№ 7
гр. Ловеч, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500442 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 260135/ 28.07.2021 година на Ловешкия
районен съд по гражданско дело № 1995/ 2020 година по описа на същия съд,
с което е признал по отношение на Д. В. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес град ******, съществуване вземане на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ******, за сумата 300 лева, главница; 50.20 лева – договорна
лихва за периода 09.09.2019 г. – 05.06.2020 г.; 7.19 лева мораторна лихва
върху непогасена главница за периода 10.09.2019 г. – 21.08.2020 г., ведно със
законната лихва, начиная от подаване на заявлението - 21.08.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, като в останалата част за сумата от
239.80 лева – възнаграждение по договор за поръчителство № 3599537/
08.08.2019г. ; 45 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочено задължение, предмет на Заповед № 712/ 28.08.2020 г., издадена по
ч.гр.д. № 1297/ 2020 г. на РС – Ловеч, претенцията е отхвърлена.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 263392/ 30.08.2021 година от
адвокат В. Н. Н. от АК - Ловеч, със съдебен адрес гр. ******, служебно
назначен особен представител на Д. В. П., против решение 260135 от
1
28.07.2021 год, постановено от Ловешкия районен съд по гр.д. .№ 1995/2020
година по описа на съда. Посочва, че решението постановено неправилно,
при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост.
Твърди, че няма доказателства процесното вземане да попада в обхвата
на представения договор за цесия от 02.03.2020г. и няма доказателства за
съобщаването й. Излага доводи за това, че съдът неправилно е приел, че с
исковата молба е съобщено за извършената цесия. В тази връзка излага
съображения, длъжникът не участва лично в производството и лично не е
получавал исковата молба. Счита, че извън правата и задълженията на
особения представител, е да получава уведомения за цесия.
На следващо място излага оплаквания, че въвел възражения, които не се
обсъдени в обжалваното решение.
На последно място твърди, че искът е неоснователен, тъй като видно от
приложените доказателства - Договорът за цесия е от 02.03.2020г., а
плащането на сумата от страна на „Файнешъл България" ЕООД е станало на
04.03.2020г. т.е. след като е прехвърлило вземането си и съответно това
плащане е направено без правно основание.
Моли да бъде отменено атакуваното решение в частта му, с която са
уважени исковете пред първата инстанция, и да бъде отхвърлен изцяло или
частично предявения иск, ведно с всички законни последици.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил е отговор вх. № 263519/
23.10.2021 година с пощенско клеймо от 20.10.2021 на въззивната жалба от
АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град ******, представлявано
от ЯН. Б. ЯН. чрез процесуален представител: юрк. Хр. Ат. Ат..
Счита, че въззивната жалба е неоснователна, недоказана и неотносима
към правния спор и, че първоинстанционният съд е постановил правилно и
законосъобразно Решение. Твърди, че длъжникът следва да се счита за
уведомен за цесията с исковата молба и не е налице пречка цедентът да
упълномощи цесионера, да извърши уведомяването на длъжника за
прехвърляне на вземането. Излага доводи, че цесията е надлежно съобщена на
особения представител на ответника. Цитира съдебна практика.
Твърди, че длъжникът не е изпълнил задължението си по договор за
2
заем, да уведоми кредитора си при промяна на обстоятелствата относно
адреса си за кореспонденция, и на чл. 99, ал. 1 от Закона за гражданската
регистрация да заяви промяна на настоящият си адрес, и не следва кредиторът
да търпи неблагоприятни последици от това.
Оспорва твърдението на ищеца, че липсва правно основание за
извършеното плащане „Файненшъл България" ЕООД.
Моли съдът да отхвърли подадената въззивна жалба срещу Решение от
28.07.2021 г., постановено по ГД № 1995/2020 г. и да потвърди Решението на
Районен съд –Ловеч.
Във въззивното производство се установява, че Д. В. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес град ******, е починал на 30.03.2021 година.
В съдебно заседание явяват СТ. Д. Ц. и К. Д. П., които заявяват, че
предоставят на съда.
За въззиваемата страна не се явява представител, изразено е писмено
становище.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело
№ 1995/ 2020 г. по описа на Ловешкия районен съд, справка от НБДН рег. №
84/ 18.11.2021 г.; удостоверение изх. № 3019/ 17.12.2021г. и удостоверение №
3021/ 17.12.2021 година на РС - Ловеч, преценени по отделно и в тяхната
взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ******, против Д. В. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес град ******, по реда на чл. 422, вр. чл. 415 от
ГПК след подадено от П. възражение срещу издадена Заповед № 712/
28.08.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 1297/ 2020 г. на РС – Ловеч.
В хода на производството пред РС – Ловеч, на основание чл. 47 от ГПК
на ответника е назначен особен представител. По спора е постановено
атакуваното решение № 260135/ 28.07.2021 година на Ловешкия районен съд
по гражданско дело № 1995/ 2020 година.
По повод насрочване на открито заседание, след извършена служебна
справка, настоящият състав установи, че длъжникът Д. В. П., ЕГН
**********, е починал на 30.03.2021 година – преди постановяване на
решението от РС – Ловеч. При това положение, поради липса на надлежна
страна – ответникът е починал преди постановяване на съдебното решение, то
решението се явява процесуално недопустимо, предвид разпоредбата на чл.
236, ал.1 от ГПК и следва да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3 от
3
ГПК и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, като бъдат конституирани наследниците на П. от
следващия ред съгласно 10 от ЗН.
Предвид горния извод въззивният съд не дължи произнасяне по
направеното искане за разноски, които следва да бъдат съобразени,
респективно присъдени, съобразно изхода от спора при разглеждане на
делото от ЛРС.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260135/ 28.07.2021 година на Ловешкия
районен съд по гражданско дело № 1995/ 2020 година по описа на същия съд,
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4