№ 855
гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря МИЛЕН ВЛ. ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110214333 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. А. М., с ЕГН ********** против наказателно
постановление № 8364/25.09.2023 г. на Началника отдел "Контрол по републиканската
пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна
инфраструктура", с което на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 пр.2 от Закона за пътищата, му е
наложена глоба в размер на 2 600 лв. за нарушение на на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а”, пр. 2 Закон за
пътищата във връзка с чл. 7 ал.1 т. 5 б.“В“ чл. 8 ал. 1 и чл. 37 ал. 1 т. 1 пр. 1 от Наредба №11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В жалбата се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения, че
отговорно лице за извършеното нарушение е лицето „превозвач”, след като
такава терминология не е използвана в Закон за пътищата /ЗП/, така и в
Наредба №11/03.07.2001 г ., за движение на тежки и/или извънгабаритни
МПС на МРРБ, че на водачът на ППС, е следвало да му бъде наложено
наказание по чл.177 ал.3 ЗДвП /на същият е ангажирана отговорността му по
чл.53 ал.1 ЗП/, че проверката е извършена единствено от екип на АПИ в
разрез с разпоредбата на чл.37 ал.1 т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г., за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътно превозни средства
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и
не изпраща представител. В писмени бележки поддържа жалбата на
основанията в нея и прави искане за отмяна на наказателното постановление.
1
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. От
процесуалния представител на същата юрисконсулт Николов са постъпили
писмени бележки, в които излага доводи за неоснователност на жалбата.
Моли съда да потвърди НП и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Контролните органи на въззиваемата страна на 25.08.2023 г., в 15.50
часа, на път -18 (Софийски околовръстен път), км. 14+150, на 300 м. след
табела „Гниляне“ в посока гр. Нови Искър - с. Казичене, установили, че
жалбоподателят управлява и извършва превоз на товари с МПС с четири оси
с две управляеми оси марка Мерцедес, модел 4141К Актрос е peг. №СА 8451
НС, като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът
извършва превоз на фракция, без разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на
чл. 8 ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Необходимостта от разрешително се доказва от направеното измерване
с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово
натоварване на Г1Г1С, модел DFW-KR №118829 и ролетка №1303/18/ (5 м),
при което е констатирано следното: при измерено разстояние между осите
1.36 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е
26.450 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 т„ съгласно
чл. 7 ал. 1. т. 5 б. „В" от Наредбата, като превишаването е с 7.450 т.
Контролните органи приели, измерените параметри на превозното
средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3 т. 2 от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС.Съгласно чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а” пр. 2 от Закона за пътищата във връзка с
чл. 7 ал.1 т. 5 б.“В“ чл. 8 ал. 1 и чл. 37 ал. 1 т. 1 пр. 1 от Наредбата,
движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение
(Разрешително) за превишаване на максимално допустимите норми по раздел
II от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за дейности от специалното
ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).
Свидетелят Д. Г. Г. заемащ длъжността главен инспектор в отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, съставил и
връчил надлежно на жалбоподателя АУАН №9306/25.08.2023 г. При
съставяне на АУАН били иззети като доказателства: Кантарна бележка
№2843/25.08.2023 г., разписка за връчен АУАН, копия на: свидетелство за
2
регистрация на ППС - Част 2, пътен лист, кантарна бележка.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН няма данни жалбоподателят да е депозирал
писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така изложените факти се установяват от събраните гласни
доказателства – показания на свидетеля Д. Г. Г., които са еднопосочни. Съдът
възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни,
съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който
и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие. С оглед
липсата на противоречия между доказателствените източници, по аргумент за
противното от чл. 305 ал. 3 изр. 2 НПК, съдът намира, че не се налага
подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57
ЗАНН.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че отговорно лице за
извършеното нарушение е лицето „превозвач” и на него като водач на ПП, е
следвало да му бъде наложено наказание по чл.177 ал.3 ЗДвП. Налице са
различни обществени отношения, а именно: в ЗДвП - чл. 177 ал.3 ЗДвП се
регламентирани правила за безопасност на движението по пътищата. В Закон
за пътищата /ЗП/, включително в чл. 53 ал.1 ЗП вр. чл.26 ал.2 ЗП, са уредени
правила за ползването и безопасността на пътната инфраструктура. Деянието,
вменено на жалбоподателя нарушава изискванията за ползване на пътищата.
В разпоредбата на чл. 36 от Наредба №11/03.07.2001 г. е предвидено, че
контролът на извънгабаритните ППС по пътищата се осъществява от Агенция
"Пътна инфраструктура" със съдействието на съответната служба за контрол
3
при МВР, а разпоредбата на чл. 37 от Наредбата предвижда, че във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и
Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в
обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства и съставят акт за установяване на административно
нарушение, когато се установи, че движението се извършва без
разрешителното. Материалната компетентност на органите в случаи на
установяване на нарушения на разпоредбите на Закона за пътищата обаче е
предвидена в чл. 56 ЗП, където в разпоредбата на чл. 56 ал. 2 т. 1 ЗП е
предвидено, че актовете за установяване на нарушения по републиканските
пътища, се съставят от длъжностните лица на Агенция "Пътна
инфраструктура", а разпоредбата на чл. 56 ал. 3 т. 1 ЗП предвижда, че
наказателните постановление за нарушения по републиканските пътища се
издават от председателя на Управителния съвет на Агенцията или от
упълномощено от него длъжностно лице от Агенцията.
Контролът по движението на тежки и извънгабаритни ППС по
републиканската пътна мрежа се осъществява от органите на Агенция "Пътна
инфраструктура", а участието на органите на МВР е единствено с цел
съдействие. В случая АУАН е съставен от упълномощено да осъществява
контрол по републиканската пътна мрежа, видно от Заповед №РД-11-
247/31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура". Наказателното постановление е издадено от Виолета
Асенова - Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към
дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна
инфраструктура", която видно от писменото доказателство – Заповед №РД-
11-246/31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция
"Пътна инфраструктура" и в съответствие с чл. 56 ал. 3 т. 1 ЗП е
упълномощена да издава наказателни постановления за нарушения по Закона
за пътищата.
Съгласно параграф 1 т. 8 ДР на ЗП "специално ползване на пътищата" е
и използването на пътищата за превозването на тежки и извънгабаритни
товари. Съгласно чл. 26 ал. 2 т. 1 б. "а" от Закона за пътищата за дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия. Условията и редът за движение на
извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване,
се определят с Наредба №11/3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, издадена на основание чл. 139 ал. 3
ЗДвП. Съгласно чл. 3 т. 2 от Наредбата тежко ППС е това, което има
натоварване на ос, по-голямо от предвиденото в чл. 7 от Наредбата. Съгласно
чл. 7 ал. 1 т. 5 б. "в" от Наредбата, когато разстоянието между осите на ППС е
от 1,3 м до 1,8 м, допустимото максимално натоварване на оста е 19 тона. В
настоящия случай измереното разстояние между осите 1.36 м, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 26.450 тона при
4
максимално допустимо натоварване на оста 19 т„ съгласно чл. 7 ал. 1. т. 5 б.
„В" от Наредбата, като превишаването е с 7.450 т.
Съдът кредитира резултатите от извършеното измерване, тъй като от
писмените доказателства се установява техническата годност на използваните
в случая средства за измерване.
Доколкото управляваното от жалбоподателя МПС се явява "тежко" по
смисъла на чл. 3 т. 2 от Наредба №11/3 юли 2001 г., то съгласно чл. 26 ал. 2 т.
1 б. "а" пр.2 от Закона за пътищата се касае за специално използване на
пътищата от републиканската пътна мрежа, за което е било необходимо
специално разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя,
съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. В случая
жалбоподателят не е разполагал с такова, с което е извършил нарушение
на чл. 26 ал. 2, т. 1 б. "а" пред. второ от Закона за пътищата вр. чл.7 ал.1 т.5
б.В вр. чл. 8 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 37 ал. 1 т. 1 предл. 1 от Наредба №11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за извършване на дейности от специалното
ползване на пътищата, без съответно разрешително за това.
От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при
форма на вината непредпазливост, тъй като е бил длъжен и е могъл да
извърши проверка преди да започне извършването на превоза дали е издадено
необходимото разрешително за осъщественото специално ползване на
пътищата. Същият обаче не е сторил това.
Съгласно разпоредбата на чл. 53 ал. 1 т. 2 ЗП за движение на тежко
пътно превозно средство без разрешение, на физическото лице, извършило
нарушението, се налага административно наказание "глоба" в размер от 1 000
00 до 5 000 лв. В случая наказващият орган е наложил на жалбоподателя
глоба в средния размер – 2 600 лв., но жалбоподателят до настоящия момент
не е санкциониран за идентично нарушение, поради което глобата следва да
бъде определена в минималния размер от 1 000 лв., в каквато насока се
измени НП.
Не са налице условия за приложение на чл.28 ЗАНН, тъй като липсват
обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност
на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от този вид.
5
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото
следва да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация
по чл. 37 от ЗПП размер на 80 лв. за настоящата инстанция, като съобрази
представените писмени бележки от процесуалния представител.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 8364/25.09.2023 г. на Началника отдел
"Контрол по републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен
контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", с което на К. А. М., с ЕГН **********, на
основание чл. 53 ал. 1 т. 2 пр.2 от Закона за пътищата, е наложена глоба в размер на 2 600
лв. за нарушение на на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а”, пр. 2 Закон за пътищата във връзка с чл. 7 ал.1
т. 5 б.“В“ чл. 8 ал. 1 и чл. 37 ал. 1 т. 1 пр. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, КАТО НАМАЛЯВА глобата на 1 000 лв.
ОСЪЖДА К. А. М., с ЕГН ********** да заплати Агенция "Пътна
инфраструктура" сумата от 80 лв. - юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6