№ 1445
гр. Плевен, 08.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20224430102414 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК
Производството по делото е образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на управление
*** чрез пълномощника Е. Б. – и.д. директор на ДСП-Плевен, против Г. А. Д., ЕГН
**********, от ***, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 206,00 лева главница, 1,26 лева лихва за забава за периода 01,11,2015 г. –
30,03,2016 г., 1,01 лева лихва за забава за периода 01,12,2015 г. – 30,03,2016 г., 0,75 лева
лихва за забава за периода 01,01,2016 г. – 30,03,2016 г., 0,49 лева лихва за забава за периода
01,02,2016 г. – 30,03,2016 г., 0,25 лева лихва за забава за периода 01,03,2016 г. – 30,03,2016
г., ведно със законната лихва върху главницата от 21,06,2016 г. до изплащане на вземането.
Твърди се, че сумата е отпусната като целева помощ – за закупуване на два чифта
ортопедични обувки, със Заповед №4335/19,08,2014 г. Сочи се, че срокът за реализиране на
целевата помощ е 90-дневен от получаване на помощта и в него ответницата не е
представила разходооправдателни документи, с които да удостовери използването на
целевите средства по предназначение. Сочи се, че съгласно чл.43б от ППЗИХУ /отм./,
лицата, неизползвали целевата помощ по предназначение, възстановяват същата в пълният й
размер. Твърди се, че след изпратена покана за доброволно изпълнение, на 22,01,2015 г.
ответницата сключва с ДСП-Плевен Споразумение за разсрочено плащане на сумата от
446,00 лева, с погасителен план от 12 равни вноски по 30,00 лева и една вноска в размер на
26,00 лева. Твърди се, че ответницата е платила 7 вноски, след което преустановила
плащането, поради което със заповед №РД05-2112/30,03,2016 г. на *** на ДСП-Плевен е
постановено възстановяване на сума в размер на 206,00 лева главница от ответницата и
лихва в размер на 4,06 лева. С последваща Заповед №РД05-2618/27,04,2016 г. на *** на
1
ДСП-Плевен е поправена допусната очевидна фактическа грешка в предходната заповед,
като и двете заповеди са връчени на ответницата с обратна разписка. Твърди се, че тъй като
ответницата не е възстановила сумата, е подадено заявление по чл.417 от ГПК, като е
издадена и заповед за изпълнение и изпълнителен лист, връчени по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответницата дължи на *** сумата от 206,00 лева главница, 1,26 лева лихва за забава за
периода 01,11,2015 г. – 30,03,2016 г., 1,01 лева лихва за забава за периода 01,12,2015 г. –
30,03,2016 г., 0,75 лева лихва за забава за периода 01,01,2016 г. – 30,03,2016 г., 0,49 лева
лихва за забава за периода 01,02,2016 г. – 30,03,2016 г., 0,25 лева лихва за забава за периода
01,03,2016 г. – 30,03,2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21,06,2016 г. до
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4500/2016 г.
на ПлРС. Претендират се разноски. В с.з. проц.представител на ищеца – юрк.***, моли съда
да уважи иска, който се явява основателен с оглед събраните по делото доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначен особен
представител – адв.С. М. от ПАК, в който се сочи, че претенцията е погасена по давност, тъй
като от издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист е изтекла петгодишната
давност по чл.110 от ЗЗД. В с.з. ос.представител на ответника твърди, че възражението за
давност е основателно, доколкото ИЛ е издаден на 27,06,2016 г., а изп.д. е образувано през
2022 г.
Съдът като прецени събраните доказателства, приема за установено следното:
Представено е ч.гр.дело №4500/2016 г. по описа на РС Плевен, от което се установява, че е
образувано по заявление от ищеца Агенция за социално подпомагане гр.София против Г. А.
Д., и е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №2888/23,06,2016 г. за сумата от
206,00 лева главница, 1,26 лева лихва за забава за периода 01,11,2015 г. – 30,03,2016 г., 1,01
лева лихва за забава за периода 01,12,2015 г. – 30,03,2016 г., 0,75 лева лихва за забава за
периода 01,01,2016 г. – 30,03,2016 г., 0,49 лева лихва за забава за периода 01,02,2016 г. –
30,03,2016 г., 0,25 лева лихва за забава за периода 01,03,2016 г. – 30,03,2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 21,06,2016 г. до изплащане на вземането, както 25,00
лева деловодни разноски. В заповедта е посочено, че се издава за възстановяване на
неизползвани по предназначение целеви помощи.
Установява се от приложеното ч.гр.дело, че на 27,06,2016 г. е издаден изпълнителен лист.
От приложената по ч.гр.д.№4500/2016 г. ПДИ по изп.д.№45/20222 г. на ДСИ при ПлРС,
изпратена по делото на 14,03,2022 г., се установява, че за принудителното събиране на
сумите по издадения ИЛ е образувано изп.д.№45/2022 г. по описа на ДСИ при ПлРС. ПДИ е
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С оглед така направеното връчване, на заявителя е
изпратено разпореждане, с което е уведомен, че може да предяви установителен иск в
едномесечен срок. Съобщението е получено от ищеца на 29,03,2022 г. и на 29,04,2022 г. - в
едномесечния срок, е заведено исковото производство. При така изложеното, съдът счита,
че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Установява се от представеното по делото на л.5 заявление-декларация, че ответникът е
2
подал на 19,08,2014 г. заявление-декларация за отпускане на целева помощ за закупуване на
два чифта ортопедични обувки.
Представен е в заверено копие медицински протокол на ЛКК изх.№3164/123,08,2014 г., в
заключението на който е отразено, че Г. А. Д. се нуждае от ортопедични обувки по т.3а.
Със заповед №4335/19,08,2014 г. на *** на ДСП-Плевен, на Г. А. Д. е отпусната сума в
размер на 446,00 лева за закупуване на ортопедични обувки.
С покана за доброволно изпълнение от 13,01,2015 г. Г. А. Д. е поканена да възстанови
сумата от 446,00 лева, тъй като в 90-дневен срок от получаване на помощта не е представил
в ДСП разходооправдателни документи от лицензиран доставчик, които да удостоверят, че
целевата помощ е използвана по предназначение. Поканата е връчена лично на Г. А. Д. на
16,01,2015 г.
На 22,01,2015 г. между ДСП-Плевен и Г. А. Д. е сключено споразумение за разсрочено
плащане на сумата, подлежаща на възстановяване, като от представените 7 бр. ПКО се
установява, че Г. А. Д. е възстановила сума в размер на 240,00 лева общо.
Със Заповед за възстановяване №РД05 2112/30,03,2016 г. на *** на ДСП Плевен, издадена
на основание чл.43а, ал.5 от ППЗИХУ на ответника е наредено да възстанови отпуснатата
целева помощ за закупуване на ортопедични обувки в размер на 206,00 лева главница, 1,26
лева лихва за забава за периода 01,11,2015 г. – 30,03,2016 г., 1,01 лева лихва за забава за
периода 01,12,2015 г. – 30,03,2016 г., 0,75 лева лихва за забава за периода 01,01,2016 г. –
30,03,2016 г., 0,49 лева лихва за забава за периода 01,02,2016 г. – 30,03,2016 г., 0,25 лева
лихва за забава за периода 01,03,2016 г. – 30,03,2016 г. Заповедта е връчена лично на Г. А. Д.
на 24,04,2016 г. Тази заповед е изменена със заповед №РД-05-2618/27,04,2016 г. на *** на
ДСП Плевен, също връчена лично на Г. А. Д. на 04,05,2016 г.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Ищецът твърди, че до настоящият момент ответника не е му е възстановил изцяло
неправомерно получената целева помощ. По правната си същност това е твърдение за
отрицателен факт и освобождава ищеца от тежестта на доказването му. Ответникът не
ангажира доказателства за плащане на претендираната сума, а от събраните писмени
доказателства се установява нейната дължимост и размер. Следва да се отбележи, че
представените писмени доказателства, включително сключеното споразумение за
разсрочено плащане, установяват по безспорен начин плащането на сумата за целева помощ
и съответно липсата на представени разходооправдателни документи за използване на
сумата по предназначение. Ето защо са налице основанията за възстановяване на
неправомерно получената целева помощ.
При тези изводи на съда относно основателност на иска, съдът следва да се произнесе по
направеното от особения представител на ответницата възражение за погасяване на
претендираната сума по давност, поради изтекла погасителна давност от влизане в сила на
заповедта за изпълнение до датата на образуване на изпълнителното производство. Съдът
намира същото за неоснователно по следните съображения – по отношение последиците на
3
давността, не е налице абсолютно никаква разлика между влезлите в сила заповеди за
изпълнение и съдебните решения. В този смисъл е съдебната практика, обективирана в
решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о на ВКС, с която се
приема, че: „от изтичането на срока за възражение, когато влиза в сила заповедта за
изпълнение, започва да тече 5-годишната давност за вземанията, установени със сила на
пресъдено нещо“. ЗЗД не съдържа разпоредба, че за вземанията, установени с влязла в
сила заповед за изпълнение, давността е всякога 5-годишна, тъй като при приемане на ЗЗД,
отмененият ГПК не е уреждал заповедното производство. Ето защо чл.117, ал.2 от ЗЗД следа
да се тълкува разширително, а не буквално, в смисъл, че разпоредбата използва термина
„съдебно решение“ като родово понятие, включващо и заповедите за изпълнение, които
формират сходни на силата на пресъдено нещо правни последици. В този аспект следва да
се изтъкне и това, че положението на кредитор, снабдил се с влязла в сила заповед за
изпълнение, срещу която не е депозирано възражение, е напълно идентично с това на
кредитор, разполагащ с влязло в сила съдебно решение – по осъдителен или установителен
иск по чл.422 от ГПК. И в двете хипотези е недопустим нов иск, с който да се прекъсне
давността, тоест не може да се приеме, че влязлата в сила заповед за изпълнение, срещу
която не е депозирано възражение, не прекъсва давността, за разлика от заповедта, която е
стабилизирана с оглед уважаване на иск по реда на чл.422 от ГПК. В процесния случай
обаче издадената заповед за изпълнение НЕ Е ВЛЯЗЛА В СИЛА , за да могат правните
последици от нея да се приравнят на тези на съдебното решение, включително по
отношение на погасителната давност на установеното с нея вземане. Изискването по чл.117,
ал.2 от ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността,
се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с
влязла в сила заповед за изпълнение, каквато обаче не е налице в процесния случай,
доколкото се установява, че ПДИ с приложена заповед за изпълнение не е връчвана на
длъжника по изп.дело.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422
вр.чл.415 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 206,00 лева главница,
1,26 лева лихва за забава за периода 01,11,2015 г. – 30,03,2016 г., 1,01 лева лихва за забава за
периода 01,12,2015 г. – 30,03,2016 г., 0,75 лева лихва за забава за периода 01,01,2016 г. –
30,03,2016 г., 0,49 лева лихва за забава за периода 01,02,2016 г. – 30,03,2016 г., 0,25 лева
лихва за забава за периода 01,03,2016 г. – 30,03,2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 21,06,2016 г. до изплащане на вземането.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 180,00 лева за депозит за особен представител.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка
на ПлРС държавна такса върху уважените искове в размер на 75,00 лева.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ето защо следва
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство за
4
държавна такса в размер на 25,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че Г. А. Д., ЕГН
**********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от
206,00 лева главница, 1,26 лева лихва за забава за периода 01,11,2015 г. – 30,03,2016 г.,
1,01 лева лихва за забава за периода 01,12,2015 г. – 30,03,2016 г., 0,75 лева лихва за
забава за периода 01,01,2016 г. – 30,03,2016 г., 0,49 лева лихва за забава за периода
01,02,2016 г. – 30,03,2016 г., 0,25 лева лихва за забава за периода 01,03,2016 г. –
30,03,2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21,06,2016 г. до изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4500/2016 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. А. Д. , ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление *** направените разноски в
исковото производство в размер на 180,00 лева за депозит за особен представител.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. А. Д. , ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление *** направените разноски в
заповедното производство за ДТ в размер на 25,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Г. А. Д. , ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Плевен сумата от 75,00 лева – държавна такса върху
уважените искове.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5