№ 119809
гр. София, 24.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110112483 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Т. срещу *******, с която е
предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че не дължи на
ответника сумата от 3 280 лв. – главница за начислена топлинна енергия за периода м.
01.2010-01.2021 г. по отношение на топлоснабден апартамент, находящ се в ******* с
номер на инсталация ********** и договорна сметка **********.
Съдът, като взе предвид данните по делото, намира следното:
С Разпореждане по чл. 131 ГПК от 20.03.2024 г. съдът е връчил препис от
исковата молба с приложенията на ответника на 22.03.2024 г. и в срока по чл.131 ГПК
същият е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил допустимостта на
предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за част от процесния период, а именно за
периода 07.2015-09.2016 г., както и за периода 07.2018-04.2020 г. с оглед на съответно
проведени съдебни производства за дължимостта на суми от ищеца за същия
топлоснабден имот - гр.д. № 26086/2019 г. и ч.гр.д. № 66382/2021 г., и двете на СРС.
С Разпореждане от 07.06.2024 г. на ищеца са дадени указания да уточни За кой
период претендира, че задълженията му за потребена топлинна енергия са недължими
като погасени по давност, тъй като за две различни части от процесния период м.
01.2010-м.01.2021 г. ищецът недопустимо предявява повторна претенция, по
отношение на която е налице хипотезата на чл. 299 ГПК.
С молба от 21.06.2024 г. ищцовият представител е поискал продължаване на
дадения срок, тъй като не успял да се свърже с ищеца, поради което с Разпореждане от
24.06.2024 г. на ищеца е дадена последна възможност на ищеца да изпълни указанията
по Разпореждане от 07.06.2024 г. в поискания 2-седмичен срок, като е предупреден, че
неизпълнението на указанията в срок влече връщане на исковата молба в съответната
част.
С молба от 28.06.2024 г. ищецът посочва, че сумите за три съответни периода,
обхванати от първоначално заявения процесен период, са в общ размер на 3 280 лв., но
не може да уточни сумите за всеки период поотделно, тъй като ответникът отказвал да
му предостави справка-извлечение за начислените суми за посочените периоди.
С Разпореждане от 02.07.2024 г. на ищеца са дадени указания да уточни каква
сума в общ размер претендира като недължима, от суми в какъв размер и за какви
1
отделни периоди е формирана общата сума по т. 1, какт и да формулира петитум
съгласно уточненията, като е постановено да му бъдат издадени съдебни
удостоверения във връзка с изпълнение на горните указания при поискване и след
представяне на доказателства за внесена по сметка на СРС държавна такса.
С молба от 18.07.2024 г. (п. кл. от 15.07.2024 г.) ищецът е поискал поредно
продължаване на срока за изпълнение на указания, без да сочи уважителни причини в
тази насока, въпреки което с Разпореждане от 19.07.2024 г. му е дадена последна
възможност да изпълни указанията по Разпореждане от 02.07.2024 г., като е
предупреден, че неизпълнението на указанията в цялост и в срок влече връщане на
исковата молба.
С молба от 22.08.2024 г. ответникът оспорва, че не му бил връчен препис от
исковата молба с приложенията, нито бил длъжен по реда на чл. 186 ГПК да представи
поисканата от ищеца информация.
Отричането на ответника, че спрямо него не е реализирана процедурата по чл.
131 ГПК е изцяло неоснователно, доколкото видно от разпечатка от Системата за
сигурно електронно връчване същият е получил препис от исковата молба с
приложенията, както и разпореждане по чл. 131 ГПК от 20.03.2024 г. на 22.03.2024 г. и
в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил
допустимостта на предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за част от процесния период,
както е констатирано и с Разпореждане от 07.06.2024 г.
Именно поради ответниковия отвод за допустимост със същия акт съдът е
предприел процедура по чл. 129, ал. 2, като с последващи разпореждания от 25.06.2024
г., 02.07.2024 г. и 19.07.2024 г. съдът е дал трикратна възможност на ищеца да
формулира допустима претенция и в тази връзка му е издал съдебно удостоверение,
въз основа на което да се снабди с информация, която му е необходима в тази насока.
На основание чл. 186 ГПК страните представят доказателства пхо делото,
представляващи официални документи и удостоверения, които съдът съдът може да
изиска от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение,
въз основа на което тя да се снабди с тях.
В случая съдът е издал съдебно удостоверение на ищеца във връзка с
уточняване на неговата претенция, но поисканата в тази връзка от него справка-
извлечение не представлява официален документ, който да бъде издаден от съответно
учреждение, тоест трето неучастващо по делото лице, а частен документ, с чиято
помощ ищецът би уточнил своята претенция, но който същевременно представлява и
доказателство касателно преценка основателността на неговата претенция. По реда на
чл. 186 ГПК съдът не е властен да задължи страна по делото да състави и съответно да
представи документ с неизгодно за нея съдържание, което да послужи на ищеца не
само да уточни своята претенция, но и да изгради защита срещу ответника по
съществото на спора.
Предвид изложеното, правенето на доказателствени искания за задължаване на
страна по дело да представи доказателства, необходими на ищеца във връзка с
отстраняване нередовности на исковата молба е неоснователно, което влече отмяна на
основание чл. 253 ГПК на съответните разпореждания в частта, с която на ищеца са
издадени съдебни удостоверения. За да демонстрира правен интерес, ищецът следва
сам да посочи за кои периоди счита, че са погасени по давност задълженията му към
ответника, което предполага изначално притежание на информация в тази връзка, без
ответникът с оглед принципа на състезателното начало в процеса да бъде задължен да
2
му я предостави, за да изведе правния си интерес.
На следващо място, видно от отбелязването върху Разпореждането от 19.07.2024
г. надлежно упълномощен ищцов представител е получил препис от акта на 06.08.2024
г., поради което двуседмичният срок за изпълнение на указания е изтекъл на 20.08.2024
г., като въпреки поредно дадената му възможност ищецът е получил издаденото му на
09.08.2024 г. съдебно удостоверение едва на 14.08.2024 г., няколко дни преди
изтичането на дадения му срок видно от удостоверяването на гърба на приложената
квитанция за заплатена сума от 14.08.2024 г.
Съдът е длъжен да зачита единствено онези процесуални действия, извършени
от страната в законовите или дадените от него срокове (арг. от прот. от чл. 64, ал. 1
ГПК). Когато ищецът не изпълни указанията на съда относно отстраняване
нередовности на исковата молба в дадения му срок или изпълни същите указания след
изтичането на този срок, съдът е властен да върне исковата молба заедно с
приложенията (чл. 129, ал. 3 ГПК и Определение № 116 от 10.06.2022 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 933/2022 г., II г. о.; Определение № 60122 от 15.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 3191/2021 г., II г. о.; Определение № 124 от 1.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
747/2021 г., III г. о.; Определение № 397 от 12.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2897/2020 г., III г. о.; Определение № 135 от 9.04.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 909/2020
г., III г. о.).
В настоящия случай указанията на съда по отстраняване нередовности на
исковата молба са законосъобразни, ясни и точни и за тяхното изпълнение е даден
достатъчно дълъг срок, чието продължаване е сторено трикратно. Липсват и
представени от ищеца доказателства за наличие на уважителни причини, породени от
особени непредвидени обстоятелства, препятстващи изпълнението на дадените му от
съда указания в съответните горепосочени срокове.
При това положение, след като указанията на съда са останали неизпълнени до
изтичането на дадения от съда срок и ищецът е бил предупреден за неблагоприятните
последици при неизпълнението на указанията, същият следва да понесе процесуалната
тежест по чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба да бъде върната, а образуваното по нея
производство прекратено.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК Разпореждане от 02.07.2024 г. и
Разпореждане от 19.07.2024 г. В ЧАСТТА, с която на ищеца са издадени съдебни
удостоверения.
ВРЪЩА искова молба на Г. Т. срещу *******, с която е предявен отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че не дължи на ответника сумата от 3 280 лв.
– главница за начислена топлинна енергия за периода м. 01.2010-01.2021 г. по
отношение на топлоснабден апартамент, находящ се в ******* с номер на инсталация
********** и договорна сметка **********.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4