд може да определи дадено нарушение като маловажен
случай. Ако се приеме тезата на ищеца, че за нарушения на чл. 24, ал. 3 , б.
„ж“ от Устава може да му се наложи само и единствено най – тежкото
наказание – изключване, то спазване на правилата чл. 24 от Устава при
определянето на съответстващи на тежестта на конкретни нарушения
наказания, би било изключено.
По тези съображения съдебният състав намира, че предявеният
8
конститутивен иск с правно основание чл.25, ал.4 във вр. с ал. 6 от ЗЮЛНЦ е
неоснователен. Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни
инстанции по съществото на спора първоинстанционното решение следва да
се потвърди.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни
разноски от процесуалния представител на въззиваемото сдружение и
наличието на доказателства за реално направени разноски, въззивникът
следва да бъде осъден да заплати сумата 500 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждения по договор за правна помощ.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10/24.06.2021г., постановено по т. д. №
97/2020г. по описа на Шуменски окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. В. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Шумен, ул. „Ген.
Драгомиров“, № 50, бл. 15, вх. 3, ет. 1, ап. 46, да заплати на Сдружение
„Ловно – рибарско дружество Сокол-Шумен“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Христо Ботев“, № 9а, представлявано
от председателя на УС С Й С, сумата от 500.00 (петстотин) лева
представляваща направените съдебно – деловодни разноски за въззивна
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9