№ 6
гр. Пещера, 03.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Административно
наказателно дело № 20245240200137 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 99/28.10.2024г. на
Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН на дружеството „БУЛФАРМА“ ООД с
ЕИК: ********* е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 20000 лева за осъществяване на
административнонаказателния състав на чл.200, ал.1, т.23 във вр. с чл. 46, ал.1,
т.4 от Закона за водите.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2
от ЗАНН (при връчено НП на 31.10.2024г. – л. 17), от подписала я
процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес,
срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на
съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно
чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално допустима.
В нея се твърди незаконосъобразност и допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на постановлението, при съображения,
че: в неговата обстоятелствена част не е посочена дата на извършване на
1
нарушението, а също – че не се установява самото нарушение да е извършено
от санкционираното дружество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установена от фактическа страна следното:
Във връзка с подаден на 31.08.2024г. сигнал за изземване на пясъчни
наноси от крайбрежието на яз. Батак, на 01.09.2024г. свидетелят Г. Д., в
качеството си на експерт към Дирекция „Контрол“ към Басейнова Дирекция
„Източнобеломорски район“, извършил проверка на място в района на
Костандовски залив, като заварил там малък багер да товари пясък в камион, а
камионът – да транспортира пясъка до пътя край язовира. Служитрелят Д.
потърсил за съдействие органите на МВР, като в тяхно присъствие на мястото
дошъл и свидетелят М. Т., който се представил и обяснил на проверяващият
Д., че констатираното изземване на пясък се осъществява по негово
разпореждане и за сметка на „Булфарма“ ООД, като собственоръчно записал,
че дейността се извършва по негово разпореждане - и в съставения от Д.
Констативен протокол № Пз-435/01.09.2024г.. Осланяйки се на така
получената информация експертът Г. Д. съставил на „Булфарма“ ООД АУАН
№ 175/30.09.2024г., в който посочил като нарушена от дружеството
разпоредбата на чл. 46, ал.1, т.4 от Закона за водите. На база на този акт било
издадено и обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява от следните
доказателства: Наказателно постановление № 99/28.10.2024г. -оригинал;
Известие за доставяне на НП № 99/28.10.2024г., с бар код № ИД PS 4040
018YTM Z - заверено копие; Акт за установяване на административно
нарушение 175/30.09.2024г. - оригинал; Покана за съставяне на АУАН с изх. №
П0-02-653/09.09.2024г - копие; Известие за доставяне на покана с бар код №
ИД PS 4040 018WQU 2 - копие; Констативен протокол № ПЗ-435/01.09.2024г –
копие, Трудов договор № 1030/30.08.2022г., видно от които Васил Узунов
заема длъжността „Директор на БД „Източнобеломорски район: - Плвидив,
Заповед № РД-03.293/04.12.2023г., писмо изх.№ ПО-02-653(5)/26.11.2024 г.,
ведно с докладна записка от мл.инсп. Г. Сивков, показанията на свидетелите Г.
Д. и М. Т..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на
правомощията им (чл. 201, ал.2 от ЗВ; л. 38 и л. 40), и са съставени в
преклузивните срокове, предвидени в разпоредбите на чл. 34 ЗАНН. В
2
контекста на разпоредбите на по чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57 от ЗАНН, относно
съдържанието им следва да се маркира, че и в акта и в наказателното
постановление като нарушена разпоредба е посочена тази на чл. 46, ал.1, т.4
от ЗВ. Същата предвижда, че за ползването на воден обект, включващо
изземване на наносни отложения от повърхностни водни обекти, се
предвижда издаване на разрешително. Сама по себе си тази разпоредба е
диспозитивна и в контекста на разпоредбите на чл. 52, ал.1, т.4 вр. с чл. 50,
ал.1 и ал.3 от ЗВ – тя очевидно вменява задължение единствено за адресатите
си по чл. 52, ал.1 от ЗВ, които издават разрешителните. Ето защо лицата по чл.
50, ал.3 от ЗВ (на които тези разрешителни се издават) на практика няма как
да я „нарушат“. Така фактически съставеният АУАН № 175/30.09.2024г. не
отговаря на изискванията на чл. 42, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Независимо от това, с оглед разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН и
предвид обстоятелството, че в обжалваното наказателно постановление все
пак е посочена и разпоредбата на чл. 200, ал.1, т.23 от ЗВ – следва да се
приеме, че постановлението отговаря по форма и съдържание на изискванията
на чл. 57 от ЗАНН, включително, противно на несъстоятелното възражение в
жалбата - в него ясно е посочена датата на нарушението – 01.09.2024г..
Съобразно чл. 200, ал.1, т.23 от ЗВ - Наказва се с глоба, съответно
имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическото или юридическото лице, което:т.23 - изземва наносни
отложения от водни обекти с механизация и без разрешително - от 20 000
до 50 000 лв.; От съпоставката на показанията на свидетелите Д. и Т. и
съдържанието на приложения като доказателство констативен протокол №
Пз-435/01.09.2024г. се установява, че макар към момента на разпита си
свидетелят М. Т. да не си спомня добре проверката и какво е заявил на
проверяващия – той собственоръчно е записал и подписал в протокола, че
констатираното изземване на пясък от крайбрежието на язовира се е
извършвало по негово разпореждане.
От справка за актуално състояние на „Булфарма“ ООД в общодостъпния
в интернет Търговски регистър на РБ се установява, че свидетелят М. Н. Т. е
един от трима съдружници в „Булфарма“ ООД, но не е сред управителите на
дружеството. В правната теория е безспорно, че ООД се управлява от своите
органи, като съдружниците нямат представителна власт. Съдружниците са
членове на общото събрание и по този начин определят развитието на
юридическото лице, но представителството се осъществява от управителя
на дружеството, който се избира от общото събрание и може да бъде или
да не бъде съдружник в него. Ето защо, дори свидетелят М. Т. действително и
достоверно да е твърдял пред проверяващият Д., че е разпоредил изземването
на пясък за сметка на съответното дружество – това би могло да означава, че
ползва машини или работници на фирмата, но не и че я представлява,
извършвайки от нейно име съответните санкционирани действия. Затова и
непроявявайки аналитичност спрямо обясненото от М. Т. и проверяващия Г.
Д., и административнонаказващият орган неправилно са приели за
3
извършител на констатираното нарушение по чл. 200, ал.1, т.23 от ЗВ
юридическото лице „Булфарма“ ООД.
Ето защо № 99/28.10.2024г. на Директора на Басейнова Дирекция
„Източнобеломорски район“ /БД ИБР/ следва да бъде изцяло отменено.
При този резултат по делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. чл.
чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, в тежест на наказващия орган следва да се възложат
сторените от жалбоподателя разноски по делото. Същите са претендирани в
размер на 2640 лева - адвокатски хонорар, посочен като изплатена в брой от
жалбоподателя на 27.01.2025г. - според представен по делото Договор за
правна защита и съдействие(л.60). Въпреки ниската фактическа и правна
сложност на делото, но предвид материалния интерес по него и явяването на
преупълномощен процесуален представител на жалбоподателя в две съдебни
заседания, както и при съобразяване принципите на разумност,
пропорционалност и справедливост (прогласени в решения по дело C-57/2015,
C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС), направеното от страна на
административнонаказващия орган искане – „да се сведе до
законоустановения минимум“ адвокатското възнаграждение, претендирано от
жалбоподателя се явява бланкетно и неоснователно. Това е така и доколкото
съответното възнаграждение всъщност е съобразено с минималния размер,
предвиден в разпоредбите на чл..8, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.3, чл. 18, ал.2 и §2а от
ДР на иначе необвързващата съда Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 99/28.10.2024г. на Директора
на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/.
ОСЪЖДА Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/ с
Булстат *********, да заплати на „БУЛФАРМА“ ООД с ЕИК: *********
сумата от 2640/две хиляди шестстотин и четиридесет/лева - разноски по
делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до
страните.
4
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
5