Р Е Ш Е Н И Е
№ 1344
гр. Пловдив, 11 юли
2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ
състав, в открито заседание на 22, 06, 2022 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА П.
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от
председателя к. а. н. дело № 1177 по
описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 20 от 16, 03, 2022г., по
НАХД № 673/2021г. на РС гр. Асеновград, 4-ти наказателен състав е ОТМЕНЕНО НП № 21 -0239 -001414 от 14.09.2021г. на
Началник на РУ Асеновград към ОДМВР- Пловдив, с което на В.Б.А. , с ЕГН **********, с адрес *** е наложена глоба в размер на 100
лева сто лева, за нарушение по чл. 162, ал.1 от ЗДвП.
Касаторът – РУ Асеновград към ОДМВР-
Пловдив, чрез юк. Пенкова счита атакуваното решение за постановено в нарушение
на закона, издадено върху справка касаеща друг период , иска неговата отмяна , и
оставянето в сила на оспореното НП, като претендира и присъждане на ю.к. възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – А. , чрез
процесуалния си представител в писмено становище / л. 10/ по делото, счита
касационната жалба за неоснователнах и претендира присъждане на адв. възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което следва да се приеме за процесуално
допустима, а разгледана по същество за основателна.
От
фактическа страна РС е установил
, че жалбоподателят на 15.08.2021г. в град Асеновград, по улица „***” до № 27 бил
спрян за проверка, в хода на която била установена неговата самоличност,
качеството му на водач на МПС – лек автомобил „Ауди А4” с рег.№ ***, като при
справка било установено, че водачът е
влязъл в страната на 22.12.2020г., а свидетелството му за управление било издадено от Великобритания,
за което му бил съставен акт за установяване на административно нарушение, въз
основа на който впоследствие му било издадено и процесното НП.
Пред РС от издадената справка от
сектор „Български документи за самоличност” от ОД на МВР, за периода от
01.01.2021г. до 30.12.2021г било установено , че жалбоподателя няма данни за задгранични пътувания
и няма данни кога е влязъл в страната. Пред РС е бил разпитан като
свидетел актосъставителя и свидетеля по
съставянето на АУАН.
С обжалваното пред настоящата
инстанция решение, Районен съд е приел, че от събраните доказателства по
безспорен начин не се установява А. да е
влезнал в страната на 22,12,2020г., като в тая връзка не кредитира показанията
на двамата свидетели , служители от РПУ Асеновград и се е предоверил на
представена по делото справка от сектор „Български документи за самоличност” от
ОД на МВР, описана по-горе.
Решението е неправилно.
В случая следва да се констатира, че РС се е предоверил на представена по делото
справка от сектор „Български документи за самоличност” от ОД на МВР, но за
различен период и факта че лицето не е напускало страната през 2021г. , не
означава , че не е влезнало в страната на 22,12,20г. , така както твърдят двамата
свидетели.
Пред настоящата инстанция касаторът
представя справка / л. 5/ от която се
установява , че А. е влезнал в РБ на
22,12,2020г. в 15,49ч. на ГКПП Капитан Андреево.
Първоинстанционния съд при
постановяването на обжалваното в настоящото производство решение, в мотивите си
приема , че за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. не се доказват влизания
и излизания на жалбоподателя в страната, които да са регистрирани като време,
че наказващият орган не доказа, че твърдените 3 месеца управление на МПС със
свидетелство за управление на МПС, издадено от Великобритния, към и на
15.08.2021г. е извършено, тъй като няма данни кога точно жалбоподателят е влязъл
в страната, за да се приеме, че този 3 – месечен срок към момента на проверката
е изтекъл.
От друга страна РС е категоричен , че
съгласно нормата на чл. 162, ал.1 от ЗДвП, с издадено от Великобритания свидетелство за управление на МПС, може да
се управлява в РБ до 3месеца след влизането в страната.
Пред касационната инстанция
представеното писмено доказателство справка / л. 5/ от която се установява , че А.
е влезнал в РБ на 22,12,20г. в 15,49ч. на ГКПП Капитан Андреево не е оспорено и
няма пречка да се кредитира , още повече че същото кореспондира с показанията
на двамата свидетели , полицейски служители , разпитани в оз. пред РС.
Отделно от горното съдът следва да
посочи, че спорът между страните е
относно правилното приложение на материалния закон - чл. 162, ал. 1 от ЗДП и има ли допуснати съществени
процесуални нарушения от АНО.
Съгласно разпоредбата на чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство.
Административният орган обвързва
фактическото основание на НП с
констатациите в АУАН, които от правна страна са квалифицирани за нарушение на
чл. 162, ал. 1 ЗДв.П. Съгл. тази норма: "Българските граждани могат да
управляват моторни превозни средства на територията на Република България с
чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до
3 месеца от датата на влизането им в страната. "
От 31 януари 2020 г. Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия /"Обединеното кралство"/ не е член
на ЕС и на Европейското икономическо пространство /ЕИП/. От посочената дата до 31 декември 2020 г.
започва да тече 11-месечен преходен период, в който европейското
законодателство продължава да действа на територията на Обединеното кралство.
По време на преходния период двете страни имат възможност да договорят бъдещите
си взаимоотношения, като в случай на необходимост, периодът може да бъде
удължен еднократно при изявено желание от двете страни до 1 юли 2021 г.
От 01.01.2021 г. Обединеното кралство е
третирано като трета страна извън ЕС и ЕИП и спрямо него и в него ще спре да се
прилага правото на ЕС. Според данните от Министерство на вътрешните работи,
относно Брекзит на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия /www.
mvr. bg/, в рамките на преходния период /до 31.12.2020 г. / свидетелство за
управление на моторно превозно средство, издадено от Обединеното кралство, се
признава за СУМПС, издадено от държава членка на ЕС и лицата, притежаващи
такова, могат да го ползват, до датата му на валидност или до края на преходния
период, в зависимост от това коя от двете дати настъпи най-напред.
Случаят касае дата 15,08,21г. и пряка
последица от изтичането на тримесечния срок, /от 22,12,20г./ , визиран в
цитираната по-горе разпоредба е дерогиране
валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за
територията на Република България. Това не лишава водача от правоспособност да
управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на
страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното
законодателство. Следователно, управлението на МПС от водач в хипотезата на чл.
162, ал. 1 ЗДП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от
датата на влизането му в страната, е идентично на управление на МПС без
свидетелство за правоуправление. Издаването на СУМПС е предпоставено от
придобиване на правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът
трябва да притежава съответно свидетелство за управление, по арг. от чл. 150а
ал. 1 ЗДП.
Удостоверяване на правоспособността е
посредством валидно СУМПС, а в случай, че водачът не притежава такова
свидетелство, макар и придобил правоспособност, той е в невъзможност правомерно
да я установи. С изтичане на срока от три месеца, считано от датата на влизане
на територията на страната, СУМПС, издадено от Великобритания, не съставлява
валиден документ, удостоверяващ правоспособност за управление на МПС на
територията на РБ. Вероятно поради незнание А. не е предприел следващите се
законосъобразни действия за валидизиране на притежаваното от него свидетелство
по реда на чл. 162 , ал. 4 и 5 от ЗДП.
С оглед изхода на спора, А. следва да бъде осъден да заплати на ОД МВР
Пловдив юк. Възнаграждение в размер на 80 лева.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.
222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският
административен съд, ХІХ касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 20 от 16, 03,
2022г., по НАХД № 673/2021г. на РС гр. Асеновград, 4-ти наказателен състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21 -0239 -001414 от 14.09.2021г. на
Началник на РУ Асеновград към ОДМВР- Пловдив, с което на В. Б. А. , с ЕГН **********, с адрес *** е наложена глоба в размер на 100
лева сто лева, за нарушение по чл. 162, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В.Б.А. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Областна дирекция
на МВР гр. Пловдив ЮК. ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ в
размер на 80 лв.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: