Мотиви по
НОХД № 1361/2016г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, наказателно отделение
Срещу
подсъдимия А.И.Б. *** е повдигнала обвинение за
престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на 22.03.2014г.,
около 11,10 часа, на главен път II - 56, между кв. „Генерал Николаево” и
кв. „Парчевич” на гр.Раковски, област Пловдив, при управляване на моторно
превозно средство - лек автомобил „Мерцедес 200 Е” с per. № РВ
**** ВР, е нарушил правилата за движение - чл.5, ал.1, т.1, чл. 6, т.1,
чл.20, ал.1 и ал.2, чл. 21, ал.1, чл.25, ал.1, чл.26 и чл.42, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на
М. С. И..
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Пловдив поддържа изцяло
така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Счита, че на същия следва да се наложи
наказание при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства - лишаване от свобода в минимален размер след редуцирането
му с една трета, изпълнението на което на основание чл.66 от НК да се отложи с
изпитателен срок в максимален размер, както и лишаване от право да управлява МПС за срок равен на
изпитателния. Взе отношение относно веществените доказателства по делото и
направените разноски.
В наказателното производство не
са предявени и приети за съвместно разглеждане граждански искове от наследниците
на пострадалия М. С. И. - неговата съпруга А.Г.И. и синове
- М.М.И. и С.М.И.. Същите са
конституирани само като частни обвинители по делото.
Чрез повереника си, изразяват
становище, че подсъдимият Б. трябва да се признае за виновен по обвинението, за
което е предаден на съд и да му се наложи наказание лишаване от свобода над
минимума, условно с изпитателен срок в максимален размер, както и лишаване от
право да управлява МПС за срок равен на другата санкция. Претендират се
разноските по делото.
Защитникът
на подсъдимия Б. не оспорва фактическата обстановка, приета в обвинителния акт,
и правната квалификация на деянието. Предлага наказанието на последния да се
индивидуализира при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Лишаването от свобода да е около минималния размер, с отлагане изпълнението му,
а при определяне на лишаването от правоуправление да се отчете, че неговият
подзащитен е
професионален шофьор и тази професия е единственият му източник на доходи.
Подсъдимият
Б. се възползва от процедурата по глава 27 от НПК
- съкратено съдебно следствие. Признава вината си, както и изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и се присъединява
към казаното от защитника си. Моли
наказанието лишаване от свобода да не е ефективно.
Съдът,
въз основа на събраните и приложените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено, от фактическа
и правна страна, следното:
Подсъдимият
А.И.Б. е роден на ***г***. Живее в същото село. Той е българин, български
гражданин. Със средно образование. Женен е, с две пълнолетни деца. Не работи.
Не е осъждан.
Притежава свидетелство за управление на МПС от 1985г.,
както и категории С, В, М,ТКТ, АМ. През периода 2002г. - 2012г. е наказван по
административен ред като водач за нарушение на правилата за движение по
пътищата, с влезли в сила седем наказателни постановления и един фиш /т.1,л.133
от досъдебното производство и л.20-22 от съд.дело/.
Работел като шофьор към различни фирми. Нямал
постоянна работа.
Подсъдимият управлявал лек автомобил „Мерцедес 200Е”
с рег. № РВ **** ВР, собственост на сина му, свидетеля И. Б. /т.1,л.137, т.2, л.12 от досъдебното
производство/.
На 22.03.2014г. сутринта подсъдимият Б. имал
работа в гр.Брезово, област Пловдив. Отишъл с колата на сина си. Около 10,30
часа приключил и потегли от гр.Брезово за с.Стряма. Пътят му минавал през
гр.Раковски. Към 11,00 часа навлязъл в кв. „Генерал Николаево” на същия град и
минал през него. На около 100 м от изхода на квартала и след разклона за с.Отец
Кирилово и с.Златосел имало поставен пътен знак „В26” - „Забранено движението
със скорост, по-висока от означената”, на който било изписано числото „50”, придружен
с допълнителна указваща табела „Т2” - „Дължина на”, на която било обозначено „4000 м”. Таза табела съгласно чл.60, ал.2 вр.
чл.50, ал.1 от ППЗДвП указвала дължината на пътния участък, за който важал
пътният знак.
Пътят след знака представлявал прав участък, с обща
широчина 10 м, с по една лента за движение във всяка посока, без разделителни
линии или друга хоризонтална маркировка. Това бил главен път II-56. Настилката
била с ново гладко асфалтово покритие, без неравности, суха. Времето била топло
и слънчево, с много добра видимост /т.1,л.135 от досъдебното производство/.
По пътя от кв. „Генерал Николаево” в посока кв. „Парчевич”,
на около 1,5 км от първия квартал, в ляво, се намирали бензиностанция, газстанция
и диагностичен пункт за автомобили, собственост и стопанисвани от „Егер” ЕООД гр.Раковски. На работа по това време били
свидетелите Г.Б., в бензиностанцията, В.Б.
и С.Н., в диагностичния пункт.
В непосредствена близост до бензиностанцията бил разположен техническият район на „Хемако” ЕООД
гр.Раковски, с изпълнителен директор свидетеля Д. Д.. Пазач на обекта по същото
време бил пострадалият М. И.. През деня
пазачите изпълнявали задълженията си в специална сграда /помещение/, находяща
се на портала, а след работно време охранявали целия технически район. Към 11,00
часа на 22.03.2014г. пострадалият излязъл от стаята на пазачите и седнал на
капака на шахтата, намираща се в близост, на около 2 м от пътното платно.
Въпреки наличието на знак „В26” с изписана него
максимално разрешена скорост за движение
50 км/ч и указващата табела „Т2” с обозначено на нея разстояние на действие на
знака 4000 м, подсъдимият, като участник в движението, не съобразил поведението
си с пътния знак. Управлявал моторното превозно средство със скорост 79
км/ч, превишавайки разрешената с 29 км/ч.
По същото това време по пътя след кв. „Генерал
Николаево” в посока кв. „Парчевич”, пред неговата кола, се движел лек автомобил
„Пежо 206” с рег. № РВ **** РР, собственост
и управляван от свидетелката А.Т., правоспособен водач. С нея пътували баща й,
свидетелят Г.Б. и дъщеря й, свидетелката Н.Т.. Свидетелката А.Т.а шофирала с разрешената
за този пътен участък скорост.
Към 11,10 часа тя приближила района на
бензиностанцията и решила да зареди колата си с гориво. Тъй като не била положена
хоризонтална пътна маркировка, а имало само вертикални знаци, преценила, че не
е налице забрана за извършване на маневра „завой наляво”, за да влезе в района
на бензиностанцията. За целта свидетелката А.Т.а погледнала в огледалото за
обратно виждане и видяла МПС, управлявано от подсъдимия Б.. Съобразила,
че в този момент то било на около 150 м зад нея и не представлява пречка за
осъществяване на маневрата. Намалила скоростта на около 30 км/ч и подала ляв светлинен пътепоказател за промяна
посоката на движение. Този сигнал не бил възприет от подсъдимия, който решил да извърши маневра „изпреварване” на
движещия се пред него лек автомобил „Пежо 206”. Продължил да управлява
колата си със скорост 79 км/ч. Не подал сигнал с ляв светлинен пътепоказател за
отклонението си встрани.
Когато подсъдимият Б. предприел маневрата „изпреварване”,
свидетелката А.Т.а била започнала нейната „завой наляво”. Намалила скоростта до 21 км/ч и
завила вляво. В този момент лекият автомобил „Мерцедес 200Е” се намирал около
средата на платното за движение зад „Пежо 206”. Отклонението на последното МПС създало тенденция за пресичане на траекториите
на двата автомобила и възникване на конфликтна точка. Въпреки че подсъдимият
задействал спирачната система, последвал
сблъсък, който бил непредотвратим и за двамата водачи. Ударът настъпил в
предната дясна част на л.а. „Мерцедес 200Е” и в лявата страна на л.а. „Пежо 206”.
След съприкосновението, л.а. „Мерцедес 200Е” се отклонил наляво и напуснал
платното за движение, като с предната си част ударил отпред седящия на капака
на шахтата М. И.. След произшествието л.а. „Мерцедес 200Е” спрял на мястото и в
положението, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие и видни от
фотоалбума, между дърветата в тревната площ след шахтата, преди черния път.
Пострадалият паднал на мястото посочено от свидетелите, от другата страна на
черния път. Л.а. „Пежо 206” се установил на мястото и в положението, отразени в
протокола за оглед на местопроизшествие и видни от фотоалбума, успоредно на
платното за движение, преди черния път.
Подаването на светлинен пътепоказател от водача на л.а.
„Пежо 206” и механизма на произшествието били видени от свидетеля А.К., който с
управлявания от него автомобил пътувал от кв. „Парчевич” в посока кв. „Генерал Николаево” и бил на
около 100 м преди бензиностанция „Егер”. Достигайки мястото на инцидента, той спрял
и се приближил до ударилите се МПС, за да окаже помощ при необходимост.
Шумът от катастрофата бил чут и от свидетелите Б., Б.
и Н.. Последните двама излезли от диагностичния пункт и отишли до мястото на
произшествието. Не след дълго там дошъл и свидетелят Д.. Свидетелят К. веднага се обадил на тел.112 и съобщил за случилото
се. Всички отишли до падналия на земята М. И. и се опитали да му окажат помощ. Свидетелите
Б. и Н. с помощта на подсъдимия Б. го качили в кола, управлявана
от свидетеля Б., който потеглил за болницата в гр.Раковски.
Сигналът на тел.112 бил предаден на РУ на МВР гр.Раковски
и на ЦСМП гр.Пловдив, филиал гр.Брезово. Екипът на Бърза помощ в състав свидетелката
д-р Р. В. и шофьор, след като разбрали, че пострадалият бил вече транспортиран
до здравно заведение, веднага потеглили за гр.Раковски. Там пациентът бил
прехвърлен в линейката, която тръгнала за гр.Пловдив. Пред спешното отделение
на УМБАЛ „Свети Георги”ЕАД М. И. починал.
На място бил изпратен дежурен автопатрул на РУ на
МВР гр.Р. в състав свидетелите К.Т., полицай, и С.Б., мл. автоконтрольор.
Служителите на реда изпробвали двамата
водачи, участници в катастрофата, с апарат „Дрегер Алкотест 7510” с фабричен
номер ARBA-0053, който не отчел съдържане на алкохол в кръвта им /т.1,л.150-154
от досъдебното производство/. Запазили произшествието. Пристигнала СОГ, която
извършила оглед на местопроизшествието /т.1,л.3-6 от досъдебното производство/.
Изготвен бил фотоалбум /т.1,л.7-19 от досъдебното производство/.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза на труп /т.1,л.89-94 от
досъдебното производство/ се установява, че при изследване на трупа на М. И. е констатирано следното: пълно травматично разкъсване на стената на
аортата - в началото, след нейната дъга, масивен кръвоизлив в гръдната кухина /хемоторакс/,
кръвонасядане по предната стена и кръвоизлив в околосърцевата торбичка, масивно
кръвопропиване на меките тъкани в средостението, по хода на аортата и в
хилусите на белите дробове, напречно счупване на гръдната кост, счупване на
множество ребра в двете гръдни половини с кръвоизливи в мускулатурата около счупванията,
кръвоизлив под меките черепни покривки в дясно челно, открито и раздробено счупване
на двете кости на лявата подбедрица, многофрагментно раздробено счупване и на
костите на дясната подбедрица, счупване костите на таза с кръвопропиване в
тазовата мускулатура, кръвоизлив в извънперитонеалното пространство, открито
счупване и разкъсване на тъканите и сухожилията в областта на петата на лявото
ходило, множество охлузвания и кръвонасядания по лицето, по горните и долни
крайници, подчертана бледост на трупа и на послесмъртни петна, следи от
извършени медицински действия-поставен абокат и система. Причината за смъртта
на пострадалия са тежки и несъвместими с живота травматични увреждания, с пълно
травматично прекъсване на аортата и последвал масивен кръвоизлив в гръдната
кухина и средостението, с кръвоизливи в перикарда, в извънперитонеалното
пространство, в тазовата мускулатура и около счупванията на двете подбедрици,
които са довели до остра кръвозагуба, като непосредствена причина за смъртта. Всички
травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или
върху твърд тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са получени така,
както е отразено в предварителните сведения, а именно - при ПТП с блъскане и
притискане на пострадалия от лек автомобил. Травматичните увреждания са прижизнени,
за което се съди от изразените кръвоизливи и кръвонасядания около тях. Налице е
пряка причинно-следствена връзка между станалото ПТП и настъпилата смърт на М. И..
Съгласно заключението на комплексната съдебномедицинска
и автотехническа експертиза /т.1,л.97-119 от досъдебното производство/ първият удар между л.а.
„Мерцедес 200Е” и л.а. „Пежо 206” е настъпил на платното за движение в
конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира: по дължина
на около 14-15 м западно от табелата с цени, приета за ориентир в протокола за
оглед, и по широчина на около 5,7-6,1 м северно от ориентира. Вторият удар
между л.а. „Мерцедес 200Е” и пострадалия М. И. е настъпил южно от платното в
конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира: по
дължина на около 27,5-28 м западно от ориентира и по широчина на около 0,5-1 м
южно от ориентира.
Причината за смъртта на пострадалия са тежки и
несъвместими с живота травматични увреждания, с пълно травматично прекъсване на
аортата и последвал масивен кръвоизлив в гръдната кухина и средостението, с
кръвоизливи в перикарда, в извънперитонеалното пространство, в тазовата
мускулатура и около счупванията на двете подбедрици, които са довели до остра
кръвозагуба, като непосредствена причина за смъртта. Всички травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет и са получени при удар от л.а. „Мерцедес 200Е” и М. И., който е бил
в седнало положение върху бетонната шахта. Травматичните увреждания са прижизнени,
за което се съди от изразените кръвоизливи и кръвонасядания около тях.
Скоростта на движение на л.а. „Мерцедес 200Е”,
непосредствено преди задействане на спирачната му система, е била около 79 kм/ч,
а скоростта на движение на л.а. „Пежо 206”, непосредствено преди задействане на
спирачната му система и в момента на удара - около 28 kм/ч. В анализираната
пътна ситуация, в момента в който водачът на л.а. „Мерцедес 200Е” е реагирал, е
нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на първия удар
и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. В момента, в който
л.а. „Пежо 206” се е отклонил наляво, водачът на л.а. „Мерцедес 200Е” е нямал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на първия удар и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. В анализираната пътна
ситуация водачът на л.а. „Пежо 206” е имал техническа възможност да избегне
произшествието като изпълни маневрата „завой наляво” от десния край на платното
за движение, като преди това пропусне движещия се зад него л.а. „Мерцедес 200Е”.
Водачът на л.а. „Мерцедес 200Е” би имал техническа възможност да избегне първия
удар и съответно произшествието чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движил
със скорост по-малка от 58 kм/ч.
Ако водачът на л.а. „Мерцедес 200Е” е подал ляв
пътепоказател за време повече от 2 сек. преди удара, то тогава той пръв е започнал
маневрата. Ако водачът на л.а. „Пежо 206” е подал ляв пътепоказател за време
повече от 2 сек. преди удара, то тогава той пръв е започнал маневрата. Или
който от двамата водачи пръв е подал ляв пътепоказател, той пръв е започнал
маневрата, тъй като след подаването на пътепоказателя, отклонението на
автомобила може да започне във всеки един момент. Тук следва да се има предвид
обаче, че на около 30 м преди мястото на удара се намира край на островчето на
бензиностанцията и подаден ляв пътепоказател от водача на л.а. „Мерцедес 200Е”
може да означава намерение, както за маневра „изпреварване”, така и за маневра
„завой наляво”.
Основни причини за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка са, че водачът на л.а. „Мерцедес 200Е” се е движил със
скорост около 79 км/ч, поради което е нямал техническа възможност да спре преди
мястото на първия удар с л.а. „Пежо 206”. При движение със скорост по-малка от
58 км/ч, той би имал тази възможност. Водачът на л.а. „Пежо 206” е предприела маневра „завой наляво” без да
пропусне движещия се зад нея л.а. „Мерцедес 200Е”, който тя е възприела и
оценила по нейните показания, че „със сигурност се е движел със скорост над 50
км/ч”. Причина за произшествието може да бъде и предприета маневра от някой от
двамата водачи, след като другият е предприел маневра, но тъй като не може да
се определи кой водач пръв е започнал маневрата, то не може да се отговори
категорично кой ще бъде първи и кой втори в предприемането на маневрите им.
Видно от заключението на допълнителната
автотехническа експертиза /т.1,л.161-169 от досъдебното производство/ от приложения видеозапис се
вижда, че левият пътепоказател на л.а. „Пежо 206” е бил включен към момента на
удара. По делото няма обективни данни, по които да се определи колко време
преди удара е бил включен левият пътепоказател на л.а. „Пежо 206”. Съгласно
показанията на водача на л.а. „Пежо 206”, А.Т.а, л.а. „Мерцедес 200Е” е бил на
около 150 м от нейната кола. В момента на отклоняване на л.а. „Пежо 206”
наляво, разстоянието между двата автомобила е било около 8,19 м. Ако началото
на маневрата „завой наляво” е било при подаване на левия пътепоказател на л.а.
„Пежо 206”, то съгласно показанията на водача на този л.а., л.а. „Мерцедес
200Е” е бил на около 150 м. От момента
на отклоняване на л.а. „Пежо 206” наляво до момента на удара е изминало време
между 0,58 сек. и 0,62 сек. в зависимост от това дали л.а. „Пежо 206” се е движел
с равномерна скорост или с равнозакъснително движение. Ако началото на
маневрата „завой наляво” е било при подаване на левия пътепоказател на л.а.
„Пежо 206”, то съгласно показанията на водача на л.а. „Пежо 206” А.Т.а, л.а.
„Мерцедес 200Е” е бил на около 150 м, до удара е изминало време около 6-7 сек.
Дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ при
движение на л.а. „Мерцедес 200Е” в конкретната пътно-климатична обстановка с
установената скорост е била 57,65 м. Отклоняването на л.а. „Мерцедес 200Е” наляво
за изпълнение на маневрата „изпреварване” е започнало на около 27- 28 м преди
мястото на удара. В този момент л.а. „Пежо 206” е бил на около 10-14 м преди
мястото на удара, в зависимост от това дали л.а. „Пежо 206” се е движел с
равномерна скорост или с равнозакъснително движение. Ако началото на маневрата
„изпреварване” е било при подаване на левия пътепоказател на л.а. „Мерцедес
200Е”, то съгласно неговия водач А.Б., това е станало „преди бензиностанцията”.
Когато л.а. „Мерцедес 200Е” при движение с установената му скорост е навлязъл в
зоната на действие на знак „В26” - 50 kм/ч и табела „Т2” - 4000 м,
разстоянието между двата автомобила е било около 406 м. Водачът на л.а.
„Мерцедес 200Е” би имал техническа възможност да избегне първия удар и
съответно произшествието чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със
скорост по-малка от 58 kм/ч.
Според заключението на тройната автотехническа експертиза /т.1,л.172-211
от досъдебното производство/ първият
удар между л.а. „Мерцедес 200Е” и л.а. „Пежо 206” е настъпил на платното за
движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се
намира: по дължина на около 14-15 м западно от табелата с цени, приета за
ориентир в протокола за оглед, и по широчина на около 5,7-6,1 м северно от
ориентира. Вторият удар между л.а. „Мерцедес 200Е” и пострадалия М. И. е настъпил
южно от платното в конфликтна точка на първоначален контакт, която
приблизително се намира: по дължина на
около 27,5-28 м западно от ориентира и по широчина на около 0,5-1 м южно от
ориентира. Скоростта на движение на л.а. „Мерцедес 200Е” непосредствено преди
задействане на спирачната му система е била около 79 kм/ч, а в самия удар
около 65 kм/ч. Скоростта на движение на л.а. „Пежо 206” в
момента на удара е била около 21 kм/ч и е излязъл от него с около 28 kм/ч.
В анализираната пътна ситуация, в моментите в които:
1. водачът на л.а. „Мерцедес 200Е” е реагирал, е нямал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на първия удар и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране;
2. л.а. „Пежо 206” се е отклонил наляво, водачът на
л.а. „Мерцедес 200Е” е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на първия удар и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране;
3. водачът на л.а. „Мерцедес 200Е” е имал техническа
възможност да предотврати произшествието, чрез безопасно екстрено спиране, ако е
управлявал автомобила със скорост под 60 kм/ч и е реагирал своевременно на отклонението на
траекторията на л.а. „Пежо 206”;
4. водачът на л.а. „Пежо 206” е имал техническа
възможност да избегне произшествието като изпълни маневрата „завой наляво” от
десния край на платното за движение, като преди това пропусне движещия се зад
него л.а. „Мерцедес 200Е”.
Водачът на л.а. „Мерцедес 200Е” би имал техническа
възможност да избегне първия удар и съответно произшествието чрез безопасно
екстрено спиране, ако се е движел със скорост по-малка от 60 kм/ч. Водачът
на л.а. „Пежо 206” би имал техническа възможност да избегне първия удар и
съответно произшествието, ако изпълни маневрата „завой наляво” от десния край на платното за
движение, като преди това пропусне движещия се зад него л.а. „Мерцедес 200Е”.
От техническа гледна точка е невъзможно да се
определи в кой момент всеки от водачите е задействал пътепоказателя. Ако се
приемат показанията на свидетеля А.К., че не е видял включен пътепоказател на л.а.
„Мерцедес 200Е” и се приеме, че този автомобил действително е бил без включен
пътепоказател, то тогава маневрата е започната първо от л.а. „Пежо 206”. Според
вещите лица този свидетел е могъл да наблюдава включени ли са били мигачите или
не преди да настъпи произшествието, а не по време на динамичните процеси, развиващи
се между двата автомобила. Т.е., правилно е да се приеме, че впечатленията на
този свидетел за това, в кой момент кой от автомобилите е бил с включен мигач, са
придобити преди сблъсъка между тях. Ако обаче се приемат твърденията на водача
на л.а. „Мерцедес 200Е”, че е предприел маневрата „изпреварване” с включен ляв
пътепоказател, то тогава възниква въпросът в кой момент пътепоказателят е бил
включен и къде се е намирал автомобилът в този момент. Експертизата изследва
развитието на произшествието от момента, в който водачът на л.а. „Мерцедес 200Е”
е започнал да възприема опасността. Тук следва да се има предвид, че на около 30 м преди
мястото на удара се намира край на островчето на бензиностанцията и подаден ляв
пътепоказател от водача на л.а. „Мерцедес 200Е” може да означава намерение,
както за маневра „изпреварване”, така и за маневра „завой наляво”.
По делото няма обективни данни, по които да се
определи колко време преди удара е бил включен левият пътепоказател на л.а.
„Пежо 206”. Към момента на удара този автомобил е бил с включен пътепоказател.
Пътепоказателят е бил включен във време не по-малко от около 2 сек. преди
удара. На въпроса за момента на първоначално включване на съответния
пътепоказател на автомобила не може да се отговори с технически анализ.
Експертизата е изследвала произшествието от момента, в който водачът на л.а. „Мерцедес
200Е” е възприел опасността. В този момент автомобилът се е намирал на около
38-48 м от мястото на удара. Дистанцията между двата автомобила в този момент е
била около 24-37 м. Разстоянието между тях при започване на маневрата „завиване
наляво”, предприета от л.а. „Пежо 206”, е била около 10-12 м.
Водачът на л.а. „Мерцедес 200Е” е имал техническа
възможност да възприеме предприетата маневра „завой наляво” от водача на л.а. „Пежо
206” във време 0,75-0,85 сек. преди да настъпи сблъсъкът между тях. Дължината
на опасната зона на л.а. „Мерцедес 200Е” при включен ляв пътепоказател при
предприета маневра „завой наляво” от водача на л.а. „Пежо 206” е била 54,77 м. Дължината
на опасната зона на л.а. „Мерцедес 200Е” при маневра на л.а. е била 64,59 м при
предприета маневра „завой наляво” от водача на л.а. „Пежо 206” без включен ляв
пътепоказател. Експертизата прави разлика в двата случая, тъй като те влияят на
времето за реакция на водача на л.а. „Мерцедес 200Е”.
Определянето на началото на маневра „изпреварване”
за л.а. „Мерцедес 200Е” изисква да се
определи в кой момент водачът му е задействал левия пътепоказател и дали въобще
той е бил задействан. С инструментите на техническия анализ тези обстоятелства
не могат да бъдат установени. Поради тази причина е невъзможно да се определи т.нар.
„Начало на маневра изпреварване”. Експертизата изследва движението на л.а.
„Мерцедес 200Е” от момента, в който водачът му възприема изменението на пътната
обстановка като опасна. Движението на автомобила от този момент до момента на
удара следва да се възприема като технически действия на водача, предприети за
предотвратяване на произшествието.
Не може да се определи на какво разстояние са се
намирали един от друг двата автомобила, в
момента, в който л.а. „Мерцедес 200Е” е навлязъл в зоната на знак „В26” с
указваща към него табела „Т2”, при определената вече скорост. Указаният пътен
знак „В26” с указателна табела „Т2” към него се намират на разстояние над 250 м
от местопроизшествието. Това разстояние е значително и изменението в
параметрите на движение на автомобилите би могло да бъде с големи амплитудни
разлики. Техническата интерпретация, даваща отговор на поставения въпрос, би
могла да протече при множество различни хипотези, без да е възможно някои от
тях да се определят като по-вероятни или
по-малко вероятни,
При движение на л.а. „Мерцедес 200Е” с разрешената
за този пътен участък скорост от 50 kм/ч от момента на знака, ПТП не
би настъпило.
От заключението на автооценъчната експертиза /т.1,л.121-123
от досъдебното производство/ се
установява, че стойността на причинените имуществени вреди по л.а. „Мерцедес
200Е” с рег.№ РВ **** BP към датата на ПТП /22.03.2014г./ е 921,72 лева.
Съгласно заключението на автооценъчната експертиза
/т.1,л.125-127 от досъдебното
производство/ стойността на причинените имуществени вреди по л.а. „Пежо 206”
с рег. № РВ **** РР към датата на ПТП /22.03.2014г./ е 1875,83 лева.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, тъй
като са изготвени компетентно, професионално,
с необходимите познания и опит в съответните области.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
самопризнанията на подсъдимия Б., от показанията
на свидетелите А.Т., Н.Т., Г.Б., В.Б., М.И., А.Г., С.И., А.И., И.Б., С.Н., Д. Д.,
Г. Б., Р. В., А.К., К.Т., С.Б., от заключенията на съдебномедицинската, комплексната
съдебномедицинска и автотехническа,
автооценъчните, допълнителната автотехническа,
тройната автотехническа експертизи, от приложените по делото
писмени доказателства и доказателствени средства – том 1 – протоколи за оглед
на местопроизшествие /л.3-6,20-22,35-37 от дп/, фотоалбуми /л.7-19,23-34,38-47 от
дп/, за оглед на веществени доказателства /л.48-49 от дп/, за доброволно
предаване /л.134 от дп/, справка за съдимост /л.56 от дп/, характеристична
справка /л.57 от дп/, фиш за СМП /л.95 от дп/, справки от сектор „ПП” при ОД на
МВР гр.Пловдив /л.131,133,137,138 от дп, л.20-22 от съд.дело/, справка от НИМХ,
филиал Пловдив /л.135 от дп/, справка от ОПУ гр.Пловдив /л.139-140 от дп/,
справка от ДНС 112 /л.141 от дп/, справка от Община Раковски /л.142-148 от дп/,
справка от ГДНП при МВР /л.149-154 от дп/, медицинско направление /л.157 от
дп/, том 2 – протокол за ПТП /л.3-4 от дп/, удостоверение за наследници /л.5
от дп/, препис-извлечение от АС /л.6 от
дп/, ксерокопия на свидетелства за управление на МПС, застрахователни полици,
свидетелства за регистрация на МПС, удостоверения за техническа изправност /л.7-15 от дп/, преписка за трудова злополука
/л.20-24,31-54 от дп/, разписки /л.59,106 от дп/, справка от ОПУ гр.Пловдив
/л.78-89 от дп/, справка за съдимост /л.134 от дп/, справка за нарушител водач
/л.135 от дп/, както и веществените доказателства - 1 бр. диск със запис от разговорите на тел.
112, 1 бр. флаш-памет, част от стъкло на фар на л.а. и 2 бр.емайлирани
пластмасови парчета, 4 бр. пластмасови части с неправилна форма, 4 бр.
пластмасови части с неправилна форма, част от картер на л.а., 1бр. мъжки кожени
чехли, 3 бр. парчета от стъкло на л.а. и 1бр. пластмасово парче с неправилна
форма, 1 бр. сив памучен чорап, 1бр. камуфлажна мъжка шапка.
Съдът възприема показанията на свидетелите, тъй като
са обективни, логични и последователни. Не са противоречиви помежду си и с
останалите доказателства по делото.
Съдът дава вяра на самопризнанията на подсъдимия, тъй като се подкрепят от
гласните, писмените и веществените доказателства, от заключенията на вещите
лица.
При
така установената по делото безспорна фактическа обстановка, съдът счита, че
подсъдимият Б. е осъществил от обективна
страна състава на престъпление по чл.
343а, ал.1, б.”б” вр. чл.343, ал.1,
б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на 22.03.2014г. на главен път II-56,
между кв.„Генерал Николаево” и кв.„Парчевич” на гр.Раковски, област Пловдив,
при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес 200 Е” с
per. № РВ **** ВР, е нарушил правилата за движение -
чл.6, т.1, чл.25, ал.1, чл.26 и чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на М.
С. И., като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ
на пострадалия.
Съдът намира,
че подсъдимият, при управление на МПС, е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП. Въпреки наличието на пътен
знак „В26” с максимално разрешена скорост 50 км/ч, той се е движел в района на
действието му, съобразно указващата табела „Т2”, със скорост 79 км/ч,
превишавайки разрешената с 29 км/ч.
Не е спазил и нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, вменяваща задължение на водача при предприемане на маневра, в случая отклонение
наляво по платното, преди да я започне да се убеди, че няма да създаде опасност
за друг участник в движението, който се движи преди него и да извърши маневрата
съобразявайки се с неговото положение, посока и скорост на движение. Подсъдимият Б. е предприел маневрата „изпреварване”, въпреки че движещият се пред него
лек автомобил „Пежо 206” е бил подал сигнал с
ляв пътепоказател за изменение на посоката си на движение наляво. С това е
нарушил и чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Не изпълнил и задължението си да сигнализира с
ляв светлинен пътепоказател, с който да манифестира намерението си да
предприеме маневра, свързана с отклонение встрани и изпреварване. Това негово
поведение не е било съобразено с разпоредбата на чл.26 от ЗДвП.
Посочените нарушения на правилата за движение са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат. Той не би настъпил, ако подсъдимият е спазвал ограничението
на скоростта от 50 kм/ч от момента на знака.
Могъл е да предотврати
произшествието чрез безопасно екстрено спиране, ако е управлявал автомобила със
скорост под 60 kм/ч и е реагирал
своевременно на отклонението на траекторията на лекия автомобил „Пежо 206”. Ударът между двете МПС е бил
неизбежен, но подсъдимият Б. сам се е поставил в подобна ситуация поради
неспазване правилата за движение.
Последният следва да се признае за невиновен и оправдае за вменените му
нарушения на чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл. 21, ал.1, чл. 42, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Съгласно
постоянната практика на ВКС /Решение № 353/04.12.1991г. по
н.д. № 366/91г., ВК/ нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП е
самостоятелно и може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение
относно режима на скоростта. В случая подсъдимият се е движел със скорост над
разрешената, в разрез с разпоредбата на чл.6,
т.1 от ЗДвП.
Не е изпълнен
и фактическият състав на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Не са били налице нито факторите,
изброени в тази норма, нито други препятствия или затруднения в движението,
които са изисквали подсъдимият Б. да съобрази скоростта си с тях. Пътната
обстановка не е била усложнена поради лоши метеорологични условия или други отрицателни
фактори, свързани с релефа на местността, състоянието на пътя, интензивността
на движението, с други участници или техни особености. Подсъдимият е трябвало
да спазва ограничението на скоростта от 50 км/ч. Според заключенията
на автотехническите експертизи ПТП не би настъпило, ако се е движел с
разрешената скорост за този пътен участък.
Липсва нарушение и на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Поради
ремонтни дейности на пътя, стойността на скоростта, която не е следвало да
се превишава, е била различна от
разрешената от закона за извън населено място. Това ограничение е било
сигнализирано с пътен знак „В26” /с максимално разрешена скорост 50 км/ч/ и указваща табела „Т2” /4000 м зона
на действие/.
Разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП е обща. Съобразно практиката на ВКС /Решение №182/13.11.1996г. по н.д. №
193/1996г, ВК/, когато едновременно са нарушени общи и специални правила за безопасност на движението, каквито
са тези, за които деецът е признат за виновен, налице е нарушение само на
специалните правила.
Нормата на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП също не е нарушена, тъй
като тя въвежда правила за осъществяване на маневрата „изпреварване”, свързани
с условия за движение в насрещната лента и заемане място в пътната лента пред
изпреварваното превозно средство.
Съдът намира, че в случая не следва
да се отчита поведението на свидетелката А.Т.а, като водач на лекия автомобил
„Пежо 206”, тъй като от събраните доказателства по делото се установява, че тя
първа е започнала своята маневра за промяна посоката на движение, подавайки
своевременно сигнал за това, който е могъл да се възприеме от останалите
участници в движението.
Съдът счита, че подсъдимият Б. трябва да се
ползва от привилегирования текст на чл.343а от НК, тъй като е налице оказана
помощ на пострадалия М. И..
За да е налице намалена
отговорност според практиката на ВКС е необходимо помощта да е необходима, да е
оказана на жив човек и да е насочена обективно и субективно към спасяване
живота и запазване здравето на пострадалия.
От гласните доказателствени
средства /показанията на свидетелите А.Т., Б., Б., Н., Д./ е видно, че подсъдимият е отишъл до М. И., подкрепял го е от
едната страна, апелирал е да се обадят на някой, за да го откара в болница, да
му се помогне, участвал е при качването му в лекия автомобил за транспортиране
в здравно заведение. Това са действия на подсъдимия Б., които са
били насочени към спасяване на пострадалия.
Направил е всичко зависещо от него за
оказването му на помощ.
Паради оказаната помощ следва да се признае за невиновен и оправдае по повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК.
От субективна страна
престъплението е извършено по непредпазливост /несъзнателна/. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на деянието, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
При
определяне на наказанието задължително следва да се приложи разпоредбата на чл.58а,
ал.1 от НК, тъй като подсъдимият Б. се ползва от процедурата на съкратено
съдебно следствие. Призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
При
така установената правна квалификация на извършеното, както и като се съобрази с неговата обществена опасност и
тази на дееца, съдът счита, че за постигане целите на наказанието, на подсъдимия
трябва да се наложи наказание лишаване от свобода, определено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Като такива съдът взема предвид изразеното
съжаление за стореното, чистото съдебно минало. Отегчаващо такова е санкционирането
по административен ред за извършени нарушения на ЗДвП. При така отчетените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът намира, че най-справедливо е на подсъдимия Б.
да се определи наказание лишаване от свобода в размер на две години. Съгласно
чл.58а, ал.1 от НК така индивидуализирано, то следва да се намали с една трета,
т.е. с осем месеца. Или наказанието, което се налага на подсъдимия е в размер
на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Тъй като е с чисто съдебно минало и за постигане целите на наказанието, и за поправянето му не е необходимо санкцията лишаване от свобода
да се изтърпи реално, трябва да се приложи институтът на условното осъждане. На
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на горното наказание се отлага с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила.
За постигане целите на специалната и генералната превенции на наказанието, на подсъдимия Б. на основание
чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК се налага и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Касае се
за кумулативна санкция, която задължително
следва да се приложи, тъй като наказанието на дееца се индивидуализира
съобразно разпоредбата на чл.54 от НК.
Съдът намира, че така определени наказанията са
справедливи. С тях ще се постигнат целите на чл.36 от НК.
Съгласно чл.35,
ал.3 от НК справедливо е само това наказание, което съответства на престъплението.
Това съответствие може да се постигне единствено чрез правилна индивидуализация
на санкцията, осъществена в предписаните от закона предели.
Съдът не споделя
виждането на защитата, че при определяне на размера на наказанието лишаване от
правоуправление трябва да се отчете факта, че подсъдимият е професионален
шофьор и това е единственият му източник на доходи. Тези обстоятелства го задължават
в голяма степен да е особено внимателен при управляване на МПС и спазване
правилата за движение.
Веществените доказателства - 1 бр. диск със запис от разговорите на тел.
112, 1 бр. флаш-памет, част от стъкло на фар на л.а. и 2 бр.емайлирани
пластмасови парчета, 4 бр. пластмасови части с неправилна форма, 4 бр.
пластмасови части с неправилна форма, част от картер на л.а., 1бр. мъжки кожени
чехли, 3 бр. парчета от стъкло на л.а. и 1бр. пластмасово парче с неправилна
форма, 1 бр. сив памучен чорап, 1бр. камуфлажна мъжка шапка - да се унищожат
като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.
В тежест на подсъдимия Б. се възлага да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив сумата
от 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева, направени разноски в хода на досъдебното
производство.
Подсъдимият следва да заплати на частните обвинители А.Г.И., М.М.И. и С.М.И.
направените разноски за повереник в размер на 960,00 /деветстотин и шестдесет/
лева на всеки един от тях.
Причини за извършване на престъплението от дееца са нарушаване правилата
за движение.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: