Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 15.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
5604 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът твърди в ИМ, че на 19.11.2013 г. в дома му дошли 2-ма полицаи и насила го
завели в Център за психично здраве – гр. Стара Загора за задължителен преглед
при дежурен психиатър.Помислил, че ще бъде задържан в ЦПЗ и затова избягал, но
личната му карта останала в Болницата, без да му бъде върната. Твърди, че щял
незаконно да бъде настанен за лечение и незаконно лекуван с лекарства. Сочи че
разпореждането на прокурора за отвеждането му в ЦЗП е незаконосъобразно и го
приравнява на „задържане под стража“ и отвличане. Претърпял неимуществени
вреди, стрес и невъзможност да започне работа за каквато имал предложение, тъй
като 50 дни се укривал в къщи, не смеел да излезе от страх, за да не го закарат
в ЦПЗ за което претендира обезщетение в размер на исковата сума.
Ответникът оспорва иска по размер. Смята,
че няма незаконен акт или действие, от които да са произтекли вреди, за които
да отговаря. Намира, че не са представени доказателства за настъпването на
твърдените от ищеца вреди. Смята също, че не следва да носи отговорност за
това, че ищецът е останал без документ за самоличност. Оспорва и размера на
претендираното обезщетение.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа страна:
На
основание жалба от 14.11.2013 г. и препис от психологична експертиза е
образувана пр.пр.5436/2013 г. С постановление от 15.11.2013 г. по посочената
преписка прокурор от РП е разпоредил на Началника на 1 РУП на МВР Ст. Загора да
организира преглед на ищеца от дежурен психиатър при ЦПЗ – гр. Стара Загора На
19.11.2013 г. полицаи отвели М.М. в центъра за психично здраве. Там му е
поставена диагноза : „Персистиращо налудно разстройство“ (л. 17 - пр.пр.
5436/2013 г.).
Безспорно е, че ищецът не е останал в
Центъра за психично здраве.
От показанията на свидетеля М.С.,баща на ищеца
преценени по реда на чл. 172 ГПК се установява, че той е прекарал следващите
50-тина дни вкъщи и не излизал оттам, тъй като личната му карта била взета от
полицаите при отвеждането му и не му била върната през този период.
По делото липсват данни през този период ищецът да е имал предложения
за работа, които да е бил препятстван да приеме, поради липсата на документ за
самоличност. По делото не бяха събрани доказателства, които да подкрепят това твърдение
на ищеца.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от дейността на правозащитните
органи при задържане под стража, включително като мярка за неотклонение,
домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително
настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат
отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на
чл. 5, § 1 от Конвенцията. По силата на чл. 5, § 1, б. „е“ :Всеки има право на
свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода, освен в посочените
случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона между които и законно
лишаване от свобода на душевноболни лица.
В
настоящия случай,спорния въпрос е дали от страна на П. на РБ е осъществена
неоснователно процесуална принуда с издаването на процесното Постановление от 15.11.2013г.
по пр.пр. 5436/2013 г. на РП-Стара Загора. С този акт е разпоредено на
началника на 1 РУП на МВР Ст.Загора да организира преглед на ищеца в ЦПЗ. В
НПК, НК и Закона за здравето (ЗЗ) не е предвидено правомощие на П. да задължи едно лице да се подложи на
медицинско изследване. Съгласно нормите на чл.155-165 ЗЗ, единствено съдът е
компетентен да разпореди извършването на експертиза и ако е необходимо
хоспитализиране на заинтересованата страна за целите на експертизата и то след
като бъдат изслушани в открито заседание въпросното лице, подпомагано от
неговия защитник, и един психиатър. Прокурорът може само да внася искане за
задължително настаняване и лечение, когато не е налице спешно състояние,
налагащо незабавни медицински мерки за овладяването му.
Прокурорът,
преди внасяне на искането, може да събира данни за наличието на психично
разстройство и опасност от поведението на болния, с оглед правомощията си по чл. 145 ЗСВ. Прокурорът
обаче няма правомощие при събирането на данни да назначава експертизи и принудително да
задължава съответното лице да се подложи на преглед. Това може да направи само
съдът и то след внасяне на искането -чл. 159 ЗЗ. От изложеното следва, че прокурорът може да бъде
само инициатор на процедурата по настаняване на психично болни лица за
задължително лечение и участник в съдебното производство, но крайното решение
се взема от съда. Той няма правомощия да разпорежда едно лице да бъде
принудително отведено в психиатрично заведение за медицинско изследване.
Действието
на прокурора с постановлението от 15.11.2013г. по пр.пр. 5436/2013 г. на
РП-Стара Загора с което е задължил ищеца да се подложи на психиатричен преглед,
представлява неоснователно осъществена процесуална принуда и осъществява
състава на чл. 2, ал.1, т.1, предл. посл. ЗОДОВ. Поради изложеното съдът намира иска за основателен.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази с факта,че ищецът е бил
лишен от правото свободно да се предвижва, доколкото това е било необходимо за
извършването на преглед при дежурен психиатър, обстоятелството, че няма престой
в ЦПЗ – Стара Загора, емоционалните му страдания - затворен в къщи и почти не
излизал намира,че сумата 200 лева, би
обезщетила ищеца за претърпените от него неимуществени вреди. В останалата част
за разликата над сумата 200 лева до пълния предявен размер от 30 000 лв. искът
е неоснователен.
По разноските, съдът намира следното:
Ищецът не е направил разноски и
затова съдът не му присъжда такива.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати ДТ - 10 лв., от внасянето на
която ищецът е бил освободен по см. СГС. При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. НА Р.Б.,гр. София,бул.*******да заплати на М.М.С. с ЕГН **********, сумата от 200 лева, на основание чл. 2, ал.1, т.1, предл. посл. ЗОДОВ,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди,в резултат от незаконосъобразно постановление от 15.11.2013 г. по пр.пр. № 5436/2013
г. по описа на РП - Стара Загора, с което на началника на 1-во РУП на МВР Стара
Загора е разпоредено да организира преглед на ищеца от дежурен психиатър при
ЦПЗ - Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 200 лева до предявения размер от 30 000 лева.
ОСЪЖДА П. НА Р.Б., гр. София, бул.*******да заплати 10 лева ДТ на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ,
вр. с чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването на преписа на страните.
СЪДИЯ: