Р Е
Ш Е Н
И Е № 55
гр. Кюстендил,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на шестнадесети юни
през двехиляди и
петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ваня Богоева
при секретаря Л.Н.
като разгледа
докладваното от съдия Ваня Богоева т. д. № 143
по описа за 2013 г.
на КОС и, за да се произнесе взе предвид:
„Банка ДСК” ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска” №
19 със съдебен адрес *** е предявило против Б.Д.Т. с адрес ***, починал в хода
на делото и като правоприемник
конституирана преживялата го съпруга А.А.Т. с адрес *** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.
1 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответницата, че ищецът има
спрямо нея следните вземания:: за сумата от 31 733, 23 евро представляваща главница., за сумата от 5 121, 07 евро представляваща договорна лихва за периода от
Ответникът е оспори исковете като
неоснователни с довода, че представеното извлечение от сметка не е редовен от външна страна документ, като
основно доводите са свързани с извлечението
от сметка. Счита, че не са конкретизирани обстоятелствата относно претендираната пресрочна изискуемост, като
според ответника не ставало ясно дали се касае за т. н. «автоматично4
настъпване на пресрочна изискуемост или същото е обусловено от изявление на
банката до длъжника. Направено е възражение за нищожност на чл. 7 от договора,
чл. 2 от допълнителното споразумение и чл. 9.4 от Общите условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, поради противоречието им с чл. 143
от Закона за защита на потребителите, на
които банката основава едностранното определяне на лихвата, респективно увеличения от нея основен банков лихвен
процент.Счита за нищожни тези клаузи, поради неравноправност спрямо тях на
текста на същите
КОС
след преценка на доказателствата по делото и при условията на чл. 235, ал. 2 и
3 от ГПК, приема за установено следното :
Кюстендилският районен съд по ч. гр.д.№
1180/2013 г. е издал на основание.чл.417,
т.2 от ГПК в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение срещу първоначалния
ответник, за заявеното от банката на
Длъжникът е подал възражение в
законоустановения по чл. 414, ал. 1 от ГПК срок..
С приетите писмени доказателства горепосочените
договор за кредит, допълнително споразумение към него и Общите условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити се установява, че ищецът като
кредитодател е предоставил на Б.Т. кредит в
размер на 32 000 евро с краен срок за погасяване
Ищецът твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила на
От ищеца е изпратено писмо до
кредитополучателя изх. № 16528890804.06.2013 г., с което го уведомява, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, посочен е дължимият размер на
задълженията и е направено искане същите
да бъдат заплатени
От приетото по делото заключение
на в. л. И.Д., изготвил съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните и описании по горе писмени доказателства и заключение
на в. л.
.Предвид установената фактическа
обстановка следва да се приеме, че предявените установителни искове по реда на
чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК са основателни досежно вземането за
главница в размер на 31 733,23 евро и за заемни такси в разер на 394, 21
евро и следва да бъде уважен.
По делото безспорно установено
е, че ищецът и първоначалния ответник са обвързани от облигационно
правоотношение възникнало по силата на договор за банков кредит, допълнително
споразумение № 1 към него и приложимост
на общите условия, за което страните са постигнали съгласие. Ищецът в качеството
си на кредитодател е изправна страна, а кредитополучателят е неизправна страна,
предвид установеното неизпълнение на задължения по договора за внасяне на
дължимите месечни вноски. Приложима е клаузата на чл. 20.2 от общите условия
предвиждаща прессрочна изискуемост. Клаузата е ясна и предвижда настъпване на
предсрочна изискуемост при забава повече от 90 дни на която и да е вноска –
главница и/или лихви. От съществено значение в случая обаче за настъпване на
предсрочната изискуемост е наличието на надлежно отправено от кредитора и
достигнало до длъжника волеизявление за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита, което е задължително предвид възприетото в т.18 на ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК. Длъжникът е бил
- 2 -
уведомен за предсрочната
изискуемост, размера на задълженията си, като уведомяването е преди подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК. Преди това е настъпила изискуемост на остатъка
от главница и посочения размер на
заемните такси, чийто размери са установени от заключението на в. л. За
кредитора са налице вземания за главница и лихви същото следва да бъде признато по отношение
конституирания правоприемник на починалия в хода на делото ответник.
Изцяло неоснователен е и следва да
бъде охвърлен искът за признаване на
установено вземането за договорна лихва в размер на 5 121, 07 евро.
определена и дължима на основание чл. 7
от договора и чл. 2 от допълнителното споразумение, в което е постигнато
съгласие за размер на лихвата.
Съдът счита за нищожни клаузите на чл. 7 от договора, чл. 2 от допълнителното
споразумение и чл. 9.4 от общите условия
предвиждащи право на банката едностранно да променя и определяя годишния лихвен процент по кредита , през промяна на базовия
лихвен процент, приложим към датата на
олихвяването, както и да капититализира при условията на Наредба
№ 9 на БНБ неизплатените лихви по кредита, поради
противоречието им с чл.
143 от ЗЗП , като накърняващи
договорното равноправие. Нормата е заимствана от чл. 3 от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Самият ЗЗП е приет въз основа на тази директива, което
е упоменато в § 13а от ПЗР на Закон за защита на
потребителите, респ. според приложение № 2 от Директивата, същата се отнася и за финансовите
услуги,какъвто е и спорния кредитен договор.
Идеята на закона изхожда от
това, че потребителят се свързва с по-слабата икономически страна в това
правоотношение, който следва да бъде защитен, за да се улесни изграждане на
вътрешен пазар и свободно движение на стоки. Поради това той не следва да бъде
в позиция на неинформираност и не следва да бъде принуждаван да се съгласява с
установените предварително от продавача или доставчика на услуги, без да може
да повлияе на съдържанието им. Тази директива е
станала част от нашето вътрешно законодателство и е била в сила към момента на
сключването на договора за кредит . В член 2 от тази Директива е дадена легална
дефиниция на термини, които имат значение за решаване на настоящия казус.
Терминът "неравноправни клаузи" означава договорни клаузи, определени
в чл. 3, а именно, "когато дадена договорна клауза не е индивидуално
договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за
добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора".
Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително
и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза
са индивидуално договорени, не изключва приложението на настоящия член /3 от
Директивата/ към останалата част на договора, ако общата преценка на договора
сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че
клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, той следва да
докаже това с факти. В приложението към директивата се съдържа примерен и
неизчерпателен списък на клаузи, които се смятат за неравноправни. Такива
клаузи безапелационно са дискриминационните текстове в процесните договор за
банков кредит, допълнително споразумение и Общи условия, а именно: окончателно
обвързване на потребителя с условия, които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора; даване право на продавача или
доставчика да изменя едностранно условията на договора без основателна причина,
което е посочено в самия договор; даване право на продавача или доставчика да
изменя едностранно и без основателна причина характеристиките на доставения
продукт или услуга /в случая лихва/; допускане цената на стоките да се определя
към датата на доставката им или разрешаване на продавача на стоки или доставка
на услуги да увеличава цената, без в двата посочени случая да се даде съответно
право на потребителя да се откаже от договора в случай, че смята окончателната
цена за твърде висока спрямо първоначално договорената при сключване на
договора. В точка 2 от Приложението на Директивата изрично се посочва, че тези правила се отнасят и за
доставчиците на финансови услуги.
Банката следва да установи, че оспорените от
ответника клаузи не са били предварително подготвени от нея, респективно че длъжникът е имал договорната свобода предварително да ги обсъди.
Доказателства в тази насока не са представени, а и ищецът не е навел такива
твърдения.
На второ място, налице са неравноправни
клаузи и по смисъла на чл. 143, т. 12 от ЗЗП, съгласно който неравноправна клауза е тази,
която дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора. В настоящия случай, цената на услугата,
т.е. лихвата, която ищците ще заплащат за срока до края на договора се завишава
многократно. За тях като потребители не е уговорена в договора нарочна
възможност при такива хипотези да се откажат от договора за кредит.
С оглед на изложеното искът за
признаване на установено съществуване на
вземане за договорна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Нищожните клаузи не са породили валидно
задължение за длъжника, поради което не може а става въпрос за неизпълнение,
респективно за ищеца не е породено вземане в претендираните размери.
.Предвид частичното уважаване на установителните искове на ищеца
следва да се присъдят сторените разноски в заповедното производство 1 567,
31 лева и 1 233, 66 лева., предвид т.12 от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС на РБ.
Водим от горното, КОС
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА на основание
чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за установено по отношение на А.А.Т. с адрес *** като правоприемник на
починалия в хода на делото ответник Б.Д.Т. с адрес *** съществуването на парични вземания на кредитора му Банка ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Оборище”, ул. „Московска” № 19 със съдебен адрес ***, както следва:: за сумата
от 31 733, 23 евро представляваща главница дължима по договор
за кредит от
ОСЪЖДА на А.А.Т.
с адрес *** да заплати на Банка ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19 със съдебен адрес *** сумите
от 1 567, 31 лева и 1 233, 66 лева разноски сторени в заповедното производство
по ч. гр. д. № 1180/2013 г. на КРС.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: