№ 12884
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20241110142446 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411, изр.
2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът *********************** твърди, че на 12.08.2022г. около
18.55ч. водачът Ц. Г. Б. , управлявайки л.а. „БМВ“ мод.“Х5“ с рег. № ********
движейки се по АМ „Тракия“ с посока на движение към град София , в
района на 48-ми километър , поради несъобразена скорост с интензивността
на движението, реализира ПТП с предходно движещия се л.а. „Тойота“, мод.
„Корола“ с рег. № **********. Вследствие на ПТП били нанесени материални
щети по двата автомобила.
Ищецът поддържа, че а-л „Тойота Корола“ е бил застрахован в ищцовото
дружество на основание автомобилна застраховка „Каско Стандарт“ със
застрахователна полица № ************* с валидност от 00часа на 23.02.22г.
до 23.59ч. на 22.02.23г. Твърди се, че по отношение на а-л „БМВ“ с рег. №
************ била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена със З**************, със срок на валидност от
11.07.22г. до 10.07.23г.
Твърди се с исковата молба, че ПТП енастъпило по вина на водача на
застрахования при ответника автомобил , което било видно и от протокола за
ПТП №1853176/12.08.22г. За нанесените щети водачът на застрахования при
1
ищеца автомобил подал заявление за изплащане на обезщетение, като бил
изготвен и опис на претенция под № 51-01300-9668/22/15.08.22г., в която
увредените части били подробно описани в 43точки. С доклад по щета №
470422222243910 от 21.06.23г. ищцовото застрахователно дружество одобрило
и изплатило застрахователно обезщетение в размер на 20 840,71лева, като с
преводно нареждане от 27.06.23г. сумата била изплатена на ТМ“ Ауто“ЕООД-
дружеството, извършило ремонта на увредения автомобил. Поддържа, че с
писмо с изх. № 352/07.02.24г. ответникът бил поканен да заплати обезщетение
по процесната щета заедно с ликвидационни разноски от 25лв., като писмото
било получено на 12.02.24г., като с писмо от 12.03.24г. ответникът отказал
плащане по щетата.
Счита, че на осн. чл. 411 КЗ в качеството си на репарирал вредите
застраховател има правото да възстанови заплатеното от застрахователя на
виновния водач по застраховка „ГО“, встъпвайки в правата на увредения.
Поддържа , че са доказани юридическите факти, необходими за възникване на
регресното му право: водачът на МПС, застраховано при ответното
дружество не е спазил правилата на ЗДвП и е реализирал ПТП; към датата на
ПТП е бил налице валиден застрахователен договор за имуществено
застраховане между ищеца и увреденото лице с период на покритие към
датата на настъпване на вредите, както и от протокола за ПТП и от справка от
Гаранционния фонд било установено, че ответното дружество и деликвента
са били във валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. С оглед извършеното от
ищезца заплащане и отказа на ответника да възстанови щетите, предявява
настоящата искова претенция за сумата от 20 865,71лева- платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско стандарт“ и
ликвидационни разноски, заедно с мораторна лихва за забава за периода
13.02.24г.- 10.07.24г. в размер на 1189,95лв., заедно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
Ответникът ************* оспорва исковете, като поддържа, че
събитието не е настъпило поради виновното и противоправно поведение на
застрахования при него водач, че платеното от ищеца обезщетение надхвърля
размера на действителните вреди, както и вземането за ликвидационни
разноски. Оспорва твърдяния с исковата молба механизъм на произшествие,
като счита и че същият не е доказан от представените към исковата молба
2
доказателства. В условията на евентуалност релевира възражение за
съпричиняване от страна на водача на л.а. „Тойота“ с рег. № ************.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С определение от 16.01.2025 г. за безспорни са обявени следните
обстоятелства: че ищцовото дружество е застраховател по имуществена
застраховка на а-л „Тойота Корола „ с рег. № ******* с покритие към датата
на събитието ; че ответното дружество е застраховател по валидно
застрахователно правоотношение към същата дата на гражданската
отговорност на водача на МПС „БМВ Х5“ с рег. № ************; че
ищцовото дружество е заплатило твърдяната с исковата молба сума в полза
на сервиза, извършил ремонта на застрахованото при ищеца МПС , както и
досежно размера на ликвидационните разноски. Ето защо и на основание чл.
153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.
От представения протокол за ПТП, уведомлението за щета и от
3
изготвената автотехническа експертиза се установява следният механизъм на
произщшествието: на 12.08.22г. около 20.00ч. а-л „Тойота Корола“ се движи
по АМ“Тракия“ с посока от град Бургас към град София в лява пътна лента,
като зад автомобил „Тойота“ се движи а-л „БМВ Х5“ с рег. № ************.
При достигане на колона от автомобили в района на 48км. Водачът на а-л
„Тойота“ намалил рязко скоростта и се отклонил надясно. При наличието на
рязко намаляващата скоростта колона от превозни средства водачът на а-л
„БМВ“ също предприел спасителна маневра и се отклонил надясно,
вследствие на което осъществил съприкосновение с намиращия се пред него
а-л „Тойота“. Според вещото лице по техническата експертиза щетите по а-л
„Тойота“, отразени в протокола за ПТП , посочени в заключението като преден
ляв калник, заден ляв калник, предна лява врата и други се намират в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. Стойността ,
необходима за възстановяване на л.а. „Тойота Корола“, изчислена на база
пазарни цени към датата на ПТП вещото лице е изчислило на 21 942,56лева.
Според заключението на вещото лице от техническа гледна точка и от
приложените доказателства може да се направи извод, че причина за
настъпване на произшествието е поведението на водача на ла. „БМВ“ с рег. №
******** който е управлявал превозното средство със скорост и дистанция ,
при които не е имал възможност да спре в рамките на опасната зона , без да
настъпи съприкосновение с намиращия се пред него и вдясно л.а. „Тойота
Корола“. Ударът според вещото лице не е бил предотвратим за водача на а-л
„Тойота Корола“, тъй като същият се е намирал пред ударилия го лек
автомобил „БМВ“. Произшествието не е било предотвратимо за водача на а-л
„Тойота“, тъй като същият се е отклонил на дясно и ударът за него е бил с
внезапен характер.
В показанията си пред съда св. Т. Ч. заявява, че при движение с 80-
90км./ч. по АМ“Тракия“ в лява лента, поради огромен трафик и колона от
автомобили, която е започнала да спира рязко, е започнала да предприема
същите действия. Докато намалявала скоростта , видяла идващ отзад
автомобил, който се движи с висока скорост , като преди това започнал да
мига сензор на автомобила й , който сигнализирал за опасната близост на друг
автомобил в задната част. В този момент, за да избегне удара , предприела
маневра – движение леко надясно с автомобила си, след което усетила удар от
автомобила, който се движил зад нея. След ударът автомобилът й спрял
4
диагонално. Щетите по автомобила й били в задна лява част – задна врата и
предна и предна –малко. Била в шок и се обадила на 112.
В показанията си пред съда св. Ц. Б. заявява, че на посочената дата се е
движил в лявата пътна лента на АМ“Тракия“, като водачът на ударения от него
автомобил бил спрял в лявата лента преди удара. Имало интензивен трафик,
като преди водача имало бус, който успял да избегне удар със спрелия
автомобил в лява лента, но водачът на „БМВ“ не могъл. Заявява, че
управлявал автомобила си със скорост около 120км.ч., като щетите по другия
автомобил били отзад в ляво, а по управлявания от него – в предна дясна част.
Преди удара задействал спирачната уредба, но не успял да спре. Водачът на
другия автомобил бил спрял в момента на удара.
В съдебно заседание след разпита на свидетелите , вещото лице е
допълнило заключението, като е заявило, че ако водачът на л.а. „Тойота“ не
бил предприел спиране, е щяла да настъпи верижна катастрофа, както и че е
единствена причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на а-л
„БМВ“. Посочило е още, че дистанцията на а-л „Тойота“ е била съобразена,
тъй като няма удар със стоящо пред автомобил „Тойота“ МПС , а именно
задният автомобил не се е движил със скорост, съобразена с необходимата
дистанция , при която ако възникне опасност, водачът на а-л „БМВ“ да може
да спре , без да настъпи удар в движещия се пред него автомобил.
Съдът намира за установен и доказан изложения в исковата молба
механизъм на ПТП , както от протокола за ПТП, така и от изслушаното и
прието заключение на вещо лице по Съдебно-техническа експертиза , което
съдът кредитира като обективно и безпристрастно, изготвено от лице,
разполагащо с нужния опит и специални познания, а така също и от
показанията на двамата разпитани по делото свидетели , които потвърждават
възприетия от вещото лице механизъм на произшествие.
Съдът намира, че събитието е настъпило поради виновното /доколкото
не се твърди и установява обратното/ и противоправно поведение на водача на
МПС „ БМВ Х 5“ с рег. № ************ , който при движение и
несъобразявайки се положението на останалите пътни превозни средства е
предприел маневра, не е спазил необходимата дистанция , и е осъществил
съприкосновение - удар в задна лява част на движещия се пред него
автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ********** , при което по последния са
5
причинени материални щети по средни пазарни цени в размер според
заключението на вещото лице от 21942,56 лева .
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените
доказателства, гласните доказателствени средства и заключението на САТЕ
съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното и противоправно
поведение единствено на водача на застрахованото при ответника МПС, от
което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при
ищеца лек автомобил.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За
отговор на въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната
практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от
08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно
предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига
то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно
стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при
съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази
цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в
размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този
смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г.
на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната
отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на
вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ средната пазарна стойност на ремонта
на щетите възлиза на 21942,56лева, като заплатеното от ищеца е по-ниско от
средната пазарна стойност на реално причинените щети. Регресното вземане
възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и
6
на извършеното плащане, а в случая - в размера на плащането. Или
предявената претенция в размер общо на 20 865,71 лева следва да бъде
уважена изцяло. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва
да бъде изцяло уважен, като върху вземането следва да се присъди и законната
лихва от подаване на исковата молба до погасяването. Недоказано , а оттам и
неоснователно се явява възражението на ответника за съпричиняване на
резултата от водача на застрахования при ищеца л.а., доколкото по делото не е
ангажирано нито едно доказателство в тази посока, а от наличните такива
това не се установява.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва
да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период. Съдът формира правни изводи за
наличие на главен дълг.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска
отговорност/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение
без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането,
не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и
моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на
регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този случай
моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава
не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо
покана. От представената обратна разписка се установява, че покана е
отправена и получена от ответника на 12.02.2024 г. Съгласно специалната
разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ, застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото
обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата
съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг.
412, ал. 2 КЗ/. В случая не се твърди получената преписка да не е съдържала
всички необходими документи. Срокът, който се брои на дни, започва да се
брои от деня, следващ събитието, а когато последният ден от срока е
неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден - чл. 72, ал. 1
и 2 ЗЗД. Ответникът е следвало да извърши плащане в срок до 12.03.2024 г.-
7
когато е налице отказ за заплащане / л.31 от делото/. След тази дата изпада в
забава.
За периода 12.03.24г. – 10.07.2024 г. размерът на мораторната лихва,
определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 966,19 лева, поради
което искът следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за горницата
до пълния предявен размер от 1189,95лева.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски, съразмерно на
уважените искове , които възлизат на 3909,92лева /за държавна такса,
депозити за САТЕ и свидетел, и възнаграждение за адвокат/ съобразно
представен по делото списък и доказателства за извършване на разноски.
Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение с оглед цената на
исковете, фактическата и правна сложност на делото, обема на процесуални
действия , извършен от процесуалния представител на ищеца.
С оглед частичното отхвърляне на акцесорната претенция, право на
разноски има и ответната страна. Същата не е доказала разноски в определен
размер за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което съразмерно на
отхвърления иск, дължимите разноски за заплатен депозит за вещо лице и
свидетел, следва да се присъдят в размер от 3,91лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ************, ЕИК: ************ , със седалище и адрес на
управление: гр. *********** да заплати на *********************** с
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. ************ на
основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 20 865,71 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „Тойота
Корола“ с рег. № ********** , причинени от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 12.08.2022 г., на АМ“Тракия“ с посока на
8
движение към гр. София , в района на 48-ми километър, заедно със
законната лихва от 17.07.2024 г. до погасяване на задължението , както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 966,19 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 12.03.2024 г. –
10.07.24г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за забава за сумата
над уважения размер от 966,19лв. до пълния предявен размер от 1189,95лева и
за периода 13.02.24г.- 11.03.24г.
ОСЪЖДА ************, ЕИК: ************ , със седалище и адрес на
управление: гр. *********** да заплати на *********************** с
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. ************ на
основание чл. 78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер общо на 3909,92лева
– за заплатени държавна такса, депозит за експертиза, свидетел, и адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА *********************** с ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление гр. ************ да заплати на ************, ЕИК:
************ , със седалище и адрес на управление: гр. *********** , на осн.
чл. 78, ал.3 ГПК разноски по делото за депозит за вещо лице и свидетел,
съразмерно на отхвърления иск, в размер на 3,91лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9