Р Е Ш Е Н И Е №213
Гр. С., 23.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
С.ският районен
съд, наказателна колегия, в публично заседание на двадесет и седми май през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. М.
при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от съдията АНД №350
по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази:
Производството
е образувано по жалба на И.Й.И. против НП №19- 0804- 003903/23.01.2020г. на началника
на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С., с което на основание чл.174,
ал.3, предл.3 от ЗДвП са му наложени наказания „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, на основание чл.183, ал.1,
т.1, предл.3 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 10 лева за
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от същия закон, за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП му е наложено на основание чл.185 от ЗДвП наказание „Глоба“ в размер на 20
лева и на основание чл.181, т.1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 50 лева за нарушение на чл.147, ал.1 от същия закон. Моли наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателят,
редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание. Изпраща
упълномощен процесуален представител, който счита обжалваното наказателно
постановление за незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
Органът издал
обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован не изпраща
свой представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка
на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 14.12.2019г. свидетелите Д.Д. и М.С. били нощна
смяна и се намирали в гр. К.. Те са били спрели със служебен автомобил. Покрай
тях около полунощ минал лек автомобил марка „Фолксваген Битъл” с рег. №….
Движел се в посока с. М.. Двамата служители на реда тръгнали след него, подали
звукова и светлинна сигнализация и го спрели на ул. „Никола Петков”.
Автомобилът се управлявал от жалбоподателя И.И., а в дясно от него на предната
дясна седалка се намирала собственичката на автомобила, св. И. Д.. На задната
седалка бил св. Недко Тодоров. Двамата полицейски служители поискали съдействие
от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С. и на място пристигнал екип на КАТ,
сред които бил св. И.М.. Той поканил жалбоподателя да бъде изпробван за алкохол
и наркотици. Жалбоподателят отказал да бъде изпробван за наркотици. Отказал да
даде и кръвна проба за изследване. Св. М. по време на проверката поискал от
жалбоподателя да представи свидетелство за регистрация на МПС, но той не можал
да го представи. Св. М. установил, че спрямо жалбоподателя има издадено наказателно
постановление №17- 0304- 002239/10.07.2017 г. връчено му на 22.08.2017г. и
влязло в сила на 30.08.2017г. за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. С това
наказателно постановление му е било наложено наказание „Лишаване от
правоуправление” за срок от 24 месеца, считано от 03.07.2017г. до 03.07.2019г.
Било издадено и наказателно постановление №18- 0306- 00542/05.09.2018г. връчено
на 29.10.2018г. и влязло в сила на 07.11.2018г., като на основание чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП му е било наложено наказание „Лишаване от правоуправление” за срок
от ШЕСТ месеца, считано от 04.07.2018г. до 04.01.2019г. Било е образувано бързо
полицейско производство по чл.343в, ал.2 от НК. При проверката св. М.
установил, че водачът има неплатени глоби в размер на 3150 лева. Установил
също, че моторното превозно средство не е било представено на годишен
технически преглед. Той му съставил акт за установяване на административно
нарушение като приел, че са нарушени разпоредбите на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на
чл.147, ал.1 от ЗДвП, на чл.100, ал.1,
т.2 от същия закон и на чл.190, ал.3 от ЗДвП. Въз основа на съставения акт за установяване на
административно нарушение, впоследствие началникът на група в сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР- С. издал обжалваното наказателно постановление като
възприел същите констатации. Той наложил на жалбоподателя на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП наказание „Глоба” в размер на 10 лева за нарушението по чл.100, ал.1, т.2
от ЗДвП. На основание чл.185 от ЗДвП наложил на жалбоподателя „Глоба” в размер
на 20 лева за нарушение на чл.190, ал.3 от същия закон. На основание чл.174,
ал.3, предл.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на
2000 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца
за нарушение на същата разпоредба и на основание чл.181, т.1 от ЗДвП наложил на
жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.147,
ал.1 от същия закон.
Въз основа на
така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е
допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен
интерес от обжалването и разгледана по същество е частично основателна.
Безспорно се
установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Относно това нарушение съдът счита, че са
налице безспорни доказателства, че именно жалбоподателят И.И. е управлявал моторното
превозно средство- лек автомобил „Фолксваген Битъл” с рег. №….. на датата на
съставяне на акта 14.12.2019г., поради което следва да се приеме, че е извършил
нарушението описано в акта, изразяващо се в отказ да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на упойващи и наркотични вещества. Двамата
служители на районното управление на МВР- С. са видели как жалбоподателят
управлява лекия автомобил. Било е късно вечерта, а именно около полунощ. Полицейските
служители веднага са предприели действия по спиране на управлявания от
жалбоподателя автомобил. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д.Д.
и М.С., тъй като същите са безпротиворечиви, последователни и взаимно допълващи
се. Съдът не кредитира показанията на свидетелите И. Д. и Н. Т., тъй като
същите противоречат на показанията на тези двама свидетели. Те са дадени от
заинтересовани от изхода на делото лица и със своите показания се опитват да
оневинят жалбоподателя като вината за извършените нарушения поема св. Д.. Както
бе посочено техните показания противоречат на събрания по делото доказателствен
материал. Доказа се по несъмнен начин, че автомобилът управляван от
жалбоподателя е преминал покрай автомобила на полицейските служители, които
веднага са предприели действия по спирането на този автомобил. Те са последвали
автомобила, управляван от жалбоподателя, подали са светлинна и звукова
сигнализация, при което жалбоподателят е спрял, а те са спрели непосредствено
зад него. Видели са лично кой къде се е намирал в автомобила и най-вече че
същият е бил управляван от жалбоподателя. Съдът кредитира показанията на св. М.,
тъй като те също кореспондират с показанията на двамата служители на районното управление
на МВР- С., свидетелите Д. и С.. От техните показания става ясно, че
жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за наркотици
или други упойващи вещества. Той не е дал и кръвна проба, поради което съдът намира,
че е доказано извършването на посоченото по- горе нарушение от страна на
жалбоподателя и той следва да понесе своята административнонаказателна
отговорност за това нарушение.
