№ 65
гр. Плевен , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия А. Кунчева
при участието на секретаря К.М.Д.
като разгледа докладваното от Емилия А. Кунчева Въззивно гражданско дело
№ 20214400500084 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение на Районен съд – Червен бряг № 260050 от 17.12.2020 г. по
гр.д. № 164/2020 г., съдът е признал за установено по предявения
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, рег.№
*********, със седалище и адрес на управление: Република Франица, гр.
Париж, бул. „Осман“ № 1, 75009 /Универсален правоприемник на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК ****/, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. клон България, ЕИК ****, със седалище гр. София, има
вземане срещу Р. А. М., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, обл. Плевен, а
именно: сумата от 3512 лв., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от
25.10.2019 г. до окончателното й изплащане. С решението Р. А. М. е осъдена
да заплати на „БНП Париба Пърсънал Файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, гр. София, сумата от 715,19
лв., представляваща общо направени деловодни разноски в исковото и
1
заповедното производство.
Постъпила е въззивна жалба срещу така постановеното решение на
районния съд от Р. А. М., чрез назначения й особен представител адв. Т.В. от
АК-Плевен. С жалбата се поддържа довод, че първоинстанционното решение
е неправилно, тъй като е незаконосъобразно и необосновано. Изложени са
съображения в подкрепа на този довод, както и оплаквания, че решаващият
съд не е разгледал възраженията и доводите на ответницата, в т.ч.
направеното от нея възражение за недействителност на договора за кредит на
основание чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 26 от ЗЗД. Въззивната жалбоподателка
претендира отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на предявения
иск.
Ответникът по въззивната жалба „БНП Париба Пърсънал Файненс“
С.А., Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, гр.
София, изразява становище за нейната неоснователност чрез пълномощника
юрк. Н. М.. Подробни съображения са изложени в представения писмен
отговор на жалбата.
Настоящият състав на Плевенски окръжен съд, като взе предвид
доказателствения материал по делото, оплакванията във въззивната жалба и
доводите на страните, намира разглеждането на жалбата за процесуално
допустимо, а по същество жалбата за основателна, предвид следните
съображения:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск по реда на чл. 422
ГПК за установяване вземането, присъдено в полза на кредитора „БНП
Париба Пърсънал Файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. клон България, гр. София срещу длъжника Р. А. М., с. ***,
обл.Плевен, със заповед № 576 от 28.10.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1054/2019 г. по описа на
Червенобрежки районен съд, както следва: сумата от 2854,86 лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за предоставяне на
потребителски заем от 12.02.2016 г.; сумата от 435,14 лв. – договорна лихва
за периода 05.12.2018 г. до 05.03.2021 г.; сумата от 222,14 лв. – мораторна
лихва за периода 05.01.2019 г. до 11.10.2019 г., ведно със законната лихва
върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението –
2
25.10.2019 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК, с оглед на което районният съд е указал на заявителя в едномесечен
срок да предяви иск за установяване на вземането си, което е сторено.
Ответницата по предявения иск Р. А. М. оспорва неговата
основателност чрез назначения й особен представител по делото адв. Т.В..
Прави възражение за недействителност на договора за потребителски заем на
основание чл. 22 от ЗПК – поради неспазване на изискването за форма и на
основание чл. 26 от ЗЗД – поради липса на съгласие на страните и
противоречие с добрите нрави.
От събраните по делото писмени доказателства и приетото в
първоинстанционното производство заключение на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза се установява по безспорен
начин, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, със седалище гр.
София /чийто правоприемник е „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
Париж/, като кредитор, и ответницата Р. А. М. , като кредитополучател, е бил
сключен договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-12800667
12.02.2016 г., по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя сумата от 5000 лв. Съгласно договора кредитът е
отпуснат с краен срок за погасяване 05.01.2021 г., при договорен лихвен
процент от 12,54% и годишен процент на разходите в размер на 15,03 %,, и
следва да се издължава на 60 месечни погасителни вноски, всяка от които в
размер на 141,50 лв. В договора се съдържа и погасителният план по
отпуснатия кредит.
От заключението на вещото лице е видно, че сумата по отпуснатия
кредит в размер на 5000 лв. е преведена по сметката на кредитополучателя,
след удържане на такса ангажимент в размер на 175 лв. Ответницата е
направила 32 бр. регулярни месечни плащания по отпуснатия й кредит на
обща стойност 4528 лв., като с внесената сума за периода 05.04.2016 г. до
05.11.2018 г. са погасени главница, лихва и застраховка, съгласно
погасителния план в договора, както следва: 896 лв. застраховка, като на
05.04.2019 г. застраховката е прекратена, и 3632 лв. главница и
възнаградителна лихва. След прекратяване на застраховката дължимата
3
месечна вноска, включваща главница и лихва, е станала 113,50 лв. Кредитът е
обявен за предсрочно изискуем в пълен размер и към 05.01.2019 г., според
заключението, задължението по същия възлиза на следните суми: 2742,86 лв.
– непогасена главница; 112 лв. дължима главница по застраховка до
05.04.2019 лв. /или общо главница в размер на 2854,86 лв./; 435,14 лв. –
непогасена възнаградителна лихва, от която сума 56,45 лв. просрочена лихва
към 05.01.2019 г. и 378,69 лв. лихва върху редовната главница; 233,15 лв. –
лихва за забава за периода от 05.01.2019 г. до 25.10.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, въззивната инстанция
направи следните правни изводи:
Безспорно правоотношението между страните, на което ищецът-
въззиваем основава своето вземане, следва да бъде разгледано на плоскостта
на ЗПК.
Съгласно чл. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и вяска
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за
потребителски кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е всяко
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.
Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или
обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност.
В процесния случай са налице условията, визирани в цитираната
разпоредба, за да се приеме приложимостта на ЗПК по отношение сключения
между страните договор за потребителски паричен кредит.
С чл. 11, ал. 1 от ЗПК са въведени императивни изисквания относно
съдържанието на договора за потребителски кредит, като в т.11 е предвидено,
4
че договорът трябва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
а в т. 12 се съдържа изискване погасителният план да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи.
Въззивният съд счита, че в настоящия случай визираните по-горе
императивни законови изисквания не са изпълнени.
Видно е от съдържанието на процесния договор за потребителски
кредит, че същият не съдържа разбивка на определените в него погасителни
вноски. Те са посочени като брой и сума, а в отразения в договора
погасителен план се съдържа информация за падежните дати на отделните
погасителни вноски и размера на оставащата главница. От самия погасителен
план не става ясно какви са компонентите на погасителните вноски. В чл. 3 от
договора е посочено, че погасителните вноски съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на кредитора, а в чл. 2 е предвидено, че застрахователната премия
се разделя на броя на погасителните вноски и съставлява част от всяка
погасителна вноска. В договора обаче не се съдържат данни от какви суми е
формирана всяка от погасителните вноски и какво включва същата като
главница, лихва и др.компоненти. Не става ясно също така, нито от клаузите
на самия договор, нито от обективирания в него погасителен план, върху
какъв размер на главницата се начислява договорната лихва, която в случая е
определена като фиксиран лихвен процент.
При това положение се налага извод, че в случая не е налице
погасителен план, като част от необходимото съдържание на договора за
потребителски кредит, доколкото обективираният в договора такъв не
отговаря на законовите изисквания, а представлява по-скоро информация за
падежите на отделните погасителни вноски, както и самият погасителен план
е озаглавен.
Наред с това, следва да се има предвид също така, че разпоредбата на
5
чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и
разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един
за всяка от страните. В случая представеният по делото договор за кредит е
сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Не всички
елементи на договора са представени с размер на шрифта не по-малък от 12, а
приложеният застрахователен сертификат и условия на застраховката по
договора за кредит е с по-малък по размер шрифт и трудно се чете. Договорът
за застраховка представлява елемент от договора за кредит, тъй като сумата
на застрахователната премия е част от посочената в договора обща стойност
на плащанията и е включена като разсрочено погасяване в месечните
погасителни вноски по кредита.
След като не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 11
и т. 12 от ЗПК, то на основание чл. 22 от ЗПК процесният договор за
потребителски кредит се явява недействителен.
В този случай и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят
дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Следователно в случая кредитополучателят Р.М. дължи
връщане единствено на предоставената й сума в размер на 5000 лв., от която
обаче следва да бъде приспадната заплатената от нея по кредитното
правоотношение сума в общ размер на 4528 лв.
В контекста на тези съображения, исковата претенция за главница е
частично основателна и следва да бъде уважена, като бъде признато за
установено вземането на ищеца за сумата от 472 лв. /5000 лв. – 4528 лв./. За
разликата до общо претендираното вземане за главница от 2854,86 лв. искът
е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Неоснователни са и заявените претенции за възнаградителна лихва в
размер на сумата от 435,14 лв. и законна лихва за забава в размер на сумата от
222,14 лв., които подлежат на отхвърляне.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение на Районен съд – гр.
Червен бряг следва да бъде отменено частично, като въззивната инстанция се
произнесе по същество в посочения по-горе смисъл.
6
В частта му, в която районният съд е признал съществуването на
вземане на ищеца за главница в размер на сумата от 472 лв., решението е
правилно и подлежи на потвърждаване.
С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта му за присъдените разноски и в полза на ищеца-въззиваем
следва да бъдат присъдени разноски за исковото производство съобразно
уважената част от иска в общ размер на 96,93 лв. и разноски по заповедното
производство в общ размер на 16,16 лв., съобразно размера на признатото за
установено вземане.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Плевенският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260050 от 17.12.2020 г. на Районен съд – гр.
Червен бряг, постановено по гр.д. № 164/2020 г., В ЧАСТТА, в която е
признато за установено, че „БНП Париба Пърсънал Файненс“ С.А., Париж,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, гр. София, има
вземане срещу Р. А. М., с ЕГН **********, от с. ***, обл. Плевен, за което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1054/2019 г. по описа на същия
съд, за разликата над сумата от 472 лв. – главница, до общо претендираната
сума в размер на 3512,14 лв., от които 2382,86 лв. – главница, 435,14 лв. –
възнаградителна лихва и 222,14 лв. – законна лихва за забава, както и В
ЧАСТТА за присъдените разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
Париж, рег.№ *********, със седалище и адрес на управление: Република
Франица, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1, 75009 /Универсален правоприемник
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК ****/, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, ЕИК ****, със седалище гр. София,
срещу Р. А. М., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, обл. Плевен,
иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, да бъде признато за
установено съществуването на вземането, присъдено със заповед № 576 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.10.2019 г., издадена
по ч.гр.д. № 1054/2019 г. по описа на Районен съд – Червен бряг, за
7
разликата над сумата от 472 лв. до общо претендираната сума от 3512,14 лв.,
която разлика включва сума в размер на 2382,86 лв. – главница по договор за
потребителски заем с номер PLUS – 12800667 от 12.02.2016 г., сумата в
размер на 435,14 лв. – възнаградителна лихва за периода от 05.12.2018 г. до
05.03.2021 г., и сума в размер на 222,14 лв. – мораторна лихва за периода
05.01.2019 г. до 11.10.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260050 от 17.12.2020 г. на Районен съд
– гр. Червен бряг по гр.д. № 164/2020 г. В ЧАСТТА, в която е признато за
установено, че Р. А. М., с ЕГН **********, от с. ***, дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, рег.№ *********, със седалище и адрес на
управление: Република Франица, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1, 75009
/Универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с
ЕИК ****/, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, ЕИК
****, със седалище гр. София, сума в размер на 472 лв., представляваща
главница по договор за потребителски заем с номер PLUS – 12800667 от
12.02.2016 г., за която сума е издадена заповед № 576 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.10.2019 г. по ч.гр.д. №
1054/2019 г. по описа на Районен съд – Червен бряг.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р. А. М., с ЕГН
**********, от с. *** , да заплати в полза на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон
България, ЕИК ****, със седалище гр. София, сумата от 96,93 лв.,
представляваща направени разноски в исковото производство съобразно с
уважената част от иска, и сумата от 16,16 лв., представляваща разноски по
заповедното производство, съразмерно с размера на признатото за
установено вземане.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8