Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер
02.12.2021г., град Дупница
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
02.11. 2021
на Година
Мирослав Саневски
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 503 2021
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
М.В.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, С.В.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.В.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** и В.В.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, са предявили срещу Н.А.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.17, ал.1, вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и чл. 30 от ЗН.
Ищците твърдят, че са
наследници по закон (дъщери) на Велко Стоилов Радев, починал на 25.01.1921 г. и
на Христина Борисова Р., починала на 03.09.2003г., които по време на брака си,
през 1977г., построили в с. Блатино, общ. Дупница триетажна масивна жилищна
сграда. След смъртта на майка им, баща им заживял на семейни начала с М.А., в
същата къща.
Независимо, че и четирите живеят в гр. София, всяка една от тях поотделно или заедно, редовно посещавали баща си и се чували с него по телефона, отношенията им били топли, сърдечни, на силна обич и привързаност. През месец ноември 2020 г., след здравословен проблем, посетили баща си в с. Блатино, като на тръгване той дал на ищцата Д.В.Р. малък пакет, под формата на запечатан плик и й казал да пази „тези неща“.
На 25.01.2021 г. ищците били уведомени от органите на МВР-Дупница, че баща им е сложил край на живота си при изключително странни обстоятелства: намерен е обесен, а на включени котлони са били оставени две пълни бутилки с газ.
След погребението на баща им, ищците се сетили за гореспоменатия плик и при отварянето му намерили копия на следните документи: 1.Удостоверение за търпимост № 06/17.01.2011 г., издадено на Велко Стоилов Радев от дирекция „Архитектура и градоустройство“, общ. Дупница и касаещо наследствената къща в с. Блатино; 2.Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 25, том I, peг. № 250, дело № 22/2011 г. на нотариус Стефан Сотиров, с район на действие PC-Дупница; 3.Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 89, том ІІ, peг. № 3489, дело № 228/28.06.2012 г. на нотариус Луиза Стоева, с район на действие PC-Дупница.
С първия нотариален акт Велко Радев е обявен за собственик на основание давностно владение и наследство на поземлен имот с идентификатор 04354.501.2, находящ се в с. Блатино, ул. „село Блатино“ № 80, общ. Дупница, с площ по кадастралната карта и кадастралните регистри от 683 кв. м., ведно с построената в имота триетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 04354.501.2.1, със застроена площ от 127 кв. м., ведно с гараж с идентификатор 04354.501.2.2, със застроена площ от 35 кв. м., при съседи на имота: от север - имот, записан на името на Иван Иванов, от изток - път, от юг - имот, записан на името на Лефтерка Биразова и от запад - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
С втория нотариален акт Велко Радев е продал на Н.А.Й.-дъщеря на М.А., с която бащата на ищците живеел на съпружески начала, гореописания свой собствен недвижим имот (поземлен имот и построената в имота триетажна масивна жилищна сграда, ведно с гараж) за сумата от 9 500.00 лв., като си е запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на целия недвижим имот.
Към този нотариален акт бил прикрепен и документ, озаглавен „обратно писмо“ с дата 28.06.2012г., сключено и подписано лично от Велко Радев и Н.Й.. Видно от съдържанието на обратното писмо, сделката за покупко-продажба, извършена с нотариален акт от 28.06.2012г. на Луиза Стоева - нотариус при ДРС, вписана в регистъра на НК на РБ под № 527, с който Велко Стоилов Радев е продал на Н.А.Й. подробно описания в нотариалния акт недвижим имот за сумата от 9 500.00 лв., е всъщност безпарична и представлява сделка на дарение на процесния недвижим имот, тъй като пари по същата не са броени и не са заплащани. Страните заявяват и се съгласяват, че действително извършената сделка между тях е сделка за дарение на недвижимият имот и суми по същата не са плащани. С изключение на посоченото по- горе, изразената между Велко Радев и Н.Й. воля във всички останали части на договора за дарение на недвижим имот, сключен под формата на нотариален акт за покупко-продажба, е действителна и точно изразява договореното между тях. В обратното писмо недвижимият имот, предмет на сделката, е описан по начин, както и в нотариалния акт за покупко- продажба.
Ищците считат, че чрез сделката по покупко-продажба е прикрито дарение, за да не могат те, като преки и единствени наследници на Велко Стоилов Радев, със запазена по закон част, да оспорят дарението и да претендират запазените си части, поради което сключеният на 28.06.2012г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 89, том II, peг. № 3489, дело № 228/28.06.2012 г. на нотариус Луиза Стоева с район на действие PC-Дуппица е нищожен, поради своята привидност, като прикриващ дарение. Към датата на сключване на договора страните Велко Стоилов Радев и Н.А.Й. не са желали да постигнат последиците му - прехвърлянето на правото на собственост и заплащането на цената за това.
Предвид факта, че е спазена формата за действителност на прехвърлителната сделка, са налице всички предпоставки на основание чл. 17 ал.1 ЗЗД да се приложат правилата относно прикритите сделки и да се приеме, че в действителност между Велко Стоилов Радев и Н.А.Й. е сключен договор за дарение. Формата за действителност, която законът изисква за нея при сключването на симулативната сделка, е спазена, което е достатъчно условие да се обяви за действителна прикритата сделка.
Искането е съдът да постанови решение, с което да обяви за нищожен договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 89, том ІІ, peг. № 3489, дело № 228/28.06.2012 г. на нотариус Луиза Стоева, с район на действие PC-Дупница, по силата на който Велко Стоилов Радев е продал на Н.А.Й. гореописания недвижим имот; да обяви за действителен сключения между Велко Стоилов Радев и Н.А.Й. договор за дарение на същия имот, на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД; да намали, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, извършеното от Велко Стоилов Радев в полза на Н.А.Й. дарение на същия имот, до размера на запазената част на ищците, а именно 2/3 или по 1/6 ид. части за всяка от тях, както и да възстанови запазените им части в посочения размер.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, която оспорва изцяло предявените искове. Счита себе си за единствен собственик на описания в исковата молба недвижими имот, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 89, том ІІ, peг. № 3489, дело № 228/28.06.2012 г. на нотариус Луиза Стоева, с район на действие PC-Дупница. Оспорва истинността на представеното с исковата молба обратно писмо, като твърди, че представеният документ е неавтентичен, тъй като не е подписан от нея и в тази връзка моли съда да открие производство по оспорване на документа. Твърди, че сключила и предварителен договор с Велко Радев за покупко-продажба на имота, но не запазила документа, обективиращ същия. Твърди, че е заплатила изцяло договорената цена по сделката. Оспорва твърденията на ищците, че били в добри отношения с баща си и излага твърдения, че всъщност той бил силно огорчен от тях.
И двете страни претендират присъждане на сторените разноски.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
ведно с доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не се спори, а и от приетото като доказателство по делото Удостоверение за наследници изх. № 001/29.01.2021г., издадено от кметство с. Блатино, общ. Дупница, се установява, че ищците са наследници по закон от първа степен /дъщери/ на Велко Стоилов Радев, ЕГН: **********, починал на 25.01.2021г., за което е съставен Акт за смърт № 02/26.01.2021г. в с. Блатино, общ. Дупница, препис-извлечение от който също е приет като доказателство по делото.
От приетото като доказателство по делото Удостоверение за наследници изх. № РОК21-УГ01-714/1//08.02.2021г., издадено от Столична община, район „Овча купел“, се установява, че майката на ищците Христина Борисова Р., ЕГН: **********, и съпруга на Велко Стоилов Радев, е починала на 03.09.2003г., за което е съставен Акт за смърт № 0191/04.09.2003г. в гр. София, район „Овча купел“, препис-извлечение от който също е приет като доказателство по делото.
Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот /констативен/ № 25, том I, peг. № 250, дело № 22/2011 г. на нотариус Стефан Сотиров, с район на действие PC-Дупница, Велко Стоилов Радев е обявен за собственик на основание давностно владение и наследство на поземлен имот с идентификатор 04354.501.2, находящ се в с. Блатино, ул. „село Блатино“ № 80, общ. Дупница, с площ по кадастралната карта и кадастралните регистри от 683 кв. м., ведно с построената в имота триетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 04354.501.2.1, със застроена площ от 127 кв. м., ведно с гараж с идентификатор 04354.501.2.2, със застроена площ от 35 кв. м., при съседи на имота: от север - имот, записан на името на Иван Иванов, от изток - път, от юг - имот, записан на името на Лефтерка Биразова и от запад - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 89, том ІІ, peг. № 3489, дело № 228/28.06.2012 г. на нотариус Луиза Стоева, с район на действие PC-Дупница, Велко Стоянов Радев е продал на ответницата Н.А.Й. гореописания свой собствен недвижим имот (поземлен имот и построената в имота триетажна масивна жилищна сграда, ведно с гараж) за сумата от 9 500.00 лв., като си е запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на целия недвижим имот.
С исковата молба е представено и Удостоверение за търпимост № 06/17.01.2011г., издадено на Велко Стоилов Радев от дирекция „Архитектура и градоустройство“, общ. Дупница и касаещо гореописаната триетажна масивна жилищна сграда.
Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото свидетелски показания, че ответницата Н.А.Й. е дъщеря на М.А., с която бащата на ищците живеел на съпружески начала.
С исковата молба е представено като доказателство по делото копие от Обратно писмо“ с дата 28.06.2012г., подписано от Велко Стоилов Радев и Н.А.Й., съдържащо изявление на страните, че сделката за покупко-продажба, извършена с нотариален акт от 28.06.2012г. на Луиза Стоева - нотариус при ДРС, вписана в регистъра на НК на РБ под № 527, с която Велко Стоилов Радев е продал на Н.А.Й. подробно описания в нотариалния акт недвижим имот за сумата от 9 500.00 лв., е всъщност безпарична и представлява сделка на дарение на процесния недвижим имот, тъй като пари по същата не са броени и не са заплащани.
Във връзка с оспорването на представеното копие от „обратно писмо“, направено от ответницата, съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК и е назначил съдебно-почеркова екпертиза. Вещото лице дава заключение, че подписът и ръкописно изписаните имена в документа са положени от Н.А.Й..
Впрочем обстоятелството, че подписът и ръкописно изписаните имена в документа са на ответницата, не се оспорват от нея. Твърдението й е, че представеното копие е технически подправено, чрез „пренасяне“ на подписа и ръкописно изписаните имена от друг документ, тоест че представеният документ е изготвен за целите на процеса и не представлява копие на оригинален документ „обратно писмо“, понеже такъв не съществува.
Вещото лице по назначената експертиза дава заключение, че е напълно възможно подписа и трите имена на ответницата в представеното копие да са „пренесени“ технически от друг документ, но не може да се установи дали това е направено в конкретния случай, без да се сравни копието с оригинален документ. Сочи, също така, че е възможно да се извърши такава техническа подправка без индикации за това, като за хора, работещи с подходящите компютърни програми, степента на сложност е ниска.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Севдалина Димитрова Перусанова-първи братовчед на ищците, Велизар Емилов Александров-син на ищцата С.А., Теменужка Великова И. и Борислав Руменов Йорданов-син на ответницата.
Свидетелката Перусанова дава показания, че преди Велко Радев да заживее на семейни начала с М.А., отношенията с дъщерите му били много добри и той построил къщата в с. Блатино с намерението да остави на всяка от дъщерите си по един етаж от нея. След това, обаче, дъщерите му спрели да идват да го виждат. Споделя, че Велко Радев се променил след като заживял с М. и конфликтите с дъщерите му възникнали заради нея.
Свидетелят Велизар Александров дава показания, че няколко пъти е ходил на гости при дядо си Велко Радев в с. Блатино, където той живеел на семейни начала с М.А.. Впечатлението на свидетеля е, че тя се опитвала да настрои Велко Радев против дъщерите му. Описва няколко срещи между Велко Радив и дъщерите му.
Свидетелката Теменужка И.-съседка на Велко Радев, дава показания, че той е живял на семейни начала с М.А. в продължение на 25 години и отношенията им били много добри. Тя се грижела много за него, понеже бил с влошено здраве. Споделя, че докато Велко Радев е лежал в болницата в гр. Дупница, го е посещавала само ответницата Н.Й.-дъщеря на М.А., а неговите собствени дъщери-не. Споделя, че отношенията на Велко Радев с дъщерите му били лоши е много пъти е заявявал, че няма дъщери. Свидетелката разказва, че Велко Радев й е споделял, че е продал имота на Н.Й. „на приемлива цена“, като уговорката била тя и съпругът й да направят ремонт, а Радев да си запази правото да ползва къщата докато е жив.
Свидетелят Борислав Йорданов-син на ответницата Н.Й., дава показания, че Велко Радев живял на семейни начала с баба му М.А. в продължение на 25 години и отношенията им били много добри. Радев боледувал често и лежал в болница, а свидетелят, заедно с майка си го посещавали редовно и се грижели за него, както в болницата, така и в къщи. Споделя, че отношенията на Велко Радев с дъщерите му не били добри, те не идвали да го виждат и не се обаждали. Радев много пъти казвал, че „няма дъщери“, бил много огорчен от тях. За продажбата на къщата дава показания, че майка му и баща му събирали пари, за да платят на Велко Радев цената по сделката. Уговорката между тях била Радев да ползва имота, докато е жив.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 17, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и чл. 30 от ЗН.
Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД нищожни са всички привидни договори. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин, различен от посочения по сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност. Особеност на привидния (симулативен) договор е нежеланието на двете страни да бъдат обвързани от правните последици на външно обективираната им воля, защото по общо съгласие целят настъпването на други правни последици, с които се считат обвързани по силата на скрито съглашение. Във вътрешните отношения между страните действително е прикритото съглашение.
В настоящия
случай ищците твърдят, че обективираният в Нотариален акт № 89, том ІІ, peг. № 3489, дело № 228/28.06.2012 г. на
нотариус Луиза Стоева, с район на действие PC-Дупница, договор за покупко-продажба, съгласно който Велко
Стоянов Радев е продал на ответницата процесния недвижим имот за сумата от
9 500.00 лв., като си е запазил правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване и обитаване на целия недвижим имот, прикрива действително сключеният
между тях договор за дарение на същия имот. Представят и копие от „обратно
писмо“, обективиращо съглашение между страните по сделката, че тя е всъщност
безвъзмездна и пари по нея не са давани. По искане на ответницата, съдът е
открил производство по оспорване на посочения документ. Съгласно разпоредбата
на чл.193, ал. 3, изр. първо ГПК, тежестта за оспорване на частен документ се
носи от страната, която го оспорва, когато документът от външна страна е
подписан от нея и като такъв разполага с формална доказателствена
сила по смисъла на чл. 180 ГПК. Това правило обаче е неприложимо тогава,
когато оригиналът на документа не може да бъде представен от страната,
която се позовава на него, по извинителни за нея по смисъла на чл.165, ал. 1
ГПК причини.
Законово установената с тази норма възможност за тази страна да установява със свидетелски показания съглашения, в които участва и чиято допустимост принципно е изключена с разпоредбата на чл.164, ал.1, т.5 ГПК, позволява да се приеме, че при оспорване автентичността на частен диспозитивен документ, чийто оригинал е загубен или унищожен, доказателствената тежест да установи съдържащите се в него благоприятни факти се носи от страната, която го е представила.
Основанието за това разместване на установените в чл.193, ал.3 от ГПК правила за разпределение на доказателствената тежест произтича от обективната невъзможност за установяване авторството на подпис чрез графологическо изследване на копие от документа, върху който подписът е положен. Това е така, тъй като заключението на съдебно-графологичната експертиза, изследвала не оригинала, а негово копие, винаги ще е основано на вероятни предположения, но не и на категорична констатация за авторството на оспорения документ. Съдебно-графологичната експертиза е единственото доказателствено средство, с което може да се докаже оспорването на автентичността на документа. При отсъствието на оригиналния документ обаче оспорващият е в обективна невъзможност да докаже, че не е негов автор, тъй като копието, като обект на изследване, не позволява на съдебно-графологичната експертиза да изключи евентуално извършена тахническа подправка на подписа върху първообраза чрез откопиране на истинския му подпис чрез многобройните съвременни способи, съществуващи благодарение развитието на цифровите технологии. Наличието на обективни пречки за провеждане на пълно и главно доказване на оспорената автентичност на представения в заверен препис документ налага извод, че доказателствената тежест да докаже истинността на представения документ, лежи върху представилата го и ползваща се от документа страна, при положение, че оригиналът липсва.
В случая ответницата оспорва истинността на представеното от ищците копие от „обратно писмо“, като твърди, че то е технически подправено чрез „пренасяне“ на подписа и ръкописно изписаните й имена от друг документ, тоест че представеният документ е изготвен за целите на процеса и не представлява копие на оригинален документ „обратно писмо“, понеже такъв оригинален документ не съществува. В такъв случай, съобразно изложеното по-горе, в тежест на ищците е да докажат, че представеното копие е направено от истински документ.
Вещото лице по назначената експертиза дава заключение, че е напълно възможно подписа и трите имена на ответницата в представеното копие да са „пренесени“ технически от друг документ, но не може да се установи дали това е направено в конкретния случай, без да се сравни копието с оригинален документ. Сочи, също така, че е възможно да се извърши такава техническа подправка без индикации за това, като за хора, работещи с подходящите компютърни програми, степента на сложност е ниска.
С оглед на това, съдът намира, че не е установена истинността на представеното по делото от ищците копие от „обратно писмо“ и по-конкретно, че то в действителност представлява копие от реално съществуващ такъв документ. Много е вероятно представеното копие да е съставено за целите на процеса, чрез техническо пренасяне на трите имена и подписа на ответницата от друг документ, както се твърди в отговора на исковата молба. С оглед на това, съдът намира, че представеното копие не може да служи като доказателство за твърдението на ищците, че обективираният в Нотариален акт № 89, том ІІ, peг. № 3489, дело № 228/28.06.2012 г. на нотариус Луиза Стоева, с район на действие PC-Дупница, договор за покупко-продажба прикрива дарение.
За оспорване твърденията на ищците, че сделката е симулативна и пари по нея не са давани, ответницата е ангажирала гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Теменужка И. и Борислав Йорданов, които дават показания, че сделката е възмездна. Свидетелката И. дава показания, че Велко Радев й е споделял, че е продал на Н.Й. имота си „на приемлива цена“, а свидетелят Йорданов, чиито показания, преценени съобразно чл. 172 от ГПК, съдът кредитира като обективни и непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства, дава показания че родителите му (ответницата и нейния съпруг) са спестявали пари, за да платят на Велко Радев цената по сделката. И двамата свидетели дават показания, че уговорката между страните по сделката била имота да бъде продаден на по-ниска цена, като в замяна на това Велко Радев си запази пожизнено правото на ползване върху същия, както и Н.Й. и съпругът й да ремонтират същия.
Доведените от ищците свидетели не дават показания относно възмездността (респ. безвъзмездността) на атакуваната сделка, а свидетелстват за отношенията между Велко Радев и неговите дъщери (ищците по делото), което няма отношение към обстоятелството дали сделката действително е била възмездна или е прикривала дарение.
С оглед изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 17, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е недоказан и следва да се отхвърли.
Неоснователността на иска с правно основание чл. 17, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗД води до извод за неоснователност и на кумулативно съединения с него иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗН, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Доколкото е налице такова разпореждане, за лицата, посочени в чл. 28, ал. 1 ЗН, каквито безспорно са ищците по настоящото дело, възниква субективното потестативно право да искат по съдебен път намаляване на безвъзмездното разпореждане до размера на своята запазената част, определен в чл. 29 ЗН. В случая обаче, понеже, както беше изяснено по-горе, разпореждането, направено приживе от наследодателя им не е безвъзмездно, за ищците не се поражда право да искат неговото намаляване. Обективираният в Нотариален акт № 89, том ІІ, peг. № 3489, дело № 228/28.06.2012 г. на нотариус Луиза Стоева, с район на действие PC-Дупница, договор за покупко-продажба, по силата на който наследодателят на ищците е прехвърлил на ответницата собствеността върху процесния недвижим имот е валидна възмездна сделка и не накърнява запазените части от наследството му. С оглед изложеното, следва да се отхвърли и кумулативно съединеният иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН.
Предвид изхода от делото, на ответницата се следват, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сторените от нея разноски в размер на общо 1312.00 лв., от които: 1000.00 лева за адвокатски хонорар и 312.00 лв.-внесен депозит за възнаграждение на вещото лице по назначената СГЕ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни, предявените от М.В.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, С.В.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.В.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** и В.В.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***,
срещу Н.А.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 17,
ал.1, вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и чл. 30 от ЗН: за обявяване за нищожен Договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 89,
том ІІ, peг. № 3489, дело №
228/28.06.2012 г. на нотариус Луиза Стоева, с район на действие PC-Дупница, по силата на
който наследодателят на ищците Велко Стоилов Радев, починал на 25.01.2021г., е
продал на ответницата Н.А.Й. поземлен имот с идентификатор 04354.501.2, находящ
се в с. Блатино, ул. „село Блатино“ № 80, общ. Дупница, с площ по кадастралната
карта и кадастралните регистри от 683 кв. м., ведно с построената в имота
триетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 04354.501.2.1, със застроена
площ от 127 кв. м., ведно с гараж с идентификатор 04354.501.2.2, със застроена
площ от 35 кв. м., при съседи на имота: от север - имот, записан на името на
Иван Иванов, от изток - път, от юг - имот, записан на името на Лефтерка
Биразова и от запад - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, за сумата от 9 500.00 лв., за обявяване на действителен на договор за
дарение на същия имот, сключен между
Велко Стоилов Радев, починал на 25.01.2021г., и ответницата Н.А.Й.,
обективиран в същия нотариален акт, както
и за намаляване на извършеното от
Велко Стоилов Радев в полза на Н.А.Й. дарение на същия имот, до размера на
запазената част на ищците, а именно 2/3 ид.ч. или по 1/6 ид. части за всяка
от тях, както и да възстанови запазените им части в посочения размер.
ОСЪЖДА
М.В.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, С.В.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.В.Р.,
ЕГН: **********, с адрес: *** и В.В.Р.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ НА Н.А.Й., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от общо 1312.00
(хиляда триста и дванадесет) лева, представляваща сторените по делото
разноски за адвокатски хонорар и депозит за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: