Определение по дело №1987/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………../…….05.2019 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ:       ТОНИ КРЪСТЕВ

като разгледа докладваното от съдията

т.д. № 1987/2018 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 37859/27.12.2018 г. от И.Н.С. чрез адв. М.Н. ***, срещу В.П.П. *** и „АРСЕНАЛ" ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, уточнена с молба вх. № 1833/21.01.2019 г., с която са предявени обективно и субективно съединени искове за установяване недействителност на договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 11.11.2013 г. и за установяване на несъществуване на вписаните обстоятелства по заявление вх. № 20131111130601, вписани под № 20131115164214 от 15.11.2013 г., а именно: прехвърляне на дружествен дял, промяна в състава на съдружниците – вписване на нов едноличен собственик на капитала, промяна в управлението и представителството, нов учредителен акт, както и за установяване на недопустимост на вписването в търговския регистър на същите обстоятелства.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК. Внесена е дължимата държавна такса.

Оспорването на представителната власт на адв. М. Н. е безпредметно с оглед представените с молба вх. № 10372 от 03.04.2019 г. (л. 217) декларация от ищцата за потвърждаване на извършените до момента от адвоката процесуални действия и писмено пълномощно.

Предявените искове са допустими. Исковете по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ са предявени от трето за дружеството лице с правен интерес от търсената защита. Същите са родово подсъдни на окръжния съд, което обуславя подсъдността на иска по чл. 40 от ЗЗД на същия съд съгласно разпоредбите на чл. 104, т.т. 5 и 6 от ГПК. Исковете са тясно свързани помежду си, поради което отделянето на иска по чл. 40 от ЗЗД и изпращането му на районния съд би било в противоречие с принципа за процесуална икономия и с духа на разпоредбата на чл. 213 от ГПК. Съдът е разпоредил делото да се разгледа по особения ред за търговски спорове – гл. 32 от ГПК, който е приложим за исковете по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.

По делото е осъществена двойна размяна на книжа.

С молба вх. № 12157/18.04.2019 г. ищцата е заявила, че не поддържа предявения инцидентен установителен иск по т. 4 от допълнителната искова молба, тъй като е предявила този иск в отделно производство – по т.д. № 347/2019г на ОС-Варна. При това положение този иск, който е останал нередовен, не следва да се приема за разглеждане в настоящото производство.

Страните са направили искания за приемане на представени писмени доказателства, които ще бъдат уважени.

Ищцата е поискала назначаване на комплексна съдебно-счетоводна и оценителна експертиза, която следва да се допусне поради необходимост от специални знания след прецизиране на поставената задача.

Искането на ответниците за допускане на свидетели е допустимо и относимо за установяване на сключен договор за поръчка, който по правило е безвъзмезден. За останалите обстоятелства свидетелски показания не са необходими или същите не са годно доказателствено средство за установяване на твърдяните факти.

Искането на ищцата за допускане на гласни доказателства е допустимо и относимо единствено във връзка с оспорване твърденията на ответниците за сключен договор за поръчка между ищцата и ответника П.. В останалата част са неотносими към предмета на спора.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са сучективно и обективно съединени установителни искове от И.Н.С., гражданка на Руска Федерация, родена на ***г., чрез адв. М.Н.,***, срещу:

1. В.П.П., ЕГН **********,***, за прогласяване нищожността на „Договор по чл. 179 ал.2 от ТЗ“ от 11.11.2013 г., нотариално заверен peг. № 5295 от 11.11. 2013г. на нотариус Ивелина Обретенова с район на действие PC-Варна, за покупко -продажба на 50 дяла по 100 лв всеки, общо на стойност 5000 лв. от капитала на „АРСЕНАЛ" ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Княз Борис I" 131 с продавач – И.Н.С., гражданка на Руска Федерация и купувач – В.П.П., ЕГН **********,*** на цена 500 лева, на осн. чл. 40 ЗЗД, поради договаряне във вреда на представлявания.

2. „АРСЕНАЛ" ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, Бул. „Княз Борис I" 131, за установяване на:

а) несъществуване на вписани в търговския регистър на обстоятелства по заявление вх. № 20131111130601, вписани под № 20131115164214 от 15.11.2013 г., относно „АРСЕНАЛ" ЕООД, ЕИК *********, а именно: прехвърляне на дружествен дял от И.Н.С. на В.П.П., промяна в състава на съдружниците – вписване на В.П.П. като едноличен собственик на капитала, промяна в управлението и представителството на дружеството, нов учредителен акт,

и, евентуално,

Ищцата твърди, че в качеството си на неин пълномощник на 11.11.2013 г. ответникът В. П. е продал сам на себе си всички дялове на ищцата в „АРСЕНАЛ" ЕООД – 50 дяла по 100 лева всеки, общо на стойност 5000 лева, за сумата от общо 500 лева продажна цена и станал едноличен собственик на капитала и управител, като в момента на сделката  дружеството е имало значителни активи – недвижими имоти и МПС. За продажбата на дяловете и промените в дружеството ищцата не била уведомявана, не била дала съгласие за сделката и не била коментирана продажна цена на такава сделка. Счита, че стойността на активите към м. 11.2013 г. надхвърля многократно пазарната цена на дяловете по договора за продажба на дялове (500 лева). През следващите години част от имотите на дружеството били разпродадени от ответника. Твърди, че договорът от 11.11.2013 г. е сделка, извършена във вреда на представлявания, тъй като справедливата пазарна стойност на дяловете на ищцата е многократно по-висока от цената 500 лева, договорена от В. П. сам със себе си, поради което договорът е недействителен, а вписаните в търговския регистър по заявление вх. № 20131111130601 обстоятелства са несъществуващи, евентуално вписването им е недопустимо.

В срока по чл. 376 ГПК, ответниците са подали писмен отговор, в който оспорват исковете като недопустими, а в евентуалност – като неоснователни. Правят възражение за погасяване по давност на всички предявени искове. Сочат, че волята на ищцата е била да прекрати участието си в дружеството колкото се може по-скоро след като на 04.04.2011 г. е придобила дружествените дялове, тъй като на 04.04.2011 г. е упълномощила П. да прехвърля дяловете и́. Дружеството било декапитализирано поне от 2011 г. От 2011 до настоящия момент, дружеството непрекъснато било на загуба и имало задължения на стойност около 1 500 000,00 лева. Ищцата знаела за сделката прехвърляне на дялове от 11.11.2013 г., защото такава е била волята и́ още от 7.4.2011г., а на 23.6.2013 г. отново поставила въпроса. Не искала никакви суми за дяловете си, знаела, че дяловете и́ нямат никаква стойност – пасивите били повече от активите, ищцата била приела ГФО за 2011 и 2012 г. На 7.4.2011г. между ищцата и П. бил сключен устен договор за поръчка – да извърши прехвърлянето на дружествените дялове и да прекрати членството на ищцата в дружеството без да иска нищо в замяна /като стори това или безвъзмездно, или при цена и условия, каквито намери за добре/. На 15.11.2013 г. била уведомена от П. за извършената сделка. Пълномощното не било оттеглено, пълномощникът е имал право да договори цена по своя преценка или да прехвърли безвъзмездно на когото намери за добре. Възразяват, че стойността на дружествения дял се определя не само от активите, но и от пасивите на дружеството. По баланс към 31.12.2013г. задълженията на дружеството били в размер на 1 768 000,00 лева при загуба от поне 218 000,00 лв. Стойността на дяловете била отрицателна още към момента на закупуването им от ищцата, както и към момента на продажбата, извършена от ответника, поради което не е налице вреда. Ответникът В.П. противопоставя възражение, че е придобил дружествените дялове по силата на чл. 78, ал.1 ЗС и по давност, съобразно чл. 80 ЗС чрез владението им в периода 11.11.2013г. -11.11.2018г. и до настоящия момент. Твърди, че е действал добросъвестно съгласно волята на упълномощителя. Ответниците излагат още, че П. е вписан в TP като управител на 5.11.2013 г. Считат, че вписването на обстоятелствата предмет на исковете с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТР е допустимо, тъй като заявлението от 11.11.2013 г. изхожда от  легитимирано лице – управителя П., който е такъв съгласно решение от 30.10.2013 г. и вписване в TP от 5.11.2013 г., които не са оспорени. Сочат, че с решението от 11.11.2013 г. не е вземано решение за промяна в управлението.

Ищцата в подадена в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва възраженията на ответника. Сочи, че  доскоро не е знаела за извършените с вписване №2013110511180 промени, но обстоятелството, че оспорването им не е предмет на настоящата искова молба не следва да се тълкува във вреда на ищцата в смисъл, че е съгласна с тези действия. Поддържа, че исковете не са погасени по давност, тъй като такава не е предвидена в закона. Поддържа, че е упълномощила В. П. с приложеното към исковата молба пълномощно от 7.04.2011 г. с цел да ищцата да развива дейност и да управлява, вкл. чрез тримата пълномощници /не само В. П./. Оспорва твърдението, че към м. 11.2013 г. дружеството е имало задължения, които да надхвърлят пазарната стойност на активите, като твърди, че активите многократно са надхвърляли задълженията и цената от 500,00 лева не представлява справедливата пазарна стойност на дела на И. С.. Твърди, че И. С. е уредила финансовите си отношения с физическите лица – бивши съдружници М. и С. и същите нямат претенции към дружеството. Твърди, че възмездното придобиване на активите от дружеството със средства на бившите съдружници е станало през 2005, 2006, 2007 г. като към 2013 г. тези задължения са погасени по давност. Позовава се на пълномощното от 27.06.2013 г., с което И. С. като представляващ дружеството упълномощава В. П. да приеме по дарение в полза на дружеството прехвърлените от А. М. идеални части от 7 апартамента в гр. Варна, „Зл. Пясъци", х-л „Дръстър". Сочи, че голяма част от имотите са придобити от дружеството безвъзмездно и дори само те като пазарна цена към момента на оспорената сделка надхвърлят сумата 500 лева – цена на дяловете от дружеството. Излага, че през 2013 г. е била в България и е извършила упълномощаването за посочената сделка, дружеството е било действащо и В. П. е получавал заплата като служител на същото, вкл. през 2014 г. Оспорва възражението, че е съществувал устен договор за поръчка за прехвърляне на дяловете и прекратяване на членството, уведомяване по вайбър и липса на претенции към собствеността на дружеството, съгласие за продажба. Оспорва, че стойността на дружествения дял е бил „отрицателна величина", и че цената от 500 лева е в интерес на представлявания. Оспорва възражението, че В. П. е придобил дяловете по давност, тъй като законодателството не познава придобиване на дялове по давност. Оспорва редовността на воденото счетоводство на „Арсенал" ЕООД от 2012 г., 2013 г. до 2019 г., както и публикуваните в TP ГФО на дружеството, ведно с балансите и финансовите резултати, като твърди, че счетоводството на дружеството не е водено редовно, не са отразени промените в задълженията на дружеството, погасените по давност задължения към трети лица, погасените задължения към бившите съдружници – чрез плащане или опрощаване. Твърди, че задължения към дата на прехвърляне на дяловете 11.11.2013 г. не са съществували или са били в минимален размер в сравнение с активите на дружеството. Относно осчетоводените задължения от 2005, 2006 и 2007г, поддържа, че с изтичане на 5-годишна давност, вземанията на кредиторите спрямо търговеца се погасяват, поради което е следвало да бъдат отписани и признати като приходи в съответната година, т.е. В. П. към м. 11.2013 г., е придобил дружество без задължения към кредитори.

 

Правна квалификация на правата: чл. 40 ЗЗД, чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.

 

Между страните не се спори, че пълномощно рег. № 3559 и 3560 от 7.4.2011 г., заверено от Нотариус Ваня Г. за съдържание и подпис, е било надлежно издадено от ищцата и на 11.11.2013 г. ответникът В.П., действайки като пълномощник на ищцата по силата на същото пълномощно, е продал дружествените дялове на ищцата представляващи 100 % от капитала на „Арсенал" ЕООД на самия себе си на цена в общ размер 500 (петстотин) лева.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:

УКАЗВА на ищцата, че по иска с правно осн. чл. 40 от ЗЗД следва да установи, че ответникът В. П. в качеството си на пълномощник е сключил договор за продажба на дружествените й дялове в „Арсенал“ ЕООД като е договарял сам със себе си в нейна вреда.

 

По доказателствата:

ПО ДОПУСКАНЕ и приобщаване на представените при размяната между страните писмени доказателства, съдът ще се произнесе в съдебно заседание.

ОБЯВЯВА на страните, че вписаните обстоятелства и обявените актове в ТР по партидата на „АРСЕНАЛ" ЕООД, ЕИК *********, са известни на съда чрез публичен достъп до търговския регистър воден от АВ, поради което не се нуждаят от доказване.

НАЗНАЧАВА съдебно-оценителна експертиза (СОЕ), вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото и проверка на търговските книги на ответника „АРСЕНАЛ" ЕООД, в т.ч. относимите към определяне на финансовото му състояние първични счетоводни документи, ГФО, данъчни декларации и пр., да извърши пазарна оценка на търговското предприятие на „Арсенал“ ЕООД към 11.11.2013 г., на базата на която да определи пазарната стойност на дружествените дялове на ищцата представляващи 100% от капитала на дружеството към 11.11.2013 г.

При изпълнение на поставената задача вещото лице да отговори на въпроса водени ли са редовно търговските книги на „Арсенал“ ЕООД в периода от 2008 до 2013 г. вкл., налице ли са некоректни счетоводни записвания; ако да – в какво се състоят неправилните счетоводни записвания и как би следвало да се коригират балансите и отчетите на дружеството.

При необходимост вещото лице да извърши справки в НАП, Агенция по вписвания – търговски регистър, имотен регистър, КАТ – Пътна полиция, АГКК и други служби и регистри.

ПРИ ПОИСКВАНЕ, на вещото лице да се издаде съдебно удостоверение, с което да се легитимира там където е необходимо.

ОПРЕДЕЛЯ първоначален ДЕПОЗИТ за изготвяне на експертизата в размер на 600,00 лева, вносим от ИЩЦАТА в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение като задължава ищцата в същия срок да представи доказателство за внасяне на депозита.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Г.Я.К., която да се уведоми за изготвяне на заключение и представянето му по делото в срока по чл. 199 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускане до разпит на свидетели, които да установят, че задълженията между А. М. като продавач и И. С. като купувач на дялове от „Арсенал“ ЕООД са били напълно уредени през 2011-2012 г.

 

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните чрез процесуалните им представители и вещото лице ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП.

НА ИЩЦАТА да се изпрати и препис от допълнителния отговор на исковата молба вх. № 0927/25.03.2019 г.

НА ОТВЕТНИЦИТЕ да се изпратят и преписи от молба вх. № 10372 от 03.04.2019 г. и молба вх. № 12157 от 18.04.2019 г.

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: