Решение по дело №914/2020 на Районен съд - Шумен

                                        Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                   292/22.7.2020г.

 

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На шестнадесети юли  две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                             Председател: Пламена  Недялкова

 

Секретар: Цв. Колева

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 914 по описа на ШРС за 2020 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №27-0001055/09.04.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414 ал.1 от КТ на  “СТИЛ БГ“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.9б ал.1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, във вр. с чл.142 ал.2 от КТ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Оспорва направените констатации като счита същите за неправилни. Оспорва нарушението по същество. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно призовано,се явява процесуален представител – адв. В.п. от ШАК.

            Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата  и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В писмени бележки излага  съображенията си за това. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.02.2020г. и 27.02.2020г. в обект «Шивашки цех», находящ се в гр.Шумен, бул. „Велики Преслав“ №222 и на 26.02.2020г. и 28.02.2020г. на база представени документи, Г.П.П. и М.М.М. - служители на Дирекция „ИТ” – Шумен,  извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на “СТИЛ БГ“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Шумен, при която било установено нарушение на чл.9б ал.1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, във вр. с чл.142 ал.2 от КТ. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол № ПР2005668 връчен на управителя на дружеството на 09.03.2020г. Според една от направените при проверката констатации дружеството, в качеството си на работодател със Заповед №01/29.01.2020г. е въвело сумирано изчисляване на работното време за м.февруари 2020г. с отчетен период един месец. От представения поименен  график  за работа за м. февруари 2020г. било установено, че дружеството  не е определило нормата  за продължителност на работното време, за периода за който  е установено сумирано изчисляване. В графика не бил посочен общият брой на часовете за периода на сумирано изчисляване на работното време.

За констатирано нарушение на чл.9б ал.1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, във вр. с чл.142 ал.2 от КТ, св. Г.П.П. на 09.03.2020г. съставил  срещу “СТИЛ БГ“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Шумен АУАН  №27 - 0001055, в присъствието на управителя Мариана Добрева, на която е и връчен. При предявяване на АУАН не са отразени обяснения или възражения. Такива не са депозирани и в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН.  На основание  чл.414 ал.1 от КТ на  “СТИЛ БГ“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.9б ал.1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, във вр. с чл.142 ал.2 от КТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

 

 

 

 

 

 

 

 

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,  като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.       

Съгласно чл. 136 от КТ работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа.  Работното време се изчислява в работни дни - подневно.   В ал.2 на чл.142 ал.1 от КТ е регламентирана възможност за  работодателят да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, не повече от 6 месеца. При тази хипотеза  работодателят отчита /изчислява/ работното време  на конкретния работник  в края на отчетения период. В конкретният случай от приложената Заповед №01/29.01.2020г. се установява, че за м. февруари 2020г. било въведено  сумирано изчисляване на работното време с месечен период на отчитане.

Според разпоредбата на чл. 9а ал. 1 от НРВПО едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване и е длъжен да запознае работниците и служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Разпоредбата на чл.9а ал.3 от НРВПО регламентира начина на изготвяне на графика. Според тази разпоредба поименните графици следва да се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване да не е по – голям от нормата за продължителност на работното време, определена по реда на чл.9б от НРВПО. При сумираното изчисляване на работното време в рамките на установения период работникът или служителят може по график да работи повече или по-малко от законоустановеното работно време, но след изтичане на периода сборът от работните часове, които лицето е отработило по график не трябва да надвишава сбора от работните часове по календар за съответния период.

            Правилата за определяне на нормата на продължителност на работното време за периода на сумирано изчисляване на работното време са определени чл. 9б от НРВПО. Съгласно ал.1 при сумирано изчисляване на работното време се определя норма за продължителност на работното време за целия период, за който е установено сумирано изчисляване, в часове като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор.

По делото е  представен график за работа през м.февруари 2020г.,  от който не може да се установи дали е бил утвърден от работодателя, но това обстоятелство в конкретния случай е ирелевантно, доколкото дружеството не е санкционирано с процесното НП за това,че графика не е утвърден. Дружеството е санкционирано за нарушение на чл.9б ал.1 от НРВПО, че не била определена норма  за продължителност на работното време за периода – м.февруари 2020г.

В съставения график за работа за м. февруари 2020г. са зададени работни и почивни дни за отчетния период, за всеки конкретен работник като е посочена и дневната часова продължителност на работното време за всеки работен ден в часове. От показанията на свидетелите П. и М. се установява, че според тях  нарушението на чл.9б ал.1 от НРВПО се изразява в това, че в изготвения график не била изрично посочена нормата на продължителност на работното време за целия периода, т.е сбора  от работните часове за съответния период, които лицето следва да отработи, определен съобразно броя на работните дни по календар умножен по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор.

Действително съгласно чл.9б ал.1 от НРВПО при сумирано изчисляване на работното време се определя норма за продължителност на работното време за периода, за който е установено.  Регламентирано е как трябва да бъде определено, но нито в КТ, нито НРВПО е посочено къде и по какъв начин трябва да е обективирано това.

Във връзка със съставянето на поименните графици за работа за работодателя възникват следните задължения: едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време да утвърди поименни графици за работа за периода; да съхранява поименните графици най-малко 3 години след края на периода; да запознава работниците и служителите с утвърдените поименни графици, преди започване на работа по тях. Разпоредбата на чл.9а ал.3 от НРВПО регламентира начина на изготвяне на графика, а именно, че следва да се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване да е равен на нормата за продължителност на работното време, определена по реда на чл.9б от НРВПО. Съпоставяйки правните норми няма изрично изискване в графика да се посочи нормата на продължителност на работното време за целия периода, т.е сбора  от работните часове за съответния период, които лицето следва да отработи. При посочване в графика на работните дни на всеки от работниците, дневната часова продължителност на работното време за всеки един от тях, както и броя на работните дни за периода, които обстоятелства в приложения по делото график се съдържат, въпрос на математически изчисления е да се установи нормата за продължителност на работното време за периода, който в случая е само един месец.

 В тази връзка съдът намира, че не се доказа че дружеството е осъществило  състава на чл.9б ал.1 от НРВПО , с това че като не е посочило  в графика сбора  от работните часове за съответния период, които всяко  лице следва да отработи, не е определило нормата за продължителност на работното време, тъй като няма изискване да бъде посочена нормата в графика.

От друга страна съдът намира, че актосъставителя и наказващият орган неправилно са приели, че нарушението било извършено на 21.02.2020г. Посочената дата се явява  деня, в който била извършена първата проверка. Предвид обстоятелството, че контролните орган приемат, че нарушението е осъществено посредством  непосочване в изготвения график  нормата на продължителност на работното време за целия период, а съобразно разпоредбата на чл. 9а ал. 1 от НРВПО работодателят утвърждава поименни графици за работа едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време за периода, а в конкретният случай периода е м.февруари 2020г., няма как нарушението да е извършено на 21.02.2020г. Заповедта, с която  било въведено  сумирано изчисляване на работното време е от 29.01.2020г., а на 31.01.2020г. работниците са запознати с нея, отразено е, че същата влиза в сила на 03.02.2020г., поради което най – късната възможна дата за изготвяне на графика е 02.02.2020г.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че въз основа на събраните писмени и гласни доказателства  не се доказва по безспорен начин извършеното административно нарушение на чл.9б ал.1 от НРВПО, обуславящо възможността за ангажиране на  административно-наказателна отговорност на дружеството по чл.414 ал.1 от КТ, поради което наказателното  постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция  следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото искането на процесуалният представител на административно – наказващият орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е носнователно.

Основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане направените по делото разноски за договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №27-0001055/09.04.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414 ал.1 от КТ на  “СТИЛ БГ“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.9б ал.1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, във вр. с чл.142 ал.2 от КТ.

ОСЪЖДА  Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда‘‘ гр. София ДА ЗАПЛАТИ на “СТИЛ БГ“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Шумен сумата от 300 /триста/ лева представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                                        Районен  съдия: