№ 643
гр. София, 15.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20211110165589 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба, подадена от В. Ц. З., за издаване на заповед за налагане
на мярка за защита от домашно насилие по ЗЗДН срещу Д. Д. К..
В молбата се твърди, че ответникът е осъществил акт на домашно насилие над
молителката, като я е заплашил и отправил обиди към нея на 07.10.2021 г., както и е
осъществил физическо насилие, поради което се прави искане съдът да издаде против
ответника заповед за защита срещу домашно насилие по отношение на молителката.
Претендират се разноски.
Ответникът взема становище по молбата, като оспорва твърденията на
молителката. Излага, че след постановяване на Решение № 2065369/01.12.2020 г. на
СРС, с което е утвърдено постигнато от страните споразумение относно въпросите,
касаещи родителската отговорност по отношение на общото на страните дете Елеонора
Д.а К.а, молителката е променила отношението си към ответника, като отказвала да
изпълнява решението по отношение на режима на лични отношения на бащата с
детето. Твърди, че на посочената дата е възникнал конфликт между страните във
връзка с отглеждането на общото им дете Елеонора Д.а К.а, като молителката отказала
да предостави детето, но последното само тръгнало с баща си. Претендират се
разноски.
1
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона
(чл. 5 ГПК), прави следните фактически и правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита
– чл. 3, т. 2, предл. 2 и т. 3 ЗЗДН. Не се спори, че страните са живели съвместно при
условията на фактическо съпружеско съжителство, както и че имат общо дете –
Елеонора Д.а К.а, ЕГН: **********.
Описаните в молбата актове представляват актове на домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено
психическо насилие спрямо молителката.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН /л. 6 от делото/, решение № 20265369/01.12.2020 г. по гр.д. № 47725/2020 г. на
СРС; съдебномедицинско удостоверение № 66.03/2022 г.; епикриза от 11.02.2022 г. /л.
58-59/; справка за съдимост /л. 63-64/; материали по пр.пр. № 42455/2021 г. по описа на
СРП; веществени доказателства – запис на оптичен носител от Дирекция „Национална
система 112“ /л. 107-108/.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдът намира, че е годно доказателствено
средство, тъй като съдържа детайлно описание на твърдяното физическо насилие,
описано по време, място и начин на извършване, поради което и съдът приема
доводите на насрещната страна за неоснователни. Действително в декларацията липсва
посочване на конкретни обиди, поради което относно твърдения акт на психическо
насилие съдът приема, че не може да се кредитира декларацията като доказателство за
твърдения акт на психическо насилие.
Видно от справка на МВР – Дирекция „Национална система 112“ от 10.05.2021
г. лицето Юлия Илиева е подало сигнали на 24.02.2021 г. в 08:46 часа.
Безспорно е по делото, че между страните са налице обтегнати отношения и
нарушена комуникация в резултат на междуличностни противоречия.
Установява се по делото и проявеното агресивно и нападателно поведение от
страна на ответника спрямо молителката, в тази връзка съдът приема декларацията
като доказателство за акта на насилие, както повелява чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, доколкото в
настоящия случай липсват други преки доказателствени източници, единственият
свидетел на твърдения акт на насилие е общото малолетно дете на страните.
Поведението на ответника попада извън границите на нравствеността и
съвременните виждания за човешко общуване, съгласно които противоречията,
независимо от техния характер, следва да се разрешават чрез диалог и при
противопоставяне на аргументи. В случая се касае за ескалация на отношенията в
2
поведението на ответника, който не може да разреши по нормален път възникнали
спорове между страните.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме, че е осъществен
акт на физическо насилие на посочената дата 07.10.2021 г., по отношение на акa на
психическо насилие съдът приема, че не са представени доказателства за
осъществяване на твърдените обиди, поради което и с оглед разпределената
доказателствена тежест, съдът приема, че такива не са осъществени. Независимо от
това с оглед провеждането на доказване на осъществения акт на физическо насилие,
съдът намира молбата за защита за основателна.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание,
имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите
лица. Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно
установен акт на домашно насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на
страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16,
ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат
приложени посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН мерки за защита.
Задължаването на ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие – чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалата, тъй
като предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо
извършителя на насилието.
Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1-во ЗЗДН, ще създаде и допълнително
гаранция за пострадалата, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие.
На ответника следва да му бъде забранено да се приближава до молителката на
разстояние по-малко от 20 метра, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1-во ЗЗДН, за
срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта. Това е необходимо, за да се
попречи на ответника да извърши спрямо пострадалата нов акт на насилие.
Мерките съдът определи, като взе предвид, че от извършения акт на домашно
насилие са настъпили за молителката значителни вредни последици.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен
да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00
лева.
3
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие,
настъпилите последици от извършеното деяние, липсата на данни за доходите на
ответника, счита, че следва да бъде наложена глоба в размер от 200 лева.
Относно разноските за делото.
При този изход на спора право на разноски има молителката, която претендира и
доказва разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящият
състав приема за основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
проведените заседания, липсата на гласни доказателства и експертизи, съдът намира,
че възнаграждението следва да бъде редуцирано до размер от 600 лева.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 лева,
на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г.
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Д. Д. К., ЕГН:
**********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Д. Д. К., ЕГН: **********,
да се въздържа от извършване на домашно насилие, по отношение на В. Ц. З., ЕГН:
**********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, на Д. Д. К., ЕГН:
**********, да приближава В. Ц. З., ЕГН: **********, на разстояние по-малко от 20
метра за срок от 12 (дванадесет) месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Д. Д. К., ЕГН:
**********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е
длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, на Д. Д. К., ЕГН: **********, глоба в
размер на 200,00 лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Д. Д. К., ЕГН: **********, да
заплати на В. Ц. З., ЕГН: **********, сумата в общ размер на 600,00 лева,
представляваща разноски, сторени в настоящото производство.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Д. Д. К., ЕГН: **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в
размер на 25,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед
подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене
на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5