По безспорен
начин се установи и второто нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като при
извършената проверка жалбоподателят не е можал да представи свидетелството за регистрация
на управляваното от него моторно превозно средство. Ето защо това нарушение
съдът счита, че правилно е описано, както в акта за установяване на
административно нарушение така и в атакуваното наказателно постановление.
Относно третото
нарушение и актосъставителят и наказващият орган са приели, че жалбоподателят
има неплатени глоби в срока по чл.190, ал.3 от ЗДвП. Съдът счита, че
неплащането на глоба в срока за доброволно изпълнение не може да бъде
санкционирано с нова глоба. Последиците за неспазване на срока по чл.190, ал.3
от ЗДвП има друг характер и се изразява в предприемане на мерки за принудително
изпълнение на задължението и/или налагане на принудителна административна
мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач по
реда на чл.171, т.1, б. „д” от ЗДвП. Ето защо наказателното постановление в
тази част е издадено в нарушение на материалния закон. В случая вмененото
противоправно поведение на жалбоподателя И. не съставлява административно
нарушение. По дефиницията на чл.6 от ЗАНН- административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. С оглед на това не всяко неизпълнение
на задължение съставлява административно нарушение, а само тогава когато с
конкретното деяние лицето не е изпълнило свое лично законоустановено задължение
(действие или бездействие), което произтича пряко и непосредствено от
разпоредбата на нормативния акт и което е изрично обявено за наказуемо с този
акт. В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран защото не е изпълнил
задължението си по чл.190, ал.3 от ЗДвП, според който наложеното наказание
глоба се заплаща в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното
постановление или съдебното решение или определение на съда при обжалване.
Систематичното и логическо тълкуване на тази разпоредба сочи, че тя е
разположена след като са изчерпателно изброени санкционните норми. В нея не се
предвижда наказание налагано по административен ред и тя е свързана с
изпълнението на влезлите в сила наказателни постановления. Неплащането в срок
на наложените глоби е обвързано с други неблагоприятни за дееца последици-
невъзможност да си възстанови евентуално отнетите му контролни точки (чл.158,
ал.1, т.1 от ЗДвП), а така също и опасност от налагане на принудителна
административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление” на
основание чл.171, т.1, б. „д” на водач, който управлява моторно превозно средство
в нарушение на разпоредбата на чл.157, ал.8 от ЗДвП- до заплащане на дължимата
глоба. Въз основа на така изложеното съдът намира, че неплащането на наложени
глоби за нарушения на ЗДвП не съставлява административно нарушение по смисъла
на чл.6 от ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а
е регламентирал други последици от противоправното бездействие на водача.
Противното би довело до разширително тълкуване на закона, което е в
противоречие с основните принципи на наказателното право и не може да бъде
споделено. Освен това същото противоречи и с целта на закона заложена в чл.1,
ал.2 от ЗДвП- Целта на този закон е да се опазват животът и здравето на
участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се
опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда
от замърсяването от моторните превозни средства.
При издаването
на обжалваното наказателно постановление административнонаказващият орган
неправилно е приложил материалния закон по отношение на четвъртото нарушение.
Наложил е на жалбоподателя наказание заради това, че не е представил
моторното превозно средство на годишен технически преглед. От събраните по
делото доказателства е видно, че собственик на лекия автомобил е св. И. Ж.Д., а
не жалбоподателят И.И.. Следвало е не жалбоподателят да носи отговорност по
чл.181, т.1 от ЗДвП, а собственика на лекия автомобил, защото описаното в
наказателното постановление нарушение е извършено от него, а не от жалбоподателя.
Ето защо, съдът намира, че неправилно е била ангажирана отговорността на И.И.
като му е било наложено наказание „Глоба” на основание чл.181, т.1 от ЗДвП.
Поради изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление в
тази му част е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Наказанията
предвидени за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП са фиксирани в закона и
наказващият орган ги е определил точно в тези размери, а именно „Глоба” в
размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Неправилно обаче наказващият орган е лишил жалбоподателя от право да управлява
МПС за срок от две години. Видно е от събраните по делото доказателства-
справка за нарушител/водач, че свидетелството за управление на МПС е било валидно
до 09.12.2019г. Видно е, че към датата на извършване на нарушението
14.12.2019г. той е бил неправоспособен водач. Ето защо няма как да му бъде
наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, поради което в тази
част наказателното постановление е незаконосъобразно и съдът следва да го
отмени.
Съдът счита, че
правилно е определено наказанието„Глоба” в размер на 10 лева на основание чл.183,
ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП за нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от същия закон. В
тази част наказателното постановление е законосъобразно и съдът следва да го
потвърди.
Ръководен от
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №19- 0804- 003903/23.01.2020г.
на началника на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С. в частта, с която
на И.Й.И. с ЕГН ********** на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложено наказание
„Глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева и на основание чл.183, ал.1, т.1,
предл.3 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 10 лева за нарушение на
чл.100, ал.1, т.2 от същия закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ НП №19- 0804- 003903/23.01.2020г. на
началника на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С. в частта, с
която на И.Й.И. с ЕГН ********** на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложено
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири)
месеца за нарушение на същата разпоредба, на основание чл.185 от ЗДвП му е
наложено наказание „Глоба” в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на
чл.190, ал.3 от същия закон и на основание чл.181, т.1 от ЗДвП му е наложено
наказание „Глоба” в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.147, ал.1
от същия закон като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: