Р Е Ш Е Н И Е
№ 1839
гр.Пловдив, 11.10.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
5189/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от Д.Т.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 19-0333-000395
от 29.07.2019 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, с което
на основание чл. 175 ал.3 предл. първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 200 лева, и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на
разпоредбата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното НП. Посочва се, че веднъж е издадено НП, с
което на жалбоподателя е наложена глоба за вмененото му нарушение в размер на 0
лева, което е влязло в сила. Възразява се и за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, в
частност: нарушение на чл. 43 ал.5 ЗАНН, тъй като АУАН не е връчен и предявен
на жалбоподателя, и чл. 52 ал.2 ЗАНН. Поради изложеното от съда се иска отмяна
на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, представлява се
от адв. И., с пълномощно по делото. По същество излага съображения, че
разпоредбата на чл. 140 ЗДвП не вменява задължение към гражданите, от което
следва, че е налице разминаване между фактическата и правна страна на НП.
Поради изложените доводи моли съдът да отмени обжалваното НП.
Въззиваемата страна – РПУ
Стамболийски при ОДМВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 12.06.2019 г. около 14:00 часа
в с. Кадиево, обл. Пловдив, на кръстовището на ул. „1-ва“ и път III-375, жалбоподателят М.
управлявал МПС - мотопед „Хонда СФХ“, без регистрационни табели. Това
обстоятелство било забелязано от свидетеля П., заемащ длъжността ***, и
неговият колега – Г.. Същите спрели за проверка посочения мотопед и установили,
че същият няма поставени регистрационни табели. Въз основа на направените
констатации свидетелят П. съставил АУАН бл. № 041892/12.06.2019 г., с който
вменил на жалбоподателя нарушения по чл. 140 ал.1 ЗДвП и чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП.
Досежно нарушението по чл. 140
ал.1 ЗДвП бил образуван заявителски материал в Районна прокуратура Пловдив, тъй
като имало съмнение за извършено престъпление по НК. Относно нарушението по чл.
100 ал.1 т.1 ЗДвП било издадено НП № 19-0333-000338/01.07.2019 г., влязло в
законна сила на 24.07.2019 г. В посоченото НП било отбелязано по отношение на
нарушението на чл. 140 ал.1 ЗДвП, че на основание чл. 345 ал.2 от НК се налага
наказание глоба в размер на 0 лева.
По заявителския материал в Районна
прокуратура Пловдив било разпоредено да не се образувано НП, а да бъде издадено
НП досежно нарушението по чл. 140 ал.1 ЗДвП. Поради изложеното с НП №
19-0333-000395 от 29.07.2019
г., жалбоподателят бил санкциониран на основание
чл. 175 ал.3 предл. първо от ЗДвП, с глоба, в размер на 200 лева, и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява
по несъмнен начин от разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел – П.. Показанията на същия са преки, непосредствени и
отговарящи на останалия събран по делото доказателствен материал. Възприетата
от съда фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени
доказателства, а именно: НП № 19-0333-000338/01.07.2019 г., писмо от ОДМВР
Пловдив, РПУ Стамболийски УРИ 333000-5378/02.09.2019 г., и АУАН бл. №
041892/12.06.2019 г.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно
възражението, залегнало в депозираната жалба досежно неспазване на изискването
на чл. 43 ал.5 и чл. 52 ал.2 ЗАНН. В АУАН е отбелязано, че жалбоподателят се е
запознал със същия и че е получил препис от него, което е удостоверено с негов
подпис. Следователно същият по несъмнен начин признава, че е запознат с акта и
е получил препис от него, още повече, че е посочил, че няма възражения във
връзка с него.
Неоснователен се явява и доводът,
че следва да се приложи чл. 17 ЗАНН. Съобразно посочената разпоредба никой не
може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече
наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. В
настоящия случай, с НП № 19-0333-000338/01.07.2019 г. жалбоподателят не е
санкциониран за нарушение на чл. 140 ЗДвП, тъй като е записано, че му се налага
глоба в размер на 0 лева. На следващо място, в посоченото НП като санкционна
норма е отбелязана чл. 345 ал.2 НК с цел да се посочи, че именно за нарушение
на тази разпоредба е образуван заявителския материал в Районна прокуратура
Пловдив. Едва след като държавното обвинение е преценил, че не са налице
елементите на престъпление по чл. 345 ал.2 НК, то е издадено наказателното
постановление, с което жалбоподателят е санкциониран с глоба в размер на 200
лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Следва да се
има предвид, че когато едно деяние засяга един и същ кръг обществени отношения,
правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност
или за административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете
едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се
ангажира, само ако деянието не представлява престъпление /така Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. по тълк. дело № 3/2015 г.
на ОСНК на ВКС/. Поради изложеното правилно първоначално е била извършена
предварителна проверка от Районна прокуратура Пловдив, дали деянието, вменено
на жалбоподателя, не съставлява престъпление. Едва при преценка, че същото не е
с толкова висока обществена опасност, която да обуслови ангажирането на
наказателна отговорност на жалбоподателя, наблюдаващият прокурор е преценил, че
следва да препрати материалите по делото на административнонаказващият орган,
който да извърши преценка дали деянието не съставлява административно
нарушение. В случая не е нарушен принципът non
bis in idem, доколкото правният спор относно
конретното деяние не е решен окончателно по смисъла на Конвенцията за защита на
правата на човека и основните освободи /така
Решение № 2079 от 18.10.2018 г. по к. адм. н.
д. № 1914 2018 г. на Административен съд – Пловдив/.
От правна страна съдът намира следното:
На жалбоподателя е вменено
нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП, съгласно която по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени
на определените за това места. Според легалното определение на §6,
т. 18а от ДР на ЗДвП, "регистрация" е административно разрешение
за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията
на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.
В настоящия случай, от приобщените
по делото писмени доказателства, се установи по безспорен начин, че процесното
МПС не е било регистрирано по надлежния ред. Въпреки това жалбоподателят,
съзнавайки посочените обстоятелства, е управлявал лекия автомобил.
Правилно
според настоящия съдебен състав административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е подведена под нормата на чл. 140 ЗДвП. Съгласно ал.1 на посочената разпоредба: по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер поставени на
определените за това места. Според изискванията на посочената норма описаните
МПС следва не само да имат регистрационна табела, която да е поставена на
определените за това места, но и да са регистрирани по реда и начина визирани в
чл. 140, ал.2 от ЗДвП и съответната Наредба, към която тази разпоредба препраща
/така Решение № 1906/26.09.2018 г. по к.
адм. н. д. № 1833/2018 г. на Административен съд – Пловдив/. Посочената от жалбоподателя норма на чл. 175 ЗДвП
е санкционна и се намира в корелативна връзка с нарушената такава по чл. 140 ЗДвП, но последната създава дължимото правило за поведение.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай
се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици
не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото
деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил
вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Наложената санкция е в определения от закона размер.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0333-000395 от 29.07.2019 г., издадено от
Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, с което на Д.Т.М., ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 175 ал.3 предл. първо от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 200
лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение
на разпоредбата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
ТС