Решение по дело №87/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в, от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Крест Вю" ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], подадена чрез упълномощен от управителя процесуален представител. Оспорва се Решение №2/23.01.2024 г. на PC- Кърджали, постановено по а.н.д. № 43/2023 г. Претендира се неправилност на решението поради нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Изразява се несъгласие с изводите на PC – Крумовград относно наличието на извършено нарушение, тъй като от събраните по делото доказателства не се установявало полагането на труд от лице без сключен трудов договор в писмена форма, поради което неправилно била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-работодател.

Твърди се, че приетата от Районен съд – Крумовград фактическа обстановка, изложена в мотивите на решението, не съответства на събраните по делото доказателства. Посочва се, че са неправилни и правните изводи на първоинстанционния съд.

В касационната жалба се излага довод, че противно на приетото в мотивите на съдебното решение от събраните в първоинстанционното производство доказателства не се установява, че С. Р. М., е извършвал трудовите функции на посочената от административнонаказващия орган длъжност в полза на санкционираното юридическо лице. Твърди се, че са налице данни за възникнало между страните гражданско правоотношение. Подробно са посочени разликите между гражданското и трудовото правоотношение, като се твърди, че в случая липсват доказателства, установяващи елементите на трудово правоотношение. Такива елементи не били установени както от събраните писмени доказателства, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Св. М. Й. Т., който е бил със С. Р. М. на обекта при извършване на проверката, в дадените от него показания пред първоинстанционния съд заявява, че е дошъл на оглед в обекта, за да прецени какви материали ще му трябват, че случайно срещнал С. и му предложил да дойде с него, че когато дошли проверяващите той и С. не са извършвали никаква дейност, че същият ден нито С., нито той са извършвали дейност, нито С. му е подавал лампи, даже не е имало закупени лампи. Свидетелят сочи също, че С. е попълнил декларация, защото му казали да я напише, но същият ден той не е бил с работни дрехи и дошъл с него да огледа само.

Искането е да се отмени оспореното решение и се постанови решение, с което да се отмени наказателното постановление на директора на ДИТ – Кърджали. Претендира се присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от пълномощник.

Ответникът - Директор на ДИТ – Кърджали, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна и посочва съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА „ГИТ”, София и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмена защита с подробно развити доводи за правилност на обжалваното решение на РС – Крумовград.

Представителят на ОП – Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение на РС – Крумовград.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 43/ 2023 г. по описа на РС – Крумовград, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение РС – Крумовград е потвърдил наказателно постановление № 09-2300167 от 17.08.2023г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на „Крест Вю” ООД, с ЕИК *** за нарушение на чл. 62, ал.1, във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Със същото решение Районен съд е осъдил „Крест Вю” ООД, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – град София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РС – Крумовград е приел за установено, че на 15.06.2023г. инспектори в ДИТ – Кърджали, извършили проверка в обект СМР „Промяна на предназначението и преустройство на полуподземен етаж на склад в обслужващи помещения към шивашки цех, находящ се в УПИ **, кв.**, по ПУП-ПРЗ на [населено място]“. На посочената дата в 13.15 часа по време на проверката те установили лицето С. Р. М., който осъществявал трудова дейност, характерна за длъжността „***“, за сметка и в полза на „Крест Вю”ООД, като в момента на проверката работникът подавал електрически лампи. От проведения разговор с М. и от писмено декларираните от него обстоятелства, инспекторите установили, че е нает в „Крест Вю”ООД и работи като „***“ при условията на трудово правоотношение, с определено работно време дневно от 10:00 до 15:00 часа на посочения обект.

При извършената служебна проверка на обжалваното НП РС – Крумовград не е констатирал в хода на административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.

В оспореното решение е прието, че е безспорно доказано извършването на нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Решението е правилно.

РС – Крумовград правилно е установил фактите, на които съответства извода за доказаност на нарушението по чл.62, ал.1 от КТ.

Спорният въпрос, пред РС – Кърджали и настоящата инстанция, е дали правоотношението с лицето С. М. е гражданско или трудовоправно.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че извършваната от установеното при проверката лице С. Р. М. дейност, е трудова дейност. Т.е. правоотношението между него и касатора в настоящото производство по този повод се характеризира като трудово, с присъщите му елементи, а именно: същият работи на определено работно място, като подава електрически лампи на друго лице, което ги монтира, в попълнената декларация по чл.401 от КТ е посочил работно време, както и начин на изплащане на възнаграждението. Изводът е, че в конкретния случай, лицето е предоставяло работната си сила, а от това следва, че отношенията между него и касатора „Крест Вю“ ООД, [населено място] при предоставянето на работната му сила, е следвало задължително да се уредят като трудови правоотношения, съгласно императивното правило, разписано в нормата на чл.1, ал.2 от КТ. Това от своя страна означава, че между това лице и касатора в настоящото производство, е следвало да бъде сключен трудов договор, със съответното съдържание, регламентирано в нормата на чл.66, ал.1 от КТ, като нормата на чл.61, ал.1 от КТ, изрично повелява, че този трудов договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, а нормата на чл.62, ал.1 от КТ предвижда, че този трудов договор следва да се сключи в писмена форма.

Тези норми в случая са били нарушени от работодателя „Крест Вю“ ООД, [населено място], тъй като при проверката на обекта, извършена от служителите на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали на 15.06.2023 год., е установено, че такъв трудов договор в писмена форма не е бил сключен с това лице преди постъпването му на работа, което е установено и доказано, както от попълнената от този работник на място, в 12:00 часа, при извършване на проверката по работни места, декларация по чл.402 от КТ, в която С. М. изрично е декларирал, че няма сключен трудов договор.

В тази връзка неоснователно се явява оплакването в касационната жалба, че не били доказани предпоставките и условията за съществуването на трудово правоотношение, като място на изпълнение на трудовите задължения, работно време, почивки и заплащане. Не са представени надлежни доказателства, опровергаващи извода на административнонаказващия орган, а впоследствие и на първоинстанционния съд, че между С. М. и“Крест Вю“ ООД, [населено място] съществуват трудови правоотношения. Т.е. между тези две страни, е възникнало трудово правоотношение, което не е било уредено с писмен трудов договор, подписан от двете страни, съгласно изискванията на чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ, липсват по делото.

Относно представения граждански договор № **/ *** г., сключен между „Крест Вю“ ООД и С. Р. М. следва да се посочи, че уговорената услуга е различна от установената при проверката работа, която е извършвал С. М.. На следващо място – различен е начина на изплащане на уговореното възнаграждение по гражданския договор и попълнената от С.М. декларация. Също така, при знание от страна на С. М. за съществуването на този договор той би могъл да обясни на проверяващите този факт, съответно - да го впише в попълнената от него декларация. Поради тези съображения и тъй като гражданският договор не е с достоверна дата, правилно не е бил взет предвид в административнонаказателното производство и при оспорване на НП пред РС – Кърджали.

 

Относно довода в касационната жалба, че декларацията представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда, следва да се посочи, че цялостната преценка на съдържанието й в съвкупност с останалите налични доказателства – писмени и гласни, обосновава извода, че същата отразява действителните отношения между дружеството и издателя й, които могат да бъдат определени единствено като трудови правоотношения.

Няма никакви данни и твърдения, че при отразяването в декларацията на конкретните елементи на трудовото правоотношение, С. М. е действал под натиск, грешка или при предварително оформени или зададени отговори. Декларацията е попълнена собственоръчно от С. М. като именно изпълненият от него ръкописен текст удостоверява конкретните елементи на трудовото правоотношение, с посочване на конкретния работодател – касаторът в настоящото съдебно производство.

От изложеното следва, че оспореното решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143,ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

Оставя в сила Решение №2/23.01.2024 г. на PC – Крумовград, постановено по а.н.д. №43/2023 г.

Осъжда "Крест Вю" ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – град София, [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева (осемдесет лева).

Решението е окончателно.