Р Е Ш
Е Н И
Е № 154
гр. Пловдив, 13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,
ІІ търговски състав, в открито заседание на дванадесети април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ
МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търг. дело
N 90 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „А.П.Г.Е.” ООД – ****, ЕИК ********* – чрез
адв. Ш.Б. *** със съдебен адрес:*** против Решение №95 от 08.10.2018г.,
постановено по търг.д. № 5/2017г. по описа на Окръжен съд – Х., В ЧАСТТА с която
е осъдено „А.П.Г.Е.” ООД – ****, ЕИК *********
за заплати на „ОЗК – З.” АД – **** ****, ЕИК ********* сумата 183 206.51 лева,
дължими застрахователни премии по Договор за застрахователно агентство от
20.11.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба – 13.01.2017г. до окончателното и изплащане,
сумата 16 042.35 лева – обезщетение за забава заплащането на сумата
209 927.85 лева за дължими застрахователни премии, за времето от
14.04.2016г. до 13.01.2017г., както и 14 991.98 лева – разноски по делото.
Дружеството - жалбоподател моли съда да отмени обжалваното решение като
неправилно и незаконосъобразно – по съображения, развити в жалбата.
Въззиваемата страна „ОЗК – З.” АД – ****, ЕИК ********* изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на страните
и събраните доказателства, намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата на „А.П.Г.Е.” ООД – ****, ЕИК ********* е подадена в срок, от
легитимирана страна и се явява процесуално допустима.
По същество на жалбата:
Иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връэзка с чл.164 ал.3 от КЗ
/отм./ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
„ОЗК – З.”
АД – ****, ЕИК ********* твърди,
че на 20.11.2013г. между него и ответното дружество е сключен договор за
застрахователно агентство, по силата на който е възложил, а ответникът приел да
извършва застрахователно посредничество, обхващащо застраховки, упоменати
изрично в Раздел II
от Приложение №1 към КЗ /отм./ като сключва застрахователни договори от името и
за сметка на застрахователя. Твърди, че според уговорките в договора ответникът
е длъжен да му превежда ежедневно 100 % от събраните застрахователни премии по
сключените застрахователни договори по конкретно посочена банкова сметка, разкрита
в „О.Б.“ АД. Твърди, че за периода
31.10.2014г. – 08.06.2015г. „А.П.Г.Е.“ ООД въпреки сключените от името и
за сметка на ищеца застрахователни договори, не е изпълнило задължението си да
преведе на застрахователя „ОЗК – З.“ АД застрахователните премии. Конкретните
задължения и полиците, по които са те – като номер и дата, са описани в
счетоводна справка към исковата молба. Посочва, че общото му задължение за
посочения период възлиза на 212 088
лева. Твърди, че е поканил ответника да изпълни задължението си, поето с договора за
застрахователно агентство
от 20.11.2013г. като му преведе дължимите застрахователни премии. Посочва, че
поканата е връчена на ответника на 06.04.2016г., но в дадения седмичен срок за
изпълнение, такова не е извършено. Счита, че поради неизпълнение на паричното
си задължение в срок, ответникът му дължи и обезщетение за забава в размер на
16 233.57 лева за периода 14.04.2016г. – 13.01.2017г.
Претендира
осъждане на ответника за заплащане на сумите, както следва: 212 088 лева дължими
застрахователни премии
по сключени от „А.П.Г.Е.“ ООД от името и за сметка на „ОЗК – З.“ АД застрахователни договори в
изпълнение на Договор за застрахователно агентство от 20.11.2013г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата
молба – 13.01.2017г. до окончателното и изплащане, сумата 16 233.57 лева –
обезщетение за забава заплащането на сумата 212 088
лева, за времето от 14.04.2016г. до 13.01.2017г., както и разноските по делото.
Ответното дружество „А.П.Г.Е.” ООД – ****, ЕИК ********* изразява становище
за неоснователност на предявените искове. Твърди, че за периода 31.10.2014г. – 08.06.2015г. е превел на ищеца сумата 540 010.37 лева, която надхвърля
претендираната с настоящия иск. Счита исковата молба за нередовна, тъй като
липсвала конкретизация по кои застрахователни договори /полици/ са претенциите,
какъв е процента на комисионно възнаграждение по всеки един от тях, поради
което намира за неясно основанието на иска и как точно е определен размера му.
Оспорва обстоятелството, че описаните в счетоводната справка договори са
сключени от него като застрахователен агент. Оспорва падежа на паричното
задължение като твърди, че обратната разписка не установява получаването точна
на поканата за изпълнение, на която се позовава ищеца.
С допълнителната искова молба ищецът не оспорва твърденията в отговора за
извършени плащания от ответника, но твърди, че те касаят други застрахователни
премии по застрахователни договори, различни от тези, описани в представената с
исковата молба счетоводна справка. Твърди, че ответникът е сключвал от името на
ищеца застрахователни полици „Гранична гражданска отговорност“ с режим на
администриране идентичен с този по застраховка „Гражданска отговорност на МПС“.
Твърди, че служители именно на ответното дружество са издали описаните в
счетоводната справка застрахователните полици, тъй като са генерирали
информация в системния софтуерен продукт и са регистрирали полицата в него.
Ответникът е събрал застрахователната премия по издадените полици, но не я е
превел в съответствие със задълженията си по договора за застрахователно
агентство.
С допълнителния отговор ответникът твърди, че от наличието на
застрахователните полици не може да се направи извод за сключени
застрахователни договори и за правото му да сключва такива от името на ищеца.
Твърди, че „граничната гражданска отговорност“ е застраховка, която може да
бъде сключване от посредници само на ГППК и че възможността за сключване на
такава от ответника може да се установи само от удостоверение за легитимация,
каквото ищецът би следвало да издаде, но каквото не е представено по делото. Не
се уточнява обаче какво е становището на страната по въпроса сключвани ли са
застраховки от посочения вид от представители на ответника на някой ГППК.
Твърдението е, че ищецът не е представил удостоверение, което да установи дали
са могли да ги сключват, а на практика няма отговор по твърдението на ищеца, че
са сключвани.
Според настоящата инстанция не е налице твърдяната нередовност на исковата
молба, тъй като в нея е посочено, че претендираните като неплатени
застрахователни премии са по застрахователни договори /полици/, описани в
счетоводна справка към молбата. В нея ясно са разграничени номер на полицата,
дата на издаване и размер на застрахователната премия. Що се отнася до процента
на комисионно възнаграждение по всяка една от тях – в зависимост от вида на
застраховката и като се има предвид приложение №1 към договора за агентство, не
съществува проблем за изчисляването му. Това не прави претенцията неясна нито
от гледна точка на обстоятелствената част, нито за това как точно е определен
размера и.
Безспорно обстоятелство по делото се явява наличието на сключен между ищеца
и ответното дружество договор за застрахователно агентство №*******-**** от
20.11.2013г.
Видно от същия ЗАД „ОЗК – З.“ в качеството си на застраховател е възложил,
а ответникът „А.П.Г.Е.“ ООД – агент е приел да
извършва застрахователно посредничество, обхващащо застраховки, обхващащо застраховки по Раздел II
от Приложение №1 към КЗ /отм./ като сключва застрахователни договори от името и
за сметка на застрахователя, за което има право на
възнаграждение.
Последното съставлява процент от събраните
застрахователни премии, определен в Приложение №1 към договора. Съгласно чл.3
т.12 от договора агентът е длъжен да уведомява застрахователя своевременно за
сключените застрахователни договори и в срок до 24 часа да изпраща копие от
същите – чрез факс, електронна поща или по други одобрени от застрахователя
начини, а съгласно т.16 е длъжен да превежда на застрахователя ежедневно 100 %
от събраните застрахователни премии по сключените застрахователни договори по
конкретно посочена банкова сметка, разкрита в „О.Б.“
АД. Сред задълженията на застрахователя са да снабди агента и
неговите служители с удостоверение за легитимация по чл.171 от КЗ /отм./ и да
заплаща уговореното възнаграждение на база на месечния отчет в 15-дневен срок
от представянето му.
Видно от справка в регистъра „А.П.Г.Е.“
ООД е търговец,
вписан във водения от КФН регистър по чл.30 ал.1 т.11
от Закона за КФН, което срещу възнаграждение по
възлагане от застраховател извършва застрахователно посредничество от негово
име и за негова сметка. Видовете застраховки, които ответникът като агент може
да сключва са във връзка със следните рискове: Злополука;
Заболяване; Сухопътни превозни средства (без релсови); Релсови превозни
средства; Товари по време на превоз; Пожари и природни бедствия; Други щети на
имущество; ГО за МПС; Обща ГО; Разни финансови загуби; Правни разноски (правна
защита); Помощ при пътуване (асистанс). Твърденията, че
ответникът като застрахователен агент няма право да сключва гранични
застраховки, от което да се направи извод, че не е сключил процесните полици с
неотчетени премии, не могат да бъдат споделени. По аргумент от чл.22 ал.2 от
Наредба №49/16.10.2014г. за задължителното застраховане застрахователният агент
може да сключва гранични застраховки гражданска отговорност в район на ГКПП.
Видно от отбелязването в регистъра на КФН застрахователят не е ограничил правата
на агента да сключва застраховки от вида „Гражданска отговорност“ във връзка с
притежаване и използване на МПС. Няма никаква пречка той чрез свои служители да
сключва договори за гранични застраховки „ГО“ на МПС на ГКПП.
Видно от заключението на вещото лице Р. И. Б. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза издаването на застрахователни полици от агента е
чрез системата ЕИСОУКР, система на Г.Ф..
Това става посредством разрешен от застрахователя достъп до системата чрез съответно
потребителско име и парола. Те са уникална комбинация, която не се повтаря при
друг посредник. При обясненията си по заключението, дадени в съдебно заседание
на 02.10.2017г., вещото лице посочва, че след като получи потребителното име и
парола, агентът при първото влизане в системата сменя персоналната си парола.
Това е гаранция, че само той може да влезе в системата и да издава полици, за
което носи и съответна отговорност. Полицата
се придружава от електронна сметка, която се предоставя на клиента при
получаване на дължимата премия. Полицата, въведена от агента, се генерира
едновременно в системата както на застрахователното дружество, така и на Г.Ф.,
като при застрахователя се генерира и сметка за платена премия към нея.
Счетоводството на ответника е водено нередовно, тъй като плащания към
застрахователя в размер на 354 862.28 лева, както и прихванатите
комисионни възнаграждения изобщо не са отразени в неговото счетоводство. Това се отнася включително и за платежни
документи, които са представени по делото, за да установят изпълнение на
задълженията по договора. С оглед на това обстоятелство от неосчетоводяване на
представените полици в счетоводството на ответника, не може да се прави извод
за неиздаването им от него като застрахователен посредник – точно поради
нередовността на счетоводните записвания.
Твърденията на ответника, че представените от ищеца като сключените от
негово име застрахователни договори са невалидни, не могат да бъдат споделени.
Полиците имат необходимото съдържание по чл.184 ал.3 от КЗ /отм./ и в тях няма
липсващи реквизити. Не е налице и твърдяното процесуално нарушение във връзка с
тяхното приемане от първоинстанционния съд. Искането за тяхното представяне е
направено с допълнителния отговор на исковата молба. По това искане съдът се е
произнесъл в съдебно заседание на 19.06.2017г. След това заседание с молба от
05.07.2017г. ищецът е представил заверени техни копия, които са приети като
доказателства в следващото заседание. Ето защо и не могат да бъдат споделени твърденията
за настъпила преклузия по отношение представянето на цитираните застрахователни
полици.
Твърденията за пристрастност на вещото лице Б., дало заключение по
единичната експертиза, не са подкрепени с никакви доказателства. Отделно от
това, поради несъгласие на ответника с изводите на експерта, съдът е допуснал
тройна експертиза по същата задача. Изводите на вещите лица по тройната
експертиза не се различават съществено от тези, направени от назначената единична
такава. Те приемат, че данните за „А.П.Г.Е.“ ООД по създадения за него уникален
номер *******-****, които изхождат от софтуерния продукт на ищеца установяват
действително записаните, издадените, платени и неплатени премии, издадените
полици и начислените, платени и прихванати комисионни. Като има пред
заключенията и на двете експертизи, според настоящата инстанция не може да има
съмнение, че описаните в счетоводната
справка договори са сключени именно от ответника като застрахователен агент. Представените
с исковата молба и описани в справка към нея полици са общо 1498 броя. Всички
те са с код 0430 – гранична застраховка. Начислената дължима премия по тях е в
размер на 209 927.85 лева, което е с 2160.56 лева по-малко от
претендираното като разликата се дължи на това, че няколко от полиците,
посочени конкретно по номера в заключението, са отразени в счетоводството на
ищеца като платени. Дължимото комисионно възнаграждение по тях би възлизало на
26 721.34 лева. След приспадането му дължимите застрахователни премии по
издадените застрахователни полици са в размер на 183 206.51 лева.
При обясненията на вещите лица при приемане на заключението на тройната
експертиза в съдебно заседание на 23.04.2018г., същите са заявили, че в
софтуерния продукт е посочено дали има плащане по съответната полица, като той
дава пълна информация за номера на полицата, страните, нейния статус, начислена
ли е комисионна, платена ли е. Когато се извършва плащане по отчет в системата
се отразява плащането по отчета като сумата се отнася по полиците, включени в
отчета. Въз основа на това експертиза е установила по кои полици, издадени от
агента липсва отчетно плащане към застрахователя. Вещите лица посочват, че от
страна на „А.П.Г.Е.“ ООД не са им предоставени счетоводни документи за
извършени плащания по полиците – предмет на исковата молба. Такива не са
ангажирани и по делото.
Ето защо настоящата инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния
съд относно липсата на доказателства по делото за изпълнение
на задължението на
ответника
да преведе на застрахователя „ОЗК – З. “ АД застрахователните премии по
сключените от него полици, описани по номера, дати и суми в счетоводна справка
към исковата молба, по Договор за застрахователно агентство от 20.11.2013г.,
касаещи периода 31.10.2014г. – 08.06.2015г. , в размер на сумата 183 206.51 лева /след прихващане на комисионното
възнаграждение – в която част липсва въззивна жалба, поради което и съдът не
излага съображения/.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати посочената сума. Тя следва да
се присъди ведно със законната лихва, считано от предяване на иска до
окончателното и изплащане.
Обстоятелството, че при установяване неплащането по полици, включени в
представените отчети, коментирани и от експертизите, ищецът е поискал обяснения
от свой служител по трудово правоотношение, за реализиране евентуално на
дисциплинарна отговорност, по никакъв начин не се отразява на неизпълнение на
задължението на ответника по сключения между страните договор. Какви са били
задълженията на служителя Л. М. и дали тя е допуснала дисциплинарно нарушение
във връзка с отчитането на полици и установяване на плащане по тях, касае друг
вид отговорност, различен от тази на ответника по договора, поради което и
търсенето на обяснения от това лице в процедура по КТ е ирелевантна за
настоящия спор.
Основателна се явява и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава. Видно от представените покана и обратна разписка за връчването и ищецът е
поканил
ответника да изпълни задължението си, поето с договора за застрахователно
агентство от 20.11.2013г. като му преведе дължимите застрахователни премии. Поканата
е връчена на „А.П.Г.Е.“ ООД на 06.04.2016г. като е даден седмичен срок за изпълнение на задължението. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че от обратната
разписка не може да бъде направен извод за връчване точно на цитираната покана.
В същата е цитиран изходящият номер на документа, който се изпраща и съответно
– връчва - №99-4252/29.03.2016г. и той съвпада с този на поканата. На основание
чл.86 ал.1 от ЗЗД поради неизпълнение на паричното си задължение в
срок, ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава за периода от
14.04.2016г. до 13.01.2017г. То е дължимо върху сумата
209 927.85 лева, явяваща се неплатената в срок главница. Изчислено по този
начин обезщетението възлиза на 16 042.35 лева, до какъвто размер и
първоинстанционният съд е приел иска за основателен.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което
обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
От страна на жалбоподателя е направено възражение за прекомерност на
претендираното пред въззивния съд адвокатско възнаграждение в размер на 7200
лева. Изчислено съгласно правилото на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение
за защита по делото е в размер на 5515 лева. Договореното и платено
възнаграждение надхвърля минималното с 1685 лева, което от гледна точка на
фактическата и правна сложност на делото не се явява прекомерно. Като се има
предвид, че пред Апелативния съд представителят на ищеца се е явил в две
съдебни заседания, депозирал е писмен отговор по жалбата, както и писмена
защита, взел е становище по исканията и доводите на жалбоподателя, включително
и по такива, ненаведени с жалбата, настоящата инстанция намира, че
възнаграждението не следва да се намалява като прекомерно. Искането в тази
връзка е неоснователно.
Следва да бъде осъдено дружеството - жалбоподател „А.П.Г.Е.” ООД – ****, ЕИК ********* за заплати на „ОЗК – З.” АД – ****,
ЕИК ********* сумата 7200 лева – разноски по делото пред въззивния съд.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №95 от 08.10.2018г.,
постановено по търг.д. № 5/2017г. по описа на Окръжен съд – Х., В ЧАСТТА с
която е осъдено „А.П.Г.Е.” ООД – ****,
ЕИК ********* за заплати на „ОЗК – З.” АД – ****, ЕИК ********* сумата
183 206.51 лева, дължими застрахователни премии по Договор за
застрахователно агентство от 20.11.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата молба – 13.01.2017г. до
окончателното и изплащане, сумата 16 042.35 лева – обезщетение за забава
заплащането на сумата 209 927.85 лева за дължими застрахователни премии,
за времето от 14.04.2016г. до 13.01.2017г., както и 14 991.98 лева –
разноски по делото.
В останалата част решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА „А.П.Г.Е.” ООД – ****, ЕИК ********* за
заплати на „ОЗК – З.” АД – ****, ЕИК ********* сумата 7200 лева – разноски по
делото пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател:
Членове: