Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1822 Година 2018, 10.08. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо
отделение, ІІІ състав
на 26.09.2017 година
в публично заседание в следния състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ КОМСАЛОВА
Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА
При участието на прокурора СТЕФАНИ
ЧЕРЕШАРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ
ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 201 по описа за 2017 година и като обсъди :
Жалбоподателят „фирма”ЕООД,
със седалище и адрес на управлние: *****, представлявано от управителя К.Д.,
чрез пълномощника си адв.К., със съд.адрес ***, Адвокатска кантора, обжалва Ревизионен
Акт /РА/ № Р-16001614003126-091-001 / 29.09.2016 г., издаден от Г.И.Н. на
длъжност Началник Сектор при ТД на НАП – Пловдив в качеството й на орган възложил
ревизията, и Б.Г.Ч. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в
качеството му на ръководител на ревизията, в частите му, потвърдени с Решение №
837 от 27.12.2016г. на директора на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), при Централно
управление (ЦУ) на НАП, с който за данъчни периоди м.Октомври, Ноември и
Декември на 2013г. на жалбоподателя са определени задължения за внасяне по ЗДДС
в резултат на допълнително начислен данък добавена стойност за декларирани
тристранни операции в общ размер от 2 268 226,90 лева - главници, ведно
с прилежащи лихви за забава в размер общо на 644 846,67 лева.
Претендира се отмяна изцяло
на оспорените части от акта поради незаконосъобразност и присъждане на
направените по делото разноски и адвокатски възнаграждения. Представя и подробни
писмени бележки.
Ответникът - Директор на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на
НАП, представляван от юрисконсулт Д. пълномощник, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Изрично възразява за възлагане в тежест на жалбоподателя
на всички направени по делото разноски, съгласно чл.161, ал.3 от ДОПК.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява за
прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения от страна на жалбоподателя.
Представя писмени бележки.
Окръжна прокуратура- Пловдив,
чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Пловдивският Административен
Съд– Първо отделение, трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата като подадена в
предвидения за това срок, против подлежащ на оспорване индивидуален
административен акт, потвърден в хода на административното му обжалване, и от
лице притежаващо правен интерес, се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ПО СЪЩЕСТВО.
Относно процедурата по
издаване на РА по делото не се формира спор, същата се установи че е спазена,
вкл. и актът е издаден от компетентни органи по приходите съобразно сега
действащата редакция на чл.119 ал.2 от ДОПК, при чието действие е възложена и
ревизията, поради което и за тези обстоятелства не се излагат подробни съображения.
Отделно от това в жалбата, а
в хода на процеса не се твърдят допуснати процесуални нарушения
Всъщност спорът по делото е
свързан с материалната законосъобразност на процесния РА.
С оспорения РА на “фирма“ЕООД
са определени допълнителни задължения за ДДС за внасяне, ведно с прилежащи
лихви за забава във връзка декларираните от него сделки като посредник в т.нар.
от националния законодател „тристранни операции“ към чуждестранни дружества,
регистрирани в други държави-членки от Е*
Ревизията по ЗДДС е за
периода от 01.10.2013 г. до 31.12.2013.
Видно от отразеното в РД/РА в
хода на ревизията се установява, че ревизираното лице /РЛ/ извършва продажби на
техника – мобилни апарати, регистрирани за целите на ДДС в други държави –
членки, където стоките са пристигнали. Стоките са придобити също от регистрирани
за целите на ДДС лица в държави-членки по местонахождението им. Изследвайки
доставките органите по приходите установяват, че осъществяваните от РЛ сделки
имат характеристиките на тристранни операции по смисъла на чл. 15 от ЗДД*
Съгласно тази разпоредба тристранна е операцията, в която участват три
регистрирани по ДДС лица от три различни държави членки и са налице едновременно
следните условия:
1. регистрирано лице в
държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице,
регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка
на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);
2. стоките се транспортират
директно от А до В;
3. посредникът не е
регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;
4. придобиващият начислява
ДДС като получател по доставката.
Прието, че в случая „фирма“
ЕООД се явява в качеството си на посредник по сделките, като придобива тези
стоки от други лица, регистрирани за целите на ДДС в други държави – членки,
под идентификационния си номер, издаден за целите на ДДС в България и
движението на стоките се извършва директно от държавата-членка на доставчика -
прехвърлителя към тази на придобиващия, където той е регистриран за целите на
ДД*
Прието е, че основната част
от доставките са декларирани като посредник в тристранна операция и за
доставките към придобиващите са издавани инвойс фактури към тях. При
придобиването на стоките е издавало протоколи, в които не е начислявало ДД* За
тези доставки органите по приходите са приели, че „фирма“ЕООД следва да начисли
20% върху стойността при придобиването на стоките, тъй като установяват
нарушения на изискванията на чл. 15 и чл. 62, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 9,
ал. 2 от ППЗДДС, регламентиращи условията и документите, изискващи се при
тристранните операции и от лицето, в качеството му на посредник при тристранна
операция. Посочено е, че данъкът е дължим на основание чл. 62, ал. 2 от ЗДДС
във връзка с чл. 84 от *з.
За всяка една от доставките в
РД/РА органите по приходите подробно са посочили как е декларирана от
ревизираното дружество, какви документи е получило и е издало то във връзка с
изследваните сделки.
Във връзка с декларираните от
РЛ доставки като посредник в тристранни операции и тъй като органите по
приходите констатират, че процесните доставки по своята същност представляват
тристранни сделки и РЛ се явява в ролята на посредник при тези сделки, изследвано
е при ревизията дали са изпълнени законовите изисквания на ЗДДС при този вид
сделки.
В по-общ план следва да се
посочи, че съгласно чл.15 от ЗДДС „тристранна операция“ е доставката на стоки
между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки, за
които са налице едновременно следните условия: регистрирано лице в държава
членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в
държава членка Б (посредник) - в случая „фирма“ЕООД, регистрирано за целите на
ДДС в България, което след това извършва доставка на тази стока на лице,
регистрирано в държава членка В (придобиващ); стоките се транспортират директно
от А до В; посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и
В; придобиващият начислява ДДС като плучател по доставката.
Съгласно чл.17 ал.3 от ЗДДС,
мястото на изпълнение при доставка на стока от посредник в тристранна операция
до придобиващ в тристранна операция е държавата членка, където придобиващият в
тристранната операция е регистриран за целите на ДДС.
Съгласно чл.82 ал.3 от ЗДДС,
данъкът е изискуем от придобиващия при тристранна операция, осъществена при
условията на чл.15 от ЗДДС.
Най-сетне съгласно чл.62 ал.5
от ЗДДС мястото на изпълнение на ВОП няма да е на територията на страната, а ще
е на територията на съответната държава където стоките пристигат, ако са налице
следните условия: българският посредник придобива стоките под идентификационния
си номер по чл.94 ал.2; българският посредник осъществява последваща доставка
на стоките до съответната фирма - придобиващ в тристранната операция;
българският посредник издава фактура за доставката, отговаряща на изискванията
на чл.114 от ЗДДС, в която посочва, че е посредник в тристранна операция, и че
данъкът по доставката се дължи от съответната фирма-придобиващ.
В тези случаи съгласно чл.114
ал.3 от ЗДДС /в редакцията след изм. с ДВ бр.94 от 2010г. в сила от
01.01.2011г./ във фактурата като основание за неначисляване на данъка се
посочва "чл. 141 2006/112ЕО“; българският посредник декларира доставката
до съответната фирма – придобиващ във VIES – декларацията за съответния данъчен
период.
Ако изброените условия са
налице, то мястото на изпълнение ще е в съответната държава където пристига
стоката и българският посредник се освобождава от облагане на ВОП в тази
държава членка, а и в РБългария.
Документите, с които трябва
да разполага посредникът в тристранната операция за доказване, че мястото на
изпълнение на вътреобщностното придобиване е в държавата-членка на пристигане
на стоките /обстоятелствата по чл.62 ал.5 от закона/, са посочени в чл.9 ал.2
от ППЗДДС /съгласно изричната норма на чл.62 ал.6 от ЗДДС, именно законът
посредством това препращане урежда необходимия набор от документи, изискани в
хода на ревизията от органите по приходите/.
Интересуващата ни редакция на
чл.9 ал.2 от ППЗДДС (тази съгласно изм. с ДВ бр. 15 от 2012 г., в сила от
21.02.2012 г. до допълването й в сила от 29.01.2016г.,) гласеше следното:
„За доказване на
обстоятелствата по чл.62 ал.5 от закона, посредникът в тристранна операция
следва да разполага със следните документи:
1.
фактура, издадена от прехвърлителя в тристранната операция, в която е посочен
идентификационният номер по ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона на посредника;
2. фактура по чл. 79, ал. 2, т.
1, издадена от посредника в тристранната операция, в която е посочен ДДС
номерът на придобиващия в тристранната операция, издаден от държавата членка,
където стоките пристигат;
3. VIES-декларация за съответния
данъчен период, в която е декларирана доставката, във връзка с която е издадена
фактурата по т. 2;
4. писмено потвърждение от
придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, в
което са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и
алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което
е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, или в случаите на
транспорт на стоки чрез куриерска услуга - номер на товарителница.“
Следователно, за да е налице
тристранна операция следва да са изпълнени кумулативно посочените условия по
чл.15 от ЗДДС, за да се приеме, че доставката е с място на изпълнение на
територията на съответната държава-членка където стоката пристига, т.е. да се
освободи посредникът от задължението си за начисляване на ДДС, следва да са
доказани и обстоятелствата по чл.62 ал.5 от ЗДДС и то посредством документите,
изрично предвиден в нормата на чл.9 ал. 2 от ППЗДДС /в посочената й редакция/,
като доказателствената тежест лежи изцяло в ревизирания субект, което изрично
му бе указано с разпореждане на настоящия състав на съда. В противен случай
следва да бъде приложено правилото на чл.62 ал.2 от ЗДД*
С цитираните норми са транспонирани
съответните разпоредби на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 Ноември 2006г.
относно общата система на данък добавената стойност /нарича по-долу само
Директива 2006/112/ЕО/.
Съгласно чл.141 от Директива 2006/112/ЕО
„Всяка държава-членка взема специални мерки, за да гарантира, че ДДС не се
начислява върху вътреобщностните придобивания на стоки на нейна територия,
извършени в съответствие с чл. 40, когато са изпълнени следните условия:
а) придобиването на стоките се извършва
от данъчнозадължено лице, което не е установено в съответната държава-членка, а
е идентифицирано за целите на ДДС в друга държава-членка /т.нар. „посредник“
според терминологията на ЗДДС, бел.моя/;
б ) придобиването на стоките се
извършва за целите на последващата доставка на тези стоки в съответната
държава-членка от данъчно-задълженото лице, посочено в буква а);
в ) стоките, придобити по този начин
от данъчнозадълженото лице, посочено в буква а), се изпращат или превозват
директно от държавата-членка, различна от тази, в която е идентифицирано за
целите на ДДС, до лицето, за което то трябва да извърши последваща доставка;
г ) лицето, до което се извършва
последващата доставка, е друго данъчно-задължено лице или данъчно незадължено
юридическо лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в съответната
държава-членка /т.нар. придобиващ според ЗДДС, бел. моя/;
д ) лицето, посочено в буква г), е
определен в съответствие с член 197 като платец на дължимия ДДС върху
доставката, извършена от данъчнозадълженото лице, което не е установено в държавата-членка
в която се дължи данъка.“
От своя страна чл.197 от
Директива 2006/112/ЕО /след изменението с Директива 2010/45/ЕС на съвета от 13
Юли 2010 година за изменение на Дирекция 2006/112/ЕО относно общата система на
данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране/определя,
че „ДДС се дължи от лицето, на което се доставят стоките, когато са изпълнени
следните условия:
а ) облагаемата сделка е доставка на
стоки, извършена в съответствие с условията, предвидени в чл.141;
б ) лицето, на което се доставят
стоките, е друго данъчнозадължено лице, или данъчно незадължено юридическо
лице, идентифицирано за целите на ДДС в държавата-членка, в която се извършва
доставката;
в ) фактурата, издадена от данъчнозадълженото
лице, неустановено в държавата-членка на лицето,на което са доставени стоките
се изготвя в съответствие с глава 3, раздели 3-5“.
Или общностният законодател
не борави с термина „тристранни операции“, като в случая първата група доставки
/между „прехвърлителя“ и „посредника“, съобразно терминологията на ЗДДС/ ще
попадне в приложното поле на чл.138 параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, на
която вътреобщностна доставка ще отговаря вътреобщностно придобиване
/осъществено от т.нар. посредник/, така както същото е определено в чл.20 от
Директива 2006/112/ЕО, чието място на изпълнение в общата хипотеза е там където
за¬вършва изпращането или превозът на стоките до лицето, което ги придобива
/чл. 40 от Директива 2006/112/ЕО/. Отново в общата хипотеза на осъществено ВОП
в случаите в които придобиващото лице не е идентифицирано за целите на ДДС в
държавата-членка където завършва изпращането или превозът на стоките, чл.41 от
Директива 2006/ 112/ЕО въвежда правилото,че мястото на ВОП на стоките се счита,
че се намира на територията на държавата-членка, която е издала данъчния
идентификационен номер по ДДС, под който лицето, придобиващо стоките, е
направило придобиването, освен ако това лице не установи, че ДДС е бил приложен
в съответствие с чл.40.
Изключение от посоченото
правило е формулирано в чл.42 от Директива 2006/112/ЕО съобразно което, и в
случаи като процесните, „Член 41 първа алинея не се прилага и ДДС се счита за
приложен за вътребщностното придобиване на стоки в съответствие с член 40 като
са изпълнени следните условия : а ) лицето, придобиващо стоките /т.е. т.нар.
„посредник“ по терминологията на ЗДДС, бел. моя/, установи, че е извършило
вътреобщностно придобиване за целите на последваща доставка на територията на
държаватачленка идентифицирана в съответствие с член 40, за която лицето, за
което е извършена доставката /т.е. т.нар. „придобиващ“, бел. моя/, е определено
в съответствие с член 197 като платец на ДДС; б ) лицето, придобиващо стоките
/т.е. т.нар. „посредник“, бел.моя/, е удовлетворило задъженията, изложени в
чл.265 по отношение на представянето на обобщена декларация.“.
Или в обобщение в случая
чл.141 от Директива 2006/112/ЕО въвежда мярка за опростяване на облагането на
сделките, в които участват три данъчноза-дължени лица, идентифицирани за целите
на ДДС в три различни държави членки.
В този конкретен случай на
вътреобщностните придобивания, обикновено обозначавани с термина „тристранни
операции", дадена стока се доставя от данъчнозадължено лице А,
идентифицирано за целите на ДДС в държава членка 1, на данъчнозадължено лице Б,
идентифицирано за целите на ДДС в държава членка 2, което на свой ред доставя
същата стока на данъчнозадължено лице В, идентифицирано за целите на ДДС в
държава членка 3, като стоката директно се изпраща или превозва от държава членка
1 в държава членка 3.
Преследваната цел е
данъчнозадължено лице Б да бъде освободено от ДДС за извършеното от него
вътреобщностно придобиване в държавата членка по мястото, в което пристига
стоката, и следователно за него да отпадне задължението за идентифициране за
целите на ДДС в тази държава членка, като последващото облагане на доставката
трябва да бъде понесено в същата държава членка от данъчнозадължено лице В.
В тази връзка следва да се
посочи, че между страните по делото не се спори, че първата група доставки –
тези по които „фирма“ЕООД е придобило стоките от неговите доставчици /данъчно
задължени лица, регистрирани в държави-членки от ЕС/, всички те подробно
описани в РД съответно и в приетото по
делото заключение по допусната ССчЕ, изготвено от вещото лице А.* /поради което
и съдът не намира за нужно да натоварва съдебното решение с подробното им изреждане,
предвид изключително големия им обем, а и липсата на спор между страните по
този въпрос/, е осъществено вътреобщностно придобиване /ВОП/ от страна на „фирма“ЕООД,
в рамките на което стоките са транспортирани до получателя /отделен е въпросът
кой точно фактически е той, но това ще бъде коментирано по-долу в това изложение/
на територия на съответна държава членка, различна от тази на установяване и
идентифициране по ЗДДС на съответния доставчик, респ. на получателя /в случая
както се твърди „посредникът“ в тристранната операция „фирма“ЕООД /.
Тук е мястото да се посочи,
че ако ревизиращите органи не бяха приели за доказано това обстоятелство, т.е.
ако бяха отрекли доказателствената стойност на документите за транспорт
представени от „фирма“ЕООД то тогава не би била на лице хипотезата на
възприетото от тях ВОП, а щеше да се касае до доставка с място на изпълнение в
съответната държава-членка по регистрацията на доставчика на „фирма“ЕООД и
същите не биха имали никакво основание за начисляването на процесните публични
задължения.
Първата част от спора по
делото се концентрира върху обстоятелството дали предвид установените факти
относно втората група доставки – тези по които „фирма“ЕООД твърди да се е
разпоредил със стоките в полза на процесните конграгенти /всички те ще бъдат
описани по-долу в това изложение, а и са подробно цитирани в РД, РА и Решението
на ответника/, може да се приеме, че това вътреобщностно прибодиване попада в приложното
поле на чл. 141 от Директива 2006/112/ЕО, респ. са на лице кумулативните
предпоставки на нормата на чл.15 от ЗДДС, за да се приеме, че същият има
качеството на „посредник“ в т.нар. от националния законодател тристранна операция.
В този аспект в хода на
ревизията въз основа на анализ на събраните доказателства /подробно цитирани в
РД/ може да се обобщи, че е прието, че „фирма“ЕООД е регистриран за целите на
ДДС в България /идентифицирано за целите на ДДС, според терминологията на Директива
2006/112/ЕО/, но че процесните фирми – посочени като придобиващи са „липсващ
търговец“, като не се спори, че същите са с валиден към датата на доставките
ДДС-номера, не са декларирали ВОП, представените
потвърждения са приети от органите по приходите като документи, които не
удостоверяват, че изхождат от лицата-придобиващи в тристранните операции,
защото е положен подпис от неидентифицирано лице върху изготвен от ревизираното
лице текст, поради което тези документи не могат да бъдат приети за валидно
волеизявление и са съставени от ревизираното лице. За да се докаже обстоятелството,
че стоката действително е получена, изискуемото писмено потвърждение следва да
изхожда от придобиващия и по безспорен начин да свидетелства за факта на
получаване на конкретните стоки, което не е изпълнено.
Отделно от това е посочено и
че липсват част от изискуемите реквизити съобразно действащата редакция на чл.9
ал.2 т.4 от ППЗДДС /цитирана по-горе/.
Изложеното в съвкупността си
е дало основание да се приеме, че не са изпълнени материално правните
предпоставки на чл.15 от ЗДДС, за да се приеме че в случая е на лице
„тристранна операция“ по коментираните доставки.
Съответно е прието, че не са
налице условията на чл.82, ал.3 от ЗДДС, който определя, че данъкът е изискуем
от придобиващия при тристранна операция, осъществена при условията на чл.15.
Предвид това, по аргумент на
противното на текста на чл.13, ал.4, т.6 от ЗДДС, органите по приходи приемат,
че за „фирма”ЕООД е налице ВОП. Това вътреобщностно придобиване във връзка с
чл.62, ал.2 от ЗДДС и съгласно реда на тази разпоредба следвало да се третира
като такова с място на изпълнение на територията на България и съответно да се
обложи тук. Аргументирали са се с това, че съгласно разпоредбата на чл.62, ал.2
от ЗДДС, в случаите когато стоките са превозени до друга територия, място на
изпълнение на ВОП е страната, издала идентификационния номер за целите на ДДС
на получателя по ВОП, освен когато той разполага с доказателства, че стоките са
обложени на територията на страната на фактическо получаване, като при наличие
на тези обстоятелства ЗДДС предвиждал корекционен механизъм.
Прието е, че по същите не
следва да бъде признато правота на данъчен кредит, с аргументи черпени от
Решение на Съда на ЕО по съединени дела С-536/08 и 539/08 „Facet”, по мотиви
подробно изложени в РД и Решението на ответника. Същите се свеждат се най-общо
до това, че не е налице едно от основните условия, за да се признае данъчен
кредит по осъществените от ревизираното лице на територията на РБългария ВОП –
а именно стоките да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми
доставки и следователно не е налице право на приспадане на данък върху добавената
стойност по декларираните ВОП, като лицето обаче ще остане задължено с данък
върху добавената стойност по декларирането от него ВОП, доколкото се явява лице
платец на данък.
Разбира се от страна на
жалбоподателя се оспорва така възприетото от фактическа и правна страна от
ответника, за което са ангажирани и доказателства, вкл. и съдебно-счетоводна
експертиза.
Въз основа на анализ на така
събрания доказателствен материал по спорните по делото въпроси съдът намира за
установено следното.
1. По въпросът за наличието на предпоставките по чл.141
параграф 1 б.“а“ и б.“б“ от Директива 2006/112/ЕО /респ. първите две условия на
чл.15 от ЗДДС/ по делото спор не се формира, както бе посочено по-горе.
2. По въпросът за наличието на доказателства за изпълнение на
условието по чл.141 параграф 1 б.“в“ от Директива 2006/112/ЕО, а именно
„стоките, придобити по този начин от данъчнозадълженото лице, посочено в буква
а), се изпращат или превозват директно от държава-членка, различна от тази, в
която е идентифицирано за целите на ДДС, до лицето, за което то трябва да
извърши последващата доставка“.
Противоположни са становищата
на страните по делото по този въпро*
От събраните писмени
доказателства, обобщени и анализирани изключително подробно от вещото лице А.*,
поради което и съдът не намира за нужно да ги повтаря в това изложение, като
следва да се посочи че от състава на съда се установи пълно съответствие между
изложеното от фактическа страна от експерта и наличните по делото писмени
доказателства, всъщност съдът приема следното:
Според приетото заключение,
ведно с приложенията към него е налице пълно съответствие между закупени и
продадени стоки в рамките на разглежданите операции, всички те коментирани и
приети от органите по приходите като тристранни такива, на лице е полученото от
“фирма” ЕООД плащане от неговите клиенти, на лице е и разплащане от страна на „Пинот
Трейдниг“ЕООД спрямо неговите доставчици, на лице е редовно осчетоводяване при
оспорващия /тук е мястото да се посочи, че съдът не споделя възражението на процесуалния
представител на ответника, че счетоводните справки по които е работило вещото
лице на база отразените счетоводни записвания при РЛ са съставени за нуждите на
процеса – да те съставляват извадки от счетоводството, изготвени вкл. и от
самия експерт за нуждите на експертизата /така преразпита на вещото лице в
последното по делото съдебно заседание/, които са на база самото счетоводство,
а данните от същото са проверени от самия ревизиращ екип, вкл. сметки 702, 304
и прочие използвани от експерта, което е видно от прочитае на самия РД, където
са налични изрични такива констатации по вяска една от спорните групи
„тристранни операции“/.
Следва да се посочи, че предмет
на тристранните операции са различни видове и количества мобилни телефони.
Пак според неоспореното от
страните заключение по ССЕ, за всяка една от доставките, извършени от
жалбоподателя към придобиващите лица (клиентите), са представени съпътстващите
доставките документи - фактура (invoice), издадена от прехвърлителя към
жалбоподателя (посредника); транспортен документ, удостоверяващ проследяване на
пратката, респективно движението на стоките от прехвърлителя към придобиващия
(клиента); банкови извлечения, удостоверяващи направено плащане от жалбоподателя
(посредника) към прехвърлителя и от придобиващия (клиента) към жалбоподателя
(посредника); потвърждение за получаване на стоките, издадено от придобиващия
(клиента) към жалбоподателя (посредника); търговска фактура (Commercial
invoice) копие, издадена от жалбоподателя (посредника) към придобиващия
(клиента); разпечатки от електронния регистър на Европейската комисия за
валидността на ДДС номера на
прехвърлителя и на придобиващия (клиента, така и данните то самия РД и Решението
на ответника); протокол по смисъла на чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, с посочено
основание за неначиславяне на данъка- нормата на чл.84 от ЗДДС; фактура
оригинал, издадена от жалбоподателя (посредника) към придобиващия (клиента), в
която като основание за неначисляване на ДДС е посочено “чл. 141 2006/112/ЕО,
съобразно изискването на чл.114, ал.3 от ЗДДС, в приложима редакция.
Според отразеното във
фактурите, издадени от жалбоподателя към придобиващите (клиентите), като
условие на доставките е посочено CIF (стойност, застраховка и навло) до съответната
дестинация, по смисъла на Инкотермс 2000, което означава, че телефоните се
доставят директно от прехвърлителя на придобиващия (клиента), без да преминават
през територията на България, респ. посочена конкретна дестинация. За
транспортирането на телефоните се ползва транспортни фирми със сухопътен транспорт
/подробно са описани данните на стр.18 от заключението, които съответстват на
доказателствата приложени по делото, съответно е даден експертен извод за
обвръзка между посочените доказателства/.
Приетите по делото писмени доказателства
също не са оспорени от процесуалния представител на ответника, нито от
представителя на Окръжна прокуратура- Пловдив, поради което настоящият състав
на съда намира, че заключението на вещото лице *, както и приетите по делото
доказателства, послужили за изготвянето на експертното заключение, следва да
бъдат кредитирани.
Тук е мястото да се посочи,
че действително при анализа на транспортните документи експертът, а и съдът от
своя страна, констатира че като получател на стоките са посочени трети лица –
Трилокс, Чехия; Хелман Уърлдуайд, Чехия, Гебрюдер вайс Австрия, респ. Сенец, в
част такъв не е вписан, а в други е вписан самият „фирма“ЕООД.
От друга страна обаче счетоводната
експертиза след проверака осчетоводяването на процесните сделки и не е открила
осчетоводен отделно транспорт. Цялата стойност на фактурите за предходна
доставка е осчетоводена по дебита на сметка 304 Стоки срещу кредита на сметка
401 Доставчици. Извършена е проверка от експертка и на първичните документи от
предходните доставчици, като е констатирано, че в нито една фактура няма
отразен транспорт на отделен ред, който да е за сметка на ФИРМА. От друга
страна е установено, че в някои от фактурите за предходна доставка са описани
условия на доставка „CIP”, което според международните стандарти означава
„Превоз, застраховка, платени до”. В този смисъл разходите не са посочени на
отделен ред, но са включени в цената на стоките. От друга страна в том 2 на
листи 568-593 са налични счетоводни справки за отразени външни услуги по дебита
на сметка 602 Разходи за външни услуги срещу кредита на сметка 401 Доставчици
за немалки суми, които са към фирмите Карго –партнер ГМБХ, Гебрюдер Вайс ГМБХ,
Трилокс *р.о. и други с описание на услугите „престой”, „летищно обслужване”.
Именно това са и получателите по коментираните транспортни документи, което
обосновава и извод, че „фирма“ЕООД използва услугите им по повод извършваните
превози.
На следващо място, както бе
посочено по-горе, с разпоредбата на чл.9, ал.2, т.4 от ППЗДДС, в приложима
редакция, за удостоверяване наличието на обстоятелства за ВОП е нужно писмено
потвърждение от придобиващия (клиента) в тристранната операция, че стоките са
получени.
По делото са приети, в
оригинал (на английски език) и в превод от заклет преводач, писмено
потвърждение, издадено от придобиващото лице (клиента) за всяка една от фактурираните
към придобиващите лица (клиентите) потвърждения за получаване на процесните
стоки.
Следва изрично да се посочи,
че в приложимата редакция на чл.9, ал.2, т.4 от ППЗДДС се поставя изискването в
писмено потвърждение да „са посочени дата и място на получаване, вид и
количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното
средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките“, като
след прегледа на наличните такива по делото се установява че тези реквизити са
били спазени. В случая несъстоятелни са изводите на органите по приходите, че
същите не следва да бъдат кредитирани, поради факта, че са съставени от жалбоподателя,
а не от придобиващите лица (клиентите); че липсвали доказателства за начина, по
който “отговорът” (потвърждението) е достигнал до жалбоподателя; че върху
потвържденията са положени подписи, но не се установява на коя дата, от кое
лице и в какво качество това е направено; практически липсват безспорни
доказателства за волеизявление от страна на придобиващите лица (клиентите). Няма
никаква пречка в случаи като процесния потвържденията да се изготвят от
прехвърлителя в тристранната операция, стига същите да съдържат необходимите
реквизити и да са подписани от получателя /което в случая е на лице/, като
никакви обективни доказателства за противното по делото не са ангажирани от
органите приходите, при положение и че са налице доказателства за транспорт,
съобразно които стоките са получени от посочените крайни получатели.
Отделно от това съгласно
експертните изводи са на лице писмени потвърждения към всяка една от процесните
доставки, като данните от издадените фактури към придобиващите и данните от
самите потвърждения напълно съответстват, както и не на лице пълно съответствие
между покупните на „фирма“ЕООД фактури и издадено от него последващи такива за
продажби към крайните клиенти, вкл. липсват остатъци на стоки /същите за инкорпорирани в съответните таблици
в заключението и няма нужда да се пренасят в мотивите на съдебния акт, съответстват
и на доказателствата по делото/.
Действително в хода на
осъществения международен обмен е установено следното:
1. Във връзка с декларираните тристранни
операции с придобиващ PLUMONA S.R.O. сVAT№CZ24827011 с Протокол
№ 0862204/14.07.2016 г. e присъединен доказателствен материал от изпратени от
българските органи по приходите Молби за обмен на информация SCAC - 2004 до
данъчните/приходни администрации на страни членки на Европейския съюз, в
съответствие с чл. 7 от Регламент (ЕС) 904/2010 на Съвета. Във връзка с
установяване реалността на декларираните от „фирма" EООД /тогава „фирма"
ООД/ тристранни операции с придобиващ PLUMONA S.R.O. с VAT№ CZ24827011 е
изготвена и изпратена Молба за обмен на информация SCAC - 2004 до данъчната/приходната
администрация на Чехия. Изискано е да се потвърди действителното получаване на
стоките от чешкия търговец, като придобиващ в тристранна операция, адресите на
получаване на стоките, по какъв начин са доставени, превозни средства, име на
превозвача, декларирането на тези придобивания и съответно начисляването на
ДДС, дължимо от придобиващия.
Получен е
отговор с Референтен № VAT_BG_017394_CZ_P201500815_ 20150422_G_RI_R.xml от
данъчната/приходна администрация на Чехия, съобразно който данъчно задълженото
лице Plumona s.r.o. е неоткриваемо и не отговаря на изпратените запитвания
от данъчните органи през 2014 г. На 8.7.2014 г., пълномощното, с което е
било упълномощено лице да представлява фирмата е прекратено на 8.7.2014
г. и от 07/2014 г. данъкоплатецът е прекратил да взаимодейства с данъчната администрация.
Plumona s.r.o няма място за извършване на дейност /does not have any establishment/,
договора за седалището на лицето, който се е намирал на адрес: Rybná
682/14, Praha 1 е прекратен на 24.01.2015 г.
2. За декларираните тристранни операции с придобиващ BMB
Power Technology s.r.o.с VAT № CZ01455613, е изготвена и изпратена Молба
за обмен на информация SCAC - 2004 до данъчната/приходната администрация
на Чехия. Изискано е да се потвърди действителното получаване на стоките от
чешкия търговец, като придобиващ в тристранна операция, адресите на получаване
на стоките, по какъв начин са доставени, превозни средства, име на превозвача, декларирането
на тези придобивания и съответно начисляването на ДДС, дължимо от придобиващия.
Получен е отговор с
Референтен № VAT_BG_017809_CZ_P201501410_ 20150424_G_RI_R.xml от данъчната/приходна
администрация на Чехия, от който е прието за установено, че дружеството е
декларирало и фактурирало сумата 1670540,00 EUR. Представени са банкови
преводи, предполага се, че сътрудничеството е извършвано с имейли. Посочено е,
че това не е тристранна операция. Стоките са прехвърлени до Чехия, до склада на
дружеството Triloxx s.r.o., което е получило стоките, преопаковало ги е и
изпратило на купувача – дружеството GEOMATIX Piotr Brzoz, PL634185623.
Данъчно задълженото лице е представило само поръчките и проформа фактурите, то
не представило фактурите и не е доказало дали те съществуват. За посочената
фактура № 20133608 не са представени никакви документи, тя не е включена
в регистрите и ДДС декларацията, но плащането е направено на 2013/10/02.
Данъчно задълженото лице не е предоставило никаква допълнителна информация
относно търговските сделки, не е предоставило никакви доказателства, които
могат да докажат извършването на доставките. Комуникацията с дружеството
е много трудна, то не предоставило документите. Представляващият не е в
състояние да разясни провеждането на търговската дейност. Данъчният орган
провежда ново данъчно производство и има съмнения за участие на дружеството във
верижни измами относно ДД* Дружеството не е откриваемо на адреса обявен за
седалище на дружеството и няма никакви складови обекти.
3. За
декларираната тристранна операция с придобиващ
ZUMBIT s.r.o.сVAT №CZ29133424, е изготвена и изпратена Молба за
обмен на информация SCAC - 2004 до данъчната/приходната
администрация на Чехия. Изискано е да се потвърди действителното
получаване на стоките от чешкия търговец, като придобиващ в тристранната
операция, адресите на получаване на стоките, по какъв начин са
доставени, превозни средства, име на превозвача, декларирането на тези придобивания
и съответно начисляването на ДДС, дължимо от придобиващия.
Получен е отговор с
Референтен № VAT_BG_017810_CZ_P20150150432 _20150424_G_RI_R.xml от
данъчната/приходна администрация на Чехия като е установено, че данъчно задълженото
лице е неотзивчиво, не съдейства на данъчната администрация и не подава ДДС
декларации от м.03.2014 г. Започнала е процедура за прекратяване на ДДС
регистрацията. Седалището е виртуално, последният законен представляващ е
вписан в търговския регистър на 28 август 2013 г. (BINNON TRISTON, роден на 29.
2 1988 SW162LJ London, 3 Bernard court, UK). Данъчните власти не
могат да отговорят на нашите въпроси. Данъчната администрация е
приключила данъчна ревизия на 09.07.2015 г. Данъчно задълженото лице е било
неотзивчиво, не е съдействало и не е представило никакви документи. ДДС е определен
въз основа на документи получени от друго дружество в размер на 13 650 890 CZK,
който не е внесен. В тази ДДС декларация за м. 10.2013 г. данъчно задълженото
лице е декларирало вътреобщностни придобивания на стоки за 388 235 925 CZK
(данъчна основа) – те не могат да бъдат потвърдени.
4. За декларираните тристранни операции с придобиващ TABLET
DISTRIBUTORS UK LTDс VAT№ GB154485396, е изготвена и изпратена Молба за
обмен на информация SCAC - 2004 до данъчната/приходната администрация на
Великобритания. Изискано е да се потвърди действителното получаване на стоките
от английския търговец, като придобиващ в тристранна операция, адресите
на получаване на стоките, по какъв начин са доставени, превозни средства,
име на превозвача, декларирането на тези придобивания и съответно начисляването
на ДДС, дължимо от придобиващия.
Получен е отговор с
Референтен № VAT_BG_017812_GB_BG-0490_20150422_ G_RI_R.xml от
данъчната/приходна администрация на Великобритания като е установено, че
двамата управители на TABLET DISTRIBUTORS UK LTD, г-н Albert Mita и г-н
Eili Qubrusi живеят в Brooklyn, New York, USA/Бруклин, Ню Йорк, САЩ. През
април 2014 г. г-н Mita съобщава, че дружеството е преустановило да търгува и
ДДС номерът е дерегистриран на 01.08.2014 г. Никаква друга информация не е
налична.
5. За декларираната тристранна операция с придобиващ ARIAN
TREIDINGB.V.с VAT № ******** е изготвена и изпратена Молба за обмен на
информация SCAC - 2004 до данъчната/приходната администрация на Холандия.
Изискано е да се потвърди действителното получаване на стоките от холандския
търговец, като придобиващ в тристранната операция, адресите на
получаване на стоките, по какъв начин са доставени, превозни средства, име на
превозвача, декларирането на тези придобивания и съответно начисляването на
ДДС, дължимо от придобиващия.
Получен е отговор с
Референтен № ******** от данъчната/приходна администрация на Холандия като е
установено, че Arian Trading B.V. VAT- number ********, вече е бил проследен/мониториран/
от холандската данъчна администрация за последните няколко години. От ноември
2013 г., във връзка с няколко SCAC формуляра са направени опити за връзка
с администрацията. Установено е че, задълженото лице е придобило профил на
"липсващ търговец" и от 4 - то тримесечие на 2013 г. и търговецът не
отговаря на запитванията на данъчните власти. Продадените стоки са били закупени
в рамките на Европейския съюз и продадени чрез прилагане/начисляване/ на ДДС в
Холандия. Дължимия ДДС не е платен. Няма налична администрация касаеща
периода 2012 г. – 2013 г.
6. За декларираните тристранни операции с придобиващ
AUTOIMPERIUM spol. s.r.o. с VAT № ******** с Протокол № 0862204/14.07.2016 г. e
присъединен доказателствен материал от изпратени от българските органи по
приходите Молби за обмен на информация SCAC - 2004 до данъчните/приходни
администрации на страни членки на Европейския съюз, в съответствие с чл. 7 от
Регламент (ЕС) 904/2010 на Съвета. Във връзка с установяване реалността
на декларираните от „фирма" EООД /тогава „фирма" ООД/ тристранни операции
с придобиващ AUTOIMPERIUM spol. s.r.o. с VAT № ******** е изготвена и изпратена
Молба за обмен на информация SCAC - 2004 до данъчната/приходната
администрация на Словакия. Изискано е да се потвърди действителното
получаване на стоките от словенския търговец, като придобиващ в тристранна операция,
адресите на получаване на стоките, по какъв начин са доставени,
превозни средства, име на превозвача, декларирането на тези придобивания и
съответно начисляването на ДДС, дължимо от придобиващия.
Получен е отговор с
Референтен № ********от данъчната/приходна администрация на Словакия, като е
установено, че на адрес Exnárova 59, 821 03 Bratislava се намира
необитаема сграда, където се е помещавала школа за кормуване. Компанията
AUTOIMPERIUM spol. s.r.o. е непозната на лицата намиращи се наоколо.
Последната подадена ДДС декларация от дружеството е била за 4 – то тримесечие
на 2012 г. Последната подадена декларация за доходи е била за година 2009 г.
Данъкоплатецът е дерегистриран за ДДС цели по служебен път.
Тези доказателства обаче, не
могат да доведат до друга извод, при положение че дори и самата данъчна
администрация не оспорва фактът на осъществения транспорт именно до съответната
държава членка, а същите не могат да обосноват при наличието на останалите
писмени доказателства по делото негативен за „фирма“ЕООД извод, че стоките са
получени от лицата посочени в издадените от него фактури. Отделно от това
органите по приходите не твърдят, а и не представят обективни доказателства от
които да се обоснове наличието на данъчна измама, за която „фирма“ЕООД е знаел
или е следвало да знае че участва.
Или в обобщение след да се
приеме, че за всяка една от процесните доставки, разглеждани от органите по
приходите като тристранни операции е изпълнено условието на чл.141 параграф 1
б.“в“ от Директива 2006/112/ЕО
3. По въпросът за наличието на доказателства за изпълнение на
условието по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО, а именно
„лицето, до което се извършва последващата доставка, е друго данъчнозадължено
лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е идентифицирано за целите
на ДДС в съответната държава-членка“ /т.нар. придобиващ според ЗДДС, бел. моя/.
Т.е. наличието на регистрация
за целите на ДДС на т.нар. „придобиващ“ е изведено като една от материално правните
предпоставки за приложението на този режим на облагане, която следва да е на
лице към датата на всяка една от доставките. Липсата й изключва квалифицирането
им като тристранни операции. Доказателствената тежест за установяване на това
обстоятелтсво е на фирма, както изрично му бе указно от съда, респ. съобразно и
правилото на чл.170 ал.2 от АПК, а и на чл.154 от ГПК.
Такива доказателства са
представени още в хода на ревизията, като не се и съдържат изводи на органите
по приходите за липсата на регистрация на съответния краен получател, към
датите на спорните доставки.
Или в обобщение съдът приема,
че се установи да е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива
2006/112/ЕО.
Съдът кредитира напълно
представените от оспорващия писмени доказателства, като съобрази и нормата на чл.27,
§§1 и 4 от Регламент ЕО №1798/2003, отм., 1. Всяка държава-членка поддържа
електронна база данни, която съдържа регистър на лицата, на които са издадени
идентификационни номера по данък върху добавената стойност в тази държава; 4.
Компетентните органи на всяка държава-членка предоставят възможност на лицата,
които извършват вътреобщностни доставки на стоки или услуги... да получат
потвърждение относно валидността на идентификационния номер по данък върху
добавената стойност на всяко посочено от тях лице. Аналогични на посочените разпоредби
са нормите на чл.31 от Регламент ЕС №904/2010. В този смисъл и следва да бъде
даден приоритет на представените по делото доказателства за извършена проверка
валидността на ДДС-номера сторен към датите на поцесните доставки. Дали в
последствие някой от тези търговец е бил дерегистриран за целите на търговията
с ДДС е ирелевантно в случая, а ако това прекратяване на регистрацията е сторено
със задна дата, това обстоятелство съгласно трайната съдебна практика при
наличието на посочените справки, не може да бъде възприето във вреда на
оспорващия.
4. Изпълнено е в случая
условието на чл.141 параграф 1 б“д“ „лицето, посочено в буква г), е определен в
съответствие с член 197 като платец на дължимия ДДС върху доставката, извършена
от данъчнозадълженото лице, което не е установено в държавата-членка в която се
дължи данъка.“, като в случая са на лице всички предпоставки визирани в чл.197
от директивата.
Най-сетне съобразно заключението
на вещото лице А. Спиртово, а и това не е спорно по делото „фирма“ЕООД е удовлетворил
задълженията, изложени в чл.265 от Директивата по отношение на представянето на
обобщена декларация.
Предвид изложеното, според настоящия
състав на съда, приетите по делото доказателства, неоспорени от ответната
страна, предпоставят извод за реалното осъществяване на процесните на практика тристранни
операции по смисъла на ЗДДС, осъществени при условията на чл.15 от закона,
съответно по смисъла на Директива 2006/1128ЕО. Съответно, данъкът по тези
тристранни операции е дължим от придобиващите лица (клиентите), противно на
приетото от страна на ревизиращия екип. Ето защо, частта от РА, с която на
жалбоподателя е начислен допълнително ДДС относно така осъществените тристранни
операции, ведно със съответните лихви за забава.
Освен всичко изложено и тук
важи казанато по горе относно режима на са-моначисляване, ако се приеме тезата
на органите по приходите, че „Пинот Трей-динг“ЕООД е осъществил и тук ВОП по
всяка една от працесните доставки, по които същият е получател.
Следва да се подчертае, е
съгласно чл. 73а ЗДДС, при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя,
правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на
стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, и/или
получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4 и 5, и/или получателят
не е спазил изискванията на чл. 72, ако доставката не е укрита и данни за нея
са налични в счетоводството на получа-теля.
Режимът на самоначисляване,
изисква от една страна получателят да начисли ДДС и в същото време да упражни
правото на приспадане на ДДС като данъчен кредит. По този начин резултатът за
данъчния период трябва да бъде нула. Следователно, когато доставката не е укрита,
режимът на самоначисляването включва начисляване на ДДС и приспадането му като
данъчен кредит.
Начисляването от органа по
приходите на ДДС при законоустановения механизъм на самоначисляване и принципът
на данъчен неутралитет като основен принцип в правото на ЕС в областта на
Общата система на ДДС изискват да се признае и правото на приспадане на данъчен
кредит, тъй като в противен случай ще се допусне обогатяване на фиска, което не
е целта на облагане с ДД* В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския
съюз - решение по съединени дела С- 95/07 и С-96/07 (Еcotrade S.) и решение по
дело С-284/11.
В случая ревизираното лице е
отразило фактурите, издадени му от всеки един от неговите доставчици в своето
счетоводство, съобразно приетите по дело-то заключения на вещите лица.
Това обстоятелство не е било
спорно нито в ревизионното производство, нито пред съда. Съответно, според
изводите на ВЛ, в счетоводството на ревизираното лице са били налице данни за
доставките и няма основание те да се считат за укрити. В този смисъл са и
решение № 13062/02.12.2016 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 14653/2015 г.
и решение № 13070/02.12.2016 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 14153/2015
г.
Ето защо разпоредбата на чл.
73а ЗДДС следва да намери приложение в случая. Подозренията на органите по
приходите за наличие на данъчна измама не са оправдани с доказателства по
преписката. Още повече при наличието на коментираните по-горе писмени доказателства.
Органите по приходите е
следвало да съобразят това обстоятелство и на осн. чл. 73а от ЗДДС (и по
специално предложение последно от нея) да признаят и следващото се право на
приспадане на данъчен кредит. Противното води до нарушение на принципите на
данъчен неутралитет при облагане с ДД*
В задълженията, свързани с
режима на самоначисляване, практиката на Съда на Европейските общности е в
смисъл, че макар и държавите-членки несъмнено да могат да установяват
формалности във връзка с упражняването на правото на данъчен кредит, в случай
на самоначисляване, неизпълнението им от данъчно задължените лица не може да
има за последица лишаването им от това право. Принципът на данъчния неутралитет
налага да се предостави приспадане на ДДС по получените доставки, ако са
изпълнени изискванията по същество, дори и данъчно задължените лица да са
пропуснали някои формални изисквания /така Решение от 27 Септември 2007 г. по
дело С-146/05/.
Нещо повече, режимът на
самоначисляване, приложим при ВОП, изисква от една страна получателят да
начисли ДДС и в същото време да упражни правото на приспадане на ДДС като
данъчен кредит. По този начин резултатът за данъчния период /когато са
осъществени само ВОП/ трябва да бъде нула. Следователно, когато доставката не е
укрита, а в настоящия казус приходните органи не доказа това, режимът на самоначисляването
включва начисляване на ДДС и приспадането му като данъчен кредит. Начисляването
от органа по приходите на ДДС за ВОП при законоустановения механизъм на
самоначисляване и принципът на данъчен неутралитет като основен принцип в
общностното право в областта на Общата система на ДДС изискват да се признае и
правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като в противен случай ще се допусне
обогатяване на фиска, което не е целта на облагане с ДД* В този смисъл е
решение по съединени дела С- 95/07 и С-96/07 (Есоtrade Spa) и решение по дело
С-284/10 ("ЕМС -България Транспорт" ООД) на СЕС.
Ето защо, при положение, че
се приеме, че жалбоподателят е платец на данъка по осъществени спрямо него
облагаеми доставки и в тази връзка пра¬вилно е начислен допълнително с РА
задължение към бюджета, то доколкото в този случай е налице хипотезата на
самоначисляване, то оспорващото дружество не може да бъде лишено от корелативното
му право на приспадане на данъчен кредит, поради неизпълнение на формално
изискване, което по същество не създава риск от загуба на данъчни приходи.
В процесния случай от анализа
на доказателства по делото /вкл.и приетото заключение по ССчЕ/ е видно, че тези
доставки не са укрити, данни за тях, а и за последващи тикава се съдържат в
счетоводството на жалбоподателя, на лице са и доказателтсва за разплащане между
съконтрагентите, начисляване на приходите, при тези факти следва да намери приложение
чл. 73а ЗДДС, която е съобразена с принципа на самоначисляването.
При така нар.
"обратно" начисляване, което е приложимия режим за облагане на процесните
доставки, получателят едновременно начислява и приспада ДДС. Ето защо и като се
има предвид, че в рамките на прилагането на режима на самоначисляване по
принцип не се дължи данък на държавния бюджет, неизпълнението на счетоводните задължения
(вкл. начисляването на ДДС) не може да се смята за създаващо риск от данъчни приходи,
поради което не може да се откаже данъчен кредит на получателя. ( Решение
2592/01.03.2017 г.; Решение № 10738 от 02.09.2014 г. по адм. дело № 10868/2013
г.; Решение № 600 от 16.01.2018 г. по адм. дело 11356/2017 г. на ВАС)
Разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС намира приложение винаги, въпреки нес-пазване на формалностите на данъчно
задължените лица, са изпълнени матери-алните предпоставки за упражняване
претендираното право, тъй като доставките са реални и същите не са укрити.
Режимът на самоначисляване,
приложим при ВОП, изисква от една страна получателят да начисли ДДС и в същото
време да упражни правото на приспадане на ДДС като данъчен кредит. По този
начин резултатът за данъчния период (когато са осъществени само ВОП) трябва да
бъде нула.
Следователно, когато
доставката не е укрита, режимът на самоначисляването включва начисляване на ДДС
и приспадането му като данъчен кредит.
Начисляването от органа по
приходите на ДДС за ВОП при законоустановения механизъм на самоначисляване и
принципът на данъчен неутралитет като основен принцип в правото на ЕС в
областта на Общата система на ДДС изискват да се признае и правото на
приспадане на данъчен кредит, тъй като в противен случай ще се допусне
обогатяване на фиска, което не е целта на облагане с ДДС. В този смисъл е и
практиката на Съда на Европейския съюз - решение по съединени дела С- 95/07 и
С-96/07 (Еcotrade Spa) и решение по дело С-284/11 ("ЕМС - България
Транспорт" ООД) и ВАС – решение № 991 от 28.01.2015 г. постановено по
адм.д. № 3004/2014 г. и решение № 2227 от 27.02.2015 г. постановено по адм.д. №
4102/2014 г.
Изводът, който следва да се
направи при режим на "самоначисляване", когато няма спор относно
реалноста на доставката и когато данъкът е начислен, а това в случая е
направено с РА, няма пречка на платеца на данъка да се признае право на данъчен
кредит.
Съобразяване на изложеното до
тук налага и отмяната на РА.
III. По
въпроса за разноските.
При този изход на спора на
жалбоподателят се следва присъждане на разноски, съобразно представените
доказателства за реалното им понасяне и приложения списък по чл.80 от ГПК.
В случа не следва да намери
приложение разпоредбата на чл.161 ал.3 от ДОПК, доколкото доказателствата въз
основа на които съдът стори своите изводи, анализирани и от експерта по ССчЕ са
представени още в хода на ревизията, вкл. и придружени с превод на български
език /една малка част от тях не са, но това е поради неизискването на такива от
органите по приходите/, респ. се касае до данни от счетоводството на РЛ, което
е подробно анализирано още в хода на самото ревизионно производство, видно от
констатациите в РД.
Съобразно изложеното Дирекция
„ОДОП“ – гр.Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на „фирма“ЕООД сумата от
5 050 лева, сторени в процеса рацзноски.
Водим от горното, съдът:
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ
Ревизионен Акт №
Р-16001614003126-091-001 / 29.09.2016 г., издаден от Г.И.Н. на длъжност Началник
Сектор при ТД на НАП – Пловдив в качеството й на орган възложил ревизията, и Б.Г.Ч.
– главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в качеството му на
ръководител на ревизията, в частите му, потвърдени с Решение № 837 от 27.12.2016г. на директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, при Централно управление на НАП, с
който за данъчни периоди м.Октомври, Ноември и Декември на 2013г. на „фирма”ЕООД,
със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя К.Д.,
са определени задължения за внасяне по ЗДДС в резултат на допълнително начислен
данък добавена стойност за декларирани тристранни операции в общ размер от 2
268 226,90 лева - главници, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на
644 846,67 лева.
ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и
данъчно осигурителна практика“ – гр.Пловдив, да заплати на „фирма”ЕООД, със
седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя К.Д., сумата
от 5 050 /пет хиляди и петдесет/ лева,разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния Административен съд на РБългария в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/