МОТИВИ
на присъда, постановена по НОХД № 1788/2013г. по описа на СГС, НО, 23 състав
Софийска градска
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимите:
І. С.Н.Н. и същият е предаден на
съд за това, че:
1. на 10.11.2012г. около
03.00 ч. в гр.С., ж.к.”С.Г.”, на паркинга до „С.М.”, чрез нанасяне на удар с
дървена бухалка в областта на дланта на дясната ръка на Н.Б.Г., в качеството му
на полицейски орган при изпълнение на службата и функцията му (лице от състава
на Министерството на вътрешните работи, назначен по план разстановка на силите
като АП 164 съвместно с полицай И.А. за времето от 19,00ч. на 09.11.12г. до
07,00ч. на 10.11.12г.) е причинил на Н.Б.Г. средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на пета метакарпална кост на дланта на дясната ръка, довела до
трайно затруднение на движението на горния десен крайник за период повече от 30
дни – престъпление по чл.131, ал.2, т.2 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК ;
2. на 10.11.2012г. около
03.00 ч. в гр.С., ж.к. „С.Г.”, на
паркинга до „С.М.” чрез нанасяне на удар с дървена бухалка в областта на лицето
на Ц.О.Д. му е причинил по хулигански подбуди средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на носните кости с разместване на фрагментите,
деформация на носа, значително изместване (девиация) на носната преграда
наляво, което е причина за затруднения в дишането, довело до постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.2 вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК ;
3. на 10.11.2012г. около
03.00 ч. в гр.С., ж.к. „С.Г.”, на паркинга до „С.М.” чрез нанасяне на удар с
дървена бухалка в областта на лявата ръка на Т.К.К. му е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане по задната повърхност на горната
трета на лява предмишница, осъществило медико-биологичния признак болка и
страдание, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл. 130, ал.2 от НК.
ІІ. Н.Н.Н. и същият е предаден на
съд за това, че на 10.11.2012г. около 03.00 ч. в гр.С., ж.к. „С.Г.”, на
паркинга до „С.М.” е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - нанесъл удари на К.Т.М.
- като деянието е извършено на публично място, при демонстрация на
безнаказаност и пренебрежение на установените правила,
закрилящи добрите нрави в обществото и в присъствието на свидетели – очевидци
– престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
Съдът е конституирал св. Н.Б.Г.
в качеството на частен обвинител в наказателното производство по отношение
повдигнатото спрямо подс. С.Н.Н. обвинение по чл.131, ал.2, т.2 вр.
чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Съдът е конституирал св. Ц.О.Д.
в качеството на частен обвинител в наказателното производство по отношение
повдигнатото спрямо подс. С.Н.Н. обвинение по чл.131, ал.1, т.12,
пр.2 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Съдът е конституирал св. Т.К.К.
в качеството на частен обвинител в наказателното производство по отношение
повдигнатото спрямо подс. С.Н.Н. обвинение по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл. 130, ал.2 от
НК.
В
съдебно заседание подсъдимият С.Н.Н. на осн. чл.371 ,ал.1, т.2 НПК признава изцяло
фактите, посочени в обвинителния акт и дава съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, като на осн.чл.372, ал.4 НПК съгласието му е
одобрено от съда.
В
съдебно заседание подсъдимият Н.Н.Н.
на осн. чл.371, ал.1, т.2 НПК признава изцяло фактите, посочени в
обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти,
като на осн.чл.372, ал.4 НПК съгласието му е одобрено от съда.
В хода на съдебните прения
представителят на СГП поддържа обвиненията спрямо двамата подсъдими и застъпва
тезата, че в хода на съдебното следствие, с оглед естеството на дифиренираната
процедура, е доказана категорично
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и е установено авторството
на деянията от страна и на двамата подсъдими. Предлага на съда да постанови
осъдителна присъда, като спрямо подс. Н.Н. бъде приложен институтът, визиран в
чл. 78 „а” от НК и същият бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление по чл. 325, ал.1 от НК с налагане на
административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лв.; по отношение на
подс. С.Н. представителят на държавното обвинение предлага да бъде признат за
виновен по трите му повдигнати обвинения, като относно обвинението по чл. 131,
ал.2, т.2 вр.чл. 129, ал.2 вр. ал. 1 от НК му бъде определено наказание в
размер на 3 години. и 3 месеца лишаване от свобода, което да бъде редуцирано по силата на чл. 58а, ал.1 от НК на 2 години
и. 2 месеца лишаване от свобода; по обвинението по чл. 131, ал.1, т.12, пр.2 вр.
чл.129, ал.2, вр ал.1 от НК предлага да
му бъде определено наказание от 2 години и 3 месеца лишаване от свобода, което
да бъде редуцирано на осн. чл. 58а, ал.1 от НК в размер на 1 година и. 4 месеца
лишаване от свобода; относно обвинението по чл. 131, ал.1, т.12 , вр. чл. 130,
ал.2 от НК да му бъде наложено наказание „пробация” в размер на 1 / една/ година,
което да се изразява в задължителните две пробационни мерки – „ задължителна регистрация
по настоящ адрес” и „периодични срещи с пробационен служител”, като
периодичността на първата бъде определена на 2 пъти седмично. Прокурорът предлага спрямо
трите наказания да бъде приложена разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК и на
подс. С.Н. да бъде определено едно общо най- тежко наказание от 2 години и 2 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено на
осн. чл. 66 от НК за срок от 4 години. По
отношение приложеното по делото веществено доказателство - 1 брой бухалка, прокурорът пледира за
отнемането му в полза на Държавата на
осн. чл. 53, ал. 1, т.1 от НК, тъй като е било средство, послужило за
извършване на престъплението. По отношение на разноските по делото прокурорът
предлага да бъдат възложени солидарно на двамата подсъдими.
Упълномощеният повереник на частния обвинител Н.Г. - адв. Б. поддържа обвинението за извършеното
спрямо доверителя й от подс. С.Н. престъпление по чл. 131, ал. 2, т.2, вр
чл.129, ал.2 вр ал.1 от НК, което счита за несъмнено доказано. По отношение на
наказанието повереникът се солидаризира със становището на представителя на
СГП, че наказание от 3 години и 3 месеца, което следва да бъде редуцирано до 2
години. и 2 месеца, съгласно правилото на чл. 58-а от НК, ще постигне целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК, като счита, че липсва необходимост от
ефективното му изтърпяване, а изпълнението му – отложено на осн. разпоредбата
на чл. 66 от НК.
Частният обвинител Н.Г.
заявява, че поддържа становището на повереника си.
Упълномощеният повереник на
частния обвинител Т.К. - адв. М. поддържа обвинението за извършеното спрямо
доверителя му от подс. С.Н. престъпление, като го счита за категорично
доказано. При реализиране на наказателната отговорност на подс. С. Н. повереникът
прави искане за определяне на „справедливо” наказание, като счита за такова
поисканото от прокурора.
Частният обвинител Т.К.
заявява, че поддържа становището на повереника си.
Частният обвинител Ц.Д.
заявява, че поддържа обвинението за извършено спрямо него престъпление. По
отношение на следващото се за него наказание споделя становището на прокурора.
Упълномощеният
защитник на двамата подсъдими – адв. Д. изтъква в хода на съдебните прения, че
с оглед проведената диференцирана процедура по глава 27 от НПК, ще аргументира
единствено диференциацията на следващите се на двамата й подзащитни наказания.
Касателно подс. Н. Н. защитникът споделя становището на прокурора, че са налице
предпоставките за приложение на чл. 78 а от НК, като с оглед фактите, че не е осъждан,
че е студент и на младата му възраст, прави искане за налагането на глоба в
минималния предвиден в закона размер. При определяне на наказанието на подс. Н.Н.
защитникът намира, че правилото на чл.23, ал.1 от НК е приложимо и счита, че по
най-тежко наказуемото обвинение наказанието лишаване от свобода следва да бъде
определено под минималния, предвиден в закона
размер, като изпълнението на наказанието бъде отложено на основание чл.
66, ал.1 от НК, като изпитателния срок бъде определен в рамките на минимално
предвидения в посочената разпоредба.
В последна дума подс. С.Н. отправя
искане за определяне на наказанията в минималния, предвиден в закона, размер.
В последна дума подс. Н.Н. изразява съжаление
за извършеното от него и моли за
налагането на минимално наказание.
Съдът, с оглед на направеното от подсъдимите
самопризнания и съобразно императивната разпоредба на чл. 373, ал.3 НПК намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
С.Н.Н. е
роден на ***г., в гр.В., българин,
български гражданин, със средно образование, студент, неосъждан, живущ ***, с ЕГН ********** .
Подсъдимият Н.Н.Н. е роден на ***г., в гр. В.,
българин, български гражданин, с висше образование, безработен, неосъждан, живущ ***, с ЕГН **********.
Вечерта на 09.11.2012г. св.
К.К., св. Т.К., св. К.М., св. В.М., св. Г.К. и св. Ц.Д. *** и били излезли с
намерение да посетят дискотека. Те се придвижвали с л.а. „Н.М.” с ДК №: **********,
собственост на св. В.М..
Около 00,30 часа на
10.11.2012г. компанията пристигнала пред дискотека „М.Д.Ц.”. Св. М. паркирала
автомобила на паркинг пред „С.М.” и
всички заедно влезли в дискотеката. Там прекарали няколко часа, като през това
време според показанията им , не били попадали в конфликтни ситуации с други
клиенти.
Около 03,00 часа на
10.11.2012г. цялата компания решила да си тръгва и всички напуснали вкупом
заведението. Движейки се към лекия автомобил на св. М. свидетелите забелязали,
че покрай тях преминават две непознати за тях лица - подс. С.Н. и подс. Н.Н. и
се насочват към паркиран в близост лек автомобил-бял „М.” с ДК№ **********.
В този момент св. М. вече
била стигнала до своята кола и била отворила задната дясна врата, за да се
качат приятелите й. Макар отворената врата да не възпрепятствала непознатите
момчета да се качат в своя автомобил, когато се изравнили с автомобила на св. М.,
напълно безпричинно единият от тях - подс.С.Н., ритнал дясната врата и тя се
затворила с трясък. Изненадан от това, св. Ц.Д. извикал след момчето „Какво
правиш, бе”. Двамата подсъдими не реагирали. Те се качили в своя автомобил
–марка „М.” с ДК № **********, като подс.
С.Н. заел шофьорското място, а подс. Н.Н. седнал на предна дясна седалка. След
това подс. С. Н. привел автомобила в движение и дал рязко газ по посока на свидетелите
М., М., Д. и К. и техния автомобил.
Свидетелите отскочили в страни и автомобилът на двамата подсъдими
продължил напред. Изминал няколко метра и рязко спрял, като подс. Н.Н. слязъл
от дясната врата. Веднага след него от страната на водача слязъл и подс. С.Н.
като държал в ръката си дървена бухалка.
Подсъдимите се насочили към
свидетелите с викове „Кой стреля”.
В този момент св. Д., св. Т.К., и св. М. също тръгнали
към двамата подсъдими. Без да изчака отговор подс. С.Н. замахнал с бухалката и
нанесъл удар в лицето на св. Д., в резултат на който пострадалият изпитал силна
болка в областта на носа и паднал на земята, а подс. Н. продължил да размахва
бухалката и нанесъл удар в гърба и ръката на св. К.. При опит да помогне на
приятеля си, св. М. също попаднал под ударите на нападателите.
Подс. Н.Н. започнал да
нанася ожесточени удари с ръце в лицето на св. М. и продължил, дори и след като
пострадалият паднал на земята.
Междувременно в
непосредствена близост до инцидента се намирали св. Н.Г. и св. И.А.. Те били униформени служители на 07
РУП-СДВР и за времето от 19,00 часа на 09.11.2012г. до 07,00 часа на
10.11.2012г. изпълнявали служебните си задължения по график като АП-164. Заедно
с колегите си от друг полицейски патрул - Х. Й. и В.Д., те били изпратени около
03,00 часа в района на дискотека „М.Д.Ц.” във връзка с получен сигнал за побой
в самото заведение.
Когато го напускали, те
видели сбиването на паркинга между подсъдимите Николаеви и свидетелите, и
веднага се намесили.
Св. Г. видял как подс. С.Н.
замахва с бухалка към падналия вече на земята пострадал Д. и се опитал да го
спре, като го хванал за якето и извикал „Спри, полиция!”. Въпреки, че по този
начин се легитимирал и че бил с
униформа, както и другите му колеги, подс. С. Н., не само, че не спрял с
агресивното си поведение, но и се обърнал към него с репликата „Какво искаш?” и
замахнал с бухалката, за да му нанесе удар. В опит да се защити, св. Г.
инстинктивно вдигнал дясната си ръка пред лицето и ударът попаднал в областта
на дланта му. Свидетелят усетил силна болка, но въпреки това успял да избие
бухалката от ръцете на подс. С.Н. и да му постави белезници.
През това време подс. Н.Н.
нанасял удари с ръце в лицето на поваления на земята св. М..
След намесата на
полицейските служители двамата подсъдими били задържани.
При извършения оглед на
местопроизшествието била иззета
дървената бухалка, с която подс. С.Н. нанесъл ударите на св. Д. и св. Г..
В хода на разследването
била изготвена съдебномедицинска експертиза, според заключението на която в
резултат на нанесените удари на св. Д. било причинено счупване на носните
костици с разместване на фрагментите, деформация на носа и девиация на носната
преграда. Това довело до затрудняване на дишането и като медико-биологичен
признак се характеризира като постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Според заключението на
съдебномедицинската експертиза на св. Т.К.
в резултат на нанесените му удари му били причинени отток и
кръвонасядане на задната повърхност на горната трета на лява предмишница,
довели до болка и страдание.
Според заключението
съдебномедицинската експертиза на св. Н.Г. било причинено счупване на пета
метакарпална кост на дясната ръка, като това увреждане е довело до затруднение
движението на горния десен крайник за период, по-дълъг от 30 дни.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът прие изложената
по-горе фактическа обстановка по делото въз основа на направеното от
подсъдимите С. Н. и Н. Н. самопризнание по реда на чл.371,ал.1,т.2 НПК и
подкрепящите го доказателства, събрани в досъдебното производство, а именно - разпити на св. К.К., св. К.М., св.
В.М., св. Т.К., св. Ц.Д., св. Н.Г., св.- Г.К., св. С.И. и св. Х.М., заключения на трите съдебномедицински
експертизи на живо лице с №№ 347/12г., 348/12г. и 349/12г. протокол за оглед на
местопроизшествие от 10.11.2012г., кадрова справка на св.Н. Г., 2 бр. заповеди
за полицейско задържане от 10.11.2012г.,
график на полицейски патрул, свидетелства за съдимост на подсъдимите.
Съобразявайки
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
настоящият състав принципно приема, че в сочената, каквато е и процесната
хипотеза, е длъжен да приеме съществените релевантни факти точно така както са
описани в обвинителния акт. Този извод следва от естеството на диференцираната
процедура в разновидността й по точка втора на чл. 371 НПК. С повторното
уточнение, че съжденията се отнасят до съществените факти, включени в предмета
на доказване, съдът отбелязва, че подсъдимият признава именно фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт като дава съгласие да не се
събират доказателства за тях. Поради това съдът не разполага с принципната
възможност да релевира съгласието на подсъдимия към различни фактически
обстоятелства (не посочени в акта на обвинението или различно посочени), дори
за последните да се съдържат данни в събраните в досъдебното производство
доказателства. В подобен случай съдът не би следвало да проведе делото по реда
на съкратеното съдебното следствие, а по общия ред.
В
настоящия казус съдът прие, че фактите, посочени в акта на обвинението и признати
от подсъдимите С. Н. и Н. Н. се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства (направените от двамата подсъдими признания на
интересуващите и значими за правилния изход на делото факти не са изолирани,
подкрепят се от останалия събран по делото доказателствен материал и като
такива бяха одобрени от съдебния състав), което налага извод за възприемане в
цялост на същите съобразно отразяването им в обвинителния акт.
Приетата за установена въз основа на доказателствения материал
фактическа обстановка, мотивира съдът да изведе следните изводи от
ПРАВНА СТРАНА:
І. по отношение на подс. С.Н.:
Подс. С. Н. е осъществил от
обективна и субективна страна, в условията на реална съвкупност, съставите на престъпления по чл.131, ал.2, т.2 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК, по чл.131, ал.1, т.12, пр.2 вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК и по
чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл. 130, ал.2
от НК.
1. по отношение обвинението
по чл.131, ал.2, т.2 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК с пострадал св. Н.Г..
На инкриминираната дата (
10.11.2012г. около 03.00ч.) и място ( гр.С., ж.к.”С.Г.”, на паркинга до „С.М.”)
подс. С. Н. е осъществил състава на престъпление по чл.131, ал.2, т.2 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
От
обективна страна подсъдимият е причинил на другиго - св. Г., средна телесна повреда съгласно разпоредбата на чл.129,
ал.2 от НК, изразяваща се в счупване на пета метакарпална кост на дланта на
дясната ръка, довело до трайно (за период повече от 30 дни ) затруднение на
движението на горния десен крайник. Причиняването на нараняването е осъществено
чрез нанасяне на удар нанасяне на удар с дървена бухалка в областта на дланта
на дясната ръка на пострадалия, като между
извършеното от подсъдимия действие и причиненият вредоносен резултат е налице
пряка и непосредствена причинна връзка.
Осъществен
е квалифициращият признак, посочен в чл.131, ал. 2, т.2 от НК,
тъй като телесната повреда е причинена на полицейски орган – св. Г. е служител
и лице от състава на МВР по смисъла на чл. 53 от ЗМВР със съответните
правомощия , визирани в раздел ІІ от глава VІІ от ЗМВР - при изпълнение на
службата и функцията му. Св. Г. е
притежавал качеството служител на 07 РУП- СДВР и е изпълнявал служебните си
задължения на полицейски орган по
смисъла на ЗМВР по опазване на обществения ред и опазване здравето на
гражданите при извършване на посегателството. Посегателството е осъществено
„при изпълнение на службата и функцията му” съгласно задължителното за
съдилищата тълкуване на понятието, дадено в ППВС №2/57г. на ПВС, тъй като по
време е съпътствало изпълнението на служебните му задължения по опазване на
обществения ред и в работно време – бил е назначен по план разстановка на
силите като АП 164 съвместно с полицай И.А. за времето от 19,00ч. на 09.11.12г.
до 07,00ч. на 10.11.12г., като поводът за извършване на посегателството е във
връзка със службата или функцията му на полицейски орган/ въпреки че съгласно посоченото ППВКС /т.10/ последното
не е необходимо/.
От
субективна страна подсъдимият е действал умишлено, при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал обективните условия на деянието, а именно
общественоопасния му характер-предвиждал е, че то е от естество да увреди здравето
на пострадалия, и отражението му върху действителността /общественоопасните
последици, изразяващи се във факта на конкретното причинено увреждане/, с което
е изпълнен интелектуалния момент от умисъла. Налице е и волевият момент -
подсъдимият е допускал настъпването на общественоопасните последици, а именно
причиняването на средна телесна повреда на друго лице в резултат на нанесения
му удар с бухалка, като е искал осъществяването на общественоопасния резултат. Подс.
Представите на подс. С. Н. са обхващали и обстоятелството, че причинява
увреждане на полицейски орган ( пострадалият е бил със служебно облекло и се е
легитимирал именно като полицай, предотвратяващ извършването на престъпление).
Съдът
намира, че деецът е действал с пряк умисъл, като във волеви аспект е целял
пряко настъпването на причинената телесна повреда / счупване
на пета метакарпална кост на дланта на дясната ръка на пострадалия/, като в тази връзка съобразява обективно
механизма на деянието - нанасянето на удар с дълъг, твърд и тежък предмет (
дървена бухалка) с висок интензитет на използваната сила в областта на дясната
ръка на пострадалия, което действие води неизбежно до причиняване на конкретния
вредоносен резултат, а оттук и сочи на желание за причиняването му.
.
2. по отношение обвинението
по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл. 129, ал.2 вр.
ал.1 от НК с пострадал
св. Ц.Д..
На инкриминираните дата и
място подс. С. Н. е осъществил състава на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
От
обективна страна подсъдимият е причинил на другиго - св. Д., средна телесна
повреда съгласно разпоредбата на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в
счупване на носните кости с разместване на фрагментите, деформация на носа,
значително изместване (девиация) на носната преграда наляво, което е причина за
затруднения в дишането, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Причиняването на нараняването е осъществено
чрез нанасяне на удар с дървена бухалка в областта на лицето на пострадалия, като между извършеното от подсъдимия действие и
причиненият вредоносен резултат е налице пряка и непосредствена причинна
връзка.
От субективна страна подсъдимият е действал умишлено, при
форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обективните условия на
деянието, а именно общественоопасния му характер-знаел е, че то е от естество
да увреди здравето на пострадалия, и отражението му върху действителността
/общественоопасните последици, изразяващи се във факта на конкретното причинено
увреждане/, с което е изпълнен интелектуалния момент от умисъла. Налице е и
волевият момент-подсъдимият е искал, пряко е целял настъпването на
общественоопасните последици от конкретен вид. Съдът намира, че деецът е
действал с пряк умисъл, като във волеви аспект пряко е целял настъпването на
причинената телесна повреда, като в тази връзка съобразява обективно механизма
на деянието и естеството на причиняването му - нанасянето на удар с дълъг,
твърд и тежък предмет ( дървена бухалка) с висок интензитет на използваната
сила в областта на лицето на пострадалия, което действие води неизбежно до
причиняване на конкретния вредоносен резултат, а оттук и сочи на желание за
причиняването му.
Телесната повреда на свидетеля Д. е нанесена от
подсъдимия по хулигански подбуди. Основание за този извод на съда е
обстоятелството, че преди инкриминирания случай между подсъдимия и св. Д. не са
съществували каквито и да било взаимоотношения; двамата са се срещнали на
обществено място на инкриминираната дата случайно и подсъдимият безпричинно
/без наличие на личен мотив за разправа/ е нанесъл удар с дървена бухалка на
пострадалия. Гореизложените обстоятелства на престъплението водят до несъмнения
извод – с нанасянето на удара на св. Д.
подсъдимият е демонстрирал явното си
неуважение към обществените порядки, като грубо ги е нарушил. Нанасянето на
удари на друго лице, без повод,
представлява брутална демонстрация против установения ред и разкрива висока
степен на неуважение към личността, а също и такава на обществена опасност на
деянието и дееца и се определя като грубо нарушение на обществения ред. Същото
е извършено на обществено място – пред обществено заведение и в присъствие на
множество свидетели, които обстоятелства определят публичния характер на обективираните
от подсъдимия действия, предприети срещу телесния интегритет на св. Д..
3.
по отношение обвинението по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл. 130, ал.2 от
НК с пострадал св. Т.К..
На инкриминираните дата и
място подс. С. Н. е осъществил състава на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.2 вр. чл. 130, ал.2 от НК.
От
обективна страна подсъдимият е причинил на другиго - св. Д., лека телесна повреда съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2
от НК, изразяваща се в се в оток и кръвонасядане по задната повърхност на
горната трета на лява предмишница и осъществило медико-биологичния признак болка и
страдание. Причиняването на
нараняването е осъществено чрез нанасяне на удар с дървена бухалка в
областта на тялото на пострадалия,
като между извършеното от подсъдимия действие и причиненият вредоносен резултат
е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
От субективна страна подсъдимият е действал умишлено, при
форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обективните условия на деянието,
а именно общественоопасния му характер-знаел е, че то е от естество да увреди
здравето на пострадалия, и отражението му върху действителността
/общественоопасните последици, изразяващи се във факта на конкретното причинено
увреждане/, с което е изпълнен интелектуалния момент от умисъла. Налице е и
волевият момент-подсъдимият е искал, пряко е целял настъпването на
общественоопасните последици от конкретен вид. Съдът намира, че деецът е
действал с пряк умисъл, като във волеви аспект пряко е целял настъпването на
причинената телесна повреда, като в тази връзка съобразява обективно механизма
на деянието и естеството на причиняването му - нанасянето на удар с дълъг,
твърд и тежък предмет ( дървена бухалка) със сравнително невисок интензитет на
използваната сила в областта на тялото на пострадалия, което действие води
неизбежно до причиняване на конкретния вредоносен резултат, а оттук и сочи на
желание за причиняването му.
Телесната повреда на свидетеля К. е нанесена от
подсъдимия по хулигански подбуди. Основание за този извод на съда е
обстоятелството, че преди инкриминирания случай между подсъдимия и св. К. не са
съществували каквито и да било взаимоотношения; двамата са се срещнали на
обществено място на инкриминираната дата случайно и подсъдимият безпричинно
/без наличие на личен мотив за разправа/ е нанесъл удар с дървена бухалка на
пострадалия. Гореизложените обстоятелства на престъплението водят до несъмнения
извод – с нанасянето на удара на св. К.
подсъдимият е демонстрирал явното си
неуважение към обществените порядки, като грубо ги е нарушил. Нанасянето на
удари на друго лице, без повод,
представлява брутална демонстрация против установения ред и разкрива висока
степен на неуважение към личността, а също и такава на обществена опасност на
деянието и дееца и се определя като грубо нарушение на обществения ред. Същото
е извършено на обществено място – пред обществено заведение и в присъствие на
множество свидетели, които обстоятелства определят публичния характер на
обективираните от подсъдимия действия, предприети срещу телесния интегритет на
св. К..
ІІ.
по отношение на подс. Н.Н.:
Подс. Н. Н. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.325, ал.1 от НК,
като на 10.11.2012г. около 03.00 ч. в гр.С., ж.к. „С.Г.”, на паркинга до „С.М.”
е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - нанесъл удари на К.Т.М. - като деянието е
извършено на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение
на установените правила, закрилящи добрите
нрави в обществото и в присъствието на свидетели – очевидци.
За да е съставомерно
деянието по чл.325, ал.1 от НК е необходимо да са извършени непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. Признаците трябва да са налице кумулативно. В ППВС № 2/1974г.
непристойните действия са определени като “неприлични, безсрамни, които са
израз на ругатни, буйство, невъзпитаност и други, скандализиращи обществото”, а
грубо нарушение на обществения ред има, когато “деецът чрез действията си
изразява брутална демонстрация против установения ред”. Явното неуважение към
обществото е налице, когато деецът, чрез действията си изразява открито висока
степен на неуважение към личността и правилата на обществото. Необходимо е
деецът да съзнава всички признаци на състава, тъй като хулиганството е умишлено
престъпление. Освен посоченото дотук, следва да се отбележи, че всякога трябва
да се преценява степента на обществената опасност, за да се направи правилен
извод дали деянието представлява престъпление или осъществява признаците на
административното нарушение “дребно хулиганство”, визирано в разпоредбата на
чл.1, ал.2 от УБДХ.
Приемайки
за основна и ръководна в изложението си тази постановка, съдът намира, че
деянието на подсъдимия Н. Н., изразяващо в нанасянето на удари на св. К. М.,
осъществява признаците на състава на престъплението хулиганство, визирани в
разпоредбата на чл.325, ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна
страна. Извършеното от него действия са непристойни, защото са израз на
неприличие, буйство и скандализират обществото. Подсъдимият не е имал личен
мотив за разправа със св. М., а безпричинно и недопустимо е нарушил телесния му интегритет, демонстрирайки явното
си неуважение към обществените порядки, които грубо ги е нарушил. Нанасянето на
удари към друго лице, без повод, представлява брутална демонстрация против
установения ред и разкрива висока степен на неуважение към личността, а също и
такава на обществена опасност на деянието и дееца и се определя като грубо
нарушение на обществения ред. Същото е
извършено на обществено място – пред обществено заведение, в присъствието на множество
свидетели ( въпреки късния час от денонощието),
които са останали потресени и скандализирани от действията на подсъдимия.
Подс. Н. Н. е осъществил
признаците на състава и от субективна страна, като е съзнавал всички негови
елементи от обективна страна и е извършил деянието при формата на вината пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал естеството на извършеното от него - това, че
представлява грубо нарушение на обществения ред, както и това, че действията му
изразяват явно неуважение към обществото; същият е имал ясно формирана
представа за връзката деяние - резултат, което сочи на наличието на съзнаване
на общественоопасните последици на деянието.
В случая проявата на подс. Н.
Н. реално е засегнала обществените отношения, изразяващи се в грубо нарушение
на обществения ред с оглед нейното естество, мястото на извършването й, висок
интензитет и продължителност във времето. Обществената опасност на извършеното
от подсъдимия го определя именно като престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, а не
административно нарушение по см. на чл.1, ал.2 от УБДХ .
ПО НАКАЗАНИЕТО:
І.
по отношение на подс. С. Н.:
1.
За извършеното от подсъдимия С. Н. престъпление по чл.131, ал.2, т.2 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет
години, като с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 НПК
наказанието следва да бъде определено при условията на чл.58а от НК.
При
индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства на подсъдимия С. Н. необремененото му съдебно минало, изразеното
съжаление за извършеното и
обстоятелството, че спомогна за разкриване на обективната истина по делото и
своевременното приключване на производството. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът приема високата степен на обществена опасност на деянието,
изразена чрез механизма на осъществяването му ( отличаващ се с особена дързост
и агресия, чрез използването на помощно средство – бухалка) и обстоятелствата
при извършването му – при опита на пострадалия Г. да предотврати по- тежко
засягане на здравето на другите двама пострадали.
При преценка на
относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подс. С. Н.
обстоятелства и ръководейки се най-вече от визирания в чл. 35,ал.3 от НК
принцип за съответствие между наказанието и престъплението, съдът намери, че следва да
определи наказанието при условията на чл.54 от НК, но в рамките на минималния,
предвиден в закона размер и счете за справедливо налагането на наказание 3 /три/ години лишаване от свобода. Съгласно правилото на
чл. 58а, ал.1 от НК, приложимо в конкретния случай, така определеното наказание
от 3 /три/ години лишаване от свобода бе намалено с една трета и на подс. С. Н.
бе наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години на
основание чл. 58, ал.1 вр. чл. 55 от НК.
Същото
не следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като освен формалното наличие на
условията, визирани в разпоредбата на чл.66 от НК (подсъдимият е неосъждан,
наложеното наказание е под три години лишаване от свобода ) за отлагане на
изпълнението му, данните за личността на подс. С. Н. са добри, същият е
студент, поради което при решаване на въпроса за неговото изпълнение съдът
счете, че за поправянето на дееца и за постигане целите на наказанието не е
необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно. При определяне на изпитателния
срок, съдът намери за необходимо да го определи
над минималния предвиден размер от три години, а именно за срок от
четири години, като съобрази в тази връзка завишената степен на обществена
опасност на деянието и постигането целите на специалната превенция.
2.
За извършеното от подсъдимия С. Н. престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.2 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет
години, като с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 НПК
наказанието следва да бъде определено при условията на чл.58а от НК.
При
индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства на подсъдимия С. Н. необремененото му съдебно минало, изразеното
съжаление за извършеното и
обстоятелството, че спомогна за разкриване на обективната истина по делото и
своевременното приключване на производството. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът приема високата степен на обществена опасност на деянието,
изразена чрез механизма на осъществяването му ( отличаващ се с особена дързост
и агресия, чрез използването на помощно средство – бухалка) и обстоятелствата при
извършването му ( извън съставомерните хулиганските подбуди), сочещи на
отявлено незачитане на правата на личността от страна на подсъдимия.
При преценка на
относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подс. С. Н.
обстоятелства и ръководейки се най-вече от визирания в чл. 35,ал.3 от НК
принцип за съответствие между наказанието и престъплението, съдът намери, че следва да
определи наказанието при условията на чл.54 от НК, но в рамките на минималния,
предвиден в закона размер и счете за справедливо налагането на наказание 2 /две/ години лишаване от свобода. Съгласно правилото на
чл. 58а, ал.1 от НК, приложимо в конкретния случай, така определеното наказание
от 2 /две/ години (24 месеца) лишаване от свобода бе намалено с една трета – 8
месеца- и на подс. С. Н. бе наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 4 / четири/ месеца
на основание чл. 58, ал.1 вр. чл. 55 от НК.
Същото
не следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като освен формалното наличие на
условията, визирани в разпоредбата на чл.66 от НК (подсъдимият е неосъждан,
наложеното наказание е под три години лишаване от свобода ) за отлагане на
изпълнението му, данните за личността на подс. С. Н. са добри, същият е
студент, поради което при решаване на въпроса за неговото изпълнение съдът
счете, че за поправянето на дееца и за постигане целите на наказанието не е
необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно. При определяне на изпитателния
срок, съдът не счете за необходимо да го определи над минималния предвиден размер от три
години, както с оглед размера на
наказанието, така и поради личността на дееца.
3.
За извършеното от подсъдимия С. Н. престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл. 130, ал.2 . от НК
се предвижда наказание лишаване
от свобода до една година или пробация, като с оглед императивната
разпоредба на чл. 373, ал.2 НПК наказанието следва да бъде определено при
условията на чл.58а от НК.
Съобразявайки естеството на
увредата, необремененото съдебно минало
на дееца, фактът на обучението му, изразеното съжаление за извършеното и обстоятелството, че спомогна за разкриване
на обективната истина по делото и своевременното приключване на производството
съдът прие, че адекватно на личната степен на обществена опасност на дееца се
явява наказанието пробация, а на основание чл. 58а, ал.4 вр. чл.55а, ал.1, т.2,
б. „в” от НК на подс. С. Н. за посоченото престъпление следва да бъде заменено наказанието
„пробация” с наказание „глоба”, като размерът й бъде определен над минималния,
но под средния, предвиден в закона – 200 ( двеста) лева.
Тъй
като и трите престъпления, за които бяха наложени наказания, са извършени в
условията на реална съвкупност ( подсъдимият ги е извършил преди да бъде осъден
за което и да от тях с влязла в сила присъда) и са против личността на различни
граждани, което води до неприложимост на института на продължаваното
престъпление ( чл. 26, ал.6 от НК), съобразно разпоредбата на чл. 23, ал.1 от НК съдът след като определи
наказание за всяко престъпление отделно, наложи най – тежкото от тях. В случая
това е наказанието за престъплението по чл.131, ал.2, т.2 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно „лишаване
от свобода” за срок от 2 /две/ години, изпълнението на което бе отложено на
основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от 4 /четири/ години, считано от влизане
на присъдата в сила, като за засилване на превантивното и превъзпитателно
въздействие на наказанието върху дееца и на основание чл. 23, ал.3 от НК съдът
присъедини към него и наказанието „глоба” в размер на 200 ( двеста) лева.
Именно възрастта на дееца,
проявеното желание за обучение и съдебното му минало мотивираха съдебният
състав да не приложи разпоредбата на чл. 24 от НК по отношение на подс. С. Н.
за увеличаване на наложеното му наказание лишаване от свобода за престъпленията
по чл.131, ал.2, т.2 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.131, ал.1, т.12 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК , но конкретната степен на обществена
опасност на трите престъпления с еднородна насоченост ( и самият им брой),
както и обстоятелствата при извършването им ( описани по-горе в настоящите
мотиви) дадоха основание на съда да приложи разпоредбата на чл. 67, ал.3 от НК.
Конкретната картина на престъплението – след посещение на питейно увеселително
заведение с компания, в тъмната част на денонощието, в празничен ден ( събота) –
води до извод, че за засилване на предупредителното и превъзпитателно
въздействие на наказанието и най - вече да
се отнеме на подсъдимия възможността да върши други престъпления, най - адекватна
в случая се явява пробационната мярка, предвидена в чл. 42а, ал.2, т.3 от НК - „ограничения в
свободното придвижване” – като в частност на подсъдимия С. Н. следва да бъде
наложена забрана да посещава обществени заведения, в които се предлагат
алкохолни напитки за периода от 00.00ч. до 08.00ч. на денонощието. Така
определената забрана не би рефлектирала върху възможността подсъдимият да
продължи обучението си във връзка със завършването на висшето му образование с
каквато цел той пребивава в гр. С. ( дори напротив – би способствала учебния
процес), а същевременно би свела до минимум възможността от рецидив на
противоправно поведение с подобна като настоящата насоченост за в бъдеще. Ето
защо и на посоченото основание в рамките на определения по реда на чл. 66, ал.1
от НК изпитателен срок от 4 / четири / години на подс. С. Н. бе наложена забрана да посещава
обществени заведения, в които се предлагат алкохолни напитки за периода от
00.00ч. до 08.00ч. на денонощието.
ІІ. По отношение на подс. Н. Н.:
За извършеното от
подсъдимия Н. Н. престъпление по 325, ал.1 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода до две години или с
пробация, както и с обществено порицание. Съобразно наказуемостта на деянието,
съпоставена с формата на вина – умисъл, фактът, че деецът не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност, и с деянието
си не е причинил съставомерни имуществени вреди, следва извод, че е
налице кумулативната даденост на
предпоставките за приложение на института, предвиден в чл.78а, ал.1 от НК - освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. Поради изложеното съдът освободи на осн.
чл. 78а, ал.1 от НК подс. Н. Н. за
извършеното престъпление по чл. 325, ал.1 от НК от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, като по отношение на размера му съобрази
от една страна фактът на липсата на трудови доходи на дееца, а от друга –
естеството на хулиганската проява, нарушаваща установения правопорядък чрез
засягане телесната неприкосновеност на друго лице, т.е. завишената степен на
деянието.В този аспект справедливо и съответно на обществената опасност на
деянието и положителните данни за дееца съдът счете налагането на
административно наказание „глоба” в размер над минималния, но под средния,
предвиден в чл. 78а, ал.1 от НК, а именно 1 500 лв. ( хиляда и петстотин
лева).
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 189,ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия С. Н.
бяха възложени направените в производството
разноски по обвиненията, по които бе признат за виновен в размер на 50.00лв. /петдесет
лева/ и сумата от 5 лв. за служебно
издаване на 1бр. изпълнителен лист.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК подс. Н. Н. бе осъден да заплати в полза на
Държавата единствено сумата от 5 лв. за служебно издаване на 1бр. изпълнителен
лист, тъй като по обвинението по чл. 325, ал.1 от НК по делото не са направени
разноски.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На основание чл.53, ал.1,
б. „а” от НК съдът отне в полза на Държавата веществено доказателство по делото
– 1 бр. дървена бухалка, тъй като вещта принадлежи на дееца и е послужила за
извършването на умишлени престъпления, а вещественото доказателство –
биологични следи, поставени в бял хартиен плик, запечатан с картон серия А №
006324, постанови да се съхранява в кориците на делото.
Мотивиран от изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ
в СГС: