Решение по дело №884/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по искова молба от Т.К.П., ЕГН **********,***, изтърпял наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас в периода 19.03.2018 г. – 25.10.2020 г., подадена чрез пълномощник, против ГД "Изпълнение на наказанията" - София, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове против ГД "Изпълнение на наказанията" – София, както следва:

1. за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, физически и психически дискомфорт и страдание в размер на 10 000 лева, причинени в периода от 19.03.2018 г. до 25.10.2020 г. в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ответника, изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното наказание в противоречие със законовите разпоредби за посочения период, ведно със законна лихва върху главницата от момента на извършване на незаконното действие до окончателното изплащане на сумата;

2. за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в общ размер на 7 000 лева – представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, психически дискомфорт, страдание претърпени от него по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Дебелт“ за периода 01.05.2020 г. до 25.10.2020 г., в следствие на противоправни действия и бездействия на служители на ответника, изразяващи се в действия на служителите на затвора, довели до забавяне образуването на дело за неговото условно предсрочно освобождаване и респ. безпричинното удължаване на престоя му в Затвора Бургас с няколко месеца за посочения период, ведно със законна лихва върху главниците от момента на извършване на незаконните бездействия до окончателното изплащане на сумата;

3. за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лева, причинени в периода от 01.06.2020 г. до 25.10.2020 г. в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на ответника, изразяващи се в неправомерно спиране и неназначаване на работа по време на изтърпяването на наказание „лишаване от свобода“ за посочения период, ведно със законна лихва върху главницата от момента на извършване на незаконното действие до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът заявява, че предявеният от него иск по т.1 е за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, физически и психически дискомфорт и страдание, произтичащи от незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ответника, изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното наказание - коридорът в групата му бил заключен през деня, както и спалните помещения през вечерта; времето му на престой на открито се различавало от това в другите затворнически общежития от открит тип. Счита, че режимът на изтърпяване на присъдата бил същият, като на лишените от свобода от закрит тип. Твърди, че неправомерно била спирана кореспонденцията с дъщеря му.

По т.2 от исковата молба се претендират неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, психически дискомфорт и страдание, претърпени от ищеца по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Дебелт“ за периода 01.05.2020 г. до 25.10.2020 г. в следствие на противоправно действие и бездействие, изразяващо се в депозирано до Окръжен съд - Бургас предложение от началника на Затвора-Бургас за условно предсрочно освобождаване на П. и впоследствие оттегляне на същото, като така бил удължен безпричинно престоят на ищеца в затвора.

По т.3 от исковата молба се претендират неимуществени вреди, причинени в периода от 01.06.2020 г. до 25.10.2020 г. в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на ответника, изразяващи се в неправомерно спиране и неназначаване на работа по време на изтърпяването на наказание „лишаване от свобода“ за посочения период.

В съдебно заседание ищецът Т.К.П. се явява лично и с процесуален представител адвокат Л., който поддържа предявения иск на посочените в същия основания. Представя по делото писмена защита, в която излага допълнителни съображения за основателността на исковата претенция.

Ответната страна Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ при Министерство на правосъдието – гр. София, редовна уведомена, не изпраща представител. Депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан по основание и размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище, че исковата претенция е основателна.

Административен съд-Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представената по делото справка за Т.К.П. (л. 41), същият е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ от 21.03.2018 г. до 23.10.2020 г., като за този период първоначално е бил настанен в Затвора – Бургас, от 27.03.2018г. - в 3О „Строител“, а от 19.04.2018 г. е бил настанен в 3О “Дебелт 1 “, където е изтърпял остатъка от присъдата.

От представената по делото справка № 1929/30.06.2023 г. (л. 66 – 68) се установява, че осъдените лица се настаняват в определените места за лишаване от свобода на основание чл. 47 от ЗИНЗС и съгласно нормите на чл. 43 от ЗИНЗС. По отношение на битовите условия в ЗО „Дебелт“ в справката е посочено, че минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не е по-малка от 4 кв. м. Във всяко спално помещение има обособен санитарен възел, който е оборудван с душ, тоалетна и умивалня, които са на разположение на лишените от свобода денонощно. Непрекъснато се подава течаща вода, а топла - два пъти дневно по утвърден график. Прозорците са с размери широчина 1,60 м. и височина 1,40 м., с поставени решетки, които не възпрепятстват достъпа на естествена светлина. Отоплението на спалните помещения се извършва чрез централно парно, като във всички спални помещения са монтирани радиатори. През зимния сезон количеството топлина се подава в зависимост от моментните климатични условия и температура. Помещенията се проветряват по естествен начин - чрез отваряне на врати и прозорци. По желание лишените от свобода, настанени в спалните помещения, оставят прозорците постоянно отворени, за да се повишава естествената вентилация.

В справката се сочи, че ЗООТ „Дебелт-1“ е разкрито със заповед на Министъра на правосъдието през месец февруари 2018 г. и се намира на територията на ЗОЗТ „Дебелт“. Районът на ЗООТ „Дебелт-1“ е ситуиран в корпус „Б-1“ на 3О „Дебелт“ и лишените от свобода се движат свободно из него, като се сочи, че не е възможно да се движат свободно изцяло в района на 3О „Дебелт“, тъй като това ще доведе до нарушаване на диференцирания подход при настаняване на лишените от свобода в закрит и открит тип.

Съгласно справката, в 3О „Дебелт“ е изготвен график за разпределение на времето на лишените от свобода от закрит и открит тип. Сочи се, че тъй като на територията на 3О „Дебелт“ са настанени лишени от свобода от закрит и открит тип, осигуряването на постоянен достъп до престой на открито на лишените от свобода от открит тип би нарушило нормите на чл. 86, ал. 1, т. 1, които се отнасят и за лишените от свобода от закрит тип. Посочено е, че отделно е предвидено време за спорт с продължителност половин час, както и един час за тренировки в специално оборудвана фитнес зала.

По отношение на т.2 от исковата молба е посочено, че Т.К.П. е бил предложен от администрацията на Затвора - Бургас за условно предсрочно освобождаване, но в последствие предложението било оттеглено с писмо с peг. № 153/18 от 07.05.2020 г. на началника на Затвора - Бургас до Окръжен съд - Бургас, което наложило л. св. П., да подаде от свое име молба за условно предсрочно освобождаване.

По отношение на т.3 от исковата молба е посочено, че ищецът е полагал доброволен труд за времето от 2018 г. до м. март 2020. П. е бил назначен на доброволен труд на външен работен обект, но всички външни работни обекти са преустановили дейност поради наложените КОВИД мерки. След премахването на ограниченията, наложени във връзка с пандемията от КОВИД 19 през месец май 2020 г., лишените от свобода, предложени за полагане на труд на външни работни обекти били селектирани от комисия, назначена от началника на Затвора - Бургас със заповед peг. № 770/11.12.2018 г. във връзка със заповед peг. № 382/27.06.2018 г. на началника на Затвора - Бургас, като тогава л. св. П. не е одобрен за работа на външен работен обект.

Съгласно представената по делото справка № 1894/29.06.2023 г. (л.43) лишените от свобода в ЗО „Житарово“ се настаняват в помещения, коридорите на които през деня не се заключват. Сочи се, че на територията на общежитието няма обособени места за престой на открито, като лишените от свобода настанени в него могат да се движат свободно, в съответствие с разпоредбите на чл. 51, т. 2 и чл. 52, т. 2, предложение второ от ППЗИНЗС, при спазване на мерките за сигурност и безопасност.

Ответникът е представил още Заповед № 770/11.12.2018 г. на началника на Затвора – Бургас за определяне на комисия за разпределяне на лишените от свобода от затворническите общежития от открит тип към Затвора – Бургас по работни обекти (л. 44), както и заповед № 382/27.06.2018 г. на началника на Затвора – Бургас (л. 45).

Ищецът е представил по делото предложение от началника на Затвора – Бургас за условно предсрочно освобождаване № 153/18 от 07.05.2020 г. (л. 6), писмо № 153/18 от 14.05.2020 г. на началника на Затвора – Бургас (л. 8), писмо рег. № 12297/30.11.2021 г. на главния директор на ГДИН (л. 9), Определение № 262/15.10.2020 г., постановено по ЧНД № 871/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас (л. 10), протокол от проведено на 15.10.2020 г. съдебно заседание по ЧНД 871/2020 г. на ОС – Бургас (л. 11), както и заповед № Л – 919/4 от 08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН (л. 62).

В хода на съдебното производство, в качеството на свидетели, са разпитани Х.М.Д. и К.Т.С..

Свидетелят Д. посочва, че познава ищеца от 2014 г. – 2015 г. от автоморгата, където са работели заедно. Чул от приятели, че П. е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Според свидетеля, преди ищецът да влезе в затвора постоянно са поддържали връзка - излизали заедно и се забавлявали, а след излизането му от затвора, ищецът бил друг човек. Свидетелят твърди, че вече не можел да го накара да излезе, а говорел само за това какво се е случило в затвора. Според свидетеля, ищецът бил депресиран.

Свидетелката С. посочва, че е работила като инспектор „Социални дейности и възпитателната работа“ в ЗО „Дебелт 1“ от 19.06.2018 г. до 05.04.2020 г., като отговаряла за лишените от свобода от открит тип. Според свидетелката общежитието е ситуирано на ет.2 в корпус Б, където коридорът непрекъснато бил заключен. Лишените от свобода посещавали библиотека, фитнес по график, престой на открито също по график.

С. твърди, че тя е изготвила становище за предсрочно освобождаване на ищеца до началника на затвора през месец март 2020 г., което е съгласувала с началник сектор „СДВР“ и заместник-началника по надзор и охрана, след което предложението било представено пред комисия, където било единодушно одобрено. Няколко месеца по-късно, когато С. била вече в друго поделение, получила призовка да се яви в качеството на свидетел във връзка с Т.П.. Свидетелката сочи, че това я учудило, тъй като смятала, че П. вече е освободен. След нейно запитване разбрала, че Т.П. е подал молба за условно предсрочно освобождаване, тъй като досието му е било оттеглено, но не знае причините за оттеглянето. Според С., в практика до тогава не е имало случай, в който без причина досие и придружаващата го документация за условно предсрочно освобождаване да бъде оттеглен. Посочва, че ищецът е работел постоянно, в няколко работни групи.

Свидетелката сочи, че процедурата по назначаване на работа на лишените от свобода е според това какъв работник искат в дадена работна бригада. Инспектор „социални дейности“ изготвя предложение, свиква се съвет на възпитателите, в който председател е началника на общежитието, психолога на затвора, дежурния главен надзирател и домакина на общежитието. Решението се взема от всички въз основа на предложението на инспектор „СДВР“.

По отношение на спирането от работа, свидетелката посочва, че зависи от причината. Ако лишеният от свобода е извършил дисциплинарно нарушение, инспектор „социални дейности“ уведомява началника и той се произнася дали да продължи работа. До изясняване на нарушението лишеният от свобода се спира от работа. Изготвя се протокол от комисията какви са причините за спиране от работа на въпросния лишен от свобода.

Според свидетелката процедурата за условно предсрочно освобождаване не е причина за спиране от работа. Посочва, че не е известно ищецът да е извършвал дисциплинарни нарушения и поведението му винаги е било добро.

С. посочва, че лишените от свобода, които са в общежитието са тези които не работят, като те са в спалните помещения, които през деня са отключени, само решетката на коридора е заключена. Заявява, че заключването на лишените от свобода от закрит тип е по същия начин като открития тип: с отключени спални помещения, но със заключена решетка на коридора.

Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Последният в ал. 1 въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал. 2 за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а според ал. 2, исковете за обезщетение се предявяват пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения.

Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетението се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

С оглед изложеното, съдът счита, че искът е предявен от лице с правен интерес срещу надлежен ответник ГД "Изпълнение на наказанията" – юридическо лице към министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС, с териториални служби, каквито са затворите, съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС.

Искът е допустим за разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК и е подсъден на Административен съд - Бургас, съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, поради твърдяното от ищеца място на увреждане – Затворническо общежитие Дебелт към Затвора Бургас.

По основателността на исковете:

Държавата е отговорна за условията, при които осъдените и задържаните под стража изтърпяват наказанието, респективно мярката за неотклонение, определена им от съдебен състав. Тя има задължението да спазва забраната по чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, тези лица да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която е в синхрон с тази по чл. 3 ЕКПЧ, че никой не може да бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС за нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Основателността на иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предполага установяване наличието, в условията на кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1 акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 ЗИНЗС; 2 настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС; наличие на пряка причинноследствена връзка между действията/бездействията на администрацията и причиненият вредоносен резултат.

Следователно отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал. 1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал. 2/.

Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ установява и прилага по конкретни дела общи принципи за преценка дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията. ЕСПЧ счита, че чл. 3 от Конвенцията налага на държавата задължението да гарантира, че всеки затворник е задържан в условия, които са съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на наказанието или мярката не го подлага на мъки и изпитания, надхвърлящи неизбежното ниво на страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото добро здравословно състояние е гарантирано по адекватен начин. При преценяване на условията на задържането, следва да се вземат предвид кумулативните последици на тези условия и срока на задържането.

Същите критерии са актуализирани в обобщаващото решение Муршич с-у Хърватска (жалба № 7334/13, Решение от 20.10.2016 г.). В него е препотвърден теста от делото Ананиев и др. с-у Русия за пренаселеност. Припомнено е, че наред с този тест значение за преценката за достигане прага на жестокост, водещ до унизително и нечовешко отнасяне по смисъла на чл. 3 ЕКПЧ след делото Ирландия с-у Великобритания, имат и всички обстоятелства по случая, като продължителността на пребиваването в такива условия, физическият и психически ефект върху пострадалия, а в някои случаи пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата.

Исковата претенция съдът намира за недоказана по основание и по размер.

В т.1 от исковата молба ищецът твърди, че по време на престоя му в общежитието бил поставен в неблагоприятни условия на изтърпяване на наложеното му наказание. Излага доводи, че съгласно т. 3.2. на заповед № Л-919 от 08.03.2017 г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията “ гр. София /ГДИН/ е видно, че осъдените от категорията открит тип от област Бургас, Сливен и Ямбол се настаняват в 3О „Строител“ и 3О „Житарово“ към Затвора-Бургас, като счита, че настаняването му в 3О „Дебелт“ е незаконосъобразно. Наред с това, не му е била дадена възможност да използва част от правата, които ЗИНЗС дава на лишените от свобода от категорията открит тип. В нарушение с разпоредбата на чл. 52, т. 2 вр. с чл. 51, т. 2 от ППЗИНЗС, коридорът бил заключен през целия ден, не само вечер, а спалните помещения се заключвали вечер. Имал определено време за престой на открито, което било ограничено спрямо това на настанените в другите общежития от открит тип към Затвора-Бургас, като смята, че посоченото се разминава с третирането на лишените от свобода, настанени в 3О от открит тип „Строител“ и „Житарово“. Счита, че условията, при които изтърпявал наказанието си били същите, при които изтърпявали наказанието си лишените от свобода от закрит тип. Наред с това, абсолютно неправомерно на няколко пъти му била спирана респ. връщана, изпращаната до него кореспонденция - писма от дъщеря му, с обяснението, че това не са писма, а колетни пратки, като всичко това предизвикало у него чувство на малоценност и незащитеност. В тази връзка претендира сумата от 10 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, физически и психически дискомфорт и страдание за периода 19.03.2018 г. до 15.10.2020 г., в следствие на противоправни действия и бездействия на служителите на ответника, изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия на изтърпяване на наложеното му наказание в противоречие със законовите разпоредби за посочения период.

Действително от доказателствата по делото се установява, че съгласно т. 3.2. от заповед № Л-919 от 08.03.2017 г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията “ гр. София, осъдените от категорията открит тип от област Бургас, Сливен и Ямбол се настаняват в 3О „Строител“ и 3О „Житарово“ към Затвора-Бургас, а съгласно т. 4.3 от същата заповед осъдените от категорията закрит тип от област Бургас, Сливен и Ямбол се настаняват в 3О „Дебелт“. Следва обаче да бъде отбелязано, че ищецът не е настанен в ЗО „Дебелт“, а в ЗООТ „Дебелт 1“, което е такова от открит тип и отговаря на изискванията на цитираната заповед. Настоящият състав счита, че логиката на издателя на заповедта е била именно лишените от свобода от открит тип да се настаняват в общежития от открит тип, но доколкото заповедта е издадена на 08.03.2017 г., а ЗООТ „Дебелт 1“ е разкрито със заповед на министъра на правосъдието през февруари 2018 г. (съгласно справка № 1929/30.06.2023 г.), то това е и причината същото да не бъде посочено в цитираната по-горе заповед респ. настаняването на ищеца в него не е в разрез с нормативната уредба.

Не се доказва и твърдението на ищеца, че условията, при които е изтърпявал наказанието са били същите, при които изтърпявали наказанието си лишените от свобода от закрит тип, предвид налаганите ограничения в придвижването му. От доказателствата по делото се установява, че ищецът е бил настанен в общежитие от открит тип, като е имал свободен достъп до всички помещения на втори етаж на корпус В1, определени за ползване от лишените от свобода, настанени в общежитие от открит тип, както и директен достъп до мястото за престой на открито. Това обстоятелство се установява и от показанията на свидетелката С., която заявява, че общежитието е ситуирано на ет.2 в корпус Б, а лишените от свобода посещавали библиотека, фитнес по график, престой на открито също по график.

По отношение на твърдяното от ищеца неправомерно спиране респ. връщане на кореспонденция с дъщеря му, съдът намира, че от страна на ищеца не бяха ангажирани никакви доказателства в тази насока, поради което искът е недоказан в тази част.

С оглед изложеното, не се установява твърдяното от ищеца поставяне в неблагоприятни условия на изтърпяване на наложеното му наказание.

В т.2 от исковата молба ищецът твърди, че по време на престоя му в затвора, през м. май 2020 г., в Окръжен съд-Бургас било внесено предложение от началника на Затвора-Бургас, с което се предлага да бъда условно предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, за което са били налице съответните основания. Няколко дни след внасяне на предложението в Окръжен съд-Бургас, началникът на Затвора - Бургас оттеглил направеното от него предложение. По тази причина на 17.06.2020 г. адвокатът на ищеца изпратил по пощата молба до Окръжен съд- Бургас за условно предсрочно освобождаване. През м. октомври 2020 г., в резултат на подадена от П. молба, с определение по ЧНД № 871/2020 г. от 15.10.2020 г. на Окръжен съд-Бургас, същият бил освободен условно предсрочно от наложеното му наказание. Счита, че с действията си служителите на затвора, довели до забавяне на образуването на дело и разглеждането му с няколко месеца, като съзнателно са осуетили възможното му предсрочно освобождаване от затвора. По този начин и с оглед решението на съда, престоят му в затвора безпричинно бил удължен с няколко месеца. Всичко това било в резултат на нарушаване или неизпълнение на служебните задължения от съответните длъжностни лица, с което му били причинени вреди, както свързани с необоснованото удължаване на престоя му в затвора, така и с емоционални и психически такива. В тази връзка претендира сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, физически и психически дискомфорт и страдание за периода от 01.05.2020 г. до 25.10.2020 г., в следствие на противоправни действия и бездействия на служителите на ответника, изразяващи се в действия на служителите на затвора, довели до забавяне образуването на дело за неговото предсрочно освобождаване и респ. безпричинно удължаване на престоя му в затвора с няколко месеца за посочения период.

Съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 1 от НПК предложения за предсрочно освобождаване по чл. 70 и 71 от Наказателния кодекс могат да правят: 1. окръжният прокурор, съответно военният прокурор по местоизпълнение на наказанието и 2. началникът на затвора. Съгласно ал. 2 на посочената норма, осъденият може и сам да подаде молба за предсрочно освобождаване по чл. 70 и 71 от Наказателния кодекс. Молбата се подава чрез началника на затвора, който задължително дава становище по молбата.

От анализът на посочените разпоредби е видно, че предсрочното освобождаване от изтърпяване на наложено наказание не представлява право на осъденото лице, а е единствено правна възможност, която може да се реализира при наличие на предвидените от закона предпоставки и не зависи от волята на затворническата администрация, а от преценката на съответния окръжен съд по местоизпълнение на наказанието. В този смисъл възможността началникът на затвора да прави предложения за предсрочно освобождаване по чл. 70 и чл. 71 от НК е негова правна възможност, но не е задължение, при чието неизпълнение би могла да му се търси отговорност.

Аргумент в тази насока е и факта, че по силата на чл. 437, ал. 2 и ал. 3 от НПК, осъденият може и сам да подаде молба за предсрочно освобождаване по чл. 70 и 71 от НК, чрез началника на затвора, който задължително дава становище по молбата. Т.е. законодателят е предвидил правна възможност осъденият сам да упражни това свое право и да не бъде зависим от затворническата администрация в това отношение. В тази хипотеза вече би възникнало задължение за служителите на ответника, касаещи своевременното изпращане на молбата и необходимите документи до съответния компетентен съд. В конкретния случай по делото се установява, че ищецът се е възползвал от предвидената в чл. 437, ал. 2 от НПК възможност сам да подаде молба за предсрочно освобождаване и по отношение на същата не се установява (а и не се твърди) бездействие от страна на затворническата администрация. От така обсъдените обстоятелства може да се направи извод, че липсва твърдяното противоправно поведение от страна на органи на ответника, което да е довело до причиняване на неимуществени вреди през посочения от ищеца период.

В т.3 от исковата молба ищецът твърди, че служители на Затвора-Бургас са увеличили престоят му в затвора поне с няколко месеца поради необоснованото му спиране и неназначаване на работа без основателна причина. Излага доводи, че през месец юни 2020 г. бил спрян от работа на външен работен обект, като след премахване на ограниченията, наложени във връзка с пандемията от Ковид 19, на работния обект били изпратени други лишени от свобода, а той бил спрян от работа. Счита, че в ЗИНЗС и ППЗИНЗС няма изискване лишен от свобода, който е в процедира по УПО да бъде спиран от работа респ. няма забрана лишеният от свобода да работи. Освен това, молбата му за УПО била подадена на 17.06.2020 г. - 16 дни след като вече не бил насочен на работа. По този начин бил подложен на нехуманно и деградиращо отношение. В тази връзка претендира сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, физически и психически дискомфорт и страдание за периода 01.06.2020 г. до 25.10.2020 г., в следствие на противоправни действия и бездействия на служителите на ответника, изразяващи се неправомерно спиране и неназначаване на работа по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Полагането на труд е право на лишените от свобода, установено с нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС. С разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗИНЗС се предвижда, че участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация, а според ал. 2 – работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията съобразно съществуващите възможности, като се вземат предвид възрастта, полът, здравословното му състояние и работоспособност, изискванията на сигурността, професионалната квалификация и предпочитанията му, т. е. на правото на труд не съответства задължение за администрацията непременно да осигури работа на лишения от свобода. В този смисъл изпълнението на горното задължение не е безусловно, а зависи от обстоятелства и предпоставки, които са от обективен и субективен характер. Обективни са съществуващите възможности за работа, вкл. вида и тежестта на трудовата дейност, откритите работни места и условията на труд. Субективни са останалите критерии по чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС, както и преценката на администрацията чрез комисията по чл. 35 от ППЗИНЗС.

Според чл. 164, ал. 1 от ППЗИНЗС възможностите за участие в трудова дейност се определят от администрацията на затвора или затворническото общежитие в рамките на разкритите работни места в ДП "Фонд затворно дело" и в обслужващата и комунално-битова дейност на затворническите заведения, като в ал. 7 изрично се посочва, че приоритетно се разглеждат заявленията за работа на лишени от свобода, които спазват реда и дисциплината и са с доказани трудови качества. Процедурата по обявяване на работните места, кандидатстването за заемане на същите и за избор на кандидатите е надлежно уредена в чл. 164, ал. 2 – ал. 7 от ППЗИНЗС, а в ал. 3 изрично се сочи, че включването на лишените от свобода в трудова дейност се извършва след оценката на риска. Последният е задължителен критерий за преценка и формиране на решение на комисията по чл. 35 от ППЗИНЗС, която разпределя лишените от свобода по работни обекти. В този смисъл е и нормата на чл. 166, ал. 1 от ППЗИНЗС, според която решенията на комисията се вземат въз основа на оценката по чл. 55, ал. 2 от ЗИНЗС при първоначално назначаване на новопостъпилите или по предложение на съответния инспектор социални дейности и възпитателна работа.

Описаната по-горе детайлно процедура по назначаване на работа на лишен от свобода дава възможност на затворническата администрация да прецени дали лицето следва да полага труд. Същата приключва със заповедта на началника затвора по чл. 166, ал. 2 от ППЗИНСЗ, според която за назначаването на работа на лишените от свобода и в случаите, в които се налага преместване в друга група, началникът на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие издава писмена заповед.

Следователно волеизявлението на административния орган за отказ може да е продиктувано от обективна невъзможност за предоставяне на подходяща работа или от субективна преценка, във връзка с положението на конкретния лишен от свобода и изискванията за сигурност, на каквато законът му дава право. При тази нормативна уредба както назначаването, така и прекратяването на трудовата дейност на лишения от свобода е правомощие на началника на затвора, който действа в условията на оперативна самостоятелност, по целесъобразност.

Отделно от изложеното, настоящият състав приема, че с оглед така очертания предмет, който се определя от всеки молител, за да бъде предоставена подходяща работа на определен лишен от свобода, от една страна следва да има разкрито работно място, а от друга лишеният от свобода да е заявил желание да заеме това работно място. По делото не се доказва, а и ищецът не твърди в подадената искова молба, че от негова страна са били подавани молби за назначаване на определено работно място, по които същият да е получил отказ от затворническата администрация – било то изричен или мълчалив.

С оглед изложеното по делото не се констатираха противоправни действия или бездействия на служителите на ответника, изразяващи се неправомерно спиране и неназначаване на работа по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по отношение на ищеца Т.П..

Необосновани и недоказани останаха твърденията на ищеца за наличие на действия и бездействия от страна на затворническата администрация, от които да са настъпили за него неимуществени вреди, поради това, че същият е бил подложен на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.

Воден от горното, както и с оглед обстоятелството, че не бе доказано наличието на предпоставките от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно наличие на осъществени незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган и нанесени неимуществени вреди, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на делото и на основание чл.286, ал.2 от ЗИНЗС искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция е основателно, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК. Съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 100.00 лева.

Мотивиран от горното, Административен съд- гр.Бургас, XXV състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Т.К.П., ЕГН **********,***, изтърпял наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас в периода 19.03.2018 г. – 25.10.2020 г., против ГД "Изпълнение на наказанията" - София, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове, както следва:

1. за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, фАизически и психически дискомфорт и страдание в размер на 10 000 лева, причинени в периода от 19.03.2018 г. до 25.10.2020 г. в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ответника, изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното наказание в противоречие със законовите разпоредби за посочения период, ведно със законна лихва върху главницата от момента на извършване на незаконното действие до окончателното изплащане на сумата;

2. за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в общ размер на 7 000 лева – представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, психически дискомфорт, страдание претърпени от него по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Дебелт“ за периода 01.05.2020 г. до 25.10.2020 г., в следствие на противоправни действия и бездействия на служители на ответника, изразяващи се в действия на служителите на затвора, довели до забавяне образуването на дело за неговото условно предсрочно освобождаване и респ. безпричинното удължаване на престоя му в Затвора Бургас с няколко месеца за посочения период, ведно със законна лихва върху главниците от момента на извършване на незаконните бездействия до окончателното изплащане на сумата;

3. за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лева, причинени в периода от 01.06.2020 г. до 25.10.2020 г. в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на ответника, изразяващи се в неправомерно спиране и неназначаване на работа по време на изтърпяването на наказание „лишаване от свобода“ за посочения период, ведно със законна лихва върху главницата от момента на извършване на незаконното действие до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Т.К.П., ЕГН **********,*** да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: