Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Р., 05.01.2022 г.
В И М Е
Т О НА Н А Р О Д А
Р.ският районен
съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН А.
при секретаря М.М.,
като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 1002 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правна квалификация
чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на .г.,
около 10:35 ч., в гр. Р. е настъпило пътно – транспортно произшествие, при
което л. а., марка и модел „М.“, с peг. № ., движейки
се по ул. „Р.Д.“, с посока на движение към гр. П., управляван от Б.К.А.,***,
при неспазване на достатъчно разстояние, блъска движещия се пред него л. а.,
марка и модел „М.П.“, с peг. № ., управляван от А.Д.Г.,
като в автомобила, с поставени предпазни колани, са се намирали и двете деца на
А.Г. - А.А.Г. и С.А.Г..
За пътния инцидент бил съставен
протокол за ПТП с № .от .г., като е образувано и административнонаказателно
производство. От протокола било видно, че виновен за настъпване на процесното ПТП бил водачът на л. а., марка и модел „М.“, с peг. № . - Б.А., който имал сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ със З. „О.– З.“ АД, съгласно застрахователна полица № .,
с период на валидност от 31.12.2019 г. до 30.12.2020 г.
Непосредствено след пътния инцидент
двете деца били откарани от екип на ЦСМП в Спешно отделение в МБАЛ „Р.
Ангелова“ АД, гр. П., като А.Г. била с оплаквания от силни болки в областта на
главата, а С.Г. - със силни болки в коремната област. След извършените прегледи
лекарите констатирали наличието на контузия на главата при А.Г., както и
зачервяване и кръвонасядане в лява зигоматична област – 6 - 7 см в диаметър, като детето имало
и оплаквания от сънливост, отпадналост, болки в главата, световъртеж и
замаяност.
По отношение на С.Г., след прегледа
лекарите установили, че детето е с контузия на коремната стена, като имало
оплаквания от силни болки в корема, отпадналост и повишена раздразнителност.
Инцидентът дал отражение и на
психиката на пострадалите деца, като те страдали от нарушения на съня и
изпитвали страх от возене в автомобил.
С молба с вх. № 99-2403/18.03.2020
г., ищците завели писмена претенция на основание чл. 380 от КЗ, с която
поискали изплащането на застрахователно обезщетение от застрахователя на
виновния водач, но в тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, изтекъл на
18.06.2020 г., застрахователят не се произнесъл, поради което молят съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата А.А.Г. чрез нейния баща и законен представител А.Д.Г. сумата
от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди -
болки и страдания, претърпени при настъпването на застрахователно събитие по
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
застрахователна полица № ., а именно - пътнотранспортно произшествие, настъпило
на .г. в гр. Р., ул. „Р.Д.“, на кръстовището с ул. „Д.“, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 18.03.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Моли, наред с това, съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца С.А.Г. чрез
неговия баща и законен представител А.Д.Г. сумата от 6000,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и
страдания, претърпени при настъпването на застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, застрахователна полица
№ ., а именно - пътнотранспортно произшествие, настъпило на .г. в гр. Р., ул. „Р.Д.“,
на кръстовището с ул. „Д.“, с посока на движение от гр. Кюстендил към гр. П.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.03.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковата претенция по
основание и размер.
Твърди, че в случая не са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество, като
оспорва твърденията, изложени в исковата молба, че двамата ищци са пострадали
вследствие на процесното ПТП, настъпило на .г., като
в случая не бил съставен и констативен протокол за ПТП.
Наред с това, ответникът оспорва и
твърдението, че в резултат на процесното ПТП за
ищците са възникнали описаните в исковата молба като вид и характер увреждания.
В случай, че съдът приеме за
настъпили така описаните увреждания, оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между претърпените неимуществени вреди и настъпилото ПТП.
Твърди, че водачът Б.К.А. нямал вина
за настъпване на произшествието, като се оспорва и механизмът на настъпване на
ПТП.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД от страна на ищците, твърдейки, че същите са допринесли за настъпване
на вредоносния резултат, тъй като в нарушение на чл. 137в, ал. 1 и 2 ЗдВП и чл. 133, ал. 2 ЗдВП не са
били с поставен обезопасителен колан, както и в
допълнителна специална седалка, като по този начин телата им свободно са се
движели в купето на автомобила.
Твърди се и наличие на съпричиняване и от страна на родителя А.Г., който не е
упражнявал непрекъснат надзор над малолетните си деца и по този начин е създал
опасност за тяхното здраве.
Оспорва исковете и по размер,
твърдейки, че претендираното обезщетение е
изключително завишено по размер.
По изложените съображения, моли
исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищците, редовно
призовани, чрез упълномощен представител поддържат предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, чрез упълномощени представители моли съда да постанови решение, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, че
между ответното дружество З. „О.– З.“ АД и Б.К.А. е сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран
в полица № ., с предмет лек автомобил – „М.“, с peг.
№ ., със срок на застрахователното покритие от 31.12.2019 г. до 30.12.2020 г.
От приложените по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че на .г. е реализирано пътно-транспортно
произшествие с участието на лек автомобил „М.П.“, с peг.
№ ., управляван от А.Д.Г. и лек автомобил „М.“, с peг.
№ ., управляван от Б.К.А..
За настъпилото ПТП е съставен
протокол за ПТП № .г. от Р.Д.– мл. автоконтрольор в
РУ – Р., от който се установява, че вина за
настъпилото ПТП има водачът на лек
автомобил „М.“, с peг. № ., който при неспазване на
достатъчно разстояние от движещия се пред него лек автомобил „М.П.“, с peг. № ., го удря отзад, с което реализира ПТП с материални
щети.
Видно от представеното по делото
наказателно постановление № .г. на началника на РУ – Р., на водача Б.К.А. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева за извършено
нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП във връзка с настъпилото ПТП.
От представения по делото лист за
преглед на пациент от .г. се установява, че на същата дата ищцата А.Г. е
посетила ФСМП – П. след ПТП, настъпило в гр. Р. и при прегледа е установено
зачервяване и кръвонасядане в лява зигоматична област – 6 – 7 см в диаметър, без необходимост
от болнично лечение.
От представения по делото лист за
преглед на пациент от .г. се установява, че на същата дата ищецът С.Г. е
посетил ЦСМП – П. след ПТП, настъпило в гр. Р. и при прегледа е установено, че
е контактен и адекватен, без необходимост от болнично лечение.
С молба – претенция с вх. №
99-2403/18.03.2020 г. ищците чрез упълномощен представител са поискали от
ответното дружество изплащането на застрахователно обезщетение за претърпените
от тях неимуществени вреди вследствие на настъпилото ПТП в общ размер на
20 000,00 лева.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Б.А. и И.Д.,
която е баба на ищците.
От показанията на свидетеля Б.А. се
установява, че на процесната дата – .г., е участвал в
ПТП в гр. Р., на ул. „Р.Д.“, при което, управлявайки лек автомобил „М.“, с peг. № ., не е успял да намали скоростта си на движение и е
ударил в задната част движещия се пред него лек автомобил „М.П.“, с peг. № ., като впоследствие е установил, че водачът на
другия автомобил е спрял рязко, за да пропусне пешеходец, който е преминавал по
пешеходна пътека. Сочи, че в другия автомобил на задната седалка са се намирали
ищците, а на предната дясна седалка е имало възрастна жена. Според свидетеля
лекият автомобил „М.П.“, с peг. № . се е движел с
нормална скорост, като след инцидента двете деца били много уплашени и плачели,
като момиченцето имало кръв по носа.
От показанията на свидетелката И.Д.
се установява, че същата при настъпване на инцидента е била на предната дясна
седалка на лекия автомобил „М.П.“, с peг. № .. Сочи,
че при удара ищцата А.Г. си е ударила главата в шофьорската седалка и е получила
травма в областта на окото. След удара и двете деца са пищели, като С.Г. се е
напикал. След инцидента децата били откарани във ЦСМП – П., където лекарите
констатирали, че А.Г. има наранявания в областта на главата, по бузата и окото,
а С.Г. имал наранявания в областта на корема. След инцидента С.Г. се оплаквал
от болки в корема в продължение на три месеца и започнал да се напикава,
получил и нервни пристъпи и започвал да плаче по незначителни поводи. И двете
деца изпитвали страхове. Възстановяването на А.Г. продължило три месеца, като
вследствие на инцидента едното ù око започнало да сълзи, за което
ù изписали капки и мехлем.
По делото е назначена и изслушана комплексна
съдебно – автотехническа и медицинска експертиза, от
заключението по която се установява, че от
техническа гледна точка основната причина за настъпилото ПТП е в действията на
водача на л. а. „М.“, тъй като предвид вида на удара - заден, както и
движението на двамата участници в района на натоварено кръстовище, при ясно
време и суха настилка, не е имало причина, поради която водачът на л. а. „М.“
да не подбере такава дистанция във функция на своята скорост, която да му
позволи да спре на безопасно разстояние зад л. а. „М.“, дори в случай на
аварийно спиране от водача ù.
Според вещото лице В. наличната
информация не позволява аналитичното определяне на точните скорости на МПС,
като при известни допускания би могло да се изчислят приблизителните им
стойности, като може да се приеме, че скоростта на л. а. „М.“ към момента на
инициален контакт с л. а. „М.“ е била в диапазона от около 20 км/ч до не повече
от 30 км/ч.
Според вещото лице Ч. в наличната по
делото медицинска документация на името на А.А.Г. са
отразени и описани следните травматични увреждания: „повърхностна травма на
други части на главата - зачервяване и кръвонасядане
в лява зигоматична (скулна,
ябълчна) област, като няма данни по отношение на
травматичното увреждане в лицевата област да е провеждано и назначено лечение.
Наред с това, травмата в лявата лицева област е в причинна връзка с
претърпяното ПТП на .г. Според вещото лице в случай на поставен обезопасителен колан, при обичаен ръст за възрастта на
пострадалата, получената травма не може да бъде обяснена. Ако се приеме, че
след ПТП пострадалата е била между предните две седалки, най-вероятно при
преминаването между които е получила травмата, то най-вероятно към момента на
удара между двата автомобила, същата е седяла в зоната около центъра на задната
седалка, без поставен обезопасителен колан. В
резултат от травматичното увреждане пострадалата е претърпяла физически болки и
страдания в периода на отзвучаване на травмата, който при конкретната травма е
бил с продължителност от около една седмица.
По отношение на ищеца С.А.Г. в наличната по делото медицинска документация е
отразено и описано следното травматично увреждане: „контузия на коремната стена“,
като няма данни по отношение на травматичното увреждане в коремната област да е
провеждано и назначено лечение. Травмата в коремната област е в причинна връзка
с претърпяното ПТП на .г. Обичайния ръст за възрастта на пострадалия
практически изключва възможността за правилно поставяне на стандартен обезопасителен колан, но същевременно с това дори при
сравнително лек ударен импулс, генерираните сили съществено биха придвижили
тялото на едно 2-годишно дете, което от своя страна налага условието за
настъпване на характерни травматични увреждания. Предвид липсата на такива
увреждания, както и данните за контузия в коремната област, вещите лица приемат,
че пострадалият е пътувал в л. а. „М.“, използвайки система за обезопасяване
(детско столче), с поставен обезопасителен колан в
зоната около коремната област.
В резултат от травматичното
увреждане пострадалият е претърпял незначителни физически болки и страдания в
периода непосредствено след травмата. Няма данни в резултат от тази травма да
са настъпили неблагоприятни последствия за здравето на пострадалото дете, като
не се очаква да настъпят такива и за в бъдеще. Периодът на отзвучаване на
конкретното травматично увреждане е бил с продължителност от няколко часа, до
не повече от едно денонощие.
Според вещите лица в наличната по
делото медицинска документация по отношение и на двете пострадали лица не са
налице данни за контактни увреждания - следи, белези и наранявания, които да са
характерни и да отразяват рисунъка, формата и размерите на контактната
повърхност на обезопасителни колани и системи за
обезопасяване, по телата на пострадалите.
По отношение и на двете пострадали
лица след първоначалните прегледи в Спешно отделение същите не са били
хоспитализирани, освободени са от лечебното заведение, без да е назначавана
терапия и да са назначени консултативни прегледи при лекари - специалисти. Не
са налице данни в материалите по делото, които да сочат за провеждано лечение,
контролни прегледи, консултации и проследяване на здравословното състояние на
ищците след датата на инцидента. Не са налице данни за провеждано
медикаментозно лечение при ищците.
В съдебно заседание при изслушването
им вещите лица сочат, че не може да бъде идентифициран конкретен предмет,
причинил травмата на ищцата А.Г.. Наред с това, по делото няма данни как са
били разположени децата в процесния лек автомобил, но
вероятно се касае за пътници на задната седалка.
От заключението по изслушаната съдебно – психологична експертиза се
установява, че процесното ПТП се е отразило силно
негативно върху психическото състояние на пострадалите деца и все още се
наблюдават последици от травмиращото събитие при А.Г.. Децата изпитват силен
страх дори от неща, от които преди това не са се страхували, сънуват кошмари,
отказват да се качат в автомобил, изпадат в истерия при качването в автомобил и
дори при незначително приближаване на друга кола. При С.Г., поради по-ниската
му възраст, периодът на възстановяване на психиката е бил около една година.
При А.Г. все още са налице последици от травмиращото събитие и все още не се е
възстановила психически напълно. Все още понякога сънува инцидента.
Според вещото лице не може да се
прогнозира какъв период от време е необходим за пълното възстановяване на
психиката на децата, като психичните травми могат да придобият дългосрочен и
доста тежък характер.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства и ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по
делото доказателствен материал, като показанията на
свидетелката И.Д. прецени и по реда на чл. 172 ГПК. Съдът кредитира и заключенията
по приетите комплексна съдебно – автотехническа и
медицинска експертиза и съдебно - психологична експертиза, като компетентно
изготвени от вещи лица, в чиято безпристрастност съдът няма основания да се
съмнява.
Приетото
за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432,
ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо когото деликвентът е
отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на вредите спрямо
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахован по който е деликвентът – правната фигура на прекия иск. За да бъде
уважен искът по чл. 432, ал. 1 КЗ, следва да се
установи наличието на следните предпоставки: 1) валиден към датата на събитието
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между
ответника и виновния водач; 2) противоправно деяние
на водача на лекия автомобил, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“; 3) неговата вина; 4) настъпили за ищеца
неимуществени/имуществени вреди; 5) причинна връзка между противоправното
поведение и претърпените вреди.
Отговорността на застрахователя по
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди към третите увредени от
застрахования лица е тъждествена по обем и съдържание с отговорността на прекия
причинител на вредите. Ето защо и застрахователят дължи на увредения това,
което би му дължал деликвентът по правилата на деликтната отговорност.
На първо място следва да се посочи,
че в производството се доказа, а и не се спори, че за лек автомобил „М.“, с peг. № ., е налице договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен между ответното дружество и собственика на
посоченото МПС, която е валидна към момента на настъпване на процесното ПТП.
От събраните по делото доказателства
се установява и че на .г. е настъпило пътно – транспортно произшествие, при
което ищцата А.Г. е получила следните травматични увреждания: „повърхностна
травма на други части на главата - зачервяване и кръвонасядане
в лява зигоматична (скулна,
ябълчна) област“, а ищецът С.Г. е получил травматично увреждане: „контузия на коремната
стена“. Механизмът на ПТП-то, вредите и причинната връзка между тях се
установяват от приетите по делото писмени доказателства, събраните по делото
гласни доказателствени средства, приетите съдебно
психологична експертиза и комплексна съдебно – автотехническа
и медицинска експертиза, като от заключението по последната се установява, че
причина за настъпване на процесното ПТП е, че водачът
на застрахованото МПС е нарушил задължението си подбере такава дистанция във
функция на своята скорост, която да му позволи да спре на безопасно разстояние
зад движещия се пред него лек автомобил.
Настоящият съдебен състав намира, че
при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат
взети предвид следните правнорелевантни
обстоятелства: характера, вида и тежестта на претърпените от ищците телесни
увреждания от пътно-транспортното произшествие, установени със заключението на
приетата по делото комплексна съдебно – автотехническа
и медицинска експертиза, а именно: по отношение на ищцата А.Г. - повърхностна
травма на други части на главата - зачервяване и кръвонасядане
в лява зигоматична (скулна,
ябълчна) област, а по отношение на ищеца С.Г.
- контузия на коремната стена; продължителността
на претърпените от ищците във връзка с травмата болки и страдания и тяхната
интензивност, като в тази връзка съдът съобразява заключението по изслушаната
съдебно – психологична експертиза, от което се установява, че процесното ПТП се е отразило силно негативно върху
психическото състояние на пострадалите деца, причинявайки силен страх, кошмари,
отказ за качване в автомобил, истерия при качване и при незначително
приближаване на друга кола, както и създадения на ищците битов дискомфорт, начинът на причиняване на телесните увреждания
и възрастта на ищците към датата на ПТП. При съобразяване на горните
обстоятелства и предвид отразеното в заключението на вещото лице по изслушаната
СПЕ, че все още се наблюдават последици от травмиращото събитие при по-голямото
дете А.Г. и то не се е възстановило напълно психически, за претърпените болки и
страдания от физическо естество по преценка на настоящия съд на ищцата А.Г. следва
да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000,00 лева,
а на ищеца С.Г. следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 3500,00 лева, съответстващо на общовъзприетото
понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
С отговора на исковата молба ответникът
е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено
увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Приложението
на това правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за
настъпване на увреждането, т. е., когато е налице причинна връзка между негови
действия или бездействия и вредоносния резултат. При произнасяне по
възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат, от съществено значение е конкретното проявление на
действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и
непосредствена причина за настъпилите вреди. При обективното съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД намаляването на
дължимото от деликвента обезщетение не e обусловено
от преценката дали е налице виновно и противоправно
поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г., в която е
акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от
непозволено увреждане – допринасяне от страна на увредения за тяхното
настъпване и пряка причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат. Изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в
неговото неоправдано игнориране, това поведение съставлява обективен принос,
който е противоправен и е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, последица от реализираното пътно – транспортно
произшествие.
В разглеждания случай, в хипотезата
на обезопасяване на пътуващо в превозно средство малолетно дете съществува
детайлна уредба в ЗДвП относно обезопасителните
системи за деца според възрастта, ръста и теглото им (чл. 137в, ал. 2 и чл. 137б),
както и забрана за превозване на деца под тригодишна възраст в МПС категория М1
(автомобили с до 8 седящи места – чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП), които не
са оборудвани със системи за обезопасяване (чл. 137в, ал. 3 ЗДвП).
По въпроса за приложение на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато малолетно дете допринесе за
настъпване на резултата, поради неупражнен надзор от родители, е налице
задължителна практика в ППВС № 17/1963 г. Наред с това, в решение №
44/23.06.2020 г. по т. д. № 1879/2019 г. на ВКС, І т. о., се приема, че
приносът се отчита и когато е резултат на неупражнен върху малолетното дете
надзор от родителите му, без да е от значение вината на упражняващия надзор,
като поведението на малолетния и на упражняващия надзор се преценява само с
оглед разграничение на вредите, причинени от увредения и от упражняващия
надзор. Приема се също в цитираната практика, че изводът за принос на
пострадалия следва да се основава на доказателства по делото, че вредите не
биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието
пострадалият е бил обезопасен.
Съобразявайки цитираната по-горе
съдебна практика, по отношение на ищеца С.Г. съдът, след анализ на събраните по
делото доказателства и предвид заключението по изслушаната комплексна съдебно –
автотехническа и медицинска експертиза, в което се
приема, че предвид липсата на характерни травматични увреждания и с оглед
контузията в коремната област, ищецът е пътувал в лекия автомобил в детско
столче с поставен обезопасителен колан, съдът приема,
че не е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е недоказано, поради
което предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 3500,00 лева и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 6000,00 лева като
неоснователен и недоказан.
По отношение на ищцата А.Г. съдът
приема, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат, вследствие липсата на поставен предпазен колан и детско столче на
малолетната ищца, респ. нарушение на разпоредбата на чл. 137б ЗДвП, като в тази
връзка съобразява заключението на вещите лица по комплексната съдебно – автотехническа и медицинска експертиза, според което при
правилно поставен обезопасителен колан не би следвало
да бъде причинена конкретната травма в лицевата област на главата на
малолетното дете.
Ето защо съдът приема, че е налице съпричиняване на вредата, но приносът на увреденото лице не
е тъждествен на приноса на делинквента и следва да
бъде определен в размер на 20%, като на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
определеното по правилото на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 5000,00 лева следва да бъде намалено на 4000,00 лева, съразмерно на
приноса - с 20%. В този размер предявеният иск по чл. 432 КЗ е основателен и
доказан, а за разликата до пълния предявен размер от 5000,00 лева подлежи на
отхвърляне.
По отношение на лихвата за забава в
практиката на ВКС се приема, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в
застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото
лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането. На основание чл.
493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т. е. от 18.03.2020
г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и
плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. Следователно претенцията
на ищците за заплащане на законна лихва за
забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди е основателна и доказана
за периода от 18.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
Ищците доказват направени разноски в
общ размер на 2590,00 лева, от които 440,00 лева - внесена държавна такса,
650,00 лева – депозит за вещи лица и заплатено адвокатско възнаграждение в общ
размер на 1500,00 лева.
С молба от 03.12.2021 г. процесуалният
представител на ответното дружество е
направил възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение. Съдът,
съобразявайки разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2 и 3 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира за
неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
заплатеното от ищцците адвокатско възнаграждение, тъй
като чл. 78, ал. 5 ГПК изисква прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, каквато не е налице в случая, преценявайки съотношението от
една страна между фактическата и правна сложност на делото и броя проведени
съдебни заседания и от друга - заплатеното адвокатско възнаграждение и
предвидения минимален размер, както и броя на предявените искове.
С оглед изложеното, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищците сумата от 1765,91 лева –
направени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Ответникът доказва направени разноски
в общ размер на 580,00 лева, от които 30,00 лева – депозит за призоваване на
свидетел, 400,00 лева – депозит за вещи лица и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, като от така посочената сума
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от 184,55 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
З. „О.– З.“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Г., с ЕГН: ********** чрез нейния баща и законен
представител А.Д.Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 4000,00 лева
(четири хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди - болки и страдания, претърпени при настъпването на застрахователно
събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
застрахователна полица № ., а именно - пътнотранспортно произшествие, настъпило
на .г. в гр. Р., ул. „Р.Д.“, на кръстовището с ул. „Д.“, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 18.03.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 5000,00
лева (пет хиляди лева) като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З. „О.– З.“ АД, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на С.А.Г., с ЕГН: ********* чрез
неговия баща и законен представител А.Д.Г.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 3500,00 лева (три хиляди и петстотин
лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и
страдания, претърпени при настъпването на застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, застрахователна полица
№ ., а именно - пътнотранспортно произшествие, настъпило на .г. в гр. Р., ул. „Р.Д.“,
на кръстовището с ул. „Д.“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 18.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер от 6000,00 лева (шест хиляди лева) като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З. „О.– З.“ АД, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Г.,
с ЕГН: ********** и С.А.Г., с ЕГН: ********* чрез техния баща и законен
представител А.Д.Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 1765,91 лева (хиляда
седемстотин шестдесет и пет лева и деветдесет и една стотинки) – направени
разноски по делото.
ОСЪЖДА А.А.Г.,
с ЕГН: ********** и С.А.Г., с ЕГН: ********* чрез техния баща и законен
представител А.Д.Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на З. „О.– З.“
АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** сумата от 184,55 лева (сто
осемдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки) – направени разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
Секретар: М.М.