№ 229
гр. Ихтиман, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело
№ 20221840101119 по описа за 2022 година
Производството е инициирано въз основа на искова молба, предявена от И. А. С.,
ЕГН **********, С. Г. С., ЕГН ********** и Я. Г. С., ЕГН **********, и тримата с адрес:
гр. К., ул. „И.”, № 10 против Й. С. Н. /С./, ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „Л.“, бл. №
***, вх. Б, ет. 5, ап. 59.
По делото е постановено Решение № 2 от 03.01.2024 г., с което е допусната делба на
следните недвижими имоти: ЮЖЕН БЛИЗНАК ОТ МАСИВНА КЪЩА и СТОПАНСКА
СГРАДА, намиращи се в ДВОРНО МЯСТО, цялото с пространство от 660 кв.м., находящо
се в гр. К., Софийска област, образуващо парцел V-909 /пети за имот деветстотин и девети/,
в квартал 60 /шестдесети/ по плана на гр. К., урегулиран, при уредени регулационни сметки
и граници на целия парцел: улица, парцел VI - 910, парцел XIV - 904, парцел II - 907 и
парцел IV – 908, както и прилежащата на южния близнак от масивна къща и стопанска
сграда ½ идеална част от ДВОРНО МЯСТО, цялото с пространство от 660 кв.м., находящо
се в гр. К., Софийска област, образуващо парцел V-909 /пети за имот деветстотин и девети/,
в квартал 60 /шестдесети/ по плана на гр. К., урегулиран, при уредени регулационни сметки
и граници на целия парцел: улица, парцел VI - 910, парцел XIV - 904, парцел II - 907 и
парцел IV – 908, при следните квоти: 3/6 идеални части от допуснатите до делба имоти за
И. А. С., ЕГН **********, 1/6 идеална част от допуснатите до делба имоти за С. Г. С., ЕГН
**********, 1/6 идеална част от допуснатите до делба имоти за Я. Г. С., ЕГН ********** и
1/6 идеална част от допуснатите до делба имоти за Й. С. Н. /С./, ЕГН **********.
Решението на районния съд, с което е допусната делбата, не е било обжалвано и
същото е влязло в сила. Поради това с нарочно Определение № 210 от 29.03.2024 г. съдът е
насрочил открито съдебно заседание във връзка с продължаване на делбеното производство
в неговата втора фаза.
В последното проведено открито съдебно заседание от втората фаза на делбения
процес се явяват адвокат С. – процесуален представител на ищците И. С., С. С. и Я. С., като
лично се явяват И. С. и С. С.. В същото заседание се явява и адвокат Н. – процесуален
представител на ответницата Й. С.. Адвокат С. сочи, че делото е изяснено и настоява
1
процесният имот да бъде възложен в дял на тримата съделители – ищци. Адвокат Н. твърди,
че според нея имотът следва да бъде изнесен на публична продан.
Предявеният иск е с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС и делото е във втората фаза
по извършване на съдебната делба.
Производството по съдебна делба представлява способ за прекратяване на
имуществена общност, при който всеки един от съсобствениците получава собственост
върху реална част от общата вещ, а ако вещите са повече – право на собственост върху
отделни вещи от тях или върху реална част от тях. Това е така, защото разпоредбите на чл.
69 и 34 от ЗС определят, че основна цел на делбата е всеки съсобственик да получи дял в
натура /реална част от общото имущество/, стига видът и характерът на допуснатите до
делба вещи да позволяват това. Въпросът по какъв начин следва да се извърши делбата се
решава съобразно императивните норми на чл. 347, чл. 348, чл. 349, чл. 350, чл. 352 и чл.
353 от ГПК.
В разпоредбата на чл. 349, ал. 1 от ГПК е посочено, че ако неподеляемият имот е
жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия
съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено
жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на
останалите съделители с други имоти или с пари. Също така нормата на чл. 349, ал. 2 от ГПК
регламентира, че ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при
откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то
да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг
имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо,
предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи
по-висока цена. Съгласно изискването на чл. 349, ал. 4 от ГПК искането за възлагане може
да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за
допускане на делбата по чл. 344, ал. 1, като имотът се оценява по действителната му
стойност. Използваният израз от законодателя „най-късно в първото заседание след
влизането в сила на решението за допускане на делбата“ предполага, че подобно искане
може принципно да се направи и в по-ранен момент. В настоящия случай във втората фаза
на процеса съделителите, които са инициирали делбеното дело, не са поискали възлагане на
имота. Действително, в края на исковата молба, след петитума на същата, е посочено „тъй
като имота за ищците представлява основно жилище, което обитават и живеят преди, и при
откриване на наследството, и същите не разполагат с друго такова, при допускане на
делбата, то Ви моля да възложите имота да бъде постановен в техен дял, като дела на
ответника бъде уравнен в пари“. Въпреки така отправеното искане, съдът намира, че
процесните имоти не може да бъдат възложени на някои от съделителите по реда на чл. 349
от ГПК, поради следните съображения:
На първо място разпоредбата на чл. 349, ал. 1 от ГПК е неприложима, защото
изискването в нея е да е прекратена съпружеска имуществена общност със смъртта на
единия съпруг или с развод. В настоящия случай действително общият наследодател на
ищците - Г. С. С., е съпруг на първия от тях и баща на втори я и третия. В същото време,
обаче, ответницата Й. С., която е четвъртия съсобственик на делбената маса, не е пряк
наследник на Г. С. С., същата не е негова съпруга или дете.
На следващо място нормата на чл. 349, ал. 2 от ГПК също не може да намери
приложение в разглеждания казус, понеже според нея, ако неподеляемият имот е жилище,
всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял. Текстът на чл. 349, ал. 2
от сега действащия ГПК в тази му част е идентичен с чл. 288, ал. 3 от отменения ГПК.
Поради това към момента не са загубили действие разрешенията, дадени в т. 7 и т. 8 от
Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК. С мотивите
към т. 7 от посоченото тълкувателно решение е прието, че „граматическото и логическото
тълкуване на правната норма налагат извода, че изискването "при откриване на
наследството" изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга
съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите,
когато съделителят с възлагателна претенция, направена по реда и в срока по чл. 288, ал. 5
2
ГПК, няма качеството на наследник или не е живял в имота към момента на откриване на
наследството“. В случая, както вече бе посочено, ищците по делото са наследници на
починалия техен наследодател Г. С. С., но ответницата Й. С. е придобила собствеността
върху идеална част от делбените вещи не по наслледяване от Г. С. С., а на друго правно
основание. С т. 8 Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г.,
ОСГК се приема, че при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един
юридически факт, възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК е недопустимо, като е уточнено, че
делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия жилищен имот на публична продан.
За пълнота на изложението следва да се посочи и че от ангажираните от страните по делото
доказателства не може да се установи дали през 1997 г. съсобствениците на имота към онзи
момент – С. Митков С., Г. С. С. и Й. С. Н. са придобили същия по наследство или на друго
основание. В нотариалния акт № 64, том 6, н.д. 1119 от 1997 г. на нотариус Любомир
Фандъков – нотариус при Ихтимански районен съд /който документ е обсъден и в
решението за допускане на делбата относно определяне съделителите и размера на квотите/
е посочено, че същият се издава по реда на чл. 483 от ГПК /отменен/ на основание покупка,
наследство и давностно владение. По този начин не може да се прецени и дали изначално
съсобствеността е възникнала по силата на наследяване от по-далечен общ наследодател.
Допълнително основание за невъзможност имотите да се възложат в дял на някои от
ищците е и обстоятелството, че в хода на производството /както в първата фаза на делбеното
дело, така и във втората фаза/ И. А. С., С. Г. С. и Я. Г. С. не доказаха, че същите или някои от
тях живее в делбения имот. Действително, към исковата молба са представени писмени
доказателства – квитанции за пратени местни данъци и такси, но сами по себе си
квитанциите за пратен данък не установяват, че имотът е бил ползван за жилище именно от
тези съсобственици.
Предвид всичко изложено, процесната жилищна сграда, ведно с обслужващата я
стопанска постройка и прилежащата част от дворното място, не могат да бъдат възложени
на ищците или на някои от тях. В тази връзка съделителите трябва да имат предвид, че при
евентуално изнасяне на имотите на публична продан от съдебен изпълнител, на основание
чл. 348, изречение второ от ГПК, всяка от страните в делбата може да участва при
наддаването в публичната продан.
В текста на чл. 348 от ГПК изрично е записано, че когато имот е неподеляем и не
може да бъде поставен в дяловете на някои от съделителите, съдът постановява имотът да
бъде изнесен на публична продан.
По настоящото дело във втората фаза на делбения процес е допусната и изслушана
съдебно-техническа и оценителна експертиза. Вещото лице, изготвило заключението, е
посочило, че имотите са неподеляеми /жилищна сграда, стопански сгради, навеси и
приллежащото дворно място/ и че тяхната пазарна стойност възлиза на 77230 лева.
Експертното заключение не е оспорено от страните в тази му част и същото е прието като
част от доказателствената съвкупност. Следва да се посочи, че вещото лице е дало подробни
отговори на поставените му въпроси, като е конкретизирало същите в открито съдебно
заседание по повод поставени уточняващи въпроси. Именно поради това съдебният състав
приема, че имотите /жилищната сграда, заедно с обслужващите я постройки и прилежащото
дворно място/ са неподеляеми и че пазарната им стойност е 77230 лева.
По делото е допусната и прието допълнителна съдебно-оценителна експертиза, в
която е отразено, че към жилищната сграда има пристройка от 25 кв.м, която е без външна
мазилка и без дограма, с частично положени ВиК и ел. инсталации. Уточнено е, че същата
не притежава строителни книжа и че не представлява самостоятелна сграда, а е част от
общата двуетажна жилищна сграда. Вещото лице е отразило и че за момента изградената
пристройка не позволява разделянето на жилищната сграда на два самостоятелни жилищни
имота и че пристройката е в „почти груб строеж“, без покрив. Експертът е оценил
стойността на пристройката на 15750 лева.
Действително, така установената на място от вещото лице пристройка не е допусната
до делба посредством съдебното решение, с което е приключила първата фаза на делбения
процес. По делото не е имало и данни относно съществуването на пристройката до преди
3
изготвяне на експертизата във втората фаза.
В мотивите към Решение № 413 от 23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., I г. о.,
ГК е посочено, че „С т. 7.I от ППВС № 6/1974 г. и Р № 1430 от 7.07.1976 г. по гр. д. №
943/76 г. на ВС, I г. о. се приема, че незаконните строежи не се оценяват, само ако
подлежат на премахване и съсобствениците не са съгласни да ги запазят. При
оценяването им се отчита това, че са незаконни и могат да бъдат премахнати.
Настоящият състав споделя тази съдебна практика. За да се оценят обаче незаконните
сгради, те трябва да са допуснати до делба, т. е. да съставляват обекти на собственост.
Оценяват се и подобренията, които са приращение към дворното место, освен ако не са
самостоятелен обект на собственост, който не е допуснат до делба. Не се оценяват
незаконни сгради, които подлежат на премахване, или такива, за които не е допусната
делба, а съставляват самостоятелен обект на собственост дори да са незаконен строеж,
който не подлежи на премахване, защото за тях може да бъде поискана съдебна делба в
отделно производство и защото оценяването им и извършването на делбата и по
отношение на тях би противоречало на диспозитивното начало в гражданския процес.“.
Отново в същото решение на ВКС е пояснено, че „допуснатите до делба сгради следва да се
оценяват изцяло дори да се окажат с по-голяма площ от посочената в решението за
допускане до делба ако тази по-голяма площ не съставлява обособен обект на собственост.
Това е така, защото присъединената допълнително площ следва собствеността на
главната вещ ако не съставлява отделен обект на правото на собственост - чл. 97 ЗС.
Допълнително пристроената площ, ако не е самостоятелен обект е съсобствена при
същите права, при каквито е съсобствена сградата За такава пристройка не може да се
поиска отделно делба щом не е обособен обект на собственост, поради което тя следва да
се оцени при извършване на делбата, ако не подлежи на премахване. Самостоятелните
сгради, или обекти от сгради, съставляващи отделен обект на собственост ако не са
включени в предмета на делбеното дело, т. е. за тях не е поискана делба, или не е
допусната такава, не подлежат на оценяване. По отношение на тях делбата не се
извършва, защото това би противоречало на диспозитивното начало.“
Подобно разрешение на въпроса, касаещ обслужваща посторойка, е даден и в
Решение № 315 от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1189/2011 г., I г. о., ГК. От мотивите към
това решение може да се направи извод и че може да се приемат за подобрения и да се
отчете стойността на обслужващите сгради, щом няма издадено разрешение за събаряне.
В настоящия случай, видно от допълнителната експертиза, пристройката не
представлява самостоятелна сграда и тя е част от жилищната сграда. В същото време по
делото няма данни да е издадено разрешение за събарянето й. Ищците не сочат, че не искат
да я ползват, а ответникът сам е настоял да се извърши оценка на същата. Именно поради
тези съображения съдът намира, че оценката на пристройката следва да вземе участие при
формиране на общата цена на делбената маса. Трябва да се отчете, че съгласно мотивите на
посочените по-горе решения на ВКС, тази пристройка, макар и да не е посочена в
решението по допускане на делбата, е неразривна част от главната вещ – жилищната сграда
и следва същата.
Поради изложените дотук съображения, стойността на пристройката ще бъде
включена в общата стойност на делбената маса и по този начин делбената маса е на стойност
от 92980 лева.
Тъй като допуснатите до делба имоти /жилищна сграда и стопанска сграда, с
прилежащата част от дворното място/ са неподеляеми и поради невъзможността същите да
се възложат в дял на някои от съделителите /предпоставките за която невмъзможност бяха
обсъдени по-горе/, съдът намира, че те следва да се изнесат на публична продан по реда на
чл. 348 от ГПК.
На основание чл. 355, ал 1 от ГПК страните заплащат разноски съобразно дяловете
4
им. В чл. 8 от ТДТССГПК е разписано, че по дело за делба се събира държавна такса 4 на сто
върху стойността на дяловете. С оглед на посочените разпоредби съделителят И. А. С.
трябва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Ихтиман, държавна такса в размер на 1859.60 лева, а всеки един от останалите трима
съделители С. Г. С., Я. Г. С. и Й. С. Н. /С./ трябва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Ихтиман, държавна такса в размер на по 619.97
лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 от ГПК, следните
недвижими имоти, допуснат до делба между съделителите И. А. С., ЕГН **********, С. Г.
С., ЕГН **********, Я. Г. С., ЕГН **********, и тримата с адрес: гр. К., ул. „И.”, № 10 и Й.
С. Н. /С./, ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „Л.“, бл. № ***, вх. Б, ет. 5, ап. 59, а именно:
ЮЖЕН БЛИЗНАК ОТ МАСИВНА КЪЩА и СТОПАНСКА СГРАДА, намиращи се в
ДВОРНО МЯСТО, цялото с пространство от 660 кв.м., находящо се в гр. К., Софийска
област, образуващо парцел V-909 /пети за имот деветстотин и девети/, в квартал 60
/шестдесети/ по плана на гр. К., урегулиран, при уредени регулационни сметки и граници на
целия парцел: улица, парцел VI - 910, парцел XIV - 904, парцел II - 907 и парцел IV – 908,
както и прилежащата на южния близнак от масивна къща и стопанска сграда ½ идеална част
от ДВОРНО МЯСТО, цялото с пространство от 660 кв.м., находящо се в гр. К., Софийска
област, образуващо парцел V-909 /пети за имот деветстотин и девети/, в квартал 60
/шестдесети/ по плана на гр. К., урегулиран, при уредени регулационни сметки и граници на
целия парцел: улица, парцел VI - 910, парцел XIV - 904, парцел II - 907 и парцел IV – 908,
като след извършване на публичната продан паричната сума, получена от проданта,
следва да се разпредели между съсобствениците съобразно квотите им, определени в
решението, с което е допусната делбата, а именно: 3/6 идеални части за И. А. С., ЕГН
**********, 1/6 идеална част за С. Г. С., ЕГН **********, 1/6 идеална част за Я. Г. С., ЕГН
********** и 1/6 идеална част за Й. С. Н. /С./, ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355, ал. 1 от ГПК и чл. 8 от ТДТССГПК, И. А. С., ЕГН
********** за заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Ихтиман, държавна такса в размер на 1859.60 лева /хиляда осемстотин петдесет и девет лева
и шестдесет стотинки/.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355, ал. 1 от ГПК и чл. 8 от ТДТССГПК, С. Г. С., ЕГН
********** за заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Ихтиман, държавна такса в размер на 619.97 лева /шестстотин и деветнадесет лева и
деветдесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355, ал. 1 от ГПК и чл. 8 от ТДТССГПК, Я. Г. С., ЕГН
********** за заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Ихтиман, държавна такса в размер на 619.97 лева /шестстотин и деветнадесет лева и
деветдесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355, ал. 1 от ГПК и чл. 8 от ТДТССГПК, Й. С. Н. /С./,
ЕГН ********** за заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – Ихтиман, държавна такса в размер на 619.97 лева /шестстотин и деветнадесет лева и
деветдесет и седем стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С., чрез Районен съд –
Ихтиман, в двуседмичен срок от връчването на препис от същото.
Препис от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6