РЕШЕНИЕ
№ 1564
гр. Пловдив, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен
състав в открито
съдебно заседание на двадесет и осми ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 1635 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответника и настоящ
жалбоподател В.П., чрез адв. Г. и адв. З.,
против решение № 1816 от 13.05.2019 г.,
постановено по гр. дело № 18106 от 2017 г. по описа на Районен съд Пловдив, VІ бр. с.
С обжалваното решение е било оставено без уважение
искането на бащата П.В.Н., за изменение на постановените с Решение № 2402 от
22.06.2011 г. по гражданско дело № 3461/2011 г. по описа на ПРС мерки относно
родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения, издръжка спрямо
детето Н. П.Н.; изменен е режимът на
лични отношения на бащата П.В.Н., с детето Н. П.Н., постановен с Решение № 2402
от 22.06.2011 г. по гражданско дело № 3461/2011 г. по описа на ПРС, като е бил
определен друг режим на лични отношения на бащата П.В.Н., с детето Н. П.Н.: Бащата има
право да взима детето при себе си: - всяка първа и трета събота и неделя от
месеца за времето от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с приспиване,
като детето се взима и връща в дома на майката, като първа се счита съботата и
неделята, в която и събота и неделя са с дати от съответния месец; всеки вторник и четвъртък от седмицата за
времето от 17.00 ч. до 19.00 ч.; 10 дни през лятото, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката и с дните, в които детето е ангажирано с
извънучилищни занимания – организирани мероприятия, лагери и турнири, в рамките
на посещаваните от него допълнителни занимания, 5 последователни дни през
зимната и пролетната ваканция на детето; всяка четна календарна година детето
да прекарва при баща си Коледните празници за времето от 10.00 ч. на 24.12. до
17.00 ч. на 26.12 и всяка нечетна календарна година по време на Новогодишните
празници за времето от 10.00 ч. на 31.12 на изминалата година до 17.00 ч. на
01.01 от новата година, като посочените празнични дни се включват в
определените по – горе 5 дни през съответната зимна ваканция. Определен е срок,
до който родителите да съгласуват помежду си датите, на които бащата да се
ползва от режима на лични отношения за лятната, зимната и пролетната ваканция,
който да е най-малко две седмици преди началото на личните контакти. С
постановеното решение е отхвърлен искът на П.В.Н. за намаляване на определената
с Решение № 2402 от 22.06.2011 г. по гражданско дело № 3461/2011 г. по описа на
ПдРС издръжка от 500 лева на 200 лева, както и е осъден П.В.Н., да заплати
разноските в производството.
С жалбата на жалбоподателката П., решението се обжалва
в частта му, с която е изменен режимът на лични отношения между бащата и детето
Н. Н., постановен с решение № 2402/22.06.2011 г. по гр. дело 3461/2011 г. по
описа на ПРС, като е бил определен нов такъв. Сочи се, че становището на съда
не може да бъде споделено, като се излагат и подробни съображения в тази
насока. Твърди се, че съдът не е изследвал задълбочено въпросът дали детето има
желание да общува с баща си, както и да се вижда с него. Сочи се, че в
производството нагласата на детето спрямо бащата се е променила съществено,
като към момента то категорично отказвало да се среща с баща си, тъй като
срещите с него били болезнени за него не само душевно, но е налице и физическо проявление,
изразяващо се в изпотяване, болки в стомаха, разстройство, страх и напрежение -
негативни прояви у детето, наблюдавани непосредствено преди и след срещи между
него и баща му. Сочи се, че шесткратно, в периода от 18.05.2019 г. до 3.06.2019
г., в изпълнение на постановените привременни мерки, съгласно които бащата има
право да взема детето всеки вторник и четвъртък от 18.00 часа до 19.30 часа и
всяка и първа и трета събота от месеца, П.Н. е получавал категоричен отказ от
детето да прекарат това време заедно. Като пример се сочи, че при една от
срещите между родителя и детето, осъществена във вторник – 21.05.2019 г., бащата е бил придружен от
пълномощник на ЧСИ М. Като се сочи, че видно от съставения протокол, копие от
който е представен по делото, детето категорично отказало да тръгне с баща си,
въпреки оказаното съдействие от страна на майката В.П., като е заявило, че не
желае, тъй като го било страх от баща му, който го обиждал и това не му се
харесвало. Твърди се,
че от разпитаните свидетели се установявало, че детето и майка му са стресирани
от поведението на ищеца спрямо тях.
Сочи се, че постановените мерки са неефективни и не са
в интерес на детето, като са посочени
подробно и съответните причини, поради което се настоява същите да бъдат
отменени. Предвид изложеното, както и предвид променената към момента нагласа
на детето се счита, че определеният режим не е в интерес на детето и
осъществяването му против волята на детето би му повлияло изключително зле.
Предлага се на съда да вземе предвид постигнатото между страните споразумение
от 2.02.2018 г., в което е уговорен по взаимно тяхно съгласие режим на лични
контакти между П.Н. и Н. Н.. .
Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде
отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да се
постанови друго, с което или изцяло да бъде отхвърлен предявеният от П.Н. иск,
за постановяване на разширен режим на лични контакти между него и детето Н.,
или да се съобрази постигнатата между страните спогодба от 2.02.2018 г., касаеща личните отношения между бащата и
детето, а именно – всяка втора събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до
17 часа в неделя, с преспиване, а когато в дните на лични контакти детето е
ангажирано с извънкласни занимания, личният контакт да се осъществява
следващата събота и неделя от месеца, като детето ще се взема и връща от и във
жилището на майката в гр. ****.
В срок е постъпил отговор на подадената въззивна жалба
от П.Н., чрез пълномощника му адв. Е., с
който се оспорват твърденията, изложени във въззивната жалба. Твърди се,
че у детето е налице синдром на родителско отчуждение.
По делото в срок е постъпила въззивна жалба и от ищеца
П.Н., чрез адв. Е., срещу същото
решение, като то се обжалва в частта
относно определения режим на лични контакти на бащата с детето, в частта на
контактите през първата и третата седмица от месеца, през лятото, както и
относно срока, в който родителите са длъжни да съгласуват помежду си режима на
лични отношения с детето през лятната, коледната и пролетната ученически ваканции,
както и в частта на издръжката за сумата над 200 лв. месечна издръжка, както и
в частта на разноските.
Сочи се относно режима, че той трябва да е достатъчно
ясен и да не създава възможности за допълнителни конфликти между страните.
Посочва се също, че майката продължава да създава
всякакви пречки пред ищеца да създава контакти с детето си като се твърди, че
през детето майката информира бащата, че то не иска да се вижда с него и иска
детето да потвърди това. Относно издръжката се сочи, че по делото са събрани
доказателства, включително и чрез разпита на свидетелите, в т.ч. бащата на
ответницата, че финансовото положение на ищеца е лошо, като се сочи, че когато
е било друго, даваната от него издръжка многократно е надхвърляла нуждите на
детето. Счита се, че решението в частта на издръжката е необосновано и се моли
за неговата отмяна. Моли се да бъде
отменено обжалваното решение и в частта на разноските. Представени са и писмени
доказателства - справка от имотен
регистър, справка от ТД на НАП за липса
на трудови договори и получени възнаграждения по такива, вносна бележка за
внесена ДТ за обжалването.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника В.В.П., чрез адв. Г., в който
се излагат аргументи, че изложените във въззивната жалба оплаквания срещу
първоинстанционното решение в обжалваната част са неоснователни и следва да
бъдат оставени без уважение. Изложени са аргументи по съществото на спора.
Окръжен съд - Пловдив, след преценка на събраните по
делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в предвидения от закона
срок от лица, имащи право на жалба и са процесуално допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо -
постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита. Първоинстанционното решение е правилно, а въззивните жалби са
неоснователни, поради следните съображения:
На първо място следва да се посочи, че
първоинстанционният съд е извършил един обективен и пълен анализ на
представените доказателства в първоинстанционното производство и е установил
правилно фактическата обстановка до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция, поради което и настоящият състав се съгласява с изложеното в
обжалваното решение от фактическа страна и не следва да го преповтаря, като на
основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
Основният спор в настоящото
производство е свързан с определения от първоинстанционния съд режим на лични
отношения между бащата и детето. Жалбоподателката П. счита, че така установения
режим не е в интерес на детето, тъй като то не посещава тренировки по футбол
повече от една година, тъй като няма желание за това, както и че по този начин
е възпрепятствано да посещава тренировките си по шах, които се провеждат по
същото време. Жалбоподателят Н. счита, че определеният от съда режим не е
достатъчно ясен, както и е силно ограничен.
В хода на въззивното производство съдът
е придобил непосредствени впечатления от детето при проведеното му в о.с.з.
изслушване по чл. 15 от ЗЗДет. Детето споделя, че не се чува често с баща си,
защото на срещите им той често вика, заплашва и обижда. Сочи, че баща му идва
да се види с него само един път в месеца. Посочва, че и неговото желание е да
се вижда с баща си един път в месеца, като когато иска да се види с него, да
има възможност да го стори, като му се обади по телефона. Детето споделя, че
харесва да играе в училище футбол, но вече не му харесва и не желае да го
тренира, а предпочита да се занимава с шах. Ходи редовно на състезания по шах и
печели призови места.
Въз основа на изслушването на детето и
другите доказателства по делото, съдът не споделя възражението на жалбоподателя
Н., че у детето е налице синдром на родителско отчуждение. Съгласно приетата по
делото СПЕ на бащата, която съдът кредитира като компетентна и обоснована,
отношението му към майката е с враждебна настройка, видно от изразните
средства, които употребява. Експертът е посочил, че има данни те да са
употребявани и в присъствието на детето. По делото е представено и влязло в
сила решение № 232/17.01.2019г. на ПдРС, III бр.с-в., с което е било признато за
установено, че жалбоподателят е извършил акт на домашно насилие спрямо майката
и детето. Свид. П. също посочва, че при срещите, на които е присъствала, е
чувала обидни думи. В тази връзка настоящият състав счита, че представените от
детето факти за обидите и виковете на баща му, не са били манипулативни или
режисирани, а са вследствие на собствени впечатления на детето, обосновани от
действията на бащата. Това обстоятелство се подкрепя и от представената по
делото СПЕ на детето, в която се посочва, че отношението към баща му е с
неприемливи сигнали за поведение и действия, добре аргументирани от детето, на
база собствени възгледи, като детето споделя желание за промяна и поддържане на
добра комуникация, както и че няма данни върху детето да е упражнено влияние за
това какво отношение да има, тъй като има достатъчно капацитет да прави
преценки и да формира мнение и позиция. Желанието за поддържане на добра
комуникация се потвърждава и от изслушването на детето, което посочва, че иска
да има възможност да се чува с баща си, когато желае.
Съдът счита, че твърдяното от
жалбоподателката П. обстоятелство, че бащата не се вижда с детето във всички
дни от постановения режим на лични контакти, се установи в хода на настоящото
производство както от изслушването на детето, което споделя, че баща му идва да
го види само веднъж в месеца, така и от показанията на свид. Л. П. – майка на
жалбоподателката П. и баба на детето, които показания съдът кредитира като
достоверни, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, тъй като кореспондират
с изложеното от детето, както и кореспондират с показанията на доведените от
жалбоподателя Н. свидетели П. и М., доколкото свид. П. посочва, че при срещите
бащата винаги идва с друг човек, а двамата свидетели са именно хора, които са
придружавали бащата.
Налице е и влошаване на отношенията
между бащата и детето, доколкото свид. П., свид. П. и свид. М. еднопосочно сочат,
че детето не се чувства комфортно при срещите с баща си. Свид. П. посочва, че
детето е изнервено, когато идва баща му, и е по-спокойно, когато баща му се
обади, че няма да идва, както и че при идването на бащата, детето винаги
застава зад някой, защото се притеснява да няма пряк контакт. Свид. П. сочи, че
при срещите с бащата, детето е излизало с наведена глава и казвало че не желае
да се види с баща си. Свид. М. също посочва, че детето е излизало пред него и е
казвало на баща си, че не желае да го вижда. Това обстоятелство се установява и
от представения по делото Протокол от 21.05.2019г. по изпълнително дело №
297/2018г от ЧСИ Л. М., в който се посочва, че детето не желае да тръгне с баща
си, защото го е страх и защото баща му го обиждал.
С оглед на гореизложеното настоящият
състав счита, че връзката между бащата и детето към момента не е пълноценна.
Въпреки това ограничаването на контакта на детето с единия родител не е в
интерес и в полза на детето. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че
пълноценната връзка и общуване на детето и с двамата родители е от водещо
значение за правилното му развитие в емоционален, психически и дори физически
аспект и че в случая става въпрос за подрастващо момче на прага на една сложна
възраст, в която общуването с бащата е изключително важно за изграждането му
като личност и придобиването на увереност, сила, твърдост на характера. Правилна
е и констатацията, че връзката и с двамата родители следва да е пълноценна,
освен ако не се касае за случай, в който родителят с поведението си застрашава
здравето на детето. Такъв факт не е налице по делото, което се потвърждава и от
изслушването на детето, което изрично посочва, че не са били налице прояви на
физическа агресия от страна на бащата. В тази връзка, постановеният режим от
първоинстанционния съд не се явява прекалено разширен, а напротив – би
спомогнал на бащата и детето да осъществят едни пълноценни контакти и да
възстановят връзката си.
Следва да се посочи, че по отношение на
контактите във вторник и четвъртък, жалбоподателката П. е посочила, че в този
ден детето има занимания по шах, като е представила и служебна бележка от
28.05.2019г. от **** – ****, която
потвърждава твърдението. С оглед на показанията на разпитаната по делото свид.
П. обаче е видно, че към момента са променени дните за тренировките и те са в
понеделник и сряда. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свид.
П., която също посочва, че от септември 2019г. тренировките са били променени,
за да може да присъства детето на срещите с баща си и да не губи от
тренировките. В тази връзка, към момента на приключване на съдебното дирене
пред въззивната инстанция, няма пречки детето да осъществява контакти с баща си
във вторник и в четвъртък, тъй като не е зает с извънкласни занимания, каквото
е било и основанието да се иска ограничаване на режима от жалбоподателката П..
Постановеният режим също така не е и
прекалено ограничен, каквото е твърдението на жалбоподателя Н.. По отношение на
постановения режим на дните през лятната ваканция, действително трябва да се
позволи на майката да е с детето си по време на платения ѝ годишен
отпуск. Не следва да се постановява режим на лични контакти и за дните, в които
детето е ангажирано с извънучилищни занимания – организирани мероприятия,
лагери и турнири, тъй като в интерес на детето за изграждането му като личност,
и за подходящото и правилното му развитие, е да има възможност да ги посещава,
без да се отнема от времето, което детето да прекарва с бащата. В тази връзка и
възражението на жалбоподателя, че майката може да злоупотребява с контактите на
бащата с детето, използвайки тези мероприятия, е неоснователно. Достатъчно
време се предоставя на бащата за контакт с детето и през уикендите и не е
необходимо да бъде разширяван режима с добавянето и на петъчния ден, тъй като
за бащата съдът е определил като дни за срещи и вторник и четвъртък.
Не е основателно и възражението в жалбата на Н., че
така постановеният режим е неясен и може да създаде възможности за допълнителни
конфликти между страните. Доколкото не е ясно кои ще са дните, в които детето
ще е ангажирано с оглед извънкласните му активности, не е възможно съдът да
определи режим през лятото и през ваканциите, който да не включва допълнително
споразумяване между родителите кои дни точно ще може да използва бащата. Дори в
жалбата исканият режим от жалбоподателя включва определянето на срок, до който
родителите са длъжни да съгласуват помежду си датите, на които бащата да се
ползва от режима на личните контакти през време на ваканциите. В тази връзка и
първоинстанционният съд е определил срок, който да е най-малко две седмици
преди началото на личните контакти, който при проява на добросъвестност от
двете страни е напълно достатъчен за уреждането на тези отношения.
По отношение на възраженията на
страните относно изпълнението на режима на лични контакти, следва да се посочи,
че съдът не е органът, който отговаря за точното изпълнение на съдебните
решения. Действително в случая е налице конфликт между родителите, който
конфликт влияе негативно на детето. В тази връзка и настоящият състав посочва,
че страните следва да бъдат насърчени да намерят общ език помежду си в името на
интереса на собственото си дете.
По отношение на жалбата, с която се
обжалва решението в частта за издръжката, съдът намира, че същата е
неоснователна. Правилно първоинстанционният съд е счел искът за неоснователен и
недоказан. Твърдяно е било в исковата молба, че настоящият средномесечен доход
на ищеца Н. е минималния за страната. От приетите по въззивното дело справки от
ТД на НАП-**** е видно, че жалбоподателят се е осигурявал до 05.2018г. при
осигурителен доход от 2600 лв. От момента на подаване на исковата молба пред
съда до приключване на съдебното дирене пред въззивното производство няма
никакви доказателства въобще за какъвто и да е доход на жалбоподателя, за да се
приеме твърдението му, че настоящият му доход е сравним с минималния
средномесечен такъв. От представената по делото Справка местни данъци и такси е
видно, че жалбоподателят притежава в собственост множество недвижими имоти и
пътни превозни средства. За 5 от недвижимите му имоти той е едноличен
собственик, а всеки от имотите е с данъчна оценка, надхвърляща 37 000лв.
Обстоятелството, че имотите са под възбрана, е без значение, доколкото
жалбоподателят към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната
инстанция е собственик на същите и има възможността да извлича гражданските
плодове от тях.
Въз основа на гореизложеното, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваните му части.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1816 от 13.05.2019
г., постановено по гр. дело № 18106 от
2017 г. по описа на Районен съд Пловдив,
VІ бр. с. в частта, с която е изменен режимът на лични отношения на бащата П.В.Н.
с детето Н. П.Н. и в частта, с която е отхвърлен искът на П.В.Н. за намаляване
на определената с Решение № 2402 от 22.06.2011 г. по гражданско дело №
3461/2011 г. по описа на ПдРС издръжка от 500 лева на 200 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в частта за определения
режим на лични контакти на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК, при наличие
на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